България трябва да вземе кардинално решение дали да развива ядрената

България би трябвало да вземе съществено решение дали да развива нуклеарната енергетика или не, сподели в предаването „ Неделя 150 “ на БНР служебният министър на енергетиката Росен Христов.   „ Предложението на Министерството на енергетиката е да я развием, защото имаме забележителен опит в употреба на нуклеарни мощности “, добави той.    „ Нашето предложение е да се построят 4 нови нуклеарни блока, като два от тях ще се явят заместващи на сегашните 5-и и 6-и блок, които е планувано да бъдат изведени от употреба към 2050 година В нашите разбори това се вижда ясно каква роля играе, тъй като с изваждането на въглищните електроцентрали, на страната са ѝ нужни базови мощности ", изясни Христов.   Христов също по този начин разгласи, че националната енергийна тактика за идващите 30 години e подготвена и ще бъде показана в Министерството на енергетиката във вторник. Стратегията ще бъде подложена на необятно публично разискване, като ще бъдат поканени всички заинтригувани страни.    България не разполага с толкоз огромни благоприятни условия за създаване на възобновими източници на сила, сподели още министърът. По данни на министерството потенциалът на страната е до 2050 година да се изградят мощности за 15- 20 гигавата от фотоволтаици и вятърна електрическа енергия. Повечето терени за вятърни централи попадат в предпазени от Натура 2000 зони, фотоволтаиците пък са на терени на селскостопанска земя, не е редно да се сменя статут и да се строят слънчеви паркове, изясни Росен Христов.   Важно е плановете в енергетиката, които в този момент са стартирани, да бъдат продължени. Ако в този момент се одобри тактиката, това ще значи, че какъвто и да е идващият парламент, развиването в една посока ще продължи, разяснява енергийният министър. По думите му тази тактика ще помогне и при договарянията по Плана за възобновяване и резистентност.      По мотив решението на Народното събрание да се направи опит за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност в частта му за въглищните централи, Христов разяснява, че то зависи от това по какъв начин Комисията ще огледа на него: " Дали предоговарянето е уточняване и равнене на нашите цели с общоевропейските, което е нашето предложение, или се смята за съществено предоговаряне и ще би трябвало да премине през целия развой на предоговаряне. “    Това е значимо решение и се веселя, че депутатите се сплотиха към него, сподели Христов и добави, че България поддържа задачите на Европейския съюз за декарбонизация в избрани периоди, само че би трябвало да запазим опциите си и да останем чист експортьор на електрическа енергия.    Около 3 милиарда евро са приходите от експорт на електрическа енергия за 2022 година, акцентира министърът на енергетиката и посочи, че " приходите, които страната би генерирала от експорт на ток, сигурно ще са по-големи от средствата по ПВУ ".   Христов акцентира, че в случай че Народното събрание утвърди тактиката, която МЕ приготвя, това ще бъде добра база, върху която да се стъпи за договаряния с Европейска комисия.     Министърът разяснява и плана да създаване на нефтопровод Александруполис-Бургас. Според него подобен нефтопровод ще ни даде опция да доставяме петрол от други източници, не от Русия и да не се постанова доставките да минават през несигурни направления, изключително по време на рецесията в Украйна. Този план ще отнеме няколко години, до момента в който влезе в употреба. Следващите няколко години ще би трябвало да се търси решение за доставка на неруски петрол от други страни в района на Черно море, добави Христов.