БАН: Откакто е член на ЕС България е постигнала прогрес във всички области на икономиката
България е постигнала напредък във всички области на стопанската система за 10-те си години като член на Европейски Съюз.
Това е главният извод, към който се сплотиха учените от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките по време на полемиката за резултатите от присъединението на страната ни към Европейски Съюз.
Те прецизираха, че приносът на участието ни в Европейски Съюз към този напредък е друг за другите браншове.
Категоричен триумф сме постигнали във фискалната, банковата и данъчната политика, само че сме се провалили в районното развиване и човешките запаси , обявиха специалистите.
Равносметката от първите 10 години от участието на България в Европейски Съюз е показана в специфична книга на тематика: „ Българската стопанска система – 10 години в Европейския съюз “. Нейн рецензент е ст.н.с. доктор Симеон Дянков, министър на финансите и вицепремиер в първото държавно управление на Бойко Борисов.
Освен създателите на проучването, в полемиката се включиха представители на университетските среди от 11 университета, на неправителствени организации и на министрествата, както и още двама вицепремиери – доцент доктор Даниела Бобева и Зинаида Златанова от държавното управление на Пламен Орешарски. Поздравления за изданието, както и интерес към резултатите, демонстрираха министърът на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018 година Лиляна Павлова, български евродепутати и други
По време на представянето на книгата Симеон Дянков акцентира, че е склонен с тезата на създателите от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, че за първите 10 години участие България се е развила на две скорости – София, която по индикаторите за икономическо развиване е достигнала междинното за Европейски Съюз, и останалите български райони , които са последни в икономическо отношение в Европейски Съюз. Според него огромните пари и огромните капиталови планове през последните 10 години не престават да се разпределят много планово и централно от българските държавни управления.
Кризата се отрази върху българската стопанска система във всички области, само че тя не може да бъде опрощение за бавното доближаване, акцентира Даниела Бобева, създател на частта за икономическа интеграция на България към Европейски Съюз в иследването на ИИИ на Българска академия на науките. Капацитетът на стопанската система не беше задвижен, а загубата на напредък е натурален резултат от хроничното недоизползване на ресурсите и сравнителните преимущества на страната, добави тя към равносметката от участието ни в Европейски Съюз.
Членството и придържането към общите европейски политики, където България е един от най-хубавите образци, не са задоволителни за напредък и доближаване. Част от европейските политики се провалиха у нас – районната и политиката по човешките запаси, обобщават създателите на проучването - проф. д. ик. н. Росица Рангелова, проф. доктор Емил Панушев, проф. доктор Татяна Хубенова-Делисивкова, проф. доктор Искра Христова-Балканска, доцент доктор Даниела Бобева-Филипова, гл. ас. доктор Едуард Маринов, гл. ас. доктор Юлия Стефанова, гл. ас. доктор Антон Костадинов, доктор Иван Бянов, доктор Невена Бянова и доктор Яна Пальова.
Икономистите на Българска академия на науките са на мнение, че уроците от триумфите и неуспехите на България и другите страни през миналите 10 години могат да послужат като коригиращ механизъм за водените европейски и национални политики. Според тях по-активното присъединяване на страната ни в европейския развой на промени, съчетано с насърчителни национални политики, ще могат да активизират българските запаси за висок, първокласен и резистентен напредък, ще предпазят стопанската система от рисковете в Общността и ще спомагат за максимизиране изгодите от участието в Европейски Съюз.
Това е главният извод, към който се сплотиха учените от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките по време на полемиката за резултатите от присъединението на страната ни към Европейски Съюз.
Те прецизираха, че приносът на участието ни в Европейски Съюз към този напредък е друг за другите браншове.
Категоричен триумф сме постигнали във фискалната, банковата и данъчната политика, само че сме се провалили в районното развиване и човешките запаси , обявиха специалистите.
Равносметката от първите 10 години от участието на България в Европейски Съюз е показана в специфична книга на тематика: „ Българската стопанска система – 10 години в Европейския съюз “. Нейн рецензент е ст.н.с. доктор Симеон Дянков, министър на финансите и вицепремиер в първото държавно управление на Бойко Борисов.
Освен създателите на проучването, в полемиката се включиха представители на университетските среди от 11 университета, на неправителствени организации и на министрествата, както и още двама вицепремиери – доцент доктор Даниела Бобева и Зинаида Златанова от държавното управление на Пламен Орешарски. Поздравления за изданието, както и интерес към резултатите, демонстрираха министърът на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018 година Лиляна Павлова, български евродепутати и други
По време на представянето на книгата Симеон Дянков акцентира, че е склонен с тезата на създателите от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, че за първите 10 години участие България се е развила на две скорости – София, която по индикаторите за икономическо развиване е достигнала междинното за Европейски Съюз, и останалите български райони , които са последни в икономическо отношение в Европейски Съюз. Според него огромните пари и огромните капиталови планове през последните 10 години не престават да се разпределят много планово и централно от българските държавни управления.
Кризата се отрази върху българската стопанска система във всички области, само че тя не може да бъде опрощение за бавното доближаване, акцентира Даниела Бобева, създател на частта за икономическа интеграция на България към Европейски Съюз в иследването на ИИИ на Българска академия на науките. Капацитетът на стопанската система не беше задвижен, а загубата на напредък е натурален резултат от хроничното недоизползване на ресурсите и сравнителните преимущества на страната, добави тя към равносметката от участието ни в Европейски Съюз.
Членството и придържането към общите европейски политики, където България е един от най-хубавите образци, не са задоволителни за напредък и доближаване. Част от европейските политики се провалиха у нас – районната и политиката по човешките запаси, обобщават създателите на проучването - проф. д. ик. н. Росица Рангелова, проф. доктор Емил Панушев, проф. доктор Татяна Хубенова-Делисивкова, проф. доктор Искра Христова-Балканска, доцент доктор Даниела Бобева-Филипова, гл. ас. доктор Едуард Маринов, гл. ас. доктор Юлия Стефанова, гл. ас. доктор Антон Костадинов, доктор Иван Бянов, доктор Невена Бянова и доктор Яна Пальова.
Икономистите на Българска академия на науките са на мнение, че уроците от триумфите и неуспехите на България и другите страни през миналите 10 години могат да послужат като коригиращ механизъм за водените европейски и национални политики. Според тях по-активното присъединяване на страната ни в европейския развой на промени, съчетано с насърчителни национални политики, ще могат да активизират българските запаси за висок, първокласен и резистентен напредък, ще предпазят стопанската система от рисковете в Общността и ще спомагат за максимизиране изгодите от участието в Европейски Съюз.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ