България ще има да наваксва изоставането си по отношение на

България ще има да наваксва изоставането си във връзка с подготовката за приемане на първото европейско финансиране посредством новия програмен интервал. Още не са показани и проектите за промяна на трите въглищни района у нас. А това значи още мъчно моменти с приемането на европейското финансиране. Институциите са осведомени с казуса, на би трябвало да се вслушат в гласа на бизнеса и синдикатите, с цел да схванат какъв брой основна е тази европейска взаимност в миг на висока инфлация. Част от отговорите на тези въпроси дават мненията на Икономическия и обществен съвет. Тези тематики бяха и фокусът на, а мнението на ИСС бе настрана изложено от Зорница Русинова, ръководител на съвета в особено изявление пред Dir.bg и 3eNews. Г-жо Русинова, Европейската зелена договорка към този момент обрисува главните насоки, в които ще се движи целия ни живот отсега нататък. Не смятате ли, че България стартира леко да закъснява с осъществяването на ограниченията в тази тенденция? Какво е мнението ви като специалисти от Икономическия и обществен съвет? Икономическия и обществен съвет е обединителя на мнението на цивилен организации, работодатели и синдикати. Един от целите, които си поставихме в границите на този мандат е цялата наша активност, всички мнения, по които работим, да имат принос към това България да става все по-зелена. И в проекта за тази година ние сме си сложили няколко значими задания, които имат отношение към стратегически документи, свързани с зеления преход, или към законодателни начинания. Съвсем неотдавна излязохме с две мнения. Едното е обвързвано с това, какво би трябвало да съдържа и какви да са акцентите към трите териториални проекта, които България би трябвало да приготви, с цел да може да се ползва Фонда за обективен преход. Излязохме и с наше мнение по огромния законодателен пакет на Европейска комисия „ Готови за 55 “. Той се очакваше да бъде финализиран в границите на френското председателство. Това са тематики, които в злободневието, в което живеем, в цялата политическа турболенция, обществена рецесия, малко ни наподобяват далечни. Но това са тематики, които са извънредно наболели и за стопанската система, и за обществото. Няма връщане обратно от концепциите за зеления преход. Въпросите, които ние слагаме като Икономически и обществен съвет оттук насетне са свързани със скоростта, в която страната ни работи, съгласуваността сред обособените дейности, институции и играчи. И по какъв начин всичките тези тематики по явен и понятен метод да стигат до обществото ни, тъй че то да бъде квалифицирано и да види какви са изгодите. Това, което мога да кажа и към този момент споделих на Green Transition 2022 е, че преди всичко виждаме публичната неопитност за тематиката за справедливия преход. А когато става въпрос за Зелената договорка, нашата съществена рекомендация като ИСС е да приказваме, че това е един тип икономическа промяна, която ще спомогне България да бъде по-добра и стопански постоянна. Разбира се това води до по-високи приходи в страната ни, а това е тематика, която нас ни интересува. Другият значим аспект от нашите мнения е, че за жалост от време на време по тематиките за които приказваме, скоростта за работа не е задоволителна. Тоест главната ни рекомендация във връзка с трите проекта, които касаят областите Перник, Кюстендил и Стара Загора, са първо да се форсира активността по подготовката на документите. И проектите да се изпратят оптимално бързо за координиране с Европейска комисия. На второ място, с изключение на координация на европейско равнище, да има и такива съвещания с локалните сътрудници, със синдикатите, работодателите и гражданските организации. Трябва да се сложат добре на картата с всички останали финансови принадлежности и източници. Защото ние виждаме сега, че има задоволително средства по линия на европейската взаимност – освен грантове, само че и финансови принадлежности, интернационалните институции, банки и други. Тоест финансовата обезпеченост по какъв начин България да премине през този стопански преход и да трансформираме стопанската система си е налична. Но на нас ни би трябвало готовност – т.е. първо би трябвало да се приготвят стратегическите документи. Втория значим извод, който ние виждаме и не се визира задоволително в мненията на други заинтригувани страни е, че би трябвало да имаме добра правна регулация и предвидимост. Това е нещо, което липсва сега – да се построи правната рамка и тя да бъде с задоволителна предвидимост, тъй като това ще докара и външни вложения. Забавяме ли се? Определено се забавяме и то с това да се съгласуват всички стратегически документи. Забавяме се с това да може на локално равнище, щом става въпрос за съответни планове да се види какви са нуждите. Досега, когато приказваме за европейски средства, постоянно е имало опция – отворена стратегия и се кандидатства. Но до момента в който приказваме за зеления преход и за една сериозна икономическа промяна, която ще засегне работата и приходите на доста хора, би трябвало да подходим по друг метод. Първата ни рекомендация е да се направи съществено картографиране на работната мощ, изключително щом става въпрос за трите наранени региона. Защото това е първата причина: когато знаем какви са качествата на хората и какви хора има в тези региони, които вероятно ще изгубят работата си. Трябва да е ясно какво могат тези хора, какво желаят да вършат. Тогава елементарно могат да се приготвят с благоприятни условия за подготовка, за преориентация. Но това ще даде и отговор на вложителите в каква икономическа сфера да влагат. Забавяме се с това да започват едновременно другите финансови източници и принадлежности и да се направи добре картата кое по какъв метод може да се финансира. Защото има действия, свързани с индустриалните зони, които може да се финансират през стратегиите по съглашението за партньорство. Има схеми за подготовка, преквалификация, вложения в образование… Има и благоприятни условия за застраховане на инфраструктурата, които пък идват посредством програмата Региони в напредък. Също и за създаване на нови мощности и нововъведения при бизнеса. Всички тези благоприятни условия би трябвало добре да се видят и да се съгласуват, с цел да може добре да сработи цялата машина от финансови принадлежности. И нашата съществена рекомендация като Икономически и обществен съвет е да се прави на всеки един стадий координация със обществените сътрудници. И то с локалните структури, който могат най-добре да кажат какви са потребностите на локалните структури, на хората от районите. Подготвени ли са българските общини за този преход? И да, и не, тъй като както постоянно там, където има положителни екипи на локално равнище, които работят в положителни партньорства. Например там, където локалната власт работи в положително партньорство с бизнеса, има институт или неправителствена организация, която приказва по тематиките за зеления преход или тематики, свързани с нововъведенията. Големият въпрос на зеления преход е цифровата промяна и софтуерния преход. Там, където на локално равнище има добра разпоредителност и добра стиковка, има доста забавни планове. Виждаме и доста младежи, които са се запалили на тази тематика. Но за жалост, както постоянно се случва в нашата страна, тези положителни практики не можем да си ги пренесем на централно равнище. Тоест оттук насетне в действителност съществено би трябвало да имаме сливане по тематиката за зеления преход – както на равнище политически платформи, по този начин и на равнище добра съгласуваност сред всички институции: изпълнителна власт, университети и бизнес. Така могат да се получат нещата. Това закъснение дружно с неналичието на съгласуваност в последна сметка няма ли да доведат до неспособност за потребление на всички тези финансови принадлежности? Проблемът не е толкоз, че ще изпуснем нещо. А е по-скоро, че поради другите законодателни начинания, нещо което разясняваме в нашето мнение е, че измененията ще дойдат като законодателство и ние би трябвало да се подготвим. Трябва да подготвим обществото, тъй като към момента ще има един дълъг интервал, в който ние ще гледаме на зелената договорка като опция за икономическа промяна. Тя върви с още две значими трансформации – това е цифровата промяна и тази на технологии. Темата, която ние повдигаме е, че модерните технологии могат да се вземат от Западна Европа също би трябвало да бъдат сложени на масата за конвергенция, с цел да може страната ни да се употребява от тези високотехнологични решения и те да навлязат бързо в нашата стопанска система. А всичко това би трябвало да върви със съпътстващи ограничения във връзка с приходите на хората. И да има гъвкави механизми, тъй че да се обезпечи този преход сред един тип производства и новите благоприятни условия. Въобще към различен вид икономическа интензивност и това да става допустимо най-плавно за хората. И в последна сметка това да докара до по-високи заплати и хората да продължат да живеят в България. А тази комплексност на ограниченията виждате ли я в българския План за възобновяване? Открива ли се там? До някаква степен тя се вижда в Плана за възобновяване и резистентност. Ние сме дали рекомендации за Споразумението за партньорство и Плана за възобновяване още през предходната година. Становището по трите проекта по Фонда за обективен преход е да се сложат всички финансови принадлежности на масата. Така ще може да се види кой план по какъв метод да се финансира. И тогава може да се каже, имаме цялост на всички дейности. Това е нещо, което продължава да липсва. Липсва и в метода, по който за европейските средства се изяснява на българските жители – по какъв метод те биха могли да се възползват. От диалозите ми в района на Стара Загора разбирам, че хората са мощно обезпокоени за работните си места. Вероятно и синдикатите имат големи опасения за енергийния комплекс там. Всичко това не води ли до проблем и трудност този преход да продължи да се случва сега? Ние сме закъснели, тъй като по всички тези тематики трябваше да се работи към този момент на локално равнище, и то от дълго време. Заради това една от главните ни рекомендации за Стара Загора и останалите градове е, че незабавно би трябвало да се направи картографиране на работната мощ – какви са уменията на хората, с цел да може те да бъдат готови. И второ – да се преодолее този боязън от смяната. Голяма част от хората, които работят в централите, или са заети в миннодобивната индустрия са хора в пред-пенсионна възраст. А един човек, който скоро ще се пенсионира, мъчно бихме очаквали, че ще може с преквалификация да заеме друга служба и да стартира да работи. Но биха могли да се приготвят пакети от подпомагащи дейности по този начин, че тези хора да бъдат готови, да не изгубят приходите си. А и да се откри метод при самото претрансформиране на мощностите да се откри метод при рекултивацията тези хора да бъдат ангажирани. Самата цифровизация също може да помогне. Затова споделям, че всички тези подготвителни действия биха могли с европейски средства да се финансират. Ние сме още в края на предходния програмен интервал, към този момент близо две години имаме нулева усвояемост и нестартирали стратегии. Има народен или локален бюджет, който би могъл да се употребява за всички тези стратегии и подготвителните действия би трябвало да започват допустимо най-бързо. За да може по-късно да се стигне до сериозното асимилиране на огромните средства, заложени в това направление в проекта за възобновяване. И вероятно кредитния запас, който страната може да употребява. Има доста частни банки, както и Българската банка за развиване, които дават финансиране на подобен вид действия. Друг значим миг е битката с енергийната беднотия. Ние още нямаме прецизен юридически термин за това. Какво съгласно ИСС би трябвало да включва този термин? Темата за енергийната беднотия може да я видите в доста мнения на Икономическия и обществен съвет. Те са давани за националната енергийна тактика, за пакета с либерализацията на цените на тока. За страдание терминът „ енергийна беднотия “ продължава да стои обтекаем къде тъкмо в законодателството да влезе, или не. Важното, когато приказваме за енергийна беднотия, е да се седне на масата от виновните институции и да се приготви освен формулировката на въпросния термин. Но и да се направи съответния пакет от стопански, инфлационни и други ограничения, които ще подкрепят освен хората с ниски приходи. Те ще дадат опция да се подкрепи бизнес, ще се даде опция на работещите хора и в миг на растяща инфлация, да наваксват с цените на тока. Темата „ енергийната беднотия “ нормално се приема като пакет от обществени помощи. Но тя включва доста повече действия, които би трябвало да се извършат. И отново може да се върнем на тематиката за европейските средства, тъй като превъзмогването на енергийната беднотия идва с всички ограничения, свързани с енергийната успеваемост. Защото когато имаме саниране, енергийна успеваемост на здания и цялостна стратегия, която се направи освен за бита, само че и за публичните здания, тогава ще намалеят и сметките за цените на тока. Тоест тук още веднъж приказваме за един повсеместен пакет, който би трябвало да се задейства оптимално бързо. А не да се навлиза единствено с тематиката по какъв начин месечните помощи за отопление, които общественото министерство отпуска, могат да бъдат трансформирани в енергийни помощи. Отново стигаме досега по какъв начин администрацията да си приказва по-добре една с друга. Но властта се вълнува и от други тематики, отвън злободневните. И това е приемането на страната ни в еврозоната. Смятате ли, че сме готови и или да не се забавим и по този въпрос? Икономическия и обществен съвет е неповторим по рода си, тъй като това е единствената конструкция, която би могла да изрази консенсус на работодатели, синдикати и цивилен организации по избрани тематики. Извън злободневните тематики, които всички нас вълнуват като приходи и нарастване на пенсии, по какъв начин живеем и какво ни следва през есента с тази инфлация, ние се опитваме да погледнем няколко години напред. Малко по-стратегически. Затова тематиката за еврото напълно е в нашето полезрение. Първо имахме мнение по отношение на Националния проект за приемане на еврото, който бе квалифициран от Министерски съвет. Нашата позиция е, че ние сме напълно в поддръжка на периодите, които са заложени в този проект. Но и тук нашата рекомендация е обвързвана със периодите и това институциите малко бързо да стартират да работят. И най-много с това да има сериозна акция, обвързвана с потребителски въпроси. Така обществото ни ще бъде квалифицирано, тъй като политизирането на тематиката за еврото и не-експертното и неясно говорене основава доста страхове у хората. Автоматичното преместване на това, по какъв начин една стока вместо един лев, ще коства едно евро, води до съзнанието на хората по какъв начин това ще докара до повдигане на цените и намаляване на приходите. А това не е по този начин. Затова би трябвало всички резултати от влизането на България в еврозоната да бъдат налично обяснени от експерти, който могат да го създадат. Нужни са съществени акции, които изясняват потребителските въпроси – да се направи готовност освен на банките, както е заложено в проекта. Но и да се работи съществено и с компаниите – у нас множеството от компаниите са дребни или междинни, занимаващи се с комерсиална активност. Те също би трябвало да имат изясненост какво им следва. В момента нашите членове работят много интензивно по един разбор, който ни е предоставен от страна на Народното събрание. Целта е да обхванем какъв ще бъде резултат във връзка с приходи и инфлация от влизането на България в еврозоната. Така че ще можем с конкретика в най-скоро време да ви срещнем какво нашите специалисти и членове на ИСС са подготвили. Но има много тематики около еврото, който са свързани с добра връзка и аз смятам, че една от тематиките, които оптимално бързо би трябвало да се развие е освен да се дават периодически разбори какви са резултатите, само че и да се създаде една добра информационна и потребителска тактика. Тя да е взаимно с медиите и да се изясни какви ни следва, с цел да може сполучливо да влезем в еврозоната. Надяваме се, че и критериите, който България би трябвало да посрещне във връзка с финансова непоклатимост, инфлация и т. нат, ще бъдат непокътнати, тъй като това касае чисто бюджетните въпроси. През целия ни диалог до тук си приказваме бъдещи политики и изпускаме една основна дума: „ инфлация “. Как смятате вие, че е допустимо тя да бъде арестувана и овладяна към този миг? Икономическия и обществен съвет още през предходната година даваше индикации, че обществото ни в действителност е изправено пред доста огромни провокации. И тематиката за приходите на хората и стопанската система няма по какъв начин да не ни вълнува. Затова още през предходната година ние настоявахме за стабилен пакет от стопански и обществени ограничения, свързани с превъзмогване на Коронавирус рецесията, на идната инфлация. През тази година към този момент излязохме и с едно мнение, обвързвано с доходните неравенства и рекомендации, които би трябвало да се създадат от българските управляващи във връзка с доходната политика. Специално с тематиката за инфлацията като обособена тема не работим. Но това, което ни следва като разбор да публикуваме през есента е във връзка с заплатите и приходите. Трябва да има съществени ограничения, които са освен във връзка с другите помощи, които виждаме при плануванаъа актуализация на бюджета. Нужни са избрани промени, нужни са съществени вложения в уменията на хората във връзка с дигитализацията. Защото тематиката за цифровите умения касае освен коронавирус рецесията, само че и директната реализация на хората изобщо в актуалната стопанска система и подпомагането на компаниите да се трансформират и да вървят напред.

Цялото видео изявление с ръководителя на ИСС