България губи киселото мляко и сиренето като традиционни храни
България може да загуби като обичайни храни „ Българско кисело мляко “, „ Българско бяло саламурено сирене “, „ Български кашкавал “, „ Кашкавал Балкан “, „ Карловска луканка “, „ Карловски луканков колбас “, „ Лютеница Първомай “ и „ Българска боза “. Причината е, че Европейската комисия упражнява невиждан напън върху страната за неотложно преустановяване на закрилата върху географските означения за обичайни български храни.
За това предизвести пред Факти.бг Пейо Майорски, ръководител на Комитета за отбрана на потребителите.
Европейската комисия ни е заплашила с наказателна процедура и на 9 ноември 2017 год. в Народното събрание е импортиран план за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, в който се планува отпадане на опцията за национална регистрация на географски означения на аграрни артикули и храни, които попадат в обсега на Регламент на Европейски Съюз 1151/2012 год. по отношение на схемите за качество на селскостопанските артикули и храни.
Това се реализира със основаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези артикули.
Огромният проблем, който се основава за българските консуматори, е, че с промените в закона се планува преустановяване на досегашната регистрация на описаните географски означения.
От България се желае да не дава протекция на наименованията на тези храни освен за в бъдеще, само че и със задна дата, считано от приемането на страната в Европейски Съюз през 2007 год.
Смятаме, че зад измененията се крият лобистки ползи на производители и търговци от други държави-членки, които може би са нарушили нечии права в предишното и в този момент са застрашени от правосъдно гонене за това и които от дълго време желаят да изпълнят българския пазар с нискокачествени млечни и месни артикули. В същото време изрично е отхвърлено настояването от нашата страна за бърза и опростена процедура за регистрация на съществуващите географски означения, ползващи се с национална отбрана сега.
Закрилата на географските означения е изключително значима, тъй като в случай че тя отпадне, те ще могат да се употребяват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите артикули и регионите, в които се създават. По отношение на потребителите географското обозначение дава гаранция за високо качество на продукта и опция за избор на артикули с несъмнено одобрено качество, познато и ценено от него.
За географското място, където се създават артикули, предпазени с географско обозначение, изгодата е, че това води до световно развиване на съответния регион, с помощта на основаването на работни места, повишение известността на района и следващо развиване на земеделие, промишленост и туризъм. Именно такива са и прокламираните цели на отбраната на наименованията за генезис и географските инструкции според Регламент 1151/2012. Но не излиза наяве както тези цели биха се постигнали посредством прекратяването със задна дата на регистрирани по надлежния ред географски означения.
Докато работи закрилата върху записаните географски означения съществува възбрана за неоторизираното им потребление, която пази потребителите от имитиращи артикули без същото качество. Ако тази протекция отпадне от лятото на тази година всеки производител или търговец ще може да ги използва при етикетирането на предлаганите от него артикули на пазара. Най-потърпевши от обстановката ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, тъй като тези артикули ще стартират да се оферират със подозрително качество и фалшифицирани.
Ние желаеме българското държавно управление да отбрани наименованията на българските обичайни храни и да не позволява прекратяването на закрилата преди вписването им в единния указател на Европейската комисия, отбелязва Пейо Майорски. Препоръчваме да се планува рационален период, в който да се организира процедурата за регистриране на съществуващите географски означения по облекчена процедура.
Всичко това би трябвало да се контракти с Европейска комисия в полза на потребителите на вътрешния ни пазар, само че по този начин и на интернационалните пазари, на които се продават „ Българско кисело мляко “, „ Българско бяло саламурено сирене “, „ Български кашкавал “, „ Кашкавал Балкан “, „ Карловска луканка “, „ Карловски луканков колбас “, „ Лютеница Първомай “ и „ Българска боза “.
За това предизвести пред Факти.бг Пейо Майорски, ръководител на Комитета за отбрана на потребителите.
Европейската комисия ни е заплашила с наказателна процедура и на 9 ноември 2017 год. в Народното събрание е импортиран план за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, в който се планува отпадане на опцията за национална регистрация на географски означения на аграрни артикули и храни, които попадат в обсега на Регламент на Европейски Съюз 1151/2012 год. по отношение на схемите за качество на селскостопанските артикули и храни.
Това се реализира със основаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези артикули.
Огромният проблем, който се основава за българските консуматори, е, че с промените в закона се планува преустановяване на досегашната регистрация на описаните географски означения.
От България се желае да не дава протекция на наименованията на тези храни освен за в бъдеще, само че и със задна дата, считано от приемането на страната в Европейски Съюз през 2007 год.
Смятаме, че зад измененията се крият лобистки ползи на производители и търговци от други държави-членки, които може би са нарушили нечии права в предишното и в този момент са застрашени от правосъдно гонене за това и които от дълго време желаят да изпълнят българския пазар с нискокачествени млечни и месни артикули. В същото време изрично е отхвърлено настояването от нашата страна за бърза и опростена процедура за регистрация на съществуващите географски означения, ползващи се с национална отбрана сега.
Закрилата на географските означения е изключително значима, тъй като в случай че тя отпадне, те ще могат да се употребяват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите артикули и регионите, в които се създават. По отношение на потребителите географското обозначение дава гаранция за високо качество на продукта и опция за избор на артикули с несъмнено одобрено качество, познато и ценено от него.
За географското място, където се създават артикули, предпазени с географско обозначение, изгодата е, че това води до световно развиване на съответния регион, с помощта на основаването на работни места, повишение известността на района и следващо развиване на земеделие, промишленост и туризъм. Именно такива са и прокламираните цели на отбраната на наименованията за генезис и географските инструкции според Регламент 1151/2012. Но не излиза наяве както тези цели биха се постигнали посредством прекратяването със задна дата на регистрирани по надлежния ред географски означения.
Докато работи закрилата върху записаните географски означения съществува възбрана за неоторизираното им потребление, която пази потребителите от имитиращи артикули без същото качество. Ако тази протекция отпадне от лятото на тази година всеки производител или търговец ще може да ги използва при етикетирането на предлаганите от него артикули на пазара. Най-потърпевши от обстановката ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, тъй като тези артикули ще стартират да се оферират със подозрително качество и фалшифицирани.
Ние желаеме българското държавно управление да отбрани наименованията на българските обичайни храни и да не позволява прекратяването на закрилата преди вписването им в единния указател на Европейската комисия, отбелязва Пейо Майорски. Препоръчваме да се планува рационален период, в който да се организира процедурата за регистриране на съществуващите географски означения по облекчена процедура.
Всичко това би трябвало да се контракти с Европейска комисия в полза на потребителите на вътрешния ни пазар, само че по този начин и на интернационалните пазари, на които се продават „ Българско кисело мляко “, „ Българско бяло саламурено сирене “, „ Български кашкавал “, „ Кашкавал Балкан “, „ Карловска луканка “, „ Карловски луканков колбас “, „ Лютеница Първомай “ и „ Българска боза “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ