Кръстьо Хаджииванов – 22 годишният великан от Сандански
БЪЛГАРИЙО!
Българийо, майко блага,
ти си доста плодородна,
ти си земен пай от парадайса
и затуй ще си свободна.
Грозде, жито, всичко раждат
твоите гърди богати...
Ний за тебе ще измремe
жертва всички ще станеме!...
Ех, да питат балканите
по какъв начин са крили войводите,
по какъв начин живели са дедите
и очували земите!...
Това именито стихотворение е на правилния на свободата, напоен с идеализъм младеж Кръстьо Хаджииванов.
Роден на 25 декември 1929 година в Капатово, Петричко, едвам научил буквите ( " Разговор " - 3 март 1937 г.; " Пролет " - 3 май 1937 година и т.н.), Хаджииванов стартира да написа стихове едвам на седемгодишна възраст.
На 14 години става партизанин в Алиботушката чета, настояща в региона на отбранителната линия " Метаксас " в Гърция.
Разбирайки капацитета му, новата комунистическа власт в България взема решение да го трансформира в собствен съдружник, и му предлага да отиде да учи в Москва, само че Кръстьо Хаджииванов твърдо отхвърля, без да се тормози да го каже обществено: " Аз желая да изучавам в Париж, не в Москва, тъй като е доста покрай Сибир. Ода за Сталин няма да напиша, тъй като той е по-голям кръволок и от Хитлер ". (гр. Сяр, X 1944.г.). “Не разбрахте ли, че аз в никакъв случай няма да стана прислужник и главорез на никоя тирания, и минимум на сталинската " (гр. Св. Врач III 1945 г.)
С тези си думи и с продължаващите си стихове " детето " от Капатово си навлича гнева на комунистите. Пред шефа на гимназията в Свети Врач /днешен град Сандански/ Кръстьо е пребит от служител на реда в читалището, като на побоя е участвал и върховен сътрудник на Държавна сигурност.
Романтик и мечтател по природа, поетът е подобен и в своите стихове, постоянно рецитирани по селски площади, седенки и читалищни подиуми.
След 1944 година, обаче, стартира систематичен физически и душевен тормоз против него и цялото му семейство. Верният на свободата, надарен и упорит младеж не се отхвърля. Опълчва се и на денационализаторската политика, провеждана от комунистическите партии на България и Югославия под директния диктат на Сталин и Тито, за основаване на нова " македонска " националност. Отговорът му на подканванията да се написа македонец е: " Само Ботев да бе останал единствен българин на света, аз ще остана вторият след него! ". Тогава написва стихотворението " Ботев " (1946 г.)
Кръстьо знае какви ще бъдат последствията от непримиримостта му и стартира да води полулегален живот, крие се от органите на новата, " национална " власт. През март 1950 година го изпращат в урановите мини в с. Сеславци, като го обричат на мудна и мъчителна гибел. По време на стачка в забоя е погубен негов другар. " Мамо, за нас повече няма живот на този свят ", написа в последното си писмо до майка си.
По-късно Кръстьо бяга от мините, и броди незаконно из Пирин. Търси избавление в свободния свят, взема решение да премине границата, и да емигрира. На 27 юни 1952 година, обаче, е погубен при засада край с. Чучулигово.
Според разнообразни версии поетът е хванат, доведен на брега на реката, и разстрелян. В протоколите на Държавна сигурност написа, че е погубен като вредител от Гърция. И през днешния ден гробът на Кръстьо Хаджииванов и точното място на което е погубен, са незнайни.
Издигнати са монументи на хипотетичното му лобно място и в центъра на гр. Сандански. Всяка година на 27 юни, пред мемориала на поета в града, голям брой поклонници празнуват паметта му. Посмъртно, благодарение на чехословашки деятели на нежната гражданска война, стиховете на надарения стихотворец излизат в " Стихотворения и поеми " през 1990. През 2003 с финансиране от словашкото държавно управление се издават " Plamene lásky k slobode ".
В България се издават " Еделвайс на кръста " (1996), " Възкръснали песни " (1998), " Нечути песни " 1999, " Орлови песни за свободата " 2006, " Подзвездни мисли ", 2007 година
В 22-годишния си живот поетът основава над 100 стихотворения, 9 поеми и един недовършен разказ. Довършва цялостната с оптимизъм поема " ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА И ЖИВОТА " часове преди да бъде погубен. в нея още веднъж повтаря думите си от 1949г.:
Със тази религия ний ще победиме
неправдите и всякаква несгода
БЕЗ ГРАНИЦИ НОВ СВЯТ ЩЕ СЪТВОРИМЕ
СВЯТ НА ЛЮБОВ, НА ПРАВДА, СВОБОДА! “
Днес стиховете на Хаджииванов го подреждат измежду едни от най-големите поети на 20-ти век.
И до момента в който в комунистическа България е неразрешено даже споменаването на името на поета, то по света се разгласяват негови стихове, а чехословашки дисиденти подкрепят издаването на първата му стихосбирка през 1990г., защото стиховете му са били знак и на тяхната битка. /БГНЕС
