България е на 111 място според Индекса за свобода на

България е на 111 място съгласно Индекса за независимост на медиите за 2020 година, направен от основаната в Париж неправителствена организация „ Репортери без граници “.

Страната ни е на същата позиция, както и през 2019 година, само че точките й са с 0,05 по-малко – 35, 06 спрямо 35,11 предходната година.

В годишния отчет на „ Репортери без граници “ България е наречена „ черната овца на Европейския съюз “.

„ Въпреки възходящия интернационален напън, свободата на медиите в България не се е подобрила през 2019 година “, твърди организацията.

От съседите Гърция е на 65-то място, Косово на 70-то място, Албания на 84-то място, Северна Македония – на 92-ро. Следват Сърбия, 93-то и Черна гора – на 105-то.

На първо място в листата от 180 страни е Норвегия, следвана от Финландия, Дания, Швеция и Холандия. Последни са Китай, Еритрея и Туркменистан.

Сред рецесиите, застрашаващи бъдещето на публицистиката е геополитическата, породена от водачи на диктаторски, властнически или популистки режими, които поставят всички старания да потискат информацията и постановат своите визии за свят без плурализъм и самостоятелна публицистика.

“Китай, който се пробва да откри „ нов международен медиен ред “, поддържа своята система за информативен хиперконтрол, от която отрицателни резултати следи целия свят по време на рецесията в публичното опазване на здравето поради ковид. В Китай, Саудитска Арабия и Египет има най-вече затворени публицисти в света. Междувременно Русия (на 149-то) разполага с все по-сложни запаси за надзор на информацията онлайн “, се споделя в отчета.

Технологичната рецесия е другата опасност за бъдещата публицистика.

Липсата на уместно контролиране в ерата на цифровизирана и глобализирана връзка основава информативен безпорядък. Нарастващото комплициране сред комерсиално, политическо и публицистично наличие дестабилизира демократичните гаранции за независимост на мнението и изложение. Това предизвиква приемането на рискови закони, които под претекст, че лимитират разпространяването на подправени вести, улесняват по-строгите дейности против самостоятелната и сериозна публицистика.

„ Пандемията ускори разпространяването на клюки и подправени вести толкоз бързо, колкото и самият вирус. Държавните армии от тролове в Русия, Индия, Филипините и Виетнам употребяват оръжието на дезинформацията в обществените медии “, сочи отчетът.

Наблюдават се по-сериозни и чести актове на физическо принуждение и затова невиждано равнище на боязън в някои страни. Водещи политици и близки до тях не престават намерено да разпалват ненавист към публицистите. Демократично определените президенти на две страни, Доналд Тръмп в Съединените щати (нагоре с 3 на 45-то място) и Жаир Болсонаро в Бразилия (спад с 2 на 107-то място), не престават да унижават медиите и предизвикват омразата към публицистите в съответните страни.

Недоверието към медиите, обвинени в разпространяване на дезинформация, продължава да нараства. Според барометъра Edelman Trust, който изследва доверието на обществото в институциите, 57% от интервюираните в последното интернационално изследване считат, че следените от тях медии популяризират недостоверна информация. Подкопани от тази рецесия на доверие, публицистите стават цели на гнева на обществеността по време на огромни улични митинги, провеждащи се в доста елементи на света, като Ирак, Ливан, Чили Боливия и Еквадор, както и във Франция (надолу с 2 на 32-ро място), където публицистите също са жертви на полицейско принуждение. В друго, все по-видимо събитие, националистическите или крайнодесни активистки групи намерено атакуват публицисти в Испания на 29-то място), Австрия (надолу с 2 на 18-о място), Италия (надолу с 2 на 41-во място) и Гърция (на 65-то място), а талибаните в Афганистан ( надолу с 1 на 112-то място) и някои будистки фундаменталисти в Мианмар нямат никакво терзание да употребяват принуждение, с цел да наложат визията си на медиите.

Дигиталната промяна е сложила медиите на колене в доста страни. Падащите продажби, сривът в приходите от реклама и увеличението на разноските за произвеждане и дистрибуция, свързани на първо място с повишението на цената на суровините, принуждават новинарските организации да се преструктурират и уволняват публицисти. В Съединени американски щати да вземем за пример половината от медийните работни места са унищожени през последните 10 години. Тези стопански проблеми имат обществени последствия и въздействат върху публицистичната независимост на медиите по целия свят. Вестниците, които са в доста по-слаба икономическа обстановка, естествено са по-малко способни да устоят на натиска.

„ Икономическата рецесия подчертава и върху явленията на централизация на благосъстоятелност и още повече спор на ползи, които заплашват журналистическия плурализъм и самостоятелност “, заключава организацията.

Световният показател за независимост на медиите прави оценка равнището на плурализъм, независимостта на медиите, медийната среда и самоцензурата, правната рамка, прозрачността и качеството на инфраструктурата, която поддържа производството на вести и информация. Той не прави оценка държавната политика.