България е отказала правна помощ на Русия по делото за

България е отказала правна помощ на Русия по делото за взривяването на Кримския мост. Това излиза наяве от отговор на съветската основна прокуратура до „ Ведомости “. Не е ясно каква тъкмо помощ и по кое време е желала Москва.

Мостът, който свързва анексирания през 2014 година от Русия Кримски полуостров с Таманския полуостров в Краснодарския край, беше взривен при неразбираеми условия на 8 октомври 2022 година Ден по-късно шефът на Руското разследване Александър Бастрикин рапортува на президента Путин, че офанзивата е готова от украинските спецслужби благодарение на съветски жители и на непознати страни.

Според съветското следствие гърмежът е породен от камион, който се е движил по маршрута България – Грузия – Армения – Северна Осетия – Краснодарски край. Взривното устройство е било замаскирано на рула с полиетиленово фолио на 22 палета с общо тегло над 22 тона и е изпратено от пристанище Одеса за Русе при започване на август. В резултат на гърмежа са се запалили резервоарите с гориво на влака, който е прекосявал по моста.

В информация на съветските медии се загатва компания „ Балтекс Кепитъл “, която била сключила контракт за товара с украинска компания при започване на август и товарът дошъл в Русе. Такава компания обаче няма записана в България, а в Панама и митнически представител у нас е спедиторската компания „ Тиваком “.

След обвиняванията на Кремъл последва реакция от страна на българското държавно управление, което отхвърли изказванията на съветското разследване. „ Във връзка със спекулациите и опитите името на България да бъде забъркано с гърмежа на Кримския мост, по разпореждане на министър-председателя бе осъществена инспекция от службите за сигурност. Безспорно е открито, че взривеният на Кримския мост камион в никакъв случай не е бил на територията на България, която беше посочена като насочна точка за неговия маршрут “, разгласи в публично известие държавният пресцентър.

Въпреки това чиновници на ГДБОП и Агенция „ Митници “ иззеха документи и видеозаписи от държавната компания „ Свободна зона – Русе “ в търсене на товара, посочен от Кремъл. Софийската градска прокуратура пък се самосезира и стартира инспекция, която разпореди на Министерство на вътрешните работи и ДАНС. Тогавашният основен прокурор Иван Гешев окачестви версията за българска диря във гърмежа като „ следващата съветска хибридна офанзива против европейската общественост “. Въпреки неговата решителност, прокуратурата не е съобщавала да е прекратила инспекцията.

Руската основна прокуратура написа още, че непознати страни са удовлетворили 195 от общо 293 претенции на Русия за правна помощ по наказателни каузи. Два отхвърли са получени от Съединени американски щати, като един от случаите е по дело за разпространяване на „ подправена информация “ за съветската войска. България е отказала помощ по делото за взривяването на Кримския мост, а Лихтенщайн не е дал правна помощ в границите на дело за източване на Пробизнесбанк, защото счита претекстът за следствието за политически.

От януари до края на ноември 2023 година европейските страни са отказвали 101 пъти искане на основната прокуратура на Русия за екстрадиция на лица за наказателни гонене или осъществяване на присъда. 36 от отводите са по политически аргументи, написа още „ Ведомости “.

Най-често екстрадиция по политически аргументи е отказвала Австрия /6 искания/, Германия и Чехия /по 5/. След тях е Полша /4/, Италия и Кипър /по 3/, България и Словения /по 2/, Албания, Румъния, Швейцария и Швеция /1/.

Реклама

От съветската основна прокуратура прецизират, че най-често отводите касаят лица, упрекнати в ликвидиране, причиняване на телесни повреди, присъединяване в организации, оповестени в Русия за терористични, както и по обвинявания в крупни измами и нелегално приемане на информация, съставляваща държавна загадка.

Не е ясно по кое време и кого България е отказала да екстрадира по искане на Русия през 2023 година Известен е единствено случай, в който Върховен административен съд постанови тъкмо противоположното – той отхвърли молбата на руснака Александър Стоцкий за даване на филантропичен и бежански статут. Стоцкий желае политическо леговище в страната, тъй като е взел участие в митинги против съветските управляващи и не желае да бъде пратен да се бие в Украйна.

Българският съд не е уверен, че младият руснак е застрашен от нещо сходно в родината си, написа „ Медиапул “. „ Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите разнообразни политически възгледи или ще бъде мобилизиран са единствено догатки, които не се обосновават с доказателства “, се споделя в решението на Върховния административен съд.

Повечето известни случаи за отвод от екстрадиция са от 2022 година, като нормално това става след величествен скандал.

През ноември 2022 година да вземем за пример е отказана екстрадиция на Сергей Н. Както „ Сега “ писа, съветските управляващи желаят предаването му въз основа на разпореждане за задържане от март 2017 година от арбитър от Мияския градски съд на Челябинска област, по отношение на водено против него наказателно дело. По същото дело Н. е притеглен като обвинен през април 2022 година Властите настояват, че той е направил машинация в региона на кредитирането и придобиване на непознато имущество в изключително огромни размери. Прокуратурата пледира в интерес на екстрадицията. След като Софийски градски съд отсъжда в интерес на съветските управляващи, той подрежда Н. да остане в ареста до фактическото му предаване на Руската федерация.

Апелативният съд обаче прекатурва това решение – отхвърля екстрадицията и освобождава индивида. Според магистратите доказателствата сочат, че Сергей Н. прави политическа активност с изявления в обществените мрежи срещу настоящата власт в Русия и антиправителствени изявления. Затова в случай че бъде екстрадиран, има заплаха да бъде подложен на унизително наказване и не са обезпечени правата му, свързани с наказателното произвеждане според условията на интернационалното право.

Идентичен е и казусът с Алексей Алчин. 46-годишният съветски жител се търси от управляващите в родината си поради следствие за укриване на налози в изключително огромни размери. Според обвиняването вследствие на незаконната му активност на държавната хазна на Руската федерация са нанесени вреди за над 282,5 млн. рубли.

Алчин и брачната половинка му считат, че следствието и настояването за връщането му са свързани с неговата гражданска позиция. На 26 февруари, във Варна, той е на митинга против съветското навлизане в Украйна и възпламенява съветските си персонални документи. В месеците по-късно интензивно оказва помощ на украинските бежанци и приканва за прекъсване на войната.

Първата инстанция обаче одобри, че всички предпоставки за екстрадицията са налице. Окръжните съдии се довериха на уверенията на съветската страна, че не преследва Алчин с политически претекстове, че ще му бъдат предоставени всички благоприятни условия за отбрана и няма да бъде подложен на изтезания. Решението е анулирано от Апелативния съд, който постанови, че има риск при положение, че бъде предаден на Русия, ситуацията на Алчин да бъде усложнено с оглед политическите му убеждения, а правата му в наказателното произвеждане според условията на интернационалното право да бъдат накърнени.