Съединението прави силата! Честит празник, България
България ще празнува през днешния ден 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Всичко обаче ще мине и под тъжния знаменател на трагичните събития, които сполетяха Южното Черноморие. Там през вчерашния ден пороите и бурята взеха човешки животи, доста хора към момента бедстват, а на много места инфраструктурни обекти са разрушени. В Бургас кметът анулира празнувания по случай 6 септември.
По силата на Берлинския контракт, подписан на 13 юли 1878 година от представители на Руската империя, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разграничена, като Източна Румелия остава в рамките на Османската империя.
По самодейност на Захари Стоянов през 1885 година в Пловдив е проведен Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК), който си слага за цел " дефинитивно избавление на българския народ посредством гражданска война морална и с оръжие ". Според проекта, одобрен на съвещание на комитета на 23 август 1885 година, акцията трябвало да стартира в средата на м. септември 1885 година, като основният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив против конака и представителните институции, локалните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в региона.
На 6 септември 1885 година българските войски, ситуирани в покрайнините на Пловдив, отпред с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват регионалния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското държавно управление е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
В Пловдив е формирано краткотрайно държавно управление отпред с Георги Странски, което поема ръководството до идването на княз Александър т на 9 септември 1885 година Ден преди този момент - на 8 септември 1885 година, княз Александър I с умишлен манифест утвърждава присъединението на Източна Румелия и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България.
След продължителна дипломатическа битка на 5 април 1886 година в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885-5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска конвенция (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Кулминацията на честванията и тази година ще е тържествена-заря инспекция пред паметника на площад " Съединение " в Пловдив. В редица обитаеми места има проведени мероприятия, с които да се отпразнува бележитата дата.
По силата на Берлинския контракт, подписан на 13 юли 1878 година от представители на Руската империя, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разграничена, като Източна Румелия остава в рамките на Османската империя.
По самодейност на Захари Стоянов през 1885 година в Пловдив е проведен Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК), който си слага за цел " дефинитивно избавление на българския народ посредством гражданска война морална и с оръжие ". Според проекта, одобрен на съвещание на комитета на 23 август 1885 година, акцията трябвало да стартира в средата на м. септември 1885 година, като основният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив против конака и представителните институции, локалните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в региона.
На 6 септември 1885 година българските войски, ситуирани в покрайнините на Пловдив, отпред с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват регионалния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското държавно управление е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
В Пловдив е формирано краткотрайно държавно управление отпред с Георги Странски, което поема ръководството до идването на княз Александър т на 9 септември 1885 година Ден преди този момент - на 8 септември 1885 година, княз Александър I с умишлен манифест утвърждава присъединението на Източна Румелия и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България.
След продължителна дипломатическа битка на 5 април 1886 година в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885-5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска конвенция (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Кулминацията на честванията и тази година ще е тържествена-заря инспекция пред паметника на площад " Съединение " в Пловдив. В редица обитаеми места има проведени мероприятия, с които да се отпразнува бележитата дата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ