Д-р Светослав Живков: България постепенно въвежда пропорционалната система
„ България вкарва пропорционалната изборна система при започване на ХХ век, като това става последователно в интервала 1901-1912 година Ние сме една от първите страни, които я избират “. Това съобщи пред БГНЕС доктор Светослав Живков създател на книгата „ Пропорционално посланичество. Избори и електорално законодателство е навечерието на първата международна война “, която беше показана през днешния ден в СУ „ Св. Климент Охридски “.
„ Както в другите страни по света, по този начин и в България в началото политиците опитват с тази промяна първо в локалната власт, за избор на общински препоръки и последователно стартират да я ползват в парламентарните избори. Законът е признат през 1912 година, а първото потребление на системата в избори е есента на 1913 година, директно след Балканските войни. Сърбия, Белгия, Финландия, Швеция и Куба са страните, които одобряват пропорционалната изборна система преди България “, изясни доктор Живков.
Той посочи, че съществуват избрани разлики в сегашната пропорционална система и тази в навечерието на Първата международна война.
„ Може би главната разлика е, че в този момент мандатите се разпределят на национално ниво, т.е. по отношение на националния избор, до момента в който тогава те се разпределят на нива изборни региони. Това снижава пропорционалността, само че не доста. Тогава нямаме 4% преграда, тя се е определяла съгласно размера на обособените окръзи, другояче разпределението на мандатите не е доста по-различно. В началото на ХХ век се е употребила системата Д‘Онт, а в този момент се употребява квотата Хеър “, добави историкът.
Директорът на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките проф. доктор Даниел Вачков акцентира мултидисциплинарния темперамент на проучването на доктор Светослав Живков.
„ Книгата се чете извънредно прелестно и нейното наличие е селектирано след деликатно подбрана информация. Книгата има размер от социология, история и политология, тъй че допуска нейните читатели да са осведомени с процесите на народна власт тогава. Това, което прави книгата извънредно забавна е, че се чете “на един мирис ” и след нея оставаш с възприятието, че си станал по-умен ”, означи проф. Вачков.
Рецензентът на монографията проф. дин Милчо Палангурски означи, че след нейното прочитане читателите ще познават в дълбочина процесите в страната ни през този интервал.
„ Това, което се е случвало в законодателната власт тогава се повтаря и в този момент, тъй че ние българите демонстрираме последователност. Всеки, който вземе тази книга ще й се наслаждения и редовете в нея ще отекват в неговото схващане ”, акцентира проф. Палангурски. /БГНЕС
„ Както в другите страни по света, по този начин и в България в началото политиците опитват с тази промяна първо в локалната власт, за избор на общински препоръки и последователно стартират да я ползват в парламентарните избори. Законът е признат през 1912 година, а първото потребление на системата в избори е есента на 1913 година, директно след Балканските войни. Сърбия, Белгия, Финландия, Швеция и Куба са страните, които одобряват пропорционалната изборна система преди България “, изясни доктор Живков.
Той посочи, че съществуват избрани разлики в сегашната пропорционална система и тази в навечерието на Първата международна война.
„ Може би главната разлика е, че в този момент мандатите се разпределят на национално ниво, т.е. по отношение на националния избор, до момента в който тогава те се разпределят на нива изборни региони. Това снижава пропорционалността, само че не доста. Тогава нямаме 4% преграда, тя се е определяла съгласно размера на обособените окръзи, другояче разпределението на мандатите не е доста по-различно. В началото на ХХ век се е употребила системата Д‘Онт, а в този момент се употребява квотата Хеър “, добави историкът.
Директорът на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките проф. доктор Даниел Вачков акцентира мултидисциплинарния темперамент на проучването на доктор Светослав Живков.
„ Книгата се чете извънредно прелестно и нейното наличие е селектирано след деликатно подбрана информация. Книгата има размер от социология, история и политология, тъй че допуска нейните читатели да са осведомени с процесите на народна власт тогава. Това, което прави книгата извънредно забавна е, че се чете “на един мирис ” и след нея оставаш с възприятието, че си станал по-умен ”, означи проф. Вачков.
Рецензентът на монографията проф. дин Милчо Палангурски означи, че след нейното прочитане читателите ще познават в дълбочина процесите в страната ни през този интервал.
„ Това, което се е случвало в законодателната власт тогава се повтаря и в този момент, тъй че ние българите демонстрираме последователност. Всеки, който вземе тази книга ще й се наслаждения и редовете в нея ще отекват в неговото схващане ”, акцентира проф. Палангурски. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ