Златните момичета: За 5 години спечелихме медал и нещо по-голямо - това, което сме като екип
България има своя първи златен олимпийски орден в. Донесоха го девойките от ансамбъла - Симона Дянкова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, както и техните треньорки Весела Димитрова и Михаела Маевска. В Токио българките съумяха да изиграят съчетанията си без неточност и да получат повисока оценка от абсолютния хегемон Русия, а девойките посветиха оценката освен на многочислените си фенове у нас, а и на тези по целия свят.
" Имаме почитатели по целия свят, които ни пишат, поддържат ни. Испанските ни почитатели, които през 2018 година ни подариха корони и участваха на всяко съревнование, бяха създали клипче, на което говореха на български език. Много се веселя, че успяхме да зарадваме освен България, само че и целия свят ", съобщи в специфичното студио на bTV, отдадено на олимпийските медалистки Лаура Траатс. " Не знам дали са желали Русия да загуби, само че ние с италианките сме доста положителни приятелки. Винаги сме се подкрепяли. Ние също доста се радвахме двата тима, защото две от девойките играха в Рио, станаха четвърти и се надявахме да вземат орден. Мечтата ни беше и ние да сме на стълбичката, и италианките. За това бяхме доста щастливи ", добави капитанът Симона Дянкова.
![Ето съчетанието, което донесе злато на българските девойки (ВИДЕО)]( "Ето съчетанието, което донесе злато на българските девойки (ВИДЕО)")
Ето съчетанието, което донесе злато на българските девойки (ВИДЕО)
Ансамбълът на България по художествена гимнастика завоюва трети златен орден за страната ни от Олимпийските игри в Токио! Отборът ни в...
Момичетата са безапелационни - този орден се печели с доста труд. " Много труд в залата, на доста ограничения, на тази единодушие, която имаме. И съм признателна на безусловно всички девойки и треньори за всички тези 5 години, които извървяхме дружно ", безапелационна е Мадлен Радуканова. " За тези 5 години, с изключение на този орден, спечелихме и още нещо огромно и значимо - това, което сме като екип ", добави Лаура.
Основен " проектант " на триумфа е треньорът Весела Димитрова, която се завърна у нас от Швейцария преди 5 години, с цел да поеме националния отбор. " Специално поканата да работя с девойките получих от Ина Ананиева - треньорката на предходния отбор, а и моя съотборничка. Тя ми написа едно известие и добре, че пристигна. Наистина съм удовлетворена от този факт и не съм съжалявала, че съм направила тази крачка. Това беше миг на висшо благополучие и всеки желае да му се случи още веднъж ", съобщи тя.
В своя екип Димитрова притегли Михаела Маевска - капитан на предходния отбор по художествена гимнастика, който завоюва бронз от олимпийските игри в Рио де Жанейро. " Чувствам се по-комфортно като треньор. Доста дадох на спорта и в никакъв случай, откогато съм се отказала, не ми е липсвало да съм играч. Сега виждам от една друга позиция. За мен това също е нещо велико. Ние сме постоянно дружно, знаем във всяка обстановка кой по какъв начин ще реагира. Наистина беше доста прочувствено. Видях я за първи път да се зарадва откровено. Винаги съм знаела, че моето успокоение може да способства за огромен триумф. Знаех, че това помагаше от самото начало и ме държеше мощна ", разкри Маевска. Спокойствието, което внася някогашната гимнастичка е пословично. И е измежду главните аргументи за триумфа на грациите.
" Адреналинът в действителност въздейства по друг метод. Той те кара да искаш да се разгърнеш оптимално. При нас е доста значима всичко това да се прибере във вътрешността и да запазим цялостно хладнокръвие и надзор. ", описа Стефани Кирякова. Признание за девойките и треньорите пристигна и от легендата на този спорт - Нешка Робева. " В момента, в който Весела пое този тим, сякаш Бог беше с тях - един обединен състав, едни работливи девойки, едни скромни деца, един треньор стегнат, надарен. Късметът беше на страната на тези, които са работили. Заслужиха го! Съдбата направи по този начин, че Весела да се върне в България, да поеме тима в точния миг и в действителност да сложи началото на едно възобновление на българската школа по художествена гимнастика. Искам да поздравя и федерацията, която им осигуряваше условия за подготовка. Искам да им пожелая триумфи в българските изяви и да изкажа своята признателност към това, че те сложиха венец на едни дългогодишни старания и възвърнаха една правдивост ", беше безапелационна тя.
Състезанието в Токио не мина и без сериозни моменти. При българките те бяха два - болките в крайници на Мадлен Радуканова и един накривен обръч. " Още по време на самото комбиниране усетих, че кракът стартира да ме боли. Мисля, че всички го схванаха, тъй като започнах да си приказвам сама на себе си, да си давам сили и кураж. Когато излязохме от терена, погледнах треньорките и им споделих, че ужасно доста ме боли кракът. Те бяха тези, които ми споделиха, че има още малко, че би трябвало да стисна зъби, както и девойките. Тръгнахме да се приготвяме за идващото комбиниране, госпожа Илиана Раева пристигна при мен и ми сподели, че остава още малко, би трябвало да излезем и да изиграем това комбиниране без неточност. Аз ѝ споделих, че ще направя всичко по силите си да стисна зъби и да го направя. След което, когато стъпихме на терена, стопирах да мисля за болката и започнах да мисля единствено за надпреварата. Просто си представяш и си мислиш за този златен орден, който искаш да получиш след по-малко от 5 минути и стискаш зъби ", описа Мадлен. " Това беше един значителен шанс. Мисля, че ориста ни се усмихна, защото направихме всичко, което зависи от нас преди тези олимпийски игри. Когато тръгвах за детайла, обръчът се наклони. Ако се беше наклонил няколко милиметра по-малко, не се знаеше къде ще отиде и развоят на събитията можеше да не е същият. Така че просто може да благодарим на тази капчица шанс ", обясни Лаура.
![Златните девойки: Това е знамение]( "Златните девойки: Това е знамение")
Златните девойки: Това е знамение
Гимнастичките от ансамбъла на България по художествена гимнастика бяха извънредно щастливи след първия в историята златен орден за ст...
Момичетата от ансамбъла са дружно в положително и неприятно и даже в почивните си дни. През 2018 година те бяха компактно до Стефани Кирякова, чиято майка получи инсулт малко преди международното състезание. Преди ден тя я посрещна на летището. " Всичките ми терзания се изпариха и си помислих " Мама! Тя е! Тук е! Прибрах се! Нося златото у дома! ". Със сигурност пътят ми до тук нямаше да е същият без всичко, което ми се случи. Има голямо отражение всичко, което ми се случи, само че то ме направи по-силна ", описа тя. Преди да заминат за Токио пък грациите участваха на годежа на Ерика Зафирова и гимнастика Дейвид Хъдълстоун. " И двете бяха прочувствени и доста значими неща в моя живот, само че са доста разнообразни. Няма по какъв начин да избера кое е по-важно за мен. И двете са значима стъпка. Много съм щастлива, че се сгодих за моя обичан и съм част от този тим ", съобщи тя.
В японската столица като тяхна майка беше президентът на Българската федерация по художествена гимнастика - Илиана Раева. " Илиана Раева беше като майка на всички ни там. Видяхме я доста друга от нормално. Обикновено е доста пламенна, само че този път я виждах единствено по какъв начин ни се усмихва, споделяше ми " Лъвиците ми ", " Горе главите ", " Можете ". Толкова ни се радваше, че преди да излезем снимаше с телефона. Много ѝ благодарим, тъй като тя също ни вдъхваше доста убеденост ", описа Стефани.
Вълнението на Раева се е пренесло и в фамилията ѝ, а за него описаха двете ѝ дъщери - Славея и Виолета. " Този орден беше толкоз подобаващ. Те просто нямаха конкуренция и аз за това бях доста спокойна. Крещяхме, по-късно се чух с майка ми, крещяхме по телефона. Много същински страсти ", сподели Славея. " Говорих с майка ми по телефона незабавно щом свърши награждаването. Плакахме от благополучие. Казваше ми, че във всеки един миг чака някой да пристигна да я разсъни от този необикновен сън. Тя е невероятна майка, необикновен експерт, страхотна баба, страхотна брачна половинка. Пожелавам ѝ да си почине, да е спокойна, да прекара повече време с внучките си, чакам да се прибере у дома и да я прегърна и целуна ", добави Виолета.
Момичетата бяха безапелационни, че този триумф не е единствено бленуван. Те са си го представяли всеки ден в предолимпийския лагер в Мураяма. " Говорили сме си го между тях и сме усещали с цялото си тяло по какъв начин печелим този орден, изключително, когато бяхме на лагер в Мураяма. Там се събирахме доста постоянно и мисълта ни беше единствено за олимпийските игри. Представяхме си по какъв начин печелим медала и какво ще се случи, в случай че не го спечелим. Но гледахме да не задълбаваме в тази мисъл. Беше доста прочувствено. Стефи плачеше непрекъснато. Тя плака и в деня преди надпреварата. Първият ден беше минал, бяхме играли, вечерта Линой Ашрам стана олимпийска шампионка и беше огромен плач, тъй като беше огромна изненада ", разкри Симона Дянкова.
А от тук накъде? Весела Димитрова е безапелационна - към международното състезание, което е в края на октомври в Япония. " Както Стефи ме е учила - малко по малко. Сега, в моментът, предстоят ни други неща. Париж е много надалеч. На доста неща съм се научила от тях. Едното е да бъда малко по-дипломатична и малко по-спокойна и не толкоз пряма и директна. Аз боготворя специалността си и мисля, че ще бъда в гимнастиката сигурно ", сподели тя.
![Златни български девойки: Трето злато за България от Токио!]( "Златни български девойки: Трето злато за България от Токио!")
Златни български девойки: Трето злато за България от Токио!
Ансамбълът на България по художествена гимнастика завоюва трети златен орден за страната ни от Олимпийските игри в Токио! Отбо...
Като треньор Димитрова може да дефинира всяко от девойките с по няколко думи: " Михаела - моята поддръжка във всички сложни моменти. Ерика - най-кроткото и благо създание на света. Стефи - най-чистата душа, която познавам. Симона - огънят и пламъкът. Лаура - разсъдъкът. Мадлен - доста щура и готина ".
Още от ОЩЕ СПОРТ:
" Имаме почитатели по целия свят, които ни пишат, поддържат ни. Испанските ни почитатели, които през 2018 година ни подариха корони и участваха на всяко съревнование, бяха създали клипче, на което говореха на български език. Много се веселя, че успяхме да зарадваме освен България, само че и целия свят ", съобщи в специфичното студио на bTV, отдадено на олимпийските медалистки Лаура Траатс. " Не знам дали са желали Русия да загуби, само че ние с италианките сме доста положителни приятелки. Винаги сме се подкрепяли. Ние също доста се радвахме двата тима, защото две от девойките играха в Рио, станаха четвърти и се надявахме да вземат орден. Мечтата ни беше и ние да сме на стълбичката, и италианките. За това бяхме доста щастливи ", добави капитанът Симона Дянкова.
Ансамбълът на България по художествена гимнастика завоюва трети златен орден за страната ни от Олимпийските игри в Токио! Отборът ни в...
Момичетата са безапелационни - този орден се печели с доста труд. " Много труд в залата, на доста ограничения, на тази единодушие, която имаме. И съм признателна на безусловно всички девойки и треньори за всички тези 5 години, които извървяхме дружно ", безапелационна е Мадлен Радуканова. " За тези 5 години, с изключение на този орден, спечелихме и още нещо огромно и значимо - това, което сме като екип ", добави Лаура.
Основен " проектант " на триумфа е треньорът Весела Димитрова, която се завърна у нас от Швейцария преди 5 години, с цел да поеме националния отбор. " Специално поканата да работя с девойките получих от Ина Ананиева - треньорката на предходния отбор, а и моя съотборничка. Тя ми написа едно известие и добре, че пристигна. Наистина съм удовлетворена от този факт и не съм съжалявала, че съм направила тази крачка. Това беше миг на висшо благополучие и всеки желае да му се случи още веднъж ", съобщи тя.
В своя екип Димитрова притегли Михаела Маевска - капитан на предходния отбор по художествена гимнастика, който завоюва бронз от олимпийските игри в Рио де Жанейро. " Чувствам се по-комфортно като треньор. Доста дадох на спорта и в никакъв случай, откогато съм се отказала, не ми е липсвало да съм играч. Сега виждам от една друга позиция. За мен това също е нещо велико. Ние сме постоянно дружно, знаем във всяка обстановка кой по какъв начин ще реагира. Наистина беше доста прочувствено. Видях я за първи път да се зарадва откровено. Винаги съм знаела, че моето успокоение може да способства за огромен триумф. Знаех, че това помагаше от самото начало и ме държеше мощна ", разкри Маевска. Спокойствието, което внася някогашната гимнастичка е пословично. И е измежду главните аргументи за триумфа на грациите.
" Адреналинът в действителност въздейства по друг метод. Той те кара да искаш да се разгърнеш оптимално. При нас е доста значима всичко това да се прибере във вътрешността и да запазим цялостно хладнокръвие и надзор. ", описа Стефани Кирякова. Признание за девойките и треньорите пристигна и от легендата на този спорт - Нешка Робева. " В момента, в който Весела пое този тим, сякаш Бог беше с тях - един обединен състав, едни работливи девойки, едни скромни деца, един треньор стегнат, надарен. Късметът беше на страната на тези, които са работили. Заслужиха го! Съдбата направи по този начин, че Весела да се върне в България, да поеме тима в точния миг и в действителност да сложи началото на едно възобновление на българската школа по художествена гимнастика. Искам да поздравя и федерацията, която им осигуряваше условия за подготовка. Искам да им пожелая триумфи в българските изяви и да изкажа своята признателност към това, че те сложиха венец на едни дългогодишни старания и възвърнаха една правдивост ", беше безапелационна тя.
Състезанието в Токио не мина и без сериозни моменти. При българките те бяха два - болките в крайници на Мадлен Радуканова и един накривен обръч. " Още по време на самото комбиниране усетих, че кракът стартира да ме боли. Мисля, че всички го схванаха, тъй като започнах да си приказвам сама на себе си, да си давам сили и кураж. Когато излязохме от терена, погледнах треньорките и им споделих, че ужасно доста ме боли кракът. Те бяха тези, които ми споделиха, че има още малко, че би трябвало да стисна зъби, както и девойките. Тръгнахме да се приготвяме за идващото комбиниране, госпожа Илиана Раева пристигна при мен и ми сподели, че остава още малко, би трябвало да излезем и да изиграем това комбиниране без неточност. Аз ѝ споделих, че ще направя всичко по силите си да стисна зъби и да го направя. След което, когато стъпихме на терена, стопирах да мисля за болката и започнах да мисля единствено за надпреварата. Просто си представяш и си мислиш за този златен орден, който искаш да получиш след по-малко от 5 минути и стискаш зъби ", описа Мадлен. " Това беше един значителен шанс. Мисля, че ориста ни се усмихна, защото направихме всичко, което зависи от нас преди тези олимпийски игри. Когато тръгвах за детайла, обръчът се наклони. Ако се беше наклонил няколко милиметра по-малко, не се знаеше къде ще отиде и развоят на събитията можеше да не е същият. Така че просто може да благодарим на тази капчица шанс ", обясни Лаура.
Гимнастичките от ансамбъла на България по художествена гимнастика бяха извънредно щастливи след първия в историята златен орден за ст...
Момичетата от ансамбъла са дружно в положително и неприятно и даже в почивните си дни. През 2018 година те бяха компактно до Стефани Кирякова, чиято майка получи инсулт малко преди международното състезание. Преди ден тя я посрещна на летището. " Всичките ми терзания се изпариха и си помислих " Мама! Тя е! Тук е! Прибрах се! Нося златото у дома! ". Със сигурност пътят ми до тук нямаше да е същият без всичко, което ми се случи. Има голямо отражение всичко, което ми се случи, само че то ме направи по-силна ", описа тя. Преди да заминат за Токио пък грациите участваха на годежа на Ерика Зафирова и гимнастика Дейвид Хъдълстоун. " И двете бяха прочувствени и доста значими неща в моя живот, само че са доста разнообразни. Няма по какъв начин да избера кое е по-важно за мен. И двете са значима стъпка. Много съм щастлива, че се сгодих за моя обичан и съм част от този тим ", съобщи тя.
В японската столица като тяхна майка беше президентът на Българската федерация по художествена гимнастика - Илиана Раева. " Илиана Раева беше като майка на всички ни там. Видяхме я доста друга от нормално. Обикновено е доста пламенна, само че този път я виждах единствено по какъв начин ни се усмихва, споделяше ми " Лъвиците ми ", " Горе главите ", " Можете ". Толкова ни се радваше, че преди да излезем снимаше с телефона. Много ѝ благодарим, тъй като тя също ни вдъхваше доста убеденост ", описа Стефани.
Вълнението на Раева се е пренесло и в фамилията ѝ, а за него описаха двете ѝ дъщери - Славея и Виолета. " Този орден беше толкоз подобаващ. Те просто нямаха конкуренция и аз за това бях доста спокойна. Крещяхме, по-късно се чух с майка ми, крещяхме по телефона. Много същински страсти ", сподели Славея. " Говорих с майка ми по телефона незабавно щом свърши награждаването. Плакахме от благополучие. Казваше ми, че във всеки един миг чака някой да пристигна да я разсъни от този необикновен сън. Тя е невероятна майка, необикновен експерт, страхотна баба, страхотна брачна половинка. Пожелавам ѝ да си почине, да е спокойна, да прекара повече време с внучките си, чакам да се прибере у дома и да я прегърна и целуна ", добави Виолета.
Момичетата бяха безапелационни, че този триумф не е единствено бленуван. Те са си го представяли всеки ден в предолимпийския лагер в Мураяма. " Говорили сме си го между тях и сме усещали с цялото си тяло по какъв начин печелим този орден, изключително, когато бяхме на лагер в Мураяма. Там се събирахме доста постоянно и мисълта ни беше единствено за олимпийските игри. Представяхме си по какъв начин печелим медала и какво ще се случи, в случай че не го спечелим. Но гледахме да не задълбаваме в тази мисъл. Беше доста прочувствено. Стефи плачеше непрекъснато. Тя плака и в деня преди надпреварата. Първият ден беше минал, бяхме играли, вечерта Линой Ашрам стана олимпийска шампионка и беше огромен плач, тъй като беше огромна изненада ", разкри Симона Дянкова.
А от тук накъде? Весела Димитрова е безапелационна - към международното състезание, което е в края на октомври в Япония. " Както Стефи ме е учила - малко по малко. Сега, в моментът, предстоят ни други неща. Париж е много надалеч. На доста неща съм се научила от тях. Едното е да бъда малко по-дипломатична и малко по-спокойна и не толкоз пряма и директна. Аз боготворя специалността си и мисля, че ще бъда в гимнастиката сигурно ", сподели тя.
Ансамбълът на България по художествена гимнастика завоюва трети златен орден за страната ни от Олимпийските игри в Токио! Отбо...
Като треньор Димитрова може да дефинира всяко от девойките с по няколко думи: " Михаела - моята поддръжка във всички сложни моменти. Ерика - най-кроткото и благо създание на света. Стефи - най-чистата душа, която познавам. Симона - огънят и пламъкът. Лаура - разсъдъкът. Мадлен - доста щура и готина ".
Още от ОЩЕ СПОРТ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ