Иван Николов: България и Сърбия се намират в две различни геополитически пространства
България доста по-енергично би трябвало да играе със сръбската външна политика – да я води по различен метод, т.е. отстъпка против отстъпка.
София разполага с известни механизми –комуникационни, търговски, политически, в последно време имате интерконектор и редица други неща, които биха могли да се употребяват. Във всеки един диалог и всеки един политически контакт би трябвало да участва ситуацията и правата на българското малцинство.
Членството на Сърбия в Европейски Съюз не проработи като механизъм, с който да се усъвършенства ситуацията на българското малцинство в Западните околности. Видяхме разнопосочните сигнали към режима в Русия и към Китай. И Сърбия, и България се намират още веднъж на противоположните страни, в две разнообразни геополитически пространства. Именно по тази причина разговорът всъщност не работи, макар куртоазните изявления, че връзките сред двете страни са положителни. Да, те са положителни в случай че се абстрахираме от ситуацията на българското малцинство. Всичко останало може да е положително, само че в случай че би трябвало да жертваме българското малцинство в името на положителните отношение, тогава това не е добре. Положението на българското малцинство би трябвало да бъде фактор на двустранните връзки, а не жертва.
Да се надяваме, че позицията, която сръбският президент Александър Вучич взе във връзка с войната в Украйна ще приближи края на неговото ръководство.
В тази война Сърбия застана на страната на Русия, не гласно, някак си междинно. Очевидно е, че сръбските държавни мъже застанаха на страната на Путин и дружно с Путин могат да се срутен и те. Дано това да бъде оня миг, който да промени формалната политика на Сърбия, да я ориентира към Европа и тогава към този момент с една по-реална европейска ориентировка на Сърбия може и връзките сред двете страни да сработят в наша изгода.
Интересът към изборите за Национални препоръки на малцинствата в Сърбия беше релативно слаб. Участвал съм в самата концепция за основаването на тези препоръки още през 2001 година За страдание, още тогава забелязахме, че беше сменен главния план – да се трансфорат в самостоятелни органи на малцинствата, в които самите те да поемат отговорност за реализиране на личните си права с поддръжката на страната. Фактически тези препоръки ще се управляват изкъсо от партиите, които ръководят Босилеград и Цариброд, което за мен е несъвместимо, тъй като тъкмо националният съвет би трябвало да се опълчва на решенията, които се вземат на управническо равнище и да пази правата и ползите на малцинството, само че това не се случи.
След 20 години битие ние отново нямаме напълно решен казуса за образованието на български език – учебниците с по-малък и по-голям триумф към момента не са преведени, за другото да не приказваме. Отбелязване на обилни дати и герои от българската национална история не се случи, не се случи Националните препоръки да се грижат за културата на малцинството и за запазване на историческата памет, за ред други неща, които ние сме ги предложили като публични уредници. Нямаше по какъв начин да го създадем, тъй като техният потенциал не беше от най-хубавия, там се дублираха общинските съветници и членовете на националните препоръки на малцинствата, това са едни и същи хора, които нямат нито интелектуалният потенциал, нито политическата воля, тъй като те са членове на сръбски политически партии. Именно това ме накара да се разгранича от Националните препоръки и в никакъв случай не съм взел участие в изборите за тях. А и надали щяха да ме позволен там. Кметът на Босилеград Владимир Захариев, като корав представител на великосръбската национална политика, т.е. на партията на Вучич завоюва още веднъж болшинство, тъй че не закачвам никакви промени. /БГНЕС
-------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е изработен за БГНЕС.
София разполага с известни механизми –комуникационни, търговски, политически, в последно време имате интерконектор и редица други неща, които биха могли да се употребяват. Във всеки един диалог и всеки един политически контакт би трябвало да участва ситуацията и правата на българското малцинство.
Членството на Сърбия в Европейски Съюз не проработи като механизъм, с който да се усъвършенства ситуацията на българското малцинство в Западните околности. Видяхме разнопосочните сигнали към режима в Русия и към Китай. И Сърбия, и България се намират още веднъж на противоположните страни, в две разнообразни геополитически пространства. Именно по тази причина разговорът всъщност не работи, макар куртоазните изявления, че връзките сред двете страни са положителни. Да, те са положителни в случай че се абстрахираме от ситуацията на българското малцинство. Всичко останало може да е положително, само че в случай че би трябвало да жертваме българското малцинство в името на положителните отношение, тогава това не е добре. Положението на българското малцинство би трябвало да бъде фактор на двустранните връзки, а не жертва.
Да се надяваме, че позицията, която сръбският президент Александър Вучич взе във връзка с войната в Украйна ще приближи края на неговото ръководство.
В тази война Сърбия застана на страната на Русия, не гласно, някак си междинно. Очевидно е, че сръбските държавни мъже застанаха на страната на Путин и дружно с Путин могат да се срутен и те. Дано това да бъде оня миг, който да промени формалната политика на Сърбия, да я ориентира към Европа и тогава към този момент с една по-реална европейска ориентировка на Сърбия може и връзките сред двете страни да сработят в наша изгода.
Интересът към изборите за Национални препоръки на малцинствата в Сърбия беше релативно слаб. Участвал съм в самата концепция за основаването на тези препоръки още през 2001 година За страдание, още тогава забелязахме, че беше сменен главния план – да се трансфорат в самостоятелни органи на малцинствата, в които самите те да поемат отговорност за реализиране на личните си права с поддръжката на страната. Фактически тези препоръки ще се управляват изкъсо от партиите, които ръководят Босилеград и Цариброд, което за мен е несъвместимо, тъй като тъкмо националният съвет би трябвало да се опълчва на решенията, които се вземат на управническо равнище и да пази правата и ползите на малцинството, само че това не се случи.
След 20 години битие ние отново нямаме напълно решен казуса за образованието на български език – учебниците с по-малък и по-голям триумф към момента не са преведени, за другото да не приказваме. Отбелязване на обилни дати и герои от българската национална история не се случи, не се случи Националните препоръки да се грижат за културата на малцинството и за запазване на историческата памет, за ред други неща, които ние сме ги предложили като публични уредници. Нямаше по какъв начин да го създадем, тъй като техният потенциал не беше от най-хубавия, там се дублираха общинските съветници и членовете на националните препоръки на малцинствата, това са едни и същи хора, които нямат нито интелектуалният потенциал, нито политическата воля, тъй като те са членове на сръбски политически партии. Именно това ме накара да се разгранича от Националните препоръки и в никакъв случай не съм взел участие в изборите за тях. А и надали щяха да ме позволен там. Кметът на Босилеград Владимир Захариев, като корав представител на великосръбската национална политика, т.е. на партията на Вучич завоюва още веднъж болшинство, тъй че не закачвам никакви промени. /БГНЕС
-------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е изработен за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ