Конституционните промени сработиха
България към този момент има своя първи длъжностен министър председател и длъжностен кабинет, излъчени съгласно конституционните промени, които ограничиха ролята на президента в обстановките, когато е невероятно съставянето на постоянно ръководство и които постановиха непрекъсваемост във действието на Народното събрание. Това беше изцяло разумно и обективно решение в изискванията на парламентарна република, каквато е България съгласно член 1 (1) от Конституцията.
От процедурна позиция определянето на премиера (Димитър Главчев) и подбора на служебните министри мина безпрепятствено и без напрежение. Опасенията от конституционна рецесия се оказаха неоснователни, а говоренето, че измежду посочените длъжности за избиране на длъжностен министър-председател има такива, които са под нормативно ограничаване, си беше лишено от смисъл още през цялото време. Нито може тук да има ограничаване, нито може да има несъгласие. Това е доста елементарно разбираемо за всеки, който има някаква конституционна и политическа визия даже от най-общ темперамент.
У нас Конституцията има господство по отношение на всяко друго вътрешно законодателство. Щом е налице несъгласие сред Конституцията и избран закон или различен нормативен акт, то той следва да бъде изменен и наведен в унисон с Основния закон. Става дума за явен и открит принцип, който не предстои на мнения и полемики и при появяването на обстановка на несъгласие, той се ползва непосредствено и абсолютно. При актуалните условия на функциониращо Народно заседание нужните промени могат да станат доста бързо и по този начин законодателството да влезе в релси съгласно условията и стандартите, които Конституцията е задала.
От процедурна позиция проблеми нямаше. От политическа обаче такива се появиха. Това напълно не значи, че новите конституционни текстове са некачествени или пък че има пропуски във философията, която е вложена в тях. Тук става дума не за същността на новия парламентарен стандарт, а за неговото приложение, за неговото въвеждане в практиката. Това разграничаване е извънредно значимо, то следва да се изясни и изведе като принцип при назначението на служебни държавни управления по новия метод. Иначе съперниците на конституционните промени постоянно ще могат да настояват, че те са неприятни, обяснявайки тяхната същина посредством метода на използването им в съответния случай. А когато преглеждаме съответен случай, би трябвало да е ясно, че и най-хубавата нормативна уредба може да бъде опорочена при използването й, в случай че то е обвързвано с несъответствуващи или компрометирани персони, излъчващи неубедителни сигнали, които повече разделят в сравнение с сплотяват.
На този стадий към момента липсва законът, чието основаване е заложено в член 99 (7) от Конституцията. Той би трябвало съответно да регламентира правата и отговорностите на служебното ръководство. Така всеки един длъжностен министър ще има ясна законова рамка за своята активност, в чийто граници ще може да работи по време на мандата си. Наличието на подобен закон би успокоило политическите обединения по отношение на хипотезата, че в служебното държавно управление може да има министри, които да работят против тях и в интерес на техните съперници и то тъкмо по време на предизборната акция.
Съвсем умерено, когато пристигна моментът за основаването на този закон, в него може да се обърне особено внимание на министъра на вътрешните работи, на министъра на електронното ръководство и изобщо на всички длъжности в служебната власт, които имат директно отношение към организирането и провеждането на изборите и към отчитането на резултатите от тях.
В случая на кабинета " Главчев " неналичието на въпросния закон можеше (поне в някаква степен) да се компенсира посредством консултациите при президента, които се организираха съгласно член 99 (5) от Конституцията. Новият парламентарен текст изисква провеждането на съвещания с парламентарните обединения, в това число и при излъчването на служебно ръководство. Конституционното условие е президентът, след съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател, да назначи служебно държавно управление. Т.е., тези съвещания са част от самия ред за назначение на служебния кабинет.
Възникването на избрани подозрения или несъгласия по време на консултациите допуска те да бъдат прегледани и разисквани - виновен, за което е президентът. Когато представителите на ПП/ДБ повдигнаха въпроса за Калин Стоянов, президентът вместо да вземе отношение, ги посъветва да се свържат със служебния министър председател, в идващите дни, и да упорстват за промяна на номинирания за вътрешен министър. Ако концепцията на консултациите се показваше в това, то най-вероятно съвещания (и то при президента), изобщо нямаше да бъдат планувани. Изключително значимо е да се подчертае, че служебното държавно управление се назначава от президента. Това става по предложение на претендента за длъжностен министър председател, само че органът по назначение е президентът.
Още повече, че в съответния случай, Главчев изясни оставането на Калин Стоянов в Министерство на вътрешните работи с оставката на основния секретар Живко Коцев. Тя беше оттеглена, а по-късно към този момент встъпилото в служба служебно държавно управление изиска отстраняването на Коцев заради хипотетично аморално и незаконно държание. Стоянов обаче продължава да е длъжностен министър и нови причини за това не са посочени. Щом обаче такива бяха посочени в миналата обстановка, то трябваше да ги има и откакто тя се промени. Иначе, несъмнено, не е належащо за всеки длъжностен министър да се показват съответни причини за какво служебният министър председател се е спрял навръх него.
Тук е мястото да се разсее и една неоснователна визия. А точно, че е допустимо да има държавно управление, пък въпреки и служебно, което може да е политически без значение или неутрално. Правителството (каквото и да е то) е притежател на власт, което по формулировка по прави политическо. Едно предходно служебно държавно управление беше решило да договаря с Газпром откакто връзките сред България и тази компания към този момент бяха прекратени и то не по наша виновност. Едва ли сходен случай може да е образец за без значение държание.
Друго пък, още веднъж бившо служебно държавно управление беше решило да не включва България в европейска социална поръчка за военнотехническо подкрепяне на Украйна. При това въпросното служебно държавно управление твърдеше, че ставало дума за суверенно решение. Да, но не! В парламентарната република суверенно решение няма по какъв начин да се вземе при отсъствието на работещ парламент. Т.е. въпросното решение може да е било всякакво друго, само че не и суверенно.
Така че служебните ръководства са политически и няма по какъв начин да бъде обезпечено доверие към тях посредством отказване на политическата им същина. Далеч по-добре е тя да бъде приета, само че вместо едноличен, характерът на служебните кабинети да е консенсусен. Конституционните промени несъмнено основават добра основа за това, която ще бъде допълнена (да се надяваме) с написването и приемането на закона да служебното държавно управление, очакван в член 99 (7) от Конституцията.
В актуалният случай се основават предпоставки за възможни искания към изборните резултати на 09 юни (европейски и национални). Недоволството на ПП/ДБ към министъра на вътрешните работи и към този на електронното ръководство несъмнено приказва в тази посока. Причините за появяването на такава обстановка са две - неналичието на закон за служебното държавно управление и не изключително качествено извършените съвещания при президента.
Най-вероятно проблеми с изборите няма да има. Най-вероятно няма да се стигне до злоупотреби, които да повлияят на крайните резултати. ПП/ДБ обаче, изключително в случай че са недоволни от достиженията си, ще имат опрощение за това и настойчиво ще сочат като причина част от персоналния състав на служебното държавно управление. Всъщност всеки неудовлетворен (такива сигурно ще има много) ще може да се възползва от обстановката и да изясни своя неуспех с аргументи, които са отвън самия него.
Недоверието в изборния развой може да се окаже причина за неспособност за образуване на постоянен кабинет след 09 юни. Ако се стигне до такава степен, то кабинетът " Главчев " най-вероятно ще би трябвало да продължи ръководството си и да се проведат последващи предварителни избори. В случай, че развиването през идващите месеци стане по този сюжет, то корекции в някои министерства ще бъдат нужни, с цел да се усъвършенства доверието в изборите и страната ни да се върне в естественото си положение - ръководство на кабинет, излъчен от парламентарно болшинство.
От процедурна позиция определянето на премиера (Димитър Главчев) и подбора на служебните министри мина безпрепятствено и без напрежение. Опасенията от конституционна рецесия се оказаха неоснователни, а говоренето, че измежду посочените длъжности за избиране на длъжностен министър-председател има такива, които са под нормативно ограничаване, си беше лишено от смисъл още през цялото време. Нито може тук да има ограничаване, нито може да има несъгласие. Това е доста елементарно разбираемо за всеки, който има някаква конституционна и политическа визия даже от най-общ темперамент.
У нас Конституцията има господство по отношение на всяко друго вътрешно законодателство. Щом е налице несъгласие сред Конституцията и избран закон или различен нормативен акт, то той следва да бъде изменен и наведен в унисон с Основния закон. Става дума за явен и открит принцип, който не предстои на мнения и полемики и при появяването на обстановка на несъгласие, той се ползва непосредствено и абсолютно. При актуалните условия на функциониращо Народно заседание нужните промени могат да станат доста бързо и по този начин законодателството да влезе в релси съгласно условията и стандартите, които Конституцията е задала.
От процедурна позиция проблеми нямаше. От политическа обаче такива се появиха. Това напълно не значи, че новите конституционни текстове са некачествени или пък че има пропуски във философията, която е вложена в тях. Тук става дума не за същността на новия парламентарен стандарт, а за неговото приложение, за неговото въвеждане в практиката. Това разграничаване е извънредно значимо, то следва да се изясни и изведе като принцип при назначението на служебни държавни управления по новия метод. Иначе съперниците на конституционните промени постоянно ще могат да настояват, че те са неприятни, обяснявайки тяхната същина посредством метода на използването им в съответния случай. А когато преглеждаме съответен случай, би трябвало да е ясно, че и най-хубавата нормативна уредба може да бъде опорочена при използването й, в случай че то е обвързвано с несъответствуващи или компрометирани персони, излъчващи неубедителни сигнали, които повече разделят в сравнение с сплотяват.
На този стадий към момента липсва законът, чието основаване е заложено в член 99 (7) от Конституцията. Той би трябвало съответно да регламентира правата и отговорностите на служебното ръководство. Така всеки един длъжностен министър ще има ясна законова рамка за своята активност, в чийто граници ще може да работи по време на мандата си. Наличието на подобен закон би успокоило политическите обединения по отношение на хипотезата, че в служебното държавно управление може да има министри, които да работят против тях и в интерес на техните съперници и то тъкмо по време на предизборната акция.
Съвсем умерено, когато пристигна моментът за основаването на този закон, в него може да се обърне особено внимание на министъра на вътрешните работи, на министъра на електронното ръководство и изобщо на всички длъжности в служебната власт, които имат директно отношение към организирането и провеждането на изборите и към отчитането на резултатите от тях.
В случая на кабинета " Главчев " неналичието на въпросния закон можеше (поне в някаква степен) да се компенсира посредством консултациите при президента, които се организираха съгласно член 99 (5) от Конституцията. Новият парламентарен текст изисква провеждането на съвещания с парламентарните обединения, в това число и при излъчването на служебно ръководство. Конституционното условие е президентът, след съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател, да назначи служебно държавно управление. Т.е., тези съвещания са част от самия ред за назначение на служебния кабинет.
Възникването на избрани подозрения или несъгласия по време на консултациите допуска те да бъдат прегледани и разисквани - виновен, за което е президентът. Когато представителите на ПП/ДБ повдигнаха въпроса за Калин Стоянов, президентът вместо да вземе отношение, ги посъветва да се свържат със служебния министър председател, в идващите дни, и да упорстват за промяна на номинирания за вътрешен министър. Ако концепцията на консултациите се показваше в това, то най-вероятно съвещания (и то при президента), изобщо нямаше да бъдат планувани. Изключително значимо е да се подчертае, че служебното държавно управление се назначава от президента. Това става по предложение на претендента за длъжностен министър председател, само че органът по назначение е президентът.
Още повече, че в съответния случай, Главчев изясни оставането на Калин Стоянов в Министерство на вътрешните работи с оставката на основния секретар Живко Коцев. Тя беше оттеглена, а по-късно към този момент встъпилото в служба служебно държавно управление изиска отстраняването на Коцев заради хипотетично аморално и незаконно държание. Стоянов обаче продължава да е длъжностен министър и нови причини за това не са посочени. Щом обаче такива бяха посочени в миналата обстановка, то трябваше да ги има и откакто тя се промени. Иначе, несъмнено, не е належащо за всеки длъжностен министър да се показват съответни причини за какво служебният министър председател се е спрял навръх него.
Тук е мястото да се разсее и една неоснователна визия. А точно, че е допустимо да има държавно управление, пък въпреки и служебно, което може да е политически без значение или неутрално. Правителството (каквото и да е то) е притежател на власт, което по формулировка по прави политическо. Едно предходно служебно държавно управление беше решило да договаря с Газпром откакто връзките сред България и тази компания към този момент бяха прекратени и то не по наша виновност. Едва ли сходен случай може да е образец за без значение държание.
Друго пък, още веднъж бившо служебно държавно управление беше решило да не включва България в европейска социална поръчка за военнотехническо подкрепяне на Украйна. При това въпросното служебно държавно управление твърдеше, че ставало дума за суверенно решение. Да, но не! В парламентарната република суверенно решение няма по какъв начин да се вземе при отсъствието на работещ парламент. Т.е. въпросното решение може да е било всякакво друго, само че не и суверенно.
Така че служебните ръководства са политически и няма по какъв начин да бъде обезпечено доверие към тях посредством отказване на политическата им същина. Далеч по-добре е тя да бъде приета, само че вместо едноличен, характерът на служебните кабинети да е консенсусен. Конституционните промени несъмнено основават добра основа за това, която ще бъде допълнена (да се надяваме) с написването и приемането на закона да служебното държавно управление, очакван в член 99 (7) от Конституцията.
В актуалният случай се основават предпоставки за възможни искания към изборните резултати на 09 юни (европейски и национални). Недоволството на ПП/ДБ към министъра на вътрешните работи и към този на електронното ръководство несъмнено приказва в тази посока. Причините за появяването на такава обстановка са две - неналичието на закон за служебното държавно управление и не изключително качествено извършените съвещания при президента.
Най-вероятно проблеми с изборите няма да има. Най-вероятно няма да се стигне до злоупотреби, които да повлияят на крайните резултати. ПП/ДБ обаче, изключително в случай че са недоволни от достиженията си, ще имат опрощение за това и настойчиво ще сочат като причина част от персоналния състав на служебното държавно управление. Всъщност всеки неудовлетворен (такива сигурно ще има много) ще може да се възползва от обстановката и да изясни своя неуспех с аргументи, които са отвън самия него.
Недоверието в изборния развой може да се окаже причина за неспособност за образуване на постоянен кабинет след 09 юни. Ако се стигне до такава степен, то кабинетът " Главчев " най-вероятно ще би трябвало да продължи ръководството си и да се проведат последващи предварителни избори. В случай, че развиването през идващите месеци стане по този сюжет, то корекции в някои министерства ще бъдат нужни, с цел да се усъвършенства доверието в изборите и страната ни да се върне в естественото си положение - ръководство на кабинет, излъчен от парламентарно болшинство.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ