Атанас Пеканов: България трябва да се бори да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 г.
България би трябвало да продължава работата и да се бори да влезе в Еврозоната със заложената все още целева дата - 1 януари 2024 година, написа във Facebook служебният вицепремиер по ръководство на европейските средства. Според него участието в Еврозоната би трябвало да стане стратегическа цел.
„ В 21-ви век сполучливото развиване на страната може да се реализира единствено в съдействие и кооперация с останалите европейски страни. Необходимо е да бъдем част от огромните съюзи, да имаме опцията да пазиме своята позиция там и да взимаме решенията, вместо единствено да прилагаме непознати такива. Да бъдем архитекти на икономическата си политика, вместо единствено ползватели на такава “, написа.
Според него живеем в турбулентни времена и разнообразни сили ще се опитат да спекулират и да саботират процеса. „ Смятам, че на провелите се преди месец избори българите препотвърдиха желанието ни за по-тясно доближаване и интензивно присъединяване в европейските процеси. Надявам се проевропейските сили в Народното събрание да реагират навреме, с цел да бъдат надмогнати тези спекулации и да се покаже, че болшинството поддържа този път на България “, отбелязва.
За една дребна отворена стопанска система, която другояче единствено се клати по течението на световната стопанска система, влизането във втората най-използвана валута в света може да служи като котва на стабилността, счита още вицепремиерът. „ Това има своите безспорни позитиви, измежду които увеличение на сигурността посредством усилване на надзора, стимулиране на експортните браншове и на туризма, цялостен достъп до финансовите пазари и световната финансова инфраструктура, отпадане на трансакционните такси, изсветляване на приходите, повишение на кредитния рейтинг и надлежно понижаване на лихвите по държавния дълг. Това не е маловажно, тъй като има директно отражение върху държавните ни разноски - милиони левове на година, които плащаме на интернационалните банки в по-високи лихви, могат да се вложат в опазване на здравето и обучение “, се показва в обявата.
„ Чувам апели да премислим избора си. В основата си тези апели надълбоко в себе си желаят да ни убедят, че Германия, Франция, Испания, Италия, Словакия, Словения - всички те са се объркали, когато са приели общата валута, че тя е неточност и те не знаят какво вършат. Сигурен съм, че могат да се намерят мними специалисти и обществени фигури със противоречив престиж, които да приказват това от заран до вечер. Но също по този начин съм сигурен, че болшинството от българските жители не има вяра в този мотив “, показва Пеканов. Според него заради тази причина се нуждаем от ясни дейности и продължение на процеса по присъединение. „ Забавянето на процеса на въвеждане на еврото води след себе си огромни опасности, изключително през идващите години на финансови турбуленции и стягане на финансовите условия на световно равнище “, счита той.
отбелязва още, че Еврозоната не е съвършена и към момента не е изцяло приключен паричен съюз. Той обаче акцентира, че от години напъните са ориентирани към това общата валута да стане по-силна институционално и такива стъпки са подхванати в последните две години - както приемането на Механизма за възобновяване и резистентност, по този начин и неконвенционалните ограничения на ЕЦБ за усилване на общите отговори, вместо всяка страна да се оправя сама за себе си. „ Допълнителната интеграция, структурните промени на Икономическия и паричен съюз и подялбата на рисковете от рецесии са основни стъпки, тъй че общата валута стана по-силна и по-устойчива. Именно тази усъвършенствана институционална архитектура прави още по-смислено участието на България в Еврозоната “, показва.
Той напомня, че страната ни е поела ангажимент за приемане на еврото още с влизането си в Европейския съюз. „ Последните два постоянни кабинета направиха значими стъпки в тази посока. През 2020-та година станахме член на валутния механизъм ERMII, което съставлява де факто решението, започващо финалния развой. Времето за разбори е било преди този момент. В Хърватия анализите са направени през 2017-та година и ясно са задали посоката за влизането на страната в ERMII - стъпката, след която разумно и неизбежно следва влизането в Еврозоната.
Редовният кабинет на премиера Кирил Петков одобри Националния проект за въвеждане на еврото, който рамкира техническите процеси на подготовка. Получихме позитивно мнение от Икономическия и обществен съвет – самобитния цивилен парламент на страната, където са показани работодатели, синдикати и гражданското общество. Радостно е, че всички обществени сътрудници имат градивно и зряло държание по тематиката. В края на предходната седмица в Аулата на Софийския университет беше показана академична монография от редица български икономисти и представители на катедра „ Икономика “, която задава пътя на България за участие в Еврозоната, акцентира преобладаващите позитиви от влизането и дискутира по какъв начин да бъдат избегнати или адресирани възможни опасности пред жителите “, написа още вицепремиерът във Facebook.
Учени от катедра „ Икономика “ на СУ „ Св. Климент Охридски “ предизвестиха предходната седмица, че положението на обществения бранш, корупцията и бизнес средата слагат в риск участието ни във валутния съюз. Има сериозен риск процесът на доближаване и консолидиране на българската стопанска система в еврозоната да се окаже доста по-бавен, в сравнение с се чака, показаха те.
„ Тук и в този момент не би трябвало да разрешаваме този развой да стопира, изключително в една несигурна обстановка в света, в която е от основно значение да се движим дружно със мощните съюзи и да се възползваме от общите решения, вместо да бъдем сами и оставени на приливите и отливите на интернационалните стопански цикли “, счита служебният вицепремиер.
„ В 21-ви век сполучливото развиване на страната може да се реализира единствено в съдействие и кооперация с останалите европейски страни. Необходимо е да бъдем част от огромните съюзи, да имаме опцията да пазиме своята позиция там и да взимаме решенията, вместо единствено да прилагаме непознати такива. Да бъдем архитекти на икономическата си политика, вместо единствено ползватели на такава “, написа.
Според него живеем в турбулентни времена и разнообразни сили ще се опитат да спекулират и да саботират процеса. „ Смятам, че на провелите се преди месец избори българите препотвърдиха желанието ни за по-тясно доближаване и интензивно присъединяване в европейските процеси. Надявам се проевропейските сили в Народното събрание да реагират навреме, с цел да бъдат надмогнати тези спекулации и да се покаже, че болшинството поддържа този път на България “, отбелязва.
За една дребна отворена стопанска система, която другояче единствено се клати по течението на световната стопанска система, влизането във втората най-използвана валута в света може да служи като котва на стабилността, счита още вицепремиерът. „ Това има своите безспорни позитиви, измежду които увеличение на сигурността посредством усилване на надзора, стимулиране на експортните браншове и на туризма, цялостен достъп до финансовите пазари и световната финансова инфраструктура, отпадане на трансакционните такси, изсветляване на приходите, повишение на кредитния рейтинг и надлежно понижаване на лихвите по държавния дълг. Това не е маловажно, тъй като има директно отражение върху държавните ни разноски - милиони левове на година, които плащаме на интернационалните банки в по-високи лихви, могат да се вложат в опазване на здравето и обучение “, се показва в обявата.
„ Чувам апели да премислим избора си. В основата си тези апели надълбоко в себе си желаят да ни убедят, че Германия, Франция, Испания, Италия, Словакия, Словения - всички те са се объркали, когато са приели общата валута, че тя е неточност и те не знаят какво вършат. Сигурен съм, че могат да се намерят мними специалисти и обществени фигури със противоречив престиж, които да приказват това от заран до вечер. Но също по този начин съм сигурен, че болшинството от българските жители не има вяра в този мотив “, показва Пеканов. Според него заради тази причина се нуждаем от ясни дейности и продължение на процеса по присъединение. „ Забавянето на процеса на въвеждане на еврото води след себе си огромни опасности, изключително през идващите години на финансови турбуленции и стягане на финансовите условия на световно равнище “, счита той.
отбелязва още, че Еврозоната не е съвършена и към момента не е изцяло приключен паричен съюз. Той обаче акцентира, че от години напъните са ориентирани към това общата валута да стане по-силна институционално и такива стъпки са подхванати в последните две години - както приемането на Механизма за възобновяване и резистентност, по този начин и неконвенционалните ограничения на ЕЦБ за усилване на общите отговори, вместо всяка страна да се оправя сама за себе си. „ Допълнителната интеграция, структурните промени на Икономическия и паричен съюз и подялбата на рисковете от рецесии са основни стъпки, тъй че общата валута стана по-силна и по-устойчива. Именно тази усъвършенствана институционална архитектура прави още по-смислено участието на България в Еврозоната “, показва.
Той напомня, че страната ни е поела ангажимент за приемане на еврото още с влизането си в Европейския съюз. „ Последните два постоянни кабинета направиха значими стъпки в тази посока. През 2020-та година станахме член на валутния механизъм ERMII, което съставлява де факто решението, започващо финалния развой. Времето за разбори е било преди този момент. В Хърватия анализите са направени през 2017-та година и ясно са задали посоката за влизането на страната в ERMII - стъпката, след която разумно и неизбежно следва влизането в Еврозоната.
Редовният кабинет на премиера Кирил Петков одобри Националния проект за въвеждане на еврото, който рамкира техническите процеси на подготовка. Получихме позитивно мнение от Икономическия и обществен съвет – самобитния цивилен парламент на страната, където са показани работодатели, синдикати и гражданското общество. Радостно е, че всички обществени сътрудници имат градивно и зряло държание по тематиката. В края на предходната седмица в Аулата на Софийския университет беше показана академична монография от редица български икономисти и представители на катедра „ Икономика “, която задава пътя на България за участие в Еврозоната, акцентира преобладаващите позитиви от влизането и дискутира по какъв начин да бъдат избегнати или адресирани възможни опасности пред жителите “, написа още вицепремиерът във Facebook.
Учени от катедра „ Икономика “ на СУ „ Св. Климент Охридски “ предизвестиха предходната седмица, че положението на обществения бранш, корупцията и бизнес средата слагат в риск участието ни във валутния съюз. Има сериозен риск процесът на доближаване и консолидиране на българската стопанска система в еврозоната да се окаже доста по-бавен, в сравнение с се чака, показаха те.
„ Тук и в този момент не би трябвало да разрешаваме този развой да стопира, изключително в една несигурна обстановка в света, в която е от основно значение да се движим дружно със мощните съюзи и да се възползваме от общите решения, вместо да бъдем сами и оставени на приливите и отливите на интернационалните стопански цикли “, счита служебният вицепремиер.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ