На този ден: 149 години от обесването на Васил Левски
България отбелязва 149 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
През 1873 година Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина публично се отбелязва на 19 февруари. Историци обаче са безапелационни - Апостола е обесен на 18 февруари 1873 година Възприемането на 19 февруари като дата за гибелта на Апостола е подбудено от техническа неточност при прекосяването от Юлианския към Григорианския календар. Левски е обесен на 6 февруари 1873 година, когато работи остарелият жанр на календара.
Васил Левски е псевдонимът, с който е прочут Васил Иванов Кунчев, бунтовник, идеолог и уредник на българската национална гражданска война. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата поради организирането и създаването на тактиката за освобождение на България от османско робство. Други негови прозвища са „ Дяконът " и „ Джингиби " (Неуловимият).
Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди съдбовната преживелица в Къкринското ханче, по тази причина свидетелстват доста негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията към обира на Орханийската хазна.
На 22 септември 1872 година Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния. Той знае за неуспеха при обира в Арабаконак, само че не знае, че турската полиция разполага с негова снимка и знае къде може да бъде открит.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според разнообразни изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея.
През 1921 година се ражда българският физик Милко Борисов
Милко Борисов Иванов е изтъкнат български физик, учен, член-кореспондент, дълготраен учител, основател на Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките и негов шеф от 1973 до 1991 година
Той се ражда на 18 февруари година в София. За ранното му детство не е известно доста.
От 1939 до 1943 година учи физика във Физико-математическия факултет на Софийски университет. По това време началник на катедрата по опитна физика е професор Георги Наджаков. След войната се дипломира и работи като помощник на проф. Георги Наджаков (1945-1948).
След основаването на Физическия институт към Българска академия на науките е трансфериран в него, само че продължава да взе участие в преподавателската работа на катедрата по пробна физика като доцент и професор. Освен това чете курса по обща физика.
Негов принос е въвеждането на нови академични курсове: „ Увод във физиката на твърдото тяло “ и „ Физически основи на акустоелектрониката и акустооптиката “ и издава първите академични учебници за тях. Специализира в Германска демократична република и Съюз на съветските социалистически републики.
Проф. Милко Борисов е заемал постовете на заместник-директор на Физическия институт при Българска академия на науките, декан на Физико-математическия факултет и два пъти заместник-ректор на Софийския университет. През 1972 година отделенията на Българската академия на науките са преобразувани в Единни центрове.
Акад. Милко Борисов е единственият шеф на Единния център по физика до закриването му през 1988 година Скоро по-късно той напуща този свят, а гибелта си намира на 5 ноември 1998 година в София.
За науката и учен Милко Борисов:
Академик Милко Борисов бил непретенциозен и извънредно почтен човек. Притежавал голяма продуктивност, спокоен и мил темперамент. Интересите му се простирали в областите: физика на твърдото тяло, философия и история. Той изследва физикатал на електронните процеси в диелектрици и полупроводници, акустоелектронните взаимоотношения в кристали, израстването и потреблението им за генериране, увеличаване и проучване на талази и вибрации.
Работата му върху подтиквани електрически токове при кадмиев сулфид довежда до значими на практика приложения. Под негово управление е създадена технология за произвеждане на полупроводникови детектори на нуклеарни лъчения.
Академик Милко Борисов предлага и теоретично пояснение на негативния фотоефект в цинков окис. Той приема екситонния механизъм на усвояване на светлината и преглежда ролята на ударите на екситоните от втори жанр с нейонизираните и йонизирани примесни атоми на цинка. В края на 80-те години на ХХ век изследвал ролята на вибронните взаимоотношения и резултати във високотемпературни свръхпроводящи оксиди.
През 1930 година Плутон бива открит от американския астроном Клайд Томбо
Никоя друга планета в Сълнчевата система не е получавала толкоз комебливо отношение, колкото планетата джудже Плутон.
Плутон е един заледен, неподвижен свят в покрайнините на Слънчевата сиситема и за това носи името на древноримския господ на подземното царство на мъртвите.
Плутон е открита през 1930г. по щастлива случайност. Бързо се открило, че тя е доста дребна, с цел да въздейства върху придвижването на другите планети. Плутон е единствената планета, която не е посещавана от галактически транспортен съд. Има един сателит – Харон, който е открит през 1978г.
Направени са доста калкулации за масите и радиусите на Плутон и Харон, само че те не могат да се одобряват за достоверни, до момента в който не се изпрати транспортен съд да ги удостовери.
1930 година:
Планетите се притеглят по сред си, което се отразява на техните орбити. Още преди откриването на Плутон, посредством проучване на орбитите на Уран и Нептун е открито, че те се притеглят от незнайна планета оттатък Нептун. През 1930г. Плутон е засечен за пръв път.
Това се случва в обсерваторията Ловел, Аризона, Съединени американски щати на 18 февруари 1930 година от от американския астроном на име Клайд Томбо. Видял я, когато сравнявал две фотографски плаки направени надлежно на 23 и 29 януари. Планетата след това е открита на фотографии, най-старите от които са били снимани на 19 март 1915 година Томбо е прочут също по този начин с откриването на доста метеорити, както и с проучване на известията за неидентифицирани летящи обекти.
Томбо открива Плутон до момента в който търси незнайната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В реалност обаче тези „ отклонения “ са били породени от незадоволителната акуратност, с която масата на Нептун е била известна тогава.
Макар и официално да носи името на римския господ Плутон, името на планета е определено по този начин, че да съдържа буквите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета оттатък орбитата на Нептун. Името „ Плутон “ е препоръчано от Виниша Бърни — единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.
Години и дни там:
Плутон е най-отдалечената от Слънцето планета в Слънчевата система - обикаля към нашата звезда за 249 години. Отдалечен е на към 40 пъти по-голямо разстояние от Слънцето, отколото е Земята. Орбитата на Плутон е мощно елиптична и когато планетата е към перихелия си (в продължение на 20 години), тя е по-близо до Слънцето от Нептун.
Вследствие на това през интервала от 1979г. до 1999г. най-отдалечената от Слънцето планета е била Нептун. Когато е най-близо, от Слънцето го разделят 4 425 милиона километра, а когато е най-далеч - 7 375 милиона километра.
Размери и маса
Диаметърът му е към 2 300km, т.е. малко по-малък от този на Тритон.Плутон е прекомерно надалеч от Земята и поради това мъчно се вижда от нея. Дори през мощните земни телескопи Плутон се вижда като малко кръгче без нищо на повърхността му. Фотографиите на галактическият телескоп " Хабъл " навеждат на мисълта, че евентуално наподобява на Тритон - спътника на Нептун.
Атмосфера
Повърхността на Плутон е от заледен метан и азот. Възможно е и да има разредена атмосфера. Неговите полюси са по-светли от другите елементи на повърхността му. Учените считат, че когато Плутон се отдалечава от Слънцето, атмосферата му замръзва в твърдо положение и пада върху повърхността на планетата.
През 1564 година умира Микеланджело Буонароти, човекът- записал името си със златни букви в историята
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, прочут още единствено като Микеланджело, е италиански ренесансов ваятел, художник, стихотворец и проектант, представител на Флорентинската школа.
Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство дружно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с възторг и непрестанно търсене на идеала за хубост като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощност и трагизъм. То оказва мощно въздействие върху Тициан и венецианската живопис и се счита за основа на стила маниеризъм.
Микеланджело е роден на 6 март 1475 година в Капрезе (днес Капрезе Микеланджело), населено място край Арецо в Тоскана, което по това време е част от територията на Флорентинската република. В продължение на няколко генерации фамилията му има дребна банка във Флоренция, само че татко му Лудовико ди Леонардо ди Буонарото Симони не съумява да я ръководи добре и е заставен да заема разнообразни чиновнически постове.
По времето, когато се ражда Микеланджело, татко му е правосъден админ на Капрезе и шеф на прилежащото градче Киузи. Майката на Микеланджело се споделя Франческа ди Нери дел Миниато ди Сиена. Семейството претендира за генезис от графиня Матилда Тосканска и, въпреки че доказателства липсват, самият Микеланджело има вяра в тази доктрина.
Много рано, през 1481 година, майката на момчето умря. След известно време татко му го изпраща във флорентинско учебно заведение. Младият мъж не показал специфични гении за проучване, само че обичал да поддържа връзка с изобретателни хора и да пренаписва фрески от локалните църкви.
На 13-годишна възраст татко му трябваше да се помири с обстоятелството, че Микеланджело желае да бъде художник. Когато е на 14, Буонароти се записва в учебното заведение на скулптора при Б. ди Джовани, който е предпазен от самия Лоренцо ди Медичи. Младежът бързо направи нови и потребни познанства. Заслужава да се означи незабавно, че двете страни - Рим и Флоренция, са тези места, където Микеланджело е живял поредно. Именно на тези страни художникът показа най-големите си творения, които го направиха прочут в целия свят.
" Страшният съд "
От 1494 година стартира да процъфтява като популярен художник. Известно време се реалокира в Болоня и работи върху основаването на статуи за Арката на Св. Доминика. След 6 години, завръщайки се във Флоренция, Микеланджело работи по поръчка. По това време основава скулптурата „ Дейвид “, която се трансформира в идеалния облик на човешкото тяло в продължение на доста епохи.
През 1505 година Микеланджело се реалокира в Рим, по покана на папа Юлий II. Той поръча на художника гробница. От 1508 до 1512 година майсторът рисува Сикстинската шапка под формата на библейска история. Въпреки обстоятелството, че връзката сред двете мощни персони беше доста комплицирана, понтифът подреди на Буонароти и неговата статуя.
" Сътворението на Адам "
Скоро той е назначен за основен проектант по време на строителството на базиликата " Свети Петър ". И за работата си не взе заплащане. Той съумя да проектира голям купол за катедралата, който беше конфигуриран и приключен едвам след гибелта на талант.
Микеланджело умира на 18 февруари 1564г. Погребан е в Рим. Но през март същата година тялото на художника е превозено скрито във Флоренция.
През 1873 година Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина публично се отбелязва на 19 февруари. Историци обаче са безапелационни - Апостола е обесен на 18 февруари 1873 година Възприемането на 19 февруари като дата за гибелта на Апостола е подбудено от техническа неточност при прекосяването от Юлианския към Григорианския календар. Левски е обесен на 6 февруари 1873 година, когато работи остарелият жанр на календара.
Васил Левски е псевдонимът, с който е прочут Васил Иванов Кунчев, бунтовник, идеолог и уредник на българската национална гражданска война. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата поради организирането и създаването на тактиката за освобождение на България от османско робство. Други негови прозвища са „ Дяконът " и „ Джингиби " (Неуловимият).
Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди съдбовната преживелица в Къкринското ханче, по тази причина свидетелстват доста негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията към обира на Орханийската хазна.
На 22 септември 1872 година Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния. Той знае за неуспеха при обира в Арабаконак, само че не знае, че турската полиция разполага с негова снимка и знае къде може да бъде открит.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според разнообразни изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея.
През 1921 година се ражда българският физик Милко Борисов
Милко Борисов Иванов е изтъкнат български физик, учен, член-кореспондент, дълготраен учител, основател на Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките и негов шеф от 1973 до 1991 година
Той се ражда на 18 февруари година в София. За ранното му детство не е известно доста.
От 1939 до 1943 година учи физика във Физико-математическия факултет на Софийски университет. По това време началник на катедрата по опитна физика е професор Георги Наджаков. След войната се дипломира и работи като помощник на проф. Георги Наджаков (1945-1948).
След основаването на Физическия институт към Българска академия на науките е трансфериран в него, само че продължава да взе участие в преподавателската работа на катедрата по пробна физика като доцент и професор. Освен това чете курса по обща физика. Негов принос е въвеждането на нови академични курсове: „ Увод във физиката на твърдото тяло “ и „ Физически основи на акустоелектрониката и акустооптиката “ и издава първите академични учебници за тях. Специализира в Германска демократична република и Съюз на съветските социалистически републики.
Проф. Милко Борисов е заемал постовете на заместник-директор на Физическия институт при Българска академия на науките, декан на Физико-математическия факултет и два пъти заместник-ректор на Софийския университет. През 1972 година отделенията на Българската академия на науките са преобразувани в Единни центрове.
Акад. Милко Борисов е единственият шеф на Единния център по физика до закриването му през 1988 година Скоро по-късно той напуща този свят, а гибелта си намира на 5 ноември 1998 година в София.
За науката и учен Милко Борисов:
Академик Милко Борисов бил непретенциозен и извънредно почтен човек. Притежавал голяма продуктивност, спокоен и мил темперамент. Интересите му се простирали в областите: физика на твърдото тяло, философия и история. Той изследва физикатал на електронните процеси в диелектрици и полупроводници, акустоелектронните взаимоотношения в кристали, израстването и потреблението им за генериране, увеличаване и проучване на талази и вибрации.
Работата му върху подтиквани електрически токове при кадмиев сулфид довежда до значими на практика приложения. Под негово управление е създадена технология за произвеждане на полупроводникови детектори на нуклеарни лъчения.
Академик Милко Борисов предлага и теоретично пояснение на негативния фотоефект в цинков окис. Той приема екситонния механизъм на усвояване на светлината и преглежда ролята на ударите на екситоните от втори жанр с нейонизираните и йонизирани примесни атоми на цинка. В края на 80-те години на ХХ век изследвал ролята на вибронните взаимоотношения и резултати във високотемпературни свръхпроводящи оксиди.
През 1930 година Плутон бива открит от американския астроном Клайд Томбо
Никоя друга планета в Сълнчевата система не е получавала толкоз комебливо отношение, колкото планетата джудже Плутон.
Плутон е един заледен, неподвижен свят в покрайнините на Слънчевата сиситема и за това носи името на древноримския господ на подземното царство на мъртвите.
Плутон е открита през 1930г. по щастлива случайност. Бързо се открило, че тя е доста дребна, с цел да въздейства върху придвижването на другите планети. Плутон е единствената планета, която не е посещавана от галактически транспортен съд. Има един сателит – Харон, който е открит през 1978г.
Направени са доста калкулации за масите и радиусите на Плутон и Харон, само че те не могат да се одобряват за достоверни, до момента в който не се изпрати транспортен съд да ги удостовери.
1930 година:
Планетите се притеглят по сред си, което се отразява на техните орбити. Още преди откриването на Плутон, посредством проучване на орбитите на Уран и Нептун е открито, че те се притеглят от незнайна планета оттатък Нептун. През 1930г. Плутон е засечен за пръв път.
Това се случва в обсерваторията Ловел, Аризона, Съединени американски щати на 18 февруари 1930 година от от американския астроном на име Клайд Томбо. Видял я, когато сравнявал две фотографски плаки направени надлежно на 23 и 29 януари. Планетата след това е открита на фотографии, най-старите от които са били снимани на 19 март 1915 година Томбо е прочут също по този начин с откриването на доста метеорити, както и с проучване на известията за неидентифицирани летящи обекти.
Томбо открива Плутон до момента в който търси незнайната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В реалност обаче тези „ отклонения “ са били породени от незадоволителната акуратност, с която масата на Нептун е била известна тогава.
Макар и официално да носи името на римския господ Плутон, името на планета е определено по този начин, че да съдържа буквите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета оттатък орбитата на Нептун. Името „ Плутон “ е препоръчано от Виниша Бърни — единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.
Години и дни там:
Плутон е най-отдалечената от Слънцето планета в Слънчевата система - обикаля към нашата звезда за 249 години. Отдалечен е на към 40 пъти по-голямо разстояние от Слънцето, отколото е Земята. Орбитата на Плутон е мощно елиптична и когато планетата е към перихелия си (в продължение на 20 години), тя е по-близо до Слънцето от Нептун.
Вследствие на това през интервала от 1979г. до 1999г. най-отдалечената от Слънцето планета е била Нептун. Когато е най-близо, от Слънцето го разделят 4 425 милиона километра, а когато е най-далеч - 7 375 милиона километра.
Размери и маса
Диаметърът му е към 2 300km, т.е. малко по-малък от този на Тритон.Плутон е прекомерно надалеч от Земята и поради това мъчно се вижда от нея. Дори през мощните земни телескопи Плутон се вижда като малко кръгче без нищо на повърхността му. Фотографиите на галактическият телескоп " Хабъл " навеждат на мисълта, че евентуално наподобява на Тритон - спътника на Нептун.
Атмосфера
Повърхността на Плутон е от заледен метан и азот. Възможно е и да има разредена атмосфера. Неговите полюси са по-светли от другите елементи на повърхността му. Учените считат, че когато Плутон се отдалечава от Слънцето, атмосферата му замръзва в твърдо положение и пада върху повърхността на планетата.
През 1564 година умира Микеланджело Буонароти, човекът- записал името си със златни букви в историята
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, прочут още единствено като Микеланджело, е италиански ренесансов ваятел, художник, стихотворец и проектант, представител на Флорентинската школа.
Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство дружно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с възторг и непрестанно търсене на идеала за хубост като отражение на идеалите на епохата за физическа и духовна мощност и трагизъм. То оказва мощно въздействие върху Тициан и венецианската живопис и се счита за основа на стила маниеризъм.
Микеланджело е роден на 6 март 1475 година в Капрезе (днес Капрезе Микеланджело), населено място край Арецо в Тоскана, което по това време е част от територията на Флорентинската република. В продължение на няколко генерации фамилията му има дребна банка във Флоренция, само че татко му Лудовико ди Леонардо ди Буонарото Симони не съумява да я ръководи добре и е заставен да заема разнообразни чиновнически постове.
По времето, когато се ражда Микеланджело, татко му е правосъден админ на Капрезе и шеф на прилежащото градче Киузи. Майката на Микеланджело се споделя Франческа ди Нери дел Миниато ди Сиена. Семейството претендира за генезис от графиня Матилда Тосканска и, въпреки че доказателства липсват, самият Микеланджело има вяра в тази доктрина.
Много рано, през 1481 година, майката на момчето умря. След известно време татко му го изпраща във флорентинско учебно заведение. Младият мъж не показал специфични гении за проучване, само че обичал да поддържа връзка с изобретателни хора и да пренаписва фрески от локалните църкви.
На 13-годишна възраст татко му трябваше да се помири с обстоятелството, че Микеланджело желае да бъде художник. Когато е на 14, Буонароти се записва в учебното заведение на скулптора при Б. ди Джовани, който е предпазен от самия Лоренцо ди Медичи. Младежът бързо направи нови и потребни познанства. Заслужава да се означи незабавно, че двете страни - Рим и Флоренция, са тези места, където Микеланджело е живял поредно. Именно на тези страни художникът показа най-големите си творения, които го направиха прочут в целия свят.
" Страшният съд "
От 1494 година стартира да процъфтява като популярен художник. Известно време се реалокира в Болоня и работи върху основаването на статуи за Арката на Св. Доминика. След 6 години, завръщайки се във Флоренция, Микеланджело работи по поръчка. По това време основава скулптурата „ Дейвид “, която се трансформира в идеалния облик на човешкото тяло в продължение на доста епохи.
През 1505 година Микеланджело се реалокира в Рим, по покана на папа Юлий II. Той поръча на художника гробница. От 1508 до 1512 година майсторът рисува Сикстинската шапка под формата на библейска история. Въпреки обстоятелството, че връзката сред двете мощни персони беше доста комплицирана, понтифът подреди на Буонароти и неговата статуя.
" Сътворението на Адам "
Скоро той е назначен за основен проектант по време на строителството на базиликата " Свети Петър ". И за работата си не взе заплащане. Той съумя да проектира голям купол за катедралата, който беше конфигуриран и приключен едвам след гибелта на талант.
Микеланджело умира на 18 февруари 1564г. Погребан е в Рим. Но през март същата година тялото на художника е превозено скрито във Флоренция.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ