Защо толкова се стараем да научим света, че ракията и шопската са български, а че българската азбука я наричат „славянска“ нехаем?
Българската писменост е третата публична в Европейски Съюз – след латиницата и гръцката писменост. Интересен факт, нали? Друг забавен факт е, че над 250 милиона по света я употребяват (че даже и монголците).
Трети „ забавен “ факт е, че единствено ние (и то не всички от нас; и то отскоро…) я назоваваме „ българска “, а светът я назовава „ кирилица “ или „ славянска “.
Гръцката писменост е гръцка, арменската си е арменска, китайската си е китайска. Българската е „ славянска “ и „ кирилица “.
Малко демотивиращо сякаш? Или да махнем с ръка и да я съпоставим великодушно с латиницата (която не е на името на страна и народ) и да се покажем по какъв начин сме „ над нещата “?
Азбуката ни е измислена от българи в България – учениците на Кирил и Методий. Азбуката ни не е глаголицата, че да разрешаваме някой да спекулира, че тя – видите ли – е измислена от гърци.
Климент не е бил грък и Преславска книжовна школа не е никаква друга с изключение на българска.
Има обаче един дребен проблем, а той е, че съвсем никой не свързва кирилицата с България. А хората (поне повечето) по света свързват нашата си българска писменост, наречена кирилица, с Русия. Да, свързват я с Русия.
Повечето чужденци си мислят, че ние пишем на съветската писменост. Ако стартира светът да я назовава „ българска “, 8 милиарда ще се сещат за достижението ни всякога, когато видят българските букви – в някой филм, списание, картина, фотография в интернет и т.н.
За всичко това ме подсети един пост във ФБ, който видях при започване на седмицата. Постът е остарял, казусът – още пò.
Ново обаче е (също не чак толкоз „ ново “ per se, само че актуализирано като данни) това:
„ Сачева: Над 120 000 млади у нас нито учат, нито работят “
И тук виждаме следното:
„ Според нея не е изследвано задоволително какви са аргументите за тези данни. Изключително значимо е да разберем какви са аргументите за това. Дали аргументите се коренят в ниското обучение, неграмотността, дали аргументите са свързани с това, че няма нужните умения, които работодателите търсят. Дали аргументите са в актуалните форми на труд и претовареност, които не са регламентирани законодателно и оттова една забележителна част от младежите не са забележими за държавната статистика. Недоверието на младите към институциите или има и други аргументи, които не можем да забележим, разяснява Сачева “.
Не знам до каква степен е изследвано и до каква степен е неразучено, само че аз персонално считам, че това е потомство, което просто се е предало. Без фантазии, без самочувствие, обезсърчени, предали се…
Нямат огромни упования за самите себе си и надлежно не поставят старания, не виждат смисъл. Не виждат бъдеще.
Дали „ българската “ писменост ще промени това? Не. Дали може да бъде една от крачките за смяната обаче? Да.
Националното ни самочувствие е толкоз зле, че се постанова да се връзваме на лъжите на всякакви псевдоисторици, с цел да си го напомпаме малко.
Жалко, тъй като имаме същински аргументи да се гордеем, вместо да натамъняваме обстоятелства. Съжалявам, че ще ви отчайвам, само че ето да вземем за пример не българин е измислил компютъра. Джон Атанасов е основал сметачна машина, която употребява бинарен код, а не компютър. Съвременният компютър няма общо с изобретението му. Единствената връзка е, че компютрите употребяват също бинарен код, само че Атанасов не е основал компютъра, компютърът е основан от доста хора. В най-хубавия случай можем да кажем, че е един от многото татковци на компютъра. А даже и да беше го основал еднолично… Джон Атанасов е роден в Америка, учил в Америка, работил в Америка, изобретил сметачната си машина в Америка, траял да живее в Америка. Американец от български генезис. Но американец. Само единият му родител е българин. Така че изказванието „ българин е измислил компютъра “ е неверно по толкоз доста начини…
Такива сходни „ епизоди “ в историята си имаме доста напоследък – обезверено се опитваме да се самонадъхваме, че и ние сме дали нещо на света.
А ние в действителност сме дали. Но го подценяваме, до момента в който си измисляме неща.
Странно. И малко тъпо.
И се сърдим, когато ни опровергават измислените обстоятелства и упрекваме света, че таи скрит план срещу нас. Държим си на измислените „ обстоятелства “. А писмеността си назоваваме „ кирилица “ и „ славянска “.
Дали има нещо общо с това да не уязвим инцидентно възприятията на евразийската империя с болните упоритости? Най-вероятно да. Те от дълго време (още отпреди Освобождението) наливат доста средства в агитация, с която да ни изясняват, че сами сме дребни и неможещи и че имаме потребност от тях, че те и единствено те са повода да ни има и по този начин нататък. Пък то е противоположното. Без нашите книжовност, просвета, нематериалност и вяра, тях нямаше да ги има. Подробности, но основни.
Разбира се, можете и да видите кое посолство (украинското, например…) ни честити успеха на шахматистките и европейската титла; и кое посолство не ни честити даже Съединението и Независимостта.
Подробности, както споделих, но основни.
Както и да е. Време е към този момент да гледаме в бъдещето и да спрем да си мислим какво сме изпуснали в предишното. То по този начин или другояче е изпуснато. И да спрем да мислим чий усеща ще уязвим. Ние сме българи и „ кирилицата “ е българска писменост.
Ще е чудесна самодейност новото ни държавно управление да направи приходи – даже (или „ най-много “) пред Организация на обединените нации за промяна на наименованието. Турция си смени името на латиница, Холандия към този момент не съществува, смени си трайно името на Нидерландия, Индия също си сменя името.
Нищо не е невероятно, желая да кажа.
Защо не скоро целият свят да стартира да назовава „ кирилицата “ (или „ славянската “ азбука) „ българска “ писменост? По целия свят я употребяват – даже в Монголия. По целия свят я познават – от Америка до Япония. Но я назовават „ кирилица “. И я мислят за съветска.
Защо би трябвало да хабим толкоз доста сила и нерви за наименованията и географския генезис на ракията и шопската салата, луканката, суджука и така нататък – да се подсигурим, че ще ги назовават „ български “, а за писмеността си сме глухи и слепи?
Кое от нещата е по-разпространено? По-разпознаваемо? Ракията и салатата или писмеността ни?
А и кое от нещата е по-важно?
_______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Трети „ забавен “ факт е, че единствено ние (и то не всички от нас; и то отскоро…) я назоваваме „ българска “, а светът я назовава „ кирилица “ или „ славянска “.
Гръцката писменост е гръцка, арменската си е арменска, китайската си е китайска. Българската е „ славянска “ и „ кирилица “.
Малко демотивиращо сякаш? Или да махнем с ръка и да я съпоставим великодушно с латиницата (която не е на името на страна и народ) и да се покажем по какъв начин сме „ над нещата “?
Азбуката ни е измислена от българи в България – учениците на Кирил и Методий. Азбуката ни не е глаголицата, че да разрешаваме някой да спекулира, че тя – видите ли – е измислена от гърци.
Климент не е бил грък и Преславска книжовна школа не е никаква друга с изключение на българска.
Има обаче един дребен проблем, а той е, че съвсем никой не свързва кирилицата с България. А хората (поне повечето) по света свързват нашата си българска писменост, наречена кирилица, с Русия. Да, свързват я с Русия.
Повечето чужденци си мислят, че ние пишем на съветската писменост. Ако стартира светът да я назовава „ българска “, 8 милиарда ще се сещат за достижението ни всякога, когато видят българските букви – в някой филм, списание, картина, фотография в интернет и т.н.
За всичко това ме подсети един пост във ФБ, който видях при започване на седмицата. Постът е остарял, казусът – още пò.
Ново обаче е (също не чак толкоз „ ново “ per se, само че актуализирано като данни) това:
„ Сачева: Над 120 000 млади у нас нито учат, нито работят “
И тук виждаме следното:
„ Според нея не е изследвано задоволително какви са аргументите за тези данни. Изключително значимо е да разберем какви са аргументите за това. Дали аргументите се коренят в ниското обучение, неграмотността, дали аргументите са свързани с това, че няма нужните умения, които работодателите търсят. Дали аргументите са в актуалните форми на труд и претовареност, които не са регламентирани законодателно и оттова една забележителна част от младежите не са забележими за държавната статистика. Недоверието на младите към институциите или има и други аргументи, които не можем да забележим, разяснява Сачева “.
Не знам до каква степен е изследвано и до каква степен е неразучено, само че аз персонално считам, че това е потомство, което просто се е предало. Без фантазии, без самочувствие, обезсърчени, предали се…
Нямат огромни упования за самите себе си и надлежно не поставят старания, не виждат смисъл. Не виждат бъдеще.
Дали „ българската “ писменост ще промени това? Не. Дали може да бъде една от крачките за смяната обаче? Да.
Националното ни самочувствие е толкоз зле, че се постанова да се връзваме на лъжите на всякакви псевдоисторици, с цел да си го напомпаме малко.
Жалко, тъй като имаме същински аргументи да се гордеем, вместо да натамъняваме обстоятелства. Съжалявам, че ще ви отчайвам, само че ето да вземем за пример не българин е измислил компютъра. Джон Атанасов е основал сметачна машина, която употребява бинарен код, а не компютър. Съвременният компютър няма общо с изобретението му. Единствената връзка е, че компютрите употребяват също бинарен код, само че Атанасов не е основал компютъра, компютърът е основан от доста хора. В най-хубавия случай можем да кажем, че е един от многото татковци на компютъра. А даже и да беше го основал еднолично… Джон Атанасов е роден в Америка, учил в Америка, работил в Америка, изобретил сметачната си машина в Америка, траял да живее в Америка. Американец от български генезис. Но американец. Само единият му родител е българин. Така че изказванието „ българин е измислил компютъра “ е неверно по толкоз доста начини…
Такива сходни „ епизоди “ в историята си имаме доста напоследък – обезверено се опитваме да се самонадъхваме, че и ние сме дали нещо на света.
А ние в действителност сме дали. Но го подценяваме, до момента в който си измисляме неща.
Странно. И малко тъпо.
И се сърдим, когато ни опровергават измислените обстоятелства и упрекваме света, че таи скрит план срещу нас. Държим си на измислените „ обстоятелства “. А писмеността си назоваваме „ кирилица “ и „ славянска “.
Дали има нещо общо с това да не уязвим инцидентно възприятията на евразийската империя с болните упоритости? Най-вероятно да. Те от дълго време (още отпреди Освобождението) наливат доста средства в агитация, с която да ни изясняват, че сами сме дребни и неможещи и че имаме потребност от тях, че те и единствено те са повода да ни има и по този начин нататък. Пък то е противоположното. Без нашите книжовност, просвета, нематериалност и вяра, тях нямаше да ги има. Подробности, но основни.
Разбира се, можете и да видите кое посолство (украинското, например…) ни честити успеха на шахматистките и европейската титла; и кое посолство не ни честити даже Съединението и Независимостта.
Подробности, както споделих, но основни.
Както и да е. Време е към този момент да гледаме в бъдещето и да спрем да си мислим какво сме изпуснали в предишното. То по този начин или другояче е изпуснато. И да спрем да мислим чий усеща ще уязвим. Ние сме българи и „ кирилицата “ е българска писменост.
Ще е чудесна самодейност новото ни държавно управление да направи приходи – даже (или „ най-много “) пред Организация на обединените нации за промяна на наименованието. Турция си смени името на латиница, Холандия към този момент не съществува, смени си трайно името на Нидерландия, Индия също си сменя името.
Нищо не е невероятно, желая да кажа.
Защо не скоро целият свят да стартира да назовава „ кирилицата “ (или „ славянската “ азбука) „ българска “ писменост? По целия свят я употребяват – даже в Монголия. По целия свят я познават – от Америка до Япония. Но я назовават „ кирилица “. И я мислят за съветска.
Защо би трябвало да хабим толкоз доста сила и нерви за наименованията и географския генезис на ракията и шопската салата, луканката, суджука и така нататък – да се подсигурим, че ще ги назовават „ български “, а за писмеността си сме глухи и слепи?
Кое от нещата е по-разпространено? По-разпознаваемо? Ракията и салатата или писмеността ни?
А и кое от нещата е по-важно?
_______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ