Писателят Камелия Кучер: Правосъдната система е имунната система на демократичното общество
България тези дни... Протести. Протести на жители, изморени от дълги години двуличие, безочливост, двойни и тройни стандарти, от ”спасители ” - част от онази мощ, която “доброто все желае, а зло твори ”. Изморени от стандарти, които ги слагат в събитието да могат да отидат на публичен плаж в личната си татковина, единствено в случай че са последователи на съответна политическа партия.
А против тях - митинги, проведени с рейсове, проведени с шапки и тениски, на жители, множеството от които, също като тях, различен избор не виждат, тъй като и едните и другите изпитват боязън - боязън за себе си в границите на личното си родно място. И по средата е родната ни полиция - объркана. И също изморена - от зависимостите. Някой им сочи прелом, това ги е изпратил да потушават. А на площада - брат до брат, майки и деца, и от едната и от другата страна. И всички желаят едно - да живеят умерено, без зависимости, без боязън за себе си, фамилията си, работата си в личната си татковина. И като че ли това не е задоволително, та някой различен взема решение да посвири и на друга страшна струна - противопоставяй ки етноси. А медиите всеобщо мълчат, обслужвайки ползи, подчинявайки се на зависимости, все едно не таман словото е тяхното оръжие - и по този начин, мълчейки или бълвайки пристрастни думи, объркват така и така обърканото публично мнение.
Наблюдавам всичко това със свито сърце, тъй като от години очаквам и нашата татковина с всичките й естествени, културно-истори чески, балнеолечебни предпоставки, с всички тези хора, работливи, мислещи, с всички честно трудещи се бизнесмени, да замязя на всички тези места, на които съм живяла и за които пиша. Уви.
Нашата татковина сме ние - ние, които позволяваме по улиците цялата тази поразителна нечистота; ние, които някак неглижираме всичко направено благодарение на Европейския съюз, тъй като " на харизан кон зъбите не се гледат”; ние, които се лашкаме сред “фили” и “фоби”, без значение на изток или запад; ние, които се генерализираме един различен, атакуваме се с обидни думи и квалификации, подведени от нечии нападки против някого; тези от нас, които избират да са част от корупцията, макар че ясно си дават сметка, че тя е пагубна и за техните деца; тези от нас, които в миналото някъде са разчистили пътя за " собствен " човек; тези от нас, които са разрешили да изгубят ценностната си система дотам, че към този момент самите те не могат да се ориентират кое е положително и кое - неприятно, кое е редно и кое - не. Онези от нас, чиито дворове са тъкмо толкоз мръсни, колкото и нашите улици. Онези от нас, които не почитат личния си и непознатия труд. И още доста " ние " и " тези от нас ".
Отговорите на доста въпроси за България през днешния ден са лесни - и те опират до това да имаме една самостоятелна и некорумпирана правосъдна система. Като цяло съм аполитична, взимам решенията си рационално - и в случай че има нещо, което съм научила от годините, прекарани другаде, то е, че гръбнакът на една съответно работеща демократична страна е в самостоятелните институции. Ако имаме здрава правосъдна система, то всеки от нас няма да се тормози за своя бизнес, за своя дом, за своя автомобил, за детето си на улицата. Правосъдната система е имунната система на демократичното общество. И не, не е задоволително в една демократична страна да бъдат държани според: медии, полиция, институции, бизнеси, правосъдната система. Не е задоволително в една демократична страна откровени нарушители да се изявяват като спасители на демокрацията. Не е задоволително в една демократична страна да се впие един октопод и да смуче до спукване. Но също по този начин не е задоволително в едно цивилизовано общество да няма морални полезности, да няма гражданско съзнание, да няма публичен контракт, към момента да се случват побоища по пътищата, а домашното принуждение да процъфтява, на всички места, във всички сфери, да се пробутват " свои " хора - а това зависи от нас, хората, жителите. И въпреки всичко доста от изброеното стартира да навлиза в нужните морални рамки тогава, когато има здрава правосъдна система.
България през днешния ден е покрай този отговор, България през днешния ден сподели, че никой не може да се заиграва с етнически страхове, тъй като жителите на България са живяли мултикултурно стотици години, България през днешния ден сподели, че има потребност да се отърси от това, от което не съумяваме да се отърсим към този момент десетилетия, тъй като ние нямахме наша Пражка пролет - а трябваше.
Надявам се каквото и политическо ръководство да има насетне в България - сегашно, ново, различно, синьо, алено, зелено, жълто, розово - да направи най-накрая промените, които България през днешния ден чака. Защото жителите на България през днешния ден няма да чакат дълго - уповавам се да не чакат дълго, уповавам се търпението фактически да се е изчерпало и фактически всички да се опитаме да дадем, вместо да взимаме, за богатството на нашата татковина. И да спрем да се чудим дали и по какъв начин да заминем някъде, където ще можем да сътворяваме и да градим без зависимости, а да останем тук, щастливо и необременено.
Писателят Камелия Кучер, Facebook
А против тях - митинги, проведени с рейсове, проведени с шапки и тениски, на жители, множеството от които, също като тях, различен избор не виждат, тъй като и едните и другите изпитват боязън - боязън за себе си в границите на личното си родно място. И по средата е родната ни полиция - объркана. И също изморена - от зависимостите. Някой им сочи прелом, това ги е изпратил да потушават. А на площада - брат до брат, майки и деца, и от едната и от другата страна. И всички желаят едно - да живеят умерено, без зависимости, без боязън за себе си, фамилията си, работата си в личната си татковина. И като че ли това не е задоволително, та някой различен взема решение да посвири и на друга страшна струна - противопоставяй ки етноси. А медиите всеобщо мълчат, обслужвайки ползи, подчинявайки се на зависимости, все едно не таман словото е тяхното оръжие - и по този начин, мълчейки или бълвайки пристрастни думи, объркват така и така обърканото публично мнение.
Наблюдавам всичко това със свито сърце, тъй като от години очаквам и нашата татковина с всичките й естествени, културно-истори чески, балнеолечебни предпоставки, с всички тези хора, работливи, мислещи, с всички честно трудещи се бизнесмени, да замязя на всички тези места, на които съм живяла и за които пиша. Уви.
Нашата татковина сме ние - ние, които позволяваме по улиците цялата тази поразителна нечистота; ние, които някак неглижираме всичко направено благодарение на Европейския съюз, тъй като " на харизан кон зъбите не се гледат”; ние, които се лашкаме сред “фили” и “фоби”, без значение на изток или запад; ние, които се генерализираме един различен, атакуваме се с обидни думи и квалификации, подведени от нечии нападки против някого; тези от нас, които избират да са част от корупцията, макар че ясно си дават сметка, че тя е пагубна и за техните деца; тези от нас, които в миналото някъде са разчистили пътя за " собствен " човек; тези от нас, които са разрешили да изгубят ценностната си система дотам, че към този момент самите те не могат да се ориентират кое е положително и кое - неприятно, кое е редно и кое - не. Онези от нас, чиито дворове са тъкмо толкоз мръсни, колкото и нашите улици. Онези от нас, които не почитат личния си и непознатия труд. И още доста " ние " и " тези от нас ".
Отговорите на доста въпроси за България през днешния ден са лесни - и те опират до това да имаме една самостоятелна и некорумпирана правосъдна система. Като цяло съм аполитична, взимам решенията си рационално - и в случай че има нещо, което съм научила от годините, прекарани другаде, то е, че гръбнакът на една съответно работеща демократична страна е в самостоятелните институции. Ако имаме здрава правосъдна система, то всеки от нас няма да се тормози за своя бизнес, за своя дом, за своя автомобил, за детето си на улицата. Правосъдната система е имунната система на демократичното общество. И не, не е задоволително в една демократична страна да бъдат държани според: медии, полиция, институции, бизнеси, правосъдната система. Не е задоволително в една демократична страна откровени нарушители да се изявяват като спасители на демокрацията. Не е задоволително в една демократична страна да се впие един октопод и да смуче до спукване. Но също по този начин не е задоволително в едно цивилизовано общество да няма морални полезности, да няма гражданско съзнание, да няма публичен контракт, към момента да се случват побоища по пътищата, а домашното принуждение да процъфтява, на всички места, във всички сфери, да се пробутват " свои " хора - а това зависи от нас, хората, жителите. И въпреки всичко доста от изброеното стартира да навлиза в нужните морални рамки тогава, когато има здрава правосъдна система.
България през днешния ден е покрай този отговор, България през днешния ден сподели, че никой не може да се заиграва с етнически страхове, тъй като жителите на България са живяли мултикултурно стотици години, България през днешния ден сподели, че има потребност да се отърси от това, от което не съумяваме да се отърсим към този момент десетилетия, тъй като ние нямахме наша Пражка пролет - а трябваше.
Надявам се каквото и политическо ръководство да има насетне в България - сегашно, ново, различно, синьо, алено, зелено, жълто, розово - да направи най-накрая промените, които България през днешния ден чака. Защото жителите на България през днешния ден няма да чакат дълго - уповавам се да не чакат дълго, уповавам се търпението фактически да се е изчерпало и фактически всички да се опитаме да дадем, вместо да взимаме, за богатството на нашата татковина. И да спрем да се чудим дали и по какъв начин да заминем някъде, където ще можем да сътворяваме и да градим без зависимости, а да останем тук, щастливо и необременено.
Писателят Камелия Кучер, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ