Българската академия на науките с прискърбие съобщава, че на 22

Българската академия на науките с огорчение оповестява, че на 22 март 2024 година загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов (1966-2024). Той беше един от най-оригиналните и надарени модерни български белетристи. До последния си мирис се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и посредством творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна книжовност.

​Многократно в разнообразни свои изявленията и беседи той заявяваше, че е публицист, който цялостен живот се труди на „ равнищата на езика “. Затова и неговия главен инструмент е точно българският език. Алек Попов се интересуваше доста от развиването на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му дарба да показва и изобразява съответните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по грациозен метод това и предизвикваха у четящия човек предпочитание за размисъл, за разговор, а от време на време и за дискусия. Но нали таман в полемиката и в разногласието се ражда истината?

​Книгите на Алек Попов се радваха на забележителен читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто да вземем за пример е казусът със сатиричния му разказ „ Мисия Лондон “. Но дано тук прибавим и други знакови негови белетристични произведения като „ Черната кутия “, „ Мисия Туран “, „ Митология на прехода “, „ Спътник на радикалния мъдрец “, „ Телесни бурени “ и така нататък В тях създателят демонстрираше умеенето си за предпазлив психически разбор на своите герои, гения си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на описа, новелата или романа. И на първо място да реализира впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано освен в сюжета, само че и в езиковата фактура на творбата.