„Грийнпийс“: България дава на съд Стратегическата визия за енергетиката на служебния кабинет
България оспорва Стратегическата визия за развиване на електроенергийния бранш на Република България 2023-2053 година, препоръчана от служебното държавно управление на президента Румен Радев, осведомиха от „ Грийнпийс “. Екологичната организация внася тъжба във Върховния административен съд против решението, с което Министерският съвет одобри документа, и упорства за анулацията му. Сред аргументите, които деятелите показват, са неправилно интерпретирани данни от анализите на енергийния пазар , цялостна липса на тактика за развиване на възобновими източници и липса на бистрота .
„ В Стратегическата визия има обилие от неточни и неразбираеми позовавания на обстоятелства, разбори и отчети, написани от други лица. Тя е направена при цялостна липса на бистрота, няма наложителната екологична оценка, не са изпълнени изискванията за включването на обществеността в рационални периоди. Не би следвало документи с толкоз доста дефекти да бъдат одобрявани от институциите и да дефинират стратегическото развиване на значими национални браншове като енергийния “ , акцентира юрист Александър Коджабашев.
„ Стратегическата визия страда от липса и на тактика, и на визия. В нея няма разбор на капиталовите разноски, на дълготрайни прогнози за цените на електрическата енергия, на стопански разбори, които да поддържат или отхвърлят една или друга технология. Изцяло отсъстват оферти за рационализация като умни мрежи, нет метъринг, децентрализирано произвеждане, енергийни общности и други сходни, без които е невъобразим преходът към високотехнологични решения за производството и спестяването на потреблението на сила “ , разяснява Меглена Антонова, шеф на „ Грийнпийс “–България.
Визията претендира да поддържа ролята на България като чист експортьор на сила и балансьор на енергийната система в района. Не са отразени обаче желанията на прилежащите страни да развиват лични огромни ВЕИ планове, нито е изработен разбор по какъв начин реализирането им би се отразило на конкурентоспособността на българската енергетика.
Авторите показват, че във Визията са заложени „ общите европейски политики и цели за развиване на енергетиката и за ограничение изменението на климата “ . В същото време обаче, в нея не се залага развиване на ВЕИ, сравнимо с това в Европа. Този минус заслужава да бъде разискван, тъй като е към този момент добре известно, че намаляването на въглеродния отпечатък при производството на сила не е допустимо без развиване на възобновимите енергийни източници.
В отчета ясно е посочено, че с цел да реализира България мечтаното съкращаване на излъчвания до 2030 година /с 40% по отношение на 2019 г./, ще има потребност от най-малко 11 гигавата ВЕИ и 2 гигавата акумулатори . В проекта на служебния кабинет обаче числата са понижени до 9 гигавата ВЕИ и 600 мегавата акумулатори, което радикално изкривява всички останали сметки.
Визията голословно залага на енергийни мегапроекти, без да ползва никакви стопански и на практика причини за тяхното осъществяване. Например, „ бъдещият язовир „ Яденица “: първо, нуждата от развиването на този план не е стимулирана, изключително в подтекста на намаляващото количество на разполагаеми водни ресурси; второ, към момента не е потвърдена техническата изпълнимост на плана и към него продължава да има неопределеност.
В региона на енергетиката са в действие голям брой проекти и стратегии , с които всеки един идващ проект или стратегия следва да се преценяват и съгласуват. Няма нито едно доказателство, че при подготовката на Стратегическата визия е изработен някакъв, въпреки и най-малък, опит това да бъде изпълнено. При правенето ѝ изцяло се пренебрегват „ Стратегията за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година, с небосвод до 2050 година “ и
Интегрираният проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 година /НПЕК/, който даже е посочен като „ централен документ “ . Решението също по този начин опонира на Националния проект за възобновяване н резистентност /НПВУ/ по отношение на по-рано поетите отговорности на страната за понижаване на въглеродните излъчвания .
Във Визията е посочен извод за евентуален риск за електроенергийната система на страната , който е приписан на отчет на Електроенергийния систематичен оператор /ЕСО/. В оценката на ЕСО обаче няма такова умозаключение. От симулациите даже излиза наяве тъкмо противоположното – риск не съществува. След направени 700 симулации на сюжети за затваряне на въглищните мощности няма никаква заплаха за системата.
