Кристалина Георгиева за еврозоната: В условията на борд ЕЦБ определя нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем
" България би трябвало да следва поредно задачите си за Шенген и еврозоната. Добре е България да влезе в еврозоната, щом сме в ръб и нашата валута е вързана с еврото, това значи, че ЕЦБ дефинира нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем ". Това съобщи Кристалина Георгиева, икономист и учител, ръководещ шеф на Международния валутен фонд, по NOVA.
" В свят, който става по-непредсказуем, да имаме поддръжката на Централната банка в цялостния ѝ мащаб, е добре за сигурността на българските жители и стопанска система. Изостанахме по отношение на Хърватска, влизането им в еврозоната оказа помощ на туризма им. Не скочиха цените. Защо и ние да не помогнем на нашия туристически отрасъл, като въведем валута, позната на целия свят? Какво ни задържа, с изключение на съмненията и подозренията, които би трябвало да бъдат изчистени ", разяснява Георгиева.
Тя твърди, че във връзка с дълга България се оправя прелестно - 25-26%, което е доста под условията за еврозоната. " Имаме още работа за извършване при битката с инфлацията, само че вървим в вярната посока. Миналата година беше към 13%, тази година слезе до 7, само че би трябвало да продължим още. Това е трудността, което би трябвало да бъде фокус на политиците, които се занимават с влизането в еврозоната. Инфлацията е изключително пагубна за по-бедните хора, като спомагателен налог е на раменете им ", счита Георгиева.
Геополитика
Последните няколко години следим по какъв начин геополитическите напрежения се преливат и в стопанската система. " През 2017 година имаше 500 търговски ограничавания, през тази година са 3000. Ако вървим по този начин, светът може да загуби 7% от Брутният вътрешен продукт. Това е над 7,4 трилиона $. Все едно да вземем Япония и Германия и да ги извадим от международната стопанска система. Когато ограничаваме търговията, подвигаме цените нагоре в изискванията на инфлация. Също по този начин охлаждаме връзките сред страните. Солидарността е по-важна, в сравнение с беше в предишното, належащо е интернационално съдействие. Знаем, че Студената война в действителност е студена. Какъв свят желаеме да имаме? Свят на войни, напрежение или единен пред сложните проблеми - климатични промени, демография. Ако не се обединим, ще загубим разцвет и напредък. Искаме да живеем в по-богат свят или в по-беден и нерешителен? ", попита икономистът.
Климат и стопанска система
" Влизаме в свят на по-чести и по-свирепи климатични бедствия. Животът не е обезателно доста обективен. Хората, които са създали минимум да причинят климатичните промени, постоянно понасят най-жестоките последствия. Не можем да мислим за икономическа и финансова непоклатимост, без да отчитаме климатичните опасности и, че преходът към зелената стопанска система основава нови работни места и капиталови благоприятни условия ", счита Георгиева.
Украйна
" Войната в Украйна освен е огромна покруса за украинците, съседите им, само че и за света. До началото на този спор приемахме мира за даденост. Разходите за защита вървят нагоре и загубихме дивидента от мира след Студената война. Говорим за милиарди, които отиват за отбрана от риска от война, а не за обучение и инфраструктура - да оказват помощ на хора. Колкото по-дълго време има война, толкоз повече се усилва рискът от последствия. За идващите 5 години предвиждаме слаб напредък. Ако я нямаше тази война, възобновяване от COVID-19 щеше да продължи и светът да е по-добре ", акцентира тя.
" В свят, който става по-непредсказуем, да имаме поддръжката на Централната банка в цялостния ѝ мащаб, е добре за сигурността на българските жители и стопанска система. Изостанахме по отношение на Хърватска, влизането им в еврозоната оказа помощ на туризма им. Не скочиха цените. Защо и ние да не помогнем на нашия туристически отрасъл, като въведем валута, позната на целия свят? Какво ни задържа, с изключение на съмненията и подозренията, които би трябвало да бъдат изчистени ", разяснява Георгиева.
Тя твърди, че във връзка с дълга България се оправя прелестно - 25-26%, което е доста под условията за еврозоната. " Имаме още работа за извършване при битката с инфлацията, само че вървим в вярната посока. Миналата година беше към 13%, тази година слезе до 7, само че би трябвало да продължим още. Това е трудността, което би трябвало да бъде фокус на политиците, които се занимават с влизането в еврозоната. Инфлацията е изключително пагубна за по-бедните хора, като спомагателен налог е на раменете им ", счита Георгиева.
Геополитика
Последните няколко години следим по какъв начин геополитическите напрежения се преливат и в стопанската система. " През 2017 година имаше 500 търговски ограничавания, през тази година са 3000. Ако вървим по този начин, светът може да загуби 7% от Брутният вътрешен продукт. Това е над 7,4 трилиона $. Все едно да вземем Япония и Германия и да ги извадим от международната стопанска система. Когато ограничаваме търговията, подвигаме цените нагоре в изискванията на инфлация. Също по този начин охлаждаме връзките сред страните. Солидарността е по-важна, в сравнение с беше в предишното, належащо е интернационално съдействие. Знаем, че Студената война в действителност е студена. Какъв свят желаеме да имаме? Свят на войни, напрежение или единен пред сложните проблеми - климатични промени, демография. Ако не се обединим, ще загубим разцвет и напредък. Искаме да живеем в по-богат свят или в по-беден и нерешителен? ", попита икономистът.
Климат и стопанска система
" Влизаме в свят на по-чести и по-свирепи климатични бедствия. Животът не е обезателно доста обективен. Хората, които са създали минимум да причинят климатичните промени, постоянно понасят най-жестоките последствия. Не можем да мислим за икономическа и финансова непоклатимост, без да отчитаме климатичните опасности и, че преходът към зелената стопанска система основава нови работни места и капиталови благоприятни условия ", счита Георгиева.
Украйна
" Войната в Украйна освен е огромна покруса за украинците, съседите им, само че и за света. До началото на този спор приемахме мира за даденост. Разходите за защита вървят нагоре и загубихме дивидента от мира след Студената война. Говорим за милиарди, които отиват за отбрана от риска от война, а не за обучение и инфраструктура - да оказват помощ на хора. Колкото по-дълго време има война, толкоз повече се усилва рискът от последствия. За идващите 5 години предвиждаме слаб напредък. Ако я нямаше тази война, възобновяване от COVID-19 щеше да продължи и светът да е по-добре ", акцентира тя.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ