Българите - с най-нисък процент хора, виждащи полза от членството в ЕС
България е на последно място по % жители, смятащи, че участието в Европейски Съюз е потребно за страната.
Тя отбелязва и рекордно за Съюза понижение на % на хората, които има възможност да гласоподават на идните европейски избори, спрямо индикаторите от 2019 година
Това демонстрират резултатите от огласеното през днешния ден последно проучване на Евробарометър преди вота в Европейски Съюз, който ще се организира в страните членки от 6 до 9 юни.
Проучването е извършено във всички 27 страни членки сред 7 февруари и 3 март т.г. Методите за събиране на данни са „ лице в лице “. В Европейски Съюз са интервюирани 26 411 души, а у нас – 1036. Анкетираните са на възраст над 15 години. Данните са претеглени съгласно размера на популацията на всяка страна.
50 на 100 от интервюираните в България са декларирали, че евентуално ще гласоподават на евровота. Това значи спад със 7 процентни пункта спрямо интервала февруари-март 2019 година Той се дължи на умората от изборите у нас, обясниха от Европейския парламент при представянето на резултатите. През юни в страната ни ще се състоят шестите парламентарни избори за последните три години. Този път те ще съвпаднат с европейските.
По % на хората, които евентуално ще гласоподават на европейските избори, сме на последно място в Европейски Съюз. Общо за Съюза процентите са 71 на 100, което прави нарастване с 10 пункта спрямо данните отпреди пет години.
60% от интервюираните декларират, че са заинтригувани да гласоподават през юни (+3 процентни пункта спрямо есента на 2023 година и +11 пункта спрямо февруари-март 2019 г.). Делът за България по този индикатор е 40%, като бележи растеж (+1 процентен пункт в съпоставяне с есента на 2023 година и +5 пункта спрямо февруари-март 2019 г.). Тук отстъпваме последното място само на Чехия (38%).
Гражданите на Европейски Съюз са изцяло наясно със смисъла на изборите в сегашния геополитически подтекст. 8 от 10, или 81% респонденти, са съгласни, че това прави гласуването на тези избори още по-важно. 62 на 100 считат по този начин в България, което слага страната ни на последно място.
В края на този законодателен интервал 81% от жителите на Европейски Съюз имат позитивна или неутрална визия за Европейския парламент. Само 18% са с негативни настройки. Мнозинството от жителите в Общността (56%) би желало Парламентът да играе по-важна роля. Само 28% биха желали противоположното, а 10% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е в този момент. Данните за България сочат, че 77% от жителите имат позитивна или неутрална визия за Екологичен потенциал, до момента в който 20% са с негативни настройки. Това слага страната ни в междинните за Европейски Съюз стойности по този индикатор. 41% от българските респонденти биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, като България дели последното място в Европейски Съюз по този индикатор с Естония и Швеция. 39 на 100 от респондентите у нас биха желали Парламентът да играе по-маловажна роля. 12 % биха запазили ролята му такава, каквато е в този момент.
Европейските жители биха желали битката против бедността и общественото изключване (33%), както и поддръжката за публичното здраве (32%) да бъдат главните въпроси, които да се разискват по време на предизборната акция. Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места, както и защитата и сигурността на Европейски Съюз са на трето място по значимост (по 31%). Значението, което жителите отдават на защитата и сигурността на Европейски Съюз, се е нараснало по време на парламентарния мандат, изключително предвид на съветската експанзия против Украйна. Данните за България за целите се припокриват със междинните за Европейски Съюз, като от първостепенно значение е битката против бедността и общественото изключване (48%), следвано от поддръжка за стопанската система и основаване на нови работни места (40%) и поддръжката за публичното здраве (34%). Следват въпросите с бъдещето на Европа (25%) и защитата и сигурността (24%), а дейностите против изменението на климата и миграцията и убежището са на едни от последните места надлежно с 10% и 11%.
Гледайки към бъдещето, жителите на Европейски Съюз слагат защитата и сигурността (37%) като първи приоритет при укрепването на позицията на Европейски Съюз в международен мащаб, следван от енергийните въпроси и продоволствената сигурност/селското стопанство (и двата индикатора с 30%). За българските респонденти от първостепенно значение е фокусът върху енергийните проблеми (35%), следван от конкурентоспособност, стопанска система и промишленост (32%) и демография, миграция и застаряване на популацията (32%), а на трето място слагат защитата и сигурността (31%).
Докато четирима на всеки 10 европейски жители декларират, че ролята на Европейски Съюз е станала по-важна през последните години, 35% считат, че тя е непроменена, а 22% - че е намаляла. На национално ниво относителното болшинство в 15 страни счита, че ролята на Европейски Съюз в света е станала по-важна през годините, като делът им доближава 67% в Швеция, 63% в Португалия и 60% в Дания. В другия завършек на скалата са словенските и чешките жители, които са най-склонни да посочат, че ролята на Европейски Съюз е станала по-маловажна (съответно 32% и 30%). Според данните за България 32% от респондентите считат, че ролята на Европейски Съюз е станала по-важна през последните години, дружно с Австрия (32%), Естония (32%) и Кипър (33%). 39 на 100 у нас смятат, че тя е непроменена, а 24 на 100 - че е намаляла, което е покрай междинните стойности за Европейски Съюз.
Почти три четвърти от европейските жителите (73%, нарастване с +3 процентни пункта спрямо есента на 2023 г.) декларират, че дейностите на Европейски Съюз оказват влияние върху всекидневието им. За една пета, или 20% от тях, те оказват огромно влияние. Също по този начин огромно болшинство от европейците са съгласни, че участието в Европейски Съюз е от изгода за тяхната страна (71%). Данните за България демонстрират, че 64% от жителите й смятат, че дейностите на Европейски Съюз оказват влияние върху всекидневнието им (+3 процентни пункта спрямо есента на 2023 г.), а 34% показват противоположното. Малко над половината (52%) са на мнение, че участието в Европейски Съюз е от изгода на страната ни, което я слага на последно място измежду страните членки. 32% от българските жители са на противоположното мнение, което пък съставлява едно от най-високите равнища. Тук отстъпваме единствено на Италия (36%) и Австрия (39%).
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тя отбелязва и рекордно за Съюза понижение на % на хората, които има възможност да гласоподават на идните европейски избори, спрямо индикаторите от 2019 година
Това демонстрират резултатите от огласеното през днешния ден последно проучване на Евробарометър преди вота в Европейски Съюз, който ще се организира в страните членки от 6 до 9 юни.
Проучването е извършено във всички 27 страни членки сред 7 февруари и 3 март т.г. Методите за събиране на данни са „ лице в лице “. В Европейски Съюз са интервюирани 26 411 души, а у нас – 1036. Анкетираните са на възраст над 15 години. Данните са претеглени съгласно размера на популацията на всяка страна.
50 на 100 от интервюираните в България са декларирали, че евентуално ще гласоподават на евровота. Това значи спад със 7 процентни пункта спрямо интервала февруари-март 2019 година Той се дължи на умората от изборите у нас, обясниха от Европейския парламент при представянето на резултатите. През юни в страната ни ще се състоят шестите парламентарни избори за последните три години. Този път те ще съвпаднат с европейските.
По % на хората, които евентуално ще гласоподават на европейските избори, сме на последно място в Европейски Съюз. Общо за Съюза процентите са 71 на 100, което прави нарастване с 10 пункта спрямо данните отпреди пет години.
60% от интервюираните декларират, че са заинтригувани да гласоподават през юни (+3 процентни пункта спрямо есента на 2023 година и +11 пункта спрямо февруари-март 2019 г.). Делът за България по този индикатор е 40%, като бележи растеж (+1 процентен пункт в съпоставяне с есента на 2023 година и +5 пункта спрямо февруари-март 2019 г.). Тук отстъпваме последното място само на Чехия (38%).
Гражданите на Европейски Съюз са изцяло наясно със смисъла на изборите в сегашния геополитически подтекст. 8 от 10, или 81% респонденти, са съгласни, че това прави гласуването на тези избори още по-важно. 62 на 100 считат по този начин в България, което слага страната ни на последно място.
В края на този законодателен интервал 81% от жителите на Европейски Съюз имат позитивна или неутрална визия за Европейския парламент. Само 18% са с негативни настройки. Мнозинството от жителите в Общността (56%) би желало Парламентът да играе по-важна роля. Само 28% биха желали противоположното, а 10% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е в този момент. Данните за България сочат, че 77% от жителите имат позитивна или неутрална визия за Екологичен потенциал, до момента в който 20% са с негативни настройки. Това слага страната ни в междинните за Европейски Съюз стойности по този индикатор. 41% от българските респонденти биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, като България дели последното място в Европейски Съюз по този индикатор с Естония и Швеция. 39 на 100 от респондентите у нас биха желали Парламентът да играе по-маловажна роля. 12 % биха запазили ролята му такава, каквато е в този момент.
Европейските жители биха желали битката против бедността и общественото изключване (33%), както и поддръжката за публичното здраве (32%) да бъдат главните въпроси, които да се разискват по време на предизборната акция. Подкрепата за стопанската система и основаването на нови работни места, както и защитата и сигурността на Европейски Съюз са на трето място по значимост (по 31%). Значението, което жителите отдават на защитата и сигурността на Европейски Съюз, се е нараснало по време на парламентарния мандат, изключително предвид на съветската експанзия против Украйна. Данните за България за целите се припокриват със междинните за Европейски Съюз, като от първостепенно значение е битката против бедността и общественото изключване (48%), следвано от поддръжка за стопанската система и основаване на нови работни места (40%) и поддръжката за публичното здраве (34%). Следват въпросите с бъдещето на Европа (25%) и защитата и сигурността (24%), а дейностите против изменението на климата и миграцията и убежището са на едни от последните места надлежно с 10% и 11%.
Гледайки към бъдещето, жителите на Европейски Съюз слагат защитата и сигурността (37%) като първи приоритет при укрепването на позицията на Европейски Съюз в международен мащаб, следван от енергийните въпроси и продоволствената сигурност/селското стопанство (и двата индикатора с 30%). За българските респонденти от първостепенно значение е фокусът върху енергийните проблеми (35%), следван от конкурентоспособност, стопанска система и промишленост (32%) и демография, миграция и застаряване на популацията (32%), а на трето място слагат защитата и сигурността (31%).
Докато четирима на всеки 10 европейски жители декларират, че ролята на Европейски Съюз е станала по-важна през последните години, 35% считат, че тя е непроменена, а 22% - че е намаляла. На национално ниво относителното болшинство в 15 страни счита, че ролята на Европейски Съюз в света е станала по-важна през годините, като делът им доближава 67% в Швеция, 63% в Португалия и 60% в Дания. В другия завършек на скалата са словенските и чешките жители, които са най-склонни да посочат, че ролята на Европейски Съюз е станала по-маловажна (съответно 32% и 30%). Според данните за България 32% от респондентите считат, че ролята на Европейски Съюз е станала по-важна през последните години, дружно с Австрия (32%), Естония (32%) и Кипър (33%). 39 на 100 у нас смятат, че тя е непроменена, а 24 на 100 - че е намаляла, което е покрай междинните стойности за Европейски Съюз.
Почти три четвърти от европейските жителите (73%, нарастване с +3 процентни пункта спрямо есента на 2023 г.) декларират, че дейностите на Европейски Съюз оказват влияние върху всекидневието им. За една пета, или 20% от тях, те оказват огромно влияние. Също по този начин огромно болшинство от европейците са съгласни, че участието в Европейски Съюз е от изгода за тяхната страна (71%). Данните за България демонстрират, че 64% от жителите й смятат, че дейностите на Европейски Съюз оказват влияние върху всекидневнието им (+3 процентни пункта спрямо есента на 2023 г.), а 34% показват противоположното. Малко над половината (52%) са на мнение, че участието в Европейски Съюз е от изгода на страната ни, което я слага на последно място измежду страните членки. 32% от българските жители са на противоположното мнение, което пък съставлява едно от най-високите равнища. Тук отстъпваме единствено на Италия (36%) и Австрия (39%).
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ