Само един може да ни вкара в Шенген и еврозоната
България е повече от подготвена да се причисли към Шенген, на 27 октомври говорителка на Европейската комисия. Същия ден Народното събрание държавното управление и Българска народна банка да ускорят въвеждането на еврото. По чудодеен метод като че ли се сбъдват фантазиите ни да станем пълноправни членове на Евросъюза 15 години след присъединението си. Вълшебна ръка ни отваря вратите към двете влиятелни зони, където ни отказваха достъп.
Чия е тя? Може да прозвучи зле, само че не трябва да крием -
ръката на Москва
България не е направила нищо значително, с цел да промени отношението към себе си в Европейски Съюз. Даже е влошила представянето си по тези индикатори, поради които още не членува в Шенген и еврозоната. Но променената геополитическа конюнктура ѝ дава късмет, на който даже не се е надявала. Нейната принуда да се пребори с минусите си, които ѝ бяха посочени от години в Брюксел, я обричаха на безконечен престой в европейската чакалня. Внезапно ѝ се притече на помощ Владимир Путин, чиято експанзия против Украйна и международния правов ред изкара на напред във времето по-злободневния въпрос за сближение на Европа. Обсебен от мисълта, че води война освен против своя комшия, само че и против " груповия Запад ", той насърчи концепцията за групов отпор, който оставя на назад във времето вътрешните несъгласия. Сега е моментът непоправимата България да се възползва, тъй като по-нататък надали ще има толкоз комфортна опция. Всяка война все в миналото свършва.
Затова в последно време основните очаквания са отправени към напъните на българската дипломация да убеди европейските ни сътрудници, че не е в техен интерес да ни дискриминират като негодни дружно с Румъния за участие в Шенген и еврозоната. Вече е ясно, че правосъдна промяна по европейски модел скоро няма да забележим, тъй като нито прокуратурата, нито Министерство на вътрешните работи, нито съдът са склонни да се трансформират. Не можем да разчитаме също и на фискална дисциплинираност, тъй като в изискванията на енергийна рецесия и политическа неустойчивост навлизаме в интервал на огромно харчене.
Ето по какъв начин наподобява готовността ни за двете зони:
Шенген
От 11 години България би трябвало да е член на европейската зона без вътрешни граници, тъй като още през 2011 година Еврокомисията удостовери, че тя е изпълнила техническите критерии. Към този миг нямаше други критерии, само че се появиха изненадващо за тогавашното правителство на Бойко Борисов. Белгия, Германия, Нидерландия, Финландия, Франция и Швеция започнаха да показват дискретно резерви поради терзания от корупцията на високо ниво, проведената престъпност и буксуващата правосъдна промяна в България, наскоро уеб сайтът на телевизия Евронюз. Постепенно тази група отстъпи на Нидерландия ролята на собствен вестител за неприятни вести и тя огласи ново изискване, което не е записано в никой формален документ. Хага го формулира по този начин: Еврокомисията да показа два поредни годишни отчета с позитивни оценки за България по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), който работи от 2007 година Този механизъм я управлява тъкмо в трите сфери, провокирали запаси в скептичната група.
Еврокомисията, която по принцип не е съгласна да се прави директна връзка сред шенгенските критерии и МСП, даде всичко от себе си, с цел да натъкми отчетите си в мелодичен звук от 2017 г. нататък. Даже през 2019 година разгласи, че приключва писането на отчети за България, тъй като страната била дала отговор на в допълнение поставените ѝ официални условия. Но Брюксел по този начин и не можа да регистрира " действителни резултати " в битката против корупцията и проведената престъпност, тъй като България не осъди нито един почитан политик или мафиот макар неизменимото си водачество в европейските ранглисти за корупция на високо ниво.
Поведението на Еврокомисията бе двойствено
и не ни донесе нищо положително. Тя насочи сигнал към България, че може да си кара постарому, тъй като няма да я разказва в нови отчети, само че не приключи действието на МСП. Така даде съображение на Нидерландия да счита, че ситуацията си е все същото. На 18 октомври Европарламентът гласува резолюция (петата от 2011 г. насам) с голямо болшинство (547 " за ", 49 " срещу " и 43 въздържали се) за приемане на България и Румъния в Шенгенската зона. " Много значимо ", отвърна на другия ден нидерландският парламент, който гласоподава, че двете страни още не заслужават участие, и прикани държавното управление на Марк Рюте да не прави необратими стъпки. Тежестта на двата вота е несравнима, тъй като Европарламентът може единствено да насочи рекомендация, а Нидерландия да наложи несъгласие.
Хага не се плаши от европейска самоизолация по този въпрос, откакто в последно време Дания, Финландия, Франция и даже Швеция, където крайнодесните взеха властта, смекчиха позицията си към двете кандидатки. Освен това тя има авариен ход за изплъзване от неудобството. Еврокомисията, която продължи да написа отчети по МСП за Румъния, се готви за ново издание през декември. Ако ѝ даде позитивна оценка, тъй като тя вкара в пандиза стотици корумпирани лица от високите етажи на властта, и в случай че отчетът се появи преди 8-9 декември, когато ще има значима среща на Съвета на Европейски Съюз по правораздаване и вътрешни работи, допустимо е Нидерландия да вдигне ветото си единствено за Румъния. Това ще бъде най-унизителното нещо за България.
Еврозоната
За разлика от Румъния, която би желала да се причисли през 2024 година, само че е склонна и да отсрочи до 2029 година, България е декларирала корав срок за участие в еврозоната от 1 януари 2024 година Тя има самочувствието, че покрива по-добре критериите от Маастрихт, тъй като най-малко един при нея е стоманен - неизменен курс на националната валута по отношение на еврото с помощта на валутния ръб. Освен това държавният дълг е все още на половина от допустимия предел от 60% по отношение на брутния вътрешен артикул. Малко са страните даже в самата еврозона, които извършват този аршин. По третия значим аршин - бюджетният недостиг да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт - тя също бе до неотдавна отличничка. Прогнозата за идната година обаче е да го усили двойно и да доближи 6,6%. " Това не е проблем ", изясни пред Народното събрание шефът на Българска народна банка Димитър Радев. По думите му Европейската централна банка ще регистрира фискалните критерии към края на тази година. И защото България през 2022 година към момента е правила разноски, свързани с ковид-пандемията, те ще бъдат приспаднати от общите разноски, при което дефицитът ще падне до 3%.
Но ще остане казусът с инфлацията, която има отношение към четвъртия и петия критерий от Маастрихт. Измерена чрез Хармонизирания показател на потребителските цени, тя би трябвало да е не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-ниска инфлация. от Националния статистически институт сочат инфлация от 15,6%, което е два пъти повече спрямо трите отличнички (Франция, Малта и Финландия). Същото е ситуацията и с Дългосрочния лихвен %, измерен като междинната рентабилност по десетгодишни държавни облигации. Той би трябвало да е не повече от 2 процентни пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-ниска инфлация. Тъй като заради високата инфлация държавното управление е принудено постоянно да търси заеми, лихвите порастват толкоз бързо, че към този момент даже е мъчно да се емитира нов дълг.
На какво можем да се надяваме? Очевидно - на Путин.
Чия е тя? Може да прозвучи зле, само че не трябва да крием -
ръката на Москва
България не е направила нищо значително, с цел да промени отношението към себе си в Европейски Съюз. Даже е влошила представянето си по тези индикатори, поради които още не членува в Шенген и еврозоната. Но променената геополитическа конюнктура ѝ дава късмет, на който даже не се е надявала. Нейната принуда да се пребори с минусите си, които ѝ бяха посочени от години в Брюксел, я обричаха на безконечен престой в европейската чакалня. Внезапно ѝ се притече на помощ Владимир Путин, чиято експанзия против Украйна и международния правов ред изкара на напред във времето по-злободневния въпрос за сближение на Европа. Обсебен от мисълта, че води война освен против своя комшия, само че и против " груповия Запад ", той насърчи концепцията за групов отпор, който оставя на назад във времето вътрешните несъгласия. Сега е моментът непоправимата България да се възползва, тъй като по-нататък надали ще има толкоз комфортна опция. Всяка война все в миналото свършва.
Затова в последно време основните очаквания са отправени към напъните на българската дипломация да убеди европейските ни сътрудници, че не е в техен интерес да ни дискриминират като негодни дружно с Румъния за участие в Шенген и еврозоната. Вече е ясно, че правосъдна промяна по европейски модел скоро няма да забележим, тъй като нито прокуратурата, нито Министерство на вътрешните работи, нито съдът са склонни да се трансформират. Не можем да разчитаме също и на фискална дисциплинираност, тъй като в изискванията на енергийна рецесия и политическа неустойчивост навлизаме в интервал на огромно харчене.
Ето по какъв начин наподобява готовността ни за двете зони:
Шенген
От 11 години България би трябвало да е член на европейската зона без вътрешни граници, тъй като още през 2011 година Еврокомисията удостовери, че тя е изпълнила техническите критерии. Към този миг нямаше други критерии, само че се появиха изненадващо за тогавашното правителство на Бойко Борисов. Белгия, Германия, Нидерландия, Финландия, Франция и Швеция започнаха да показват дискретно резерви поради терзания от корупцията на високо ниво, проведената престъпност и буксуващата правосъдна промяна в България, наскоро уеб сайтът на телевизия Евронюз. Постепенно тази група отстъпи на Нидерландия ролята на собствен вестител за неприятни вести и тя огласи ново изискване, което не е записано в никой формален документ. Хага го формулира по този начин: Еврокомисията да показа два поредни годишни отчета с позитивни оценки за България по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), който работи от 2007 година Този механизъм я управлява тъкмо в трите сфери, провокирали запаси в скептичната група.
Еврокомисията, която по принцип не е съгласна да се прави директна връзка сред шенгенските критерии и МСП, даде всичко от себе си, с цел да натъкми отчетите си в мелодичен звук от 2017 г. нататък. Даже през 2019 година разгласи, че приключва писането на отчети за България, тъй като страната била дала отговор на в допълнение поставените ѝ официални условия. Но Брюксел по този начин и не можа да регистрира " действителни резултати " в битката против корупцията и проведената престъпност, тъй като България не осъди нито един почитан политик или мафиот макар неизменимото си водачество в европейските ранглисти за корупция на високо ниво.
Поведението на Еврокомисията бе двойствено
и не ни донесе нищо положително. Тя насочи сигнал към България, че може да си кара постарому, тъй като няма да я разказва в нови отчети, само че не приключи действието на МСП. Така даде съображение на Нидерландия да счита, че ситуацията си е все същото. На 18 октомври Европарламентът гласува резолюция (петата от 2011 г. насам) с голямо болшинство (547 " за ", 49 " срещу " и 43 въздържали се) за приемане на България и Румъния в Шенгенската зона. " Много значимо ", отвърна на другия ден нидерландският парламент, който гласоподава, че двете страни още не заслужават участие, и прикани държавното управление на Марк Рюте да не прави необратими стъпки. Тежестта на двата вота е несравнима, тъй като Европарламентът може единствено да насочи рекомендация, а Нидерландия да наложи несъгласие.
Хага не се плаши от европейска самоизолация по този въпрос, откакто в последно време Дания, Финландия, Франция и даже Швеция, където крайнодесните взеха властта, смекчиха позицията си към двете кандидатки. Освен това тя има авариен ход за изплъзване от неудобството. Еврокомисията, която продължи да написа отчети по МСП за Румъния, се готви за ново издание през декември. Ако ѝ даде позитивна оценка, тъй като тя вкара в пандиза стотици корумпирани лица от високите етажи на властта, и в случай че отчетът се появи преди 8-9 декември, когато ще има значима среща на Съвета на Европейски Съюз по правораздаване и вътрешни работи, допустимо е Нидерландия да вдигне ветото си единствено за Румъния. Това ще бъде най-унизителното нещо за България.
Еврозоната
За разлика от Румъния, която би желала да се причисли през 2024 година, само че е склонна и да отсрочи до 2029 година, България е декларирала корав срок за участие в еврозоната от 1 януари 2024 година Тя има самочувствието, че покрива по-добре критериите от Маастрихт, тъй като най-малко един при нея е стоманен - неизменен курс на националната валута по отношение на еврото с помощта на валутния ръб. Освен това държавният дълг е все още на половина от допустимия предел от 60% по отношение на брутния вътрешен артикул. Малко са страните даже в самата еврозона, които извършват този аршин. По третия значим аршин - бюджетният недостиг да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт - тя също бе до неотдавна отличничка. Прогнозата за идната година обаче е да го усили двойно и да доближи 6,6%. " Това не е проблем ", изясни пред Народното събрание шефът на Българска народна банка Димитър Радев. По думите му Европейската централна банка ще регистрира фискалните критерии към края на тази година. И защото България през 2022 година към момента е правила разноски, свързани с ковид-пандемията, те ще бъдат приспаднати от общите разноски, при което дефицитът ще падне до 3%.
Но ще остане казусът с инфлацията, която има отношение към четвъртия и петия критерий от Маастрихт. Измерена чрез Хармонизирания показател на потребителските цени, тя би трябвало да е не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-ниска инфлация. от Националния статистически институт сочат инфлация от 15,6%, което е два пъти повече спрямо трите отличнички (Франция, Малта и Финландия). Същото е ситуацията и с Дългосрочния лихвен %, измерен като междинната рентабилност по десетгодишни държавни облигации. Той би трябвало да е не повече от 2 процентни пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-ниска инфлация. Тъй като заради високата инфлация държавното управление е принудено постоянно да търси заеми, лихвите порастват толкоз бързо, че към този момент даже е мъчно да се емитира нов дълг.
На какво можем да се надяваме? Очевидно - на Путин.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ