Сопот: Средище на българщината
България - земя колкото една човешка длан, - дребна страна с малко население, само че величествена история и огромни българи. Едно от най-скъпоценните средища на българщината се намира в Сопот - дребен град с необятна история, споделя кореспондент на БГНЕС.
Произходът на името на града е обичаен за множеството български градове: в далечни отминали времена в местността пристигнали хора от север, най-вероятно търговци. Те видели поточе и решили да се открият към него, а в следствие и да основат град. Името на селището идва от старославянската дума „ сопох “, която значи улей, по който тече вода (чучур).
Намиращ се на 5 км. от Карлово, в подножието на Стара планина, Сопот изиграва значима роля в културното развиване и историята на България. Сведенията за съществуването му ни водят в далечния XIV век. Смята се, че когато турците нахлуват в българските земи, сопотчани оказват упорита опозиция, което води до опожаряването на домовете им до основи. По време на робството Сопот е прочут търговски и индустриален град, а жителите му се занимава най-вече със занаятчийството – вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на недодялан вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство.
Днес Вазовият дух оживява от всяко кътче на града, а от всяка забележителност струи онази обич към Родината, която е движила България напред.
Възрожденската черква " Св. Св. Апостоли Петър и Павел ", която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия рид " Трапето " и в непосредствена непосредственост до Сопотския девически манастир ( " Метоха " ). Със своя величествен външен тип, тя е една от най-представителните здания на църковното строителство по българските земи.
Сопотският девически манастир " Въведение Богородично ", прочут още като " Метоха ", се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена непосредственост до енорийската черква " Св. Св. апостоли Петър и Павел " и Девическото учебно заведение - " Радиното учебно заведение ".
До наши дни не са достигнали сведения, които сигурно да потвърдят времето на пораждане на тази обител. Най-разпространената догадка е, че манастирът е учреден от схимонахиня Сусана през 1665 година През многовековната си история Сопотският девически манастир " Въведение Богородично ", дружно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно съществено пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807 година Обителта не е пощадена и по време на Руско-турската война. През юли 1877 година след краткотрайно подчинение на съветските войски, съвсем целият град е изпепелен и срутен до основи, а тези негови поданици, които не съумяват да избягат, са безмилостно избити от башибозука.
И, несъмнено, какво е Сопот без Радиното учебно заведение? И до през днешния ден запазило непокорния си Възрожденски дух, където Вазовите песни като че ли към момента безшумно ехтят по всяка калдаръмена пътека. Под тежката външност на една сурова Стара планина, събрала свещенодействие и история в тайнствен, скален ореол, човек се усеща дребен и нищожен пред непреклонния дух на Българите.
Величествен надпис " Аз съм българче " изпраща гостите на града. Буквите са сложени на емблематичния за Сопот рид „ Трапето “, и са видни даже през тъмната част на денонощието. Като морски фар, който насочва корабите нощем, по този начин надписът припомня на всеки, че България би трябвало да е над всичко!/БГНЕС
Произходът на името на града е обичаен за множеството български градове: в далечни отминали времена в местността пристигнали хора от север, най-вероятно търговци. Те видели поточе и решили да се открият към него, а в следствие и да основат град. Името на селището идва от старославянската дума „ сопох “, която значи улей, по който тече вода (чучур).
Намиращ се на 5 км. от Карлово, в подножието на Стара планина, Сопот изиграва значима роля в културното развиване и историята на България. Сведенията за съществуването му ни водят в далечния XIV век. Смята се, че когато турците нахлуват в българските земи, сопотчани оказват упорита опозиция, което води до опожаряването на домовете им до основи. По време на робството Сопот е прочут търговски и индустриален град, а жителите му се занимава най-вече със занаятчийството – вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на недодялан вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство.
Днес Вазовият дух оживява от всяко кътче на града, а от всяка забележителност струи онази обич към Родината, която е движила България напред.
Възрожденската черква " Св. Св. Апостоли Петър и Павел ", която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия рид " Трапето " и в непосредствена непосредственост до Сопотския девически манастир ( " Метоха " ). Със своя величествен външен тип, тя е една от най-представителните здания на църковното строителство по българските земи.
Сопотският девически манастир " Въведение Богородично ", прочут още като " Метоха ", се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена непосредственост до енорийската черква " Св. Св. апостоли Петър и Павел " и Девическото учебно заведение - " Радиното учебно заведение ".
До наши дни не са достигнали сведения, които сигурно да потвърдят времето на пораждане на тази обител. Най-разпространената догадка е, че манастирът е учреден от схимонахиня Сусана през 1665 година През многовековната си история Сопотският девически манастир " Въведение Богородично ", дружно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно съществено пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807 година Обителта не е пощадена и по време на Руско-турската война. През юли 1877 година след краткотрайно подчинение на съветските войски, съвсем целият град е изпепелен и срутен до основи, а тези негови поданици, които не съумяват да избягат, са безмилостно избити от башибозука.
И, несъмнено, какво е Сопот без Радиното учебно заведение? И до през днешния ден запазило непокорния си Възрожденски дух, където Вазовите песни като че ли към момента безшумно ехтят по всяка калдаръмена пътека. Под тежката външност на една сурова Стара планина, събрала свещенодействие и история в тайнствен, скален ореол, човек се усеща дребен и нищожен пред непреклонния дух на Българите.
Величествен надпис " Аз съм българче " изпраща гостите на града. Буквите са сложени на емблематичния за Сопот рид „ Трапето “, и са видни даже през тъмната част на денонощието. Като морски фар, който насочва корабите нощем, по този начин надписът припомня на всеки, че България би трябвало да е над всичко!/БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ