Ген. Константин Попов: Черноморският регион е във фокуса на световното внимание
България би трябвало да види своето място на картата. Преди няколко години никой не говореше за сигурността в Черноморския район. Сега сме във фокуса на прожекторите. Вниманието на цялата международна общественост е ориентирана към този район, от който ние сме част.
Намираме се освен в политическа рецесия, имаме рецесия на политическия хайлайф, който не се оправя със дилемите си.
България не стои настрана от света, а е много значима невралгична точка, от която зависи стабилността на Балканите и Европа.
Това съобщи в изявление за БГНЕС военачалник Константин Попов, ръководител на Центъра за развиване на политики. Той е шеф на защитата /2016-2017/ и ръководител на Комисията по защита /2017-2021 г./ в 44 Народно заседание.
Ген. Попов съобщи, че би трябвало да научим пет доста значими урока от войната на Русия в Украйна, която стартира на 24 февруари и беляза 2022 година
Първият урок: ние сме значими и имаме своето място, би трябвало да имаме своята концепция, своите правила, своите цели за национално достолепие.
Вторият: ние сме част от международната сигурност, не може светът да се развива, да текат процеси, а ние да стоим отвън тях.
Третият: би трябвало да разчитаме на своите съдружници и те да могат да разчитат на нас.
Четвъртият: сигурността и защитата не се строят от ден за ден, това би трябвало да е един плануван, законосъобразен развой, който изисква дълго време, с цел да бъде реализиран резултат. Освен това сигурността и защитата не са задача само на Министерството на защитата и на Службите за сигурност, а всеобщо дело, което визира всеки един от нас, както и всяка една сфера от нашата активност.
Петият и най-съществен урок, а точно, че ние би трябвало да имаме вяра в себе си, да имаме ценностна система, предпочитание и военен дух, с цел да пазим родината си и да отстояваме нашия суверенитет.
Ген. Попов означи, че за част от политическия ни хайлайф войната на Русия в Украйна не съществува, а това е една преломна война, която дава отражение върху международната система за сигурност, върху отношението ни към войната и мира, по какъв метод, къде и по какъв начин се нареждаме. Освен това част от политическия хайлайф не вижда следствията, точно по тази причина нямаме ясна визия какво да вършим, с цел да можем да извлечем оптималната изгода и да понижим оптимално вредите, като използваме нашето геополитическо разположение.
„ Имаме политическа рецесия. Но това е много меко казано, тъй като това е рецесия на политическия хайлайф, който явно не се оправя със дилемите си “, акцентира ген. Попов.
Мястото на България е значимо, страната ни е кръстовище на геополитически ползи и се намира доста покрай взривоопасни зони – Близкият изток, Украйна, Грузия, нестабилните Западни Балкани. „ Тук има доста съществени политически и стопански ползи и това ни дава съображение да търсим стабилността и последователността, разбирайки всички тези фактори, тъй като нашата сигурност е отговорност на всеки един от нас “, безапелационен е ген. Попов.
Според него е значимо да осъзнаем, че не стоим настрана от света, а сме много значима, невралгична точка за това дали ще има непоклатимост в района, а също и в Европа. Случващото се в Западните Балкани дава съществено отражение и на европейската система за сигурност, дава отражение и в Близкия изток, счита той. „ Ако сме задоволително рационални и целенасочени, в действителност можем да имаме значима роля и е неверна тактика да се снишаваме, чакайки бурята да отмине “, съобщи ръководителят на Центъра за развиване на политики.
Фактът, че на българския политически хайлайф му лиши близо година, с цел да реши да изпрати военна помощ на Украйна, също оказа своето въздействие. „ Първо, това към този момент ни коства доверие. Не ни имат вяра доста. И за какво не ни имат вяра – тъй като през вчерашния ден тези, които се правеха на миролюбци и упрекват другите във военнолюбие, в края на краищата изпращат оръжия “, разяснява ген. Попов.
Липсата на постоянна позиция внася комплициране в хората, те не знаят кое е вярно, кое е неверно, къде е мярата, за мир ли сме, за война ли сме, какво желаеме да реализираме. „ Лутането на политиците всява съмнение в хората в политическия хайлайф. Те сякаш от ден на ден не желаят да следват политическия хайлайф “, посочи той и добави, че това блуждаене води до това, че по последни социологически изследвания единствено 8% са подготвени да пазят родината. „ Щетите са за всички нас – и като страна, и като обособени персони, и като общество “, сподели още ген. Попов.
Според него на страната нанасят вреди хората, които желаят повече власт, които желаят да задоволяват персоналното си его, които може да са положителни на думи, само че делата им не са положителни за нас и за родината.
Ген. Константин Попов изрази вяра, че 2023 година ще бъде по-добра, че ще се откри дипломатическо решение за спора в Украйна, че ще имаме и вътрешнополитически положителни решения и отново ще можем да приказваме за стопанска система, с цел да се усъвършенства благосъстоянието на българите.
„ Надявам се рисковете да са по-малко във външната политика, да можем да се оправим с възможна криза по един прагматичен метод, да се оправим с риска от намаляващия потенциал на нашата администрация и рискът, обвързван с неверните политически решения, да не бъде толкоз сериозен “, заключи той. /БГНЕС
Намираме се освен в политическа рецесия, имаме рецесия на политическия хайлайф, който не се оправя със дилемите си.
България не стои настрана от света, а е много значима невралгична точка, от която зависи стабилността на Балканите и Европа.
Това съобщи в изявление за БГНЕС военачалник Константин Попов, ръководител на Центъра за развиване на политики. Той е шеф на защитата /2016-2017/ и ръководител на Комисията по защита /2017-2021 г./ в 44 Народно заседание.
Ген. Попов съобщи, че би трябвало да научим пет доста значими урока от войната на Русия в Украйна, която стартира на 24 февруари и беляза 2022 година
Първият урок: ние сме значими и имаме своето място, би трябвало да имаме своята концепция, своите правила, своите цели за национално достолепие.
Вторият: ние сме част от международната сигурност, не може светът да се развива, да текат процеси, а ние да стоим отвън тях.
Третият: би трябвало да разчитаме на своите съдружници и те да могат да разчитат на нас.
Четвъртият: сигурността и защитата не се строят от ден за ден, това би трябвало да е един плануван, законосъобразен развой, който изисква дълго време, с цел да бъде реализиран резултат. Освен това сигурността и защитата не са задача само на Министерството на защитата и на Службите за сигурност, а всеобщо дело, което визира всеки един от нас, както и всяка една сфера от нашата активност.
Петият и най-съществен урок, а точно, че ние би трябвало да имаме вяра в себе си, да имаме ценностна система, предпочитание и военен дух, с цел да пазим родината си и да отстояваме нашия суверенитет.
Ген. Попов означи, че за част от политическия ни хайлайф войната на Русия в Украйна не съществува, а това е една преломна война, която дава отражение върху международната система за сигурност, върху отношението ни към войната и мира, по какъв метод, къде и по какъв начин се нареждаме. Освен това част от политическия хайлайф не вижда следствията, точно по тази причина нямаме ясна визия какво да вършим, с цел да можем да извлечем оптималната изгода и да понижим оптимално вредите, като използваме нашето геополитическо разположение.
„ Имаме политическа рецесия. Но това е много меко казано, тъй като това е рецесия на политическия хайлайф, който явно не се оправя със дилемите си “, акцентира ген. Попов.
Мястото на България е значимо, страната ни е кръстовище на геополитически ползи и се намира доста покрай взривоопасни зони – Близкият изток, Украйна, Грузия, нестабилните Западни Балкани. „ Тук има доста съществени политически и стопански ползи и това ни дава съображение да търсим стабилността и последователността, разбирайки всички тези фактори, тъй като нашата сигурност е отговорност на всеки един от нас “, безапелационен е ген. Попов.
Според него е значимо да осъзнаем, че не стоим настрана от света, а сме много значима, невралгична точка за това дали ще има непоклатимост в района, а също и в Европа. Случващото се в Западните Балкани дава съществено отражение и на европейската система за сигурност, дава отражение и в Близкия изток, счита той. „ Ако сме задоволително рационални и целенасочени, в действителност можем да имаме значима роля и е неверна тактика да се снишаваме, чакайки бурята да отмине “, съобщи ръководителят на Центъра за развиване на политики.
Фактът, че на българския политически хайлайф му лиши близо година, с цел да реши да изпрати военна помощ на Украйна, също оказа своето въздействие. „ Първо, това към този момент ни коства доверие. Не ни имат вяра доста. И за какво не ни имат вяра – тъй като през вчерашния ден тези, които се правеха на миролюбци и упрекват другите във военнолюбие, в края на краищата изпращат оръжия “, разяснява ген. Попов.
Липсата на постоянна позиция внася комплициране в хората, те не знаят кое е вярно, кое е неверно, къде е мярата, за мир ли сме, за война ли сме, какво желаеме да реализираме. „ Лутането на политиците всява съмнение в хората в политическия хайлайф. Те сякаш от ден на ден не желаят да следват политическия хайлайф “, посочи той и добави, че това блуждаене води до това, че по последни социологически изследвания единствено 8% са подготвени да пазят родината. „ Щетите са за всички нас – и като страна, и като обособени персони, и като общество “, сподели още ген. Попов.
Според него на страната нанасят вреди хората, които желаят повече власт, които желаят да задоволяват персоналното си его, които може да са положителни на думи, само че делата им не са положителни за нас и за родината.
Ген. Константин Попов изрази вяра, че 2023 година ще бъде по-добра, че ще се откри дипломатическо решение за спора в Украйна, че ще имаме и вътрешнополитически положителни решения и отново ще можем да приказваме за стопанска система, с цел да се усъвършенства благосъстоянието на българите.
„ Надявам се рисковете да са по-малко във външната политика, да можем да се оправим с възможна криза по един прагматичен метод, да се оправим с риска от намаляващия потенциал на нашата администрация и рискът, обвързван с неверните политически решения, да не бъде толкоз сериозен “, заключи той. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ