България е свързана с Европа и би трябвало да е

България е обвързвана с Европа и би трябвало да е част от еврозоната. Това съобщи пред БНР Руслан Стефанов, който е основен икономист в Центъра за проучване на демокрацията.

„ През валутния си ръб страната ни поема всички шокове, както и позитиви “.
-->
Икономистите предвиждаха по-голям спад и имаше по-голям боязън от резултатите на войната в Украйна, както и от тези, провокирани от затварянето на Китай поради Covid-19, уточни той.

„ Прогнозите бяха изменени. Очаква се, че през 2023 година европейската стопанска система няма да влезе в криза. Това автоматизирано значи, че и българската няма да го направи “.

Българската стопанска система е много устойчива, счита икономистът.

„ Това се дължи на фискалната бюджетна дисциплинираност, демонстрирана от 1999 година насам. България е в Топ 3 на стопанските системи в Европа, които имаха задоволително запаси, с цел да поддържат семействата и бизнеса. Българската промишленост бележи исторически растеж през 2022 година. Причината е субсидията на енергийни разноски. Всички ограничения, които сме имали през годините, в този момент помогнаха българската стопанска система да излезе от рецесията по-бързо и по-безпроблемно “.

Обслужването на задължения в бъдеще обаче ще коства повече, подсети още Стефанов.

„ Субсидията за горива беше изцяло непотребна, като и за енергийното подкрепяне на предприятията. Става дума за милиарди, а българските семейства остават измежду най-енергийно бедните в Европа “.

България ще има проблем с инфлационните критерии при влизането в еврозоната, изясни икономистът.

„ Това е една от аргументите за изключителното закъснение при присъединението ни към еврозоната. Трябваше да се случи през 2009 година. Страните с валутен ръб няма смисъл да стоят отвън еврозоната “.

Без промени България ще има сериозен проблем с приходите, означи той.

„ Българските политици като че ли нямат предпочитание да ги извършат. Те стават за години. Има и малко пояснение от страна на институциите какво ще се случи след влизането ни и по какъв начин да се подготвим. Остават най-кресливите, които дават прочувствени причини “.

Той разяснява и Енергийната тактика, планувана от служебното държавно управление за осъществяване през идващите 30 години.

„ Не бих я нарекъл тактика. Не е ясно кой я е сътворил, а това е значимо. Има доста корпоративни ползи във въглищната стопанска система и на всички места. Време е българските институции да стартират да съблюдават разпоредбите на демокрацията. Тази тактика би трябвало да мине през съществени разисквания и институционално координиране. Тя демонстрира едно базисно несъобразяване с обикновените правила на координиране “.

Съобразяването на стратегически документи с Европейски Съюз не е една прищявка, означи още икономистът.

„ Всички средства, които влизат в стопанската система ни са обвързани с политики и тактики. Трябва ли служебното държавно управление да предлага енергийна тактика с 30-годишен небосвод? “

Основаната цел на прехода към зелена стопанска система е демократизацията и предоставяне на повече благоприятни условия за семействата, уточни той.

Политическата неустойчивост въздейства и на стопанската система, означи Стефанов.

„ Липсата на тенденция е значима. Тя коства ерозиране на финансовата база на България, а неналичието на капитал е измежду главните проблеми на страната ни. Българската стопанска система не влага задоволително, тъй че да се обновява и да има нови сфери на добавена стойност. Това изисква и държавна политика. България изостава от опцията да притегля вложения. Те към този момент са спаднали “.

Страната ни се е  отдалечила от Румъния през последните 5 години и ще продължи да го прави и през идващите 5, означи икономистът.