За да няма втора Виденова зима и нова национална катастрофа
България влиза в 2023-та легнала на дрейф поради неспособността на политическия си хайлайф да образува трайно ръководство и да покаже насоченост за реализиране на двете стратегически цели - евро от 1 януари 2024 година и влизане в Шенгенското пространство – т.е. в зоната без граничен надзор.
Предимствата, които направиха от най-младата членка на Европейски Съюз Хърватия 20-ата страна в еврозоната и я вкараха в Шенген, липсват на България - единение и неотстъпчиво и поредно лобиране (не единствено тъй като министър председателят Андрей Пленкович, който ръководи от 2016 година, е посланик от кариерата). При това, както самият Пленкович беше изтъкнал преди 3 години, за Хърватия е триумф, че няма спомагателен механизъм за наблюдаване за присъединение към Шенген, какъвто има за Румъния и България.
Твърде основни въпроси
Пет от седемте политически сили в 48-ия парламент си слагат като цели и еврото, и Шенген. Ако това са политическите задания за болшинството депутати - 189 от общо 240, наподобява, че проблем за сформиране на държавно управление няма. Какво тук значат някакви си 51 народни представители от Българска социалистическа партия и “Възраждане ”, които са срещу еврото… Но казусът е по-голям от тази пренебрежимо дребна парламентарна опозиция, също и от въртележката с мандатите, проточила се като досадна сапунка. Състои се в значителния недостиг на доверие, в неналичието на единение сред стратегическите цели на страната и най-малко половината от българското общество.
Най-малко 50% от българите не поддържат въвеждането на еврото, а за почти толкоз Шенген или не е значим, или не могат да преценяват - по данни на разнообразни социологически организации. Според изследване на “Маркет Линкс ” от края на декември, 85% считат, че България се развива в отрицателна посока и са толкоз гневни на политиците, че доверието към партийните водачи се движи сред 10% и 19%. Дори и да съумеят да образуват кабинет, тези хора не разполагат с заем на доверие от жителите, с цел да промотират цели като еврото и Шенген, които ще задълбочат интеграцията в Европейски Съюз. В последните месеци дебатът прокситата на Кремъл сполучливо разпалват пожари от евентуални опасения поради евентуална инфлация от еврото, които се наслагват върху действителните страхове от актуалната висока инфлация.
Аргументи, че от въвеждането на еврото ще завоюват огромните страни в Европейски Съюз като Германия и Франция, а включилите се ще заплащат задълженията на Италия да вземем за пример, имаше и в Хърватия, също както и в България. Но служебният кабинет на президента Румен Радев не се “намесва ” в полемиките. Премиерът Гълъб Донев също не се употребява с високо доверие - 18%, въпреки че в края на октомври м.г. неговото държавно управление бе задължено от Народното събрание в съгласуваност с Българска народна банка да форсира консултациите и договарянията с институциите и страните от еврозоната за подмяна на лв. с евро от 1 януари 2024 година съгласно утвърждения народен проект.
Всичко на масата
Онова, което смъква доверието в политиците - неналичието на постоянно държавно управление и вместо него служебно ръководство, в добавка и шеф на Българска народна банка с изминал преди две години мандат, е измежду трудностите по пътя към еврото. За тях към този момент предизвести гуверньорът на националната банка Димитър Радев. Към тях той добави и неналичието на бюджет за 2023 година, и макроикономическа прогноза, основни за приемането на еврото, също както и невъзможността да бъде признат пакетът закони, нужен за еврозоната.
Липсата на постоянно държавно управление е и измежду пречките за Шенген. И в двата случая това значи, че няма по какъв начин да се поемат ясни политически задължения, без значение от това, което дават обещание президентът и министрите му - че Шенген е в забрадка вързан тази година по някое време, може би дори през пролетта. Вместо корупцията и качествата на българското правосъдие, които показва Нидерландия, казусът се оказа в… качествата на българската ограда.
След среща на австрийския канцлер Карл Нехамер с президента Радев се появиха информации, че България се нуждае от нова ограда за 2 милиарда евро по 240-километровата си граница с Турция. Настоящата едноредова от бодлива тел е за над 230 млн. лв. (117.6 млн. евро). Но българската корупция, сдружена с интернационалните трафик банди, може да откри пропуск в която и да е ограда - даже да е като 6-метровата край Сеута - градче на брега на Северна Африка, испански анклав, а затова и външна граница на Европейски Съюз. Това е двойно защитно оборудване, с път сред двете стени, по който да минават коли за спешна помощ или полицейски коли при положение на потребност, с служители на реда, патрулни катери и кораби, които пазят брега - и все пак африканците я щурмуват.
Ползи и въпроси
Ползите от еврото и Шенген са известни на част от българското общество – на хора, които пътуват в чужбина, имат бизнес и не попадат в категорията “уязвими групи ” или “работещи небогати ”. Край на чакането пред гишетата за не-Шенген, завършек на превалутирането, от което в този момент печелят банките, които прибират такси при всяка интервенция, българският бизнес ще работи непосредствено в евро, лихвите по заемите ще са по-ниски, ще е от изгода и за туризма.
Но основното при замяната на лв., който и в този момент е вързан към единната европейска валута, е доверието. А това е задача за политиците. Тяхна работа е също по този начин да убедят жителите, че може да им се има доверие след приемане на еврото, когато Българска народна банка ще организира парична политика дружно с министъра на финансите (който и да е той) - тъй като в този момент валутният ръб я не разрешава поради стореното през 1996-1997 година и последвалата национална злополука.
На чуване в Народното събрание към този момент стана ясно, че валутният запас, който в този момент покрива парите в обращение, или по-скоро това, което ще остане от него след внасяне на част в Европейската централна банка, няма да се харчи за бюджетни политики. Тоест - партиите на власт няма да се разпореждат с падналите им се милиарди. След присъединението към еврозоната бордът се отстранява, а едно евро се разменя по закрепения курс от 1.95583 лв..
Българите към този момент са изпитвали това на гърба си
Ако опитите за сформиране на държавно управление обаче се провалят, даже на демоскопите ще е мъчно да измерят до какви резултати на предварителните избори ще докара омерзението на жителите. И тогава опасността може да е унищожаване на борда, без евро отсреща, което означава… българите знаят какво значи - нули зад опашката на лв. и национална злополука.
*Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по темата
Предимствата, които направиха от най-младата членка на Европейски Съюз Хърватия 20-ата страна в еврозоната и я вкараха в Шенген, липсват на България - единение и неотстъпчиво и поредно лобиране (не единствено тъй като министър председателят Андрей Пленкович, който ръководи от 2016 година, е посланик от кариерата). При това, както самият Пленкович беше изтъкнал преди 3 години, за Хърватия е триумф, че няма спомагателен механизъм за наблюдаване за присъединение към Шенген, какъвто има за Румъния и България.
Твърде основни въпроси
Пет от седемте политически сили в 48-ия парламент си слагат като цели и еврото, и Шенген. Ако това са политическите задания за болшинството депутати - 189 от общо 240, наподобява, че проблем за сформиране на държавно управление няма. Какво тук значат някакви си 51 народни представители от Българска социалистическа партия и “Възраждане ”, които са срещу еврото… Но казусът е по-голям от тази пренебрежимо дребна парламентарна опозиция, също и от въртележката с мандатите, проточила се като досадна сапунка. Състои се в значителния недостиг на доверие, в неналичието на единение сред стратегическите цели на страната и най-малко половината от българското общество.
Най-малко 50% от българите не поддържат въвеждането на еврото, а за почти толкоз Шенген или не е значим, или не могат да преценяват - по данни на разнообразни социологически организации. Според изследване на “Маркет Линкс ” от края на декември, 85% считат, че България се развива в отрицателна посока и са толкоз гневни на политиците, че доверието към партийните водачи се движи сред 10% и 19%. Дори и да съумеят да образуват кабинет, тези хора не разполагат с заем на доверие от жителите, с цел да промотират цели като еврото и Шенген, които ще задълбочат интеграцията в Европейски Съюз. В последните месеци дебатът прокситата на Кремъл сполучливо разпалват пожари от евентуални опасения поради евентуална инфлация от еврото, които се наслагват върху действителните страхове от актуалната висока инфлация.
Аргументи, че от въвеждането на еврото ще завоюват огромните страни в Европейски Съюз като Германия и Франция, а включилите се ще заплащат задълженията на Италия да вземем за пример, имаше и в Хърватия, също както и в България. Но служебният кабинет на президента Румен Радев не се “намесва ” в полемиките. Премиерът Гълъб Донев също не се употребява с високо доверие - 18%, въпреки че в края на октомври м.г. неговото държавно управление бе задължено от Народното събрание в съгласуваност с Българска народна банка да форсира консултациите и договарянията с институциите и страните от еврозоната за подмяна на лв. с евро от 1 януари 2024 година съгласно утвърждения народен проект.
Всичко на масата
Онова, което смъква доверието в политиците - неналичието на постоянно държавно управление и вместо него служебно ръководство, в добавка и шеф на Българска народна банка с изминал преди две години мандат, е измежду трудностите по пътя към еврото. За тях към този момент предизвести гуверньорът на националната банка Димитър Радев. Към тях той добави и неналичието на бюджет за 2023 година, и макроикономическа прогноза, основни за приемането на еврото, също както и невъзможността да бъде признат пакетът закони, нужен за еврозоната.
Липсата на постоянно държавно управление е и измежду пречките за Шенген. И в двата случая това значи, че няма по какъв начин да се поемат ясни политически задължения, без значение от това, което дават обещание президентът и министрите му - че Шенген е в забрадка вързан тази година по някое време, може би дори през пролетта. Вместо корупцията и качествата на българското правосъдие, които показва Нидерландия, казусът се оказа в… качествата на българската ограда.
След среща на австрийския канцлер Карл Нехамер с президента Радев се появиха информации, че България се нуждае от нова ограда за 2 милиарда евро по 240-километровата си граница с Турция. Настоящата едноредова от бодлива тел е за над 230 млн. лв. (117.6 млн. евро). Но българската корупция, сдружена с интернационалните трафик банди, може да откри пропуск в която и да е ограда - даже да е като 6-метровата край Сеута - градче на брега на Северна Африка, испански анклав, а затова и външна граница на Европейски Съюз. Това е двойно защитно оборудване, с път сред двете стени, по който да минават коли за спешна помощ или полицейски коли при положение на потребност, с служители на реда, патрулни катери и кораби, които пазят брега - и все пак африканците я щурмуват.
Ползи и въпроси
Ползите от еврото и Шенген са известни на част от българското общество – на хора, които пътуват в чужбина, имат бизнес и не попадат в категорията “уязвими групи ” или “работещи небогати ”. Край на чакането пред гишетата за не-Шенген, завършек на превалутирането, от което в този момент печелят банките, които прибират такси при всяка интервенция, българският бизнес ще работи непосредствено в евро, лихвите по заемите ще са по-ниски, ще е от изгода и за туризма.
Но основното при замяната на лв., който и в този момент е вързан към единната европейска валута, е доверието. А това е задача за политиците. Тяхна работа е също по този начин да убедят жителите, че може да им се има доверие след приемане на еврото, когато Българска народна банка ще организира парична политика дружно с министъра на финансите (който и да е той) - тъй като в този момент валутният ръб я не разрешава поради стореното през 1996-1997 година и последвалата национална злополука.
На чуване в Народното събрание към този момент стана ясно, че валутният запас, който в този момент покрива парите в обращение, или по-скоро това, което ще остане от него след внасяне на част в Европейската централна банка, няма да се харчи за бюджетни политики. Тоест - партиите на власт няма да се разпореждат с падналите им се милиарди. След присъединението към еврозоната бордът се отстранява, а едно евро се разменя по закрепения курс от 1.95583 лв..
Българите към този момент са изпитвали това на гърба си
Ако опитите за сформиране на държавно управление обаче се провалят, даже на демоскопите ще е мъчно да измерят до какви резултати на предварителните избори ще докара омерзението на жителите. И тогава опасността може да е унищожаване на борда, без евро отсреща, което означава… българите знаят какво значи - нули зад опашката на лв. и национална злополука.
*Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ