България покрива числовите критерии за влизане в еврозоната, твърди финансовото министерство
България продължава да покрива числовите критерии за участие в Еврозоната съгласно постоянните конвергентни отчети за 2018 година на Европейската централна банка и на Европейската комисия, оповестиха от Министерство на финансите (МФ). Това стана часове откакто евродоклад разгласи, че към момента не сме подготвени да влезем в Еврозоната. Същевременно обаче финансовото министерство признава за общо 3 несъотвествия в българското законодателство , които се показват в отчета, като има пояснение за всяко противоречие в жанр, че те в действителност са преодолени, въпреки и не директно, както и един общ коментар, че тези несъответствия не са оригиналност.
Ето какви са детайлностите по критериите, които от МФ разгласиха.
В Конвергентните отчети, които правят оценка готовността на страните за участие в еврозоната, България продължава стабилно да покрива четирите числови критерия за участие, а точно тези за ценова непоклатимост (инфлация), непоклатимост на обществените финанси (бюджетно салдо и държавен дълг) и за дълготрайния лихвен %. Това се показва в периодическите Конвергентни отчети за 2018 година на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия. Потвърдени са заключенията на предходните отчети от 2016 година, че страната ни покрива всички числови критерии на еврозоната.
България сполучливо извършва критерия за ценова непоклатимост, като с данни до март 2018 година цената на 12-месечната междинна инфлация е 1,4 %, при референтна стойност от 1,9 %. Бюджетното салдо през 2017 година е позитивно в размер на 0,9 % от Брутният вътрешен продукт, при дефинирано ограничаване за недостига на бранш „ Държавно ръководство “ до 3 % от Брутният вътрешен продукт, а съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт от 25,4 % е доста под референтната стойност от 60 %, като сме на трето място измежду страните в Европейски Съюз с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дълготраен лихвен % на България за интервала април 2017 – март 2018 година е 1,4 % и също е под референтната стойност от 3,2 %.
По отношение на критерия за динамичността на валутния курс, българският лев не взе участие в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), само че е закрепен в границите на настоящия режим на паричен съвет при формален сменен курс от 1,95583 лв. за едно евро, заради което за интервала от 4 май 2016 година до 3 май 2018 година не демонстрира отклоняване. Страната ще покрие този аршин, когато българския лев се причисли във ВМ II.
В Конвергентните отчети има констатации във връзка с сходството сред българското законодателство, от една страна, и Договора и Устава на ЕСЦБ, от друга (бел. ред. - за неща, които не изпълняваме):
1. Националното законодателство планува в допълнение съображение за освобождение на член на управителния съвет на Българска народна банка, което не съществува в европейското право. Това е опцията, планувана в Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, член на управителния съвет на Българска народна банка да бъде освободен от служба при съществуване на открит спор на ползи.
2. Националното законодателство не планува експлицитна опция членовете на управителния съвет на Българска народна банка да апелират пред народен съд решения за тяхното освобождение.
3. Националното законодателство не разрешава на Българска народна банка да финансира българското държавно управление и други органи и институции. Според ЕЦБ тази възбрана би трябвало да бъде разширена, като категорично включи и възбрана за финансирането на обществени институции и органи на Европейски Съюз или други страни членки.
Същите констатации бяха включени и в предходните Конвергенти отчети, с рекомендацията че съответните елементи на българското законодателство следва да бъдат приведени в безусловно сходство с правото на Европейски Съюз. Позицията на българската страна, с която Европейска комисия и ЕЦБ са осведомени във връзка на този отчет и при предходните отчети, е следната:
а) Посочените разпореждания в българското законодателство отразяват по-високата степен на консерватизъм и спецификата на националното право във връзка с основанията за освобождение от служба на членове на Управителния съвет на Българска народна банка.
б) Общите разпореждания на българското национално право дават опция за обжалване на решенията за освобождение на всички членове на Управителния съвет на Българска народна банка, както ЕЦБ сама отбелязва в отчета си, въпреки да няма експлицитна наредба за това в Закона за Българска народна банка или в други специфични закони.
в) Забраната за финансиране на други органи и институции включва и тези на Европейски Съюз или на други страни членки, въпреки това категорично да не е записано в Закона за Българска народна банка.
Изменения в българското законодателство, които да основат спомагателна правна сигурност в сходство с тълкуванията на ЕЦБ, биха могли да бъдат осъществени в къс период в интервала, предхождащ присъединението на България към еврозоната.
Ето какви са детайлностите по критериите, които от МФ разгласиха.
В Конвергентните отчети, които правят оценка готовността на страните за участие в еврозоната, България продължава стабилно да покрива четирите числови критерия за участие, а точно тези за ценова непоклатимост (инфлация), непоклатимост на обществените финанси (бюджетно салдо и държавен дълг) и за дълготрайния лихвен %. Това се показва в периодическите Конвергентни отчети за 2018 година на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия. Потвърдени са заключенията на предходните отчети от 2016 година, че страната ни покрива всички числови критерии на еврозоната.
България сполучливо извършва критерия за ценова непоклатимост, като с данни до март 2018 година цената на 12-месечната междинна инфлация е 1,4 %, при референтна стойност от 1,9 %. Бюджетното салдо през 2017 година е позитивно в размер на 0,9 % от Брутният вътрешен продукт, при дефинирано ограничаване за недостига на бранш „ Държавно ръководство “ до 3 % от Брутният вътрешен продукт, а съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт от 25,4 % е доста под референтната стойност от 60 %, като сме на трето място измежду страните в Европейски Съюз с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дълготраен лихвен % на България за интервала април 2017 – март 2018 година е 1,4 % и също е под референтната стойност от 3,2 %.
По отношение на критерия за динамичността на валутния курс, българският лев не взе участие в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), само че е закрепен в границите на настоящия режим на паричен съвет при формален сменен курс от 1,95583 лв. за едно евро, заради което за интервала от 4 май 2016 година до 3 май 2018 година не демонстрира отклоняване. Страната ще покрие този аршин, когато българския лев се причисли във ВМ II.
В Конвергентните отчети има констатации във връзка с сходството сред българското законодателство, от една страна, и Договора и Устава на ЕСЦБ, от друга (бел. ред. - за неща, които не изпълняваме):
1. Националното законодателство планува в допълнение съображение за освобождение на член на управителния съвет на Българска народна банка, което не съществува в европейското право. Това е опцията, планувана в Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, член на управителния съвет на Българска народна банка да бъде освободен от служба при съществуване на открит спор на ползи.
2. Националното законодателство не планува експлицитна опция членовете на управителния съвет на Българска народна банка да апелират пред народен съд решения за тяхното освобождение.
3. Националното законодателство не разрешава на Българска народна банка да финансира българското държавно управление и други органи и институции. Според ЕЦБ тази възбрана би трябвало да бъде разширена, като категорично включи и възбрана за финансирането на обществени институции и органи на Европейски Съюз или други страни членки.
Същите констатации бяха включени и в предходните Конвергенти отчети, с рекомендацията че съответните елементи на българското законодателство следва да бъдат приведени в безусловно сходство с правото на Европейски Съюз. Позицията на българската страна, с която Европейска комисия и ЕЦБ са осведомени във връзка на този отчет и при предходните отчети, е следната:
а) Посочените разпореждания в българското законодателство отразяват по-високата степен на консерватизъм и спецификата на националното право във връзка с основанията за освобождение от служба на членове на Управителния съвет на Българска народна банка.
б) Общите разпореждания на българското национално право дават опция за обжалване на решенията за освобождение на всички членове на Управителния съвет на Българска народна банка, както ЕЦБ сама отбелязва в отчета си, въпреки да няма експлицитна наредба за това в Закона за Българска народна банка или в други специфични закони.
в) Забраната за финансиране на други органи и институции включва и тези на Европейски Съюз или на други страни членки, въпреки това категорично да не е записано в Закона за Българска народна банка.
Изменения в българското законодателство, които да основат спомагателна правна сигурност в сходство с тълкуванията на ЕЦБ, биха могли да бъдат осъществени в къс период в интервала, предхождащ присъединението на България към еврозоната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ