Папата: Бог да благослови България. Вижте посланието му
България Папата: Бог да благослови България. Вижте посланието му Папата приказва пред събралите се на площад " Атанас Буров " 5 май 2019, 12:21
"Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на голям брой култури и цивилизации, мост сред Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с антични християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в района, по този начин и в интернационалната общественост. Тук на многообразието, уважавайки характерните особености, се гледа като на опция и благосъстояние, а не като причина за спор ", сподели папа Францискна площад "Атанас Буров " пред представителите на българските управляващи, жители и дипломатическия корпус у нас.
„ Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на голям брой култури и цивилизации, мост сред Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток ", сподели Светият отец.
Сърдечно приветствам управляващите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетят България. Благодаря на Г-н Президента за общителните слова, които ми насочи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, който понесе жестокостта на един режим, който не можеше да одобри свободата на мисълта, уточни папата. Той поздрави и българския патриарх, както и митрополитите и епископите от Светия Синод и всички правилни на Българската Православна Църква, както и всички членове на Католическата Църква, християните от другите църковни общности, членовете на еврейската общественост и на вярващите мюсюлмани.
Потвърждавам с вас „ дълбокото разбиране, че същинските учения на религиите ни приканват да останем вкоренени в полезностите на мира; да поддържаме полезностите на взаимното опознание, човешкото приятелство и общото съжителство” („ Документ за човешкото братство”, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.), сподели папата.
Моето днешно посещаване има намерение идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 година, и се случва в признателното възпоменание за наличието в София за към едно десетилетие на тогавашния апостолически пратеник монсеньор. Анджело Джузепе Ронкали. Той постоянно носеше в сърцето си възприятие на признателност и надълбоко почитание към вашия народ и то дотам, че е споделил, че където и да би отишъл, къщата му постоянно ще бъде отворена за вас, без потребността да казвате дали сте католици или православни, само че единствено: брат от България, напомни папа Франциск.
В словото си той напомни и делото на братята Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молебствия, съобразителност и обща апостолическа активност са станали образци за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен разговор, естетика и на братска среща сред Църквите, страните и народите! Нека техният ослепителен образец да породи доста почитатели даже и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и естетика, прикани Франциск.
"Сега, в този исторически миг, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и самодейностите ѝ, България е изправена пред следствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови благоприятни условия за работа. В същото време България - сходно на доста други страни от Стария континент - би трябвало да се оправи с това, което може да се преглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в огромна част от Европа, като следствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, комбиниран с интензивния миграционен поток, докара до обезлюдяване и занемаряване на доста села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на тези, които се пробват да влязат в нейните граници, с цел да избягат от войни и спорове или от беднотия, и се пробват да доближат във всеки случай до най-богатите региони на европейския континент, с цел да намерят нови благоприятни условия за битие или просто едно безвредно леговище.
Г-н Президент, Познавам уговорката, с който управниците на тази страна от години се стремят да основат условия, тъй че изключително младите да не са принудени да емигрират. Бих желал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички старания за поощряване на удобни условия, тъй че младежите да могат да вложат техните свежи сили и да възнамеряват своето персонално и фамилно бъдеще, намирайки в Родината изискванията, които разрешават един заслужен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си разрешил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на вашите врати ", уточни папата.
"Вашата страна постоянно се е отличавала като мост сред Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата сред разнообразни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от епохи живеят спокойно дружно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България наложително минава през признаването и оценяването на тази характерна характерност. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от крайбрежията на Черно море, станала плодородна от скромния труд на доста генерации и отворена за културен и търговски продан, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция , да може да предложи на децата си бъдеще на вярата.
Бог да благослови България, да я резервира мирна и гостоприемна, и да я направи просперира ", приключи папа Франциск.
По-рано през днешния ден той бе посрещнат с публична гала и беседва с президента Румен Радев.
Българският папа, за който не знаем доста
София и Раковски се готвят за визитата на папата
Папа Франциск дойде в София
Вашето посещаване е удостоверение за обичта ви към българския народ и вярата в България, за построяването на един по-мирен, по-справедлив и по-човечен свят, обърна се президентът Румен Радев в приветственото си слово към Негово светейшество. Д "нес с най-топли усеща Ви посреща един открит и добродушен народ. Народът на една от най-старите християнски страни, приел Христовата религия преди 12 века. Народ, преодолял всички превратности и тествания с помощта на своите морални и духовни добродетели, на Църквата и Кирилицата, на Вярата и Знанието ", сподели Радев.
"Във Вашето Великденско обръщение призовахте „ Да построяваме мостове, а не стени”. Това е задачата на нашето време. Стени се подвигат елементарно, само че мостове се градят мъчно. И в случай че в многовековните връзките сред България и Ватикана преобладават положителната воля и взаимното почитание, заслугата е на майсторите на мостове ", означи президентът. Той уточни още, че през днешния ден, когато в Европа се завръщат омразата и ксенофобията, ние си спомняме великата задача на Светите братя Кирил и Методий - да отстоят правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Дълбокият смисъл на техния урок е, че езиковите и културни разлики не са спънка народите да живеят в мир и да изповядват общи полезности, сподели държаният глава.
Той дефинира визитата на папа Франциск у нас като едно от най-значимите събития в новата история на нашите връзки, "защото споделяме общи грижи и общи паники - грижата за опазването на мира и паниките за ориста на милиони човешки същества, хвърлени на произвола и обречени на гонене, оскърбление, беднотия, иго, сегрегация и гнет ".
"Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на голям брой култури и цивилизации, мост сред Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с антични християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в района, по този начин и в интернационалната общественост. Тук на многообразието, уважавайки характерните особености, се гледа като на опция и благосъстояние, а не като причина за спор ", сподели папа Францискна площад "Атанас Буров " пред представителите на българските управляващи, жители и дипломатическия корпус у нас.
„ Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на голям брой култури и цивилизации, мост сред Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток ", сподели Светият отец.
Сърдечно приветствам управляващите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетят България. Благодаря на Г-н Президента за общителните слова, които ми насочи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, който понесе жестокостта на един режим, който не можеше да одобри свободата на мисълта, уточни папата. Той поздрави и българския патриарх, както и митрополитите и епископите от Светия Синод и всички правилни на Българската Православна Църква, както и всички членове на Католическата Църква, християните от другите църковни общности, членовете на еврейската общественост и на вярващите мюсюлмани.
Потвърждавам с вас „ дълбокото разбиране, че същинските учения на религиите ни приканват да останем вкоренени в полезностите на мира; да поддържаме полезностите на взаимното опознание, човешкото приятелство и общото съжителство” („ Документ за човешкото братство”, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.), сподели папата.
Моето днешно посещаване има намерение идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 година, и се случва в признателното възпоменание за наличието в София за към едно десетилетие на тогавашния апостолически пратеник монсеньор. Анджело Джузепе Ронкали. Той постоянно носеше в сърцето си възприятие на признателност и надълбоко почитание към вашия народ и то дотам, че е споделил, че където и да би отишъл, къщата му постоянно ще бъде отворена за вас, без потребността да казвате дали сте католици или православни, само че единствено: брат от България, напомни папа Франциск.
В словото си той напомни и делото на братята Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молебствия, съобразителност и обща апостолическа активност са станали образци за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен разговор, естетика и на братска среща сред Църквите, страните и народите! Нека техният ослепителен образец да породи доста почитатели даже и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и естетика, прикани Франциск.
"Сега, в този исторически миг, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и самодейностите ѝ, България е изправена пред следствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови благоприятни условия за работа. В същото време България - сходно на доста други страни от Стария континент - би трябвало да се оправи с това, което може да се преглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в огромна част от Европа, като следствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, комбиниран с интензивния миграционен поток, докара до обезлюдяване и занемаряване на доста села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на тези, които се пробват да влязат в нейните граници, с цел да избягат от войни и спорове или от беднотия, и се пробват да доближат във всеки случай до най-богатите региони на европейския континент, с цел да намерят нови благоприятни условия за битие или просто едно безвредно леговище.
Г-н Президент, Познавам уговорката, с който управниците на тази страна от години се стремят да основат условия, тъй че изключително младите да не са принудени да емигрират. Бих желал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички старания за поощряване на удобни условия, тъй че младежите да могат да вложат техните свежи сили и да възнамеряват своето персонално и фамилно бъдеще, намирайки в Родината изискванията, които разрешават един заслужен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си разрешил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на вашите врати ", уточни папата.
"Вашата страна постоянно се е отличавала като мост сред Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата сред разнообразни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от епохи живеят спокойно дружно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България наложително минава през признаването и оценяването на тази характерна характерност. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от крайбрежията на Черно море, станала плодородна от скромния труд на доста генерации и отворена за културен и търговски продан, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция , да може да предложи на децата си бъдеще на вярата.
Бог да благослови България, да я резервира мирна и гостоприемна, и да я направи просперира ", приключи папа Франциск.
По-рано през днешния ден той бе посрещнат с публична гала и беседва с президента Румен Радев.
Българският папа, за който не знаем доста
София и Раковски се готвят за визитата на папата
Папа Франциск дойде в София
Вашето посещаване е удостоверение за обичта ви към българския народ и вярата в България, за построяването на един по-мирен, по-справедлив и по-човечен свят, обърна се президентът Румен Радев в приветственото си слово към Негово светейшество. Д "нес с най-топли усеща Ви посреща един открит и добродушен народ. Народът на една от най-старите християнски страни, приел Христовата религия преди 12 века. Народ, преодолял всички превратности и тествания с помощта на своите морални и духовни добродетели, на Църквата и Кирилицата, на Вярата и Знанието ", сподели Радев.
"Във Вашето Великденско обръщение призовахте „ Да построяваме мостове, а не стени”. Това е задачата на нашето време. Стени се подвигат елементарно, само че мостове се градят мъчно. И в случай че в многовековните връзките сред България и Ватикана преобладават положителната воля и взаимното почитание, заслугата е на майсторите на мостове ", означи президентът. Той уточни още, че през днешния ден, когато в Европа се завръщат омразата и ксенофобията, ние си спомняме великата задача на Светите братя Кирил и Методий - да отстоят правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Дълбокият смисъл на техния урок е, че езиковите и културни разлики не са спънка народите да живеят в мир и да изповядват общи полезности, сподели държаният глава.
Той дефинира визитата на папа Франциск у нас като едно от най-значимите събития в новата история на нашите връзки, "защото споделяме общи грижи и общи паники - грижата за опазването на мира и паниките за ориста на милиони човешки същества, хвърлени на произвола и обречени на гонене, оскърбление, беднотия, иго, сегрегация и гнет ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ