България е фокусирана върху защитата на икономиката, а не върху

България е фокусирана върху отбраната на стопанската система, а не върху спасяването възрастните хора от COVID-19. В последна сметка няма да реализира нито едното, нито другото. Това написа в своя публикация в " Гардиън ", озаглавена " Поставянето на стопанската система над етиката е мрачна тактика за имунизация - България демонстрира за какво ", написа БГНЕС.

" Април вечно ще остане в паметта ми като месец на мъчителна неправда: тогава си направих първата ваксина против Covid-19 във Англия, а неимунизираният ми татко умря от вируса в България " споделя Люба Касова, създател на " Липсващите вероятности на дамите в Covid-19 " и съосновател на интернационалната консултантска компания за тактика на аудиторията AKAS (Addy Kassova Audience Strategy)за изданието. 

" Аз съм здрава жена на междинна възраст. Баща ми беше уязвим 85-годишен мъж с съпътстващи болести. Имам купчина писма от NHS, които дойдоха за татко ми от януари, с покана да направи имунизацията в Лондон, града, за който той отпътува, напускайки родната си България преди шест месеца. С горест и безпокойствие се чудя за какво България не отбрани татко ми в преклонна възраст, до момента в който NHS на Обединеното кралство постави всички старания да го направи. Защо аз съм била предпазена на междинната си възраст, до момента в който към 90% от българите над 80 години не са? "

България е дребна страна и рядко се отразява от международните вести. Смъртни случаи в страната, свързани с Covid-19, са една дребна дюна в пустинята на погубените по целия свят животи. Но дава скъп проблем, предизвестие за това за какво икономическата, а не етичната политика на имунизация е нездравословна за всяка стопанска система, написа " Гардиън “.

България е на четвърто място от седемте страни с най-голям кумулативен % на смъртност в света. В същото време на 4 май здравният министър излезе с гордото изказване, че " третата вълна на Covid-19 минава съвсем неусетно в България ", потвърждавайки: " Нашите медици се оправиха ".

България е една от дребното страни в Европейски Съюз, за които Европейският център за профилактика и надзор на болесттите не разгласява данни за смъртността от Covid, свързани с възрастта. В България просто не се ползва " възрастов мониторинг " или може би никакъв за демографски данни.

Димитрина Петрова е български специалист по тъждество в опазването на здравето. Нейните проучвания демонстрират, че българският проект за имунизация, чиято съществена цел е да ограничи разпространяването на Covid, а не да избавя животи, е извънредно неправдив по отношение на възрастните. Според нея в него има неразбираеми цели, само че дава приоритет на стопански дейното, по-малко уязвимо по-младо население пред стопански неактивното, по-уязвимо по-възрастно население. В България хората над 65 години са в четвъртата група в предпочитаните описи за имунизация, отстъпвайки, споделя Петрова, на " съвсем всички останали в обществото " - здравната работна мощ, учителския личен състав, всеки, който взе участие в " съществени действия в публичния живот ". Тази седмица със забавяне държавното управление разгласи, че хората над 60 години ще бъдат предпочитани за имунизация.

" Гардиън " показва за Англия картина, която е напълно друга. Приоритетните групи там са ясно обособени. На първо място задачата е да се понижи смъртността от Covid и едвам по-късно да се ограничи разпространяването му. Първите пет групи, на които се оферират имунизации в Англия (с сходен модел в другите английски държави), обхващаха всички над 65 години, като се стартира от най-уязвимите. 

Петрова прави умозаключение, че българският проект за имунизация " придава по-голяма стойност на държавния уред и стопанската система, в сравнение с живота и здравето на хората " и по този метод " основава неравноправие, като не дава приоритет на тези, които най-вече се нуждаят от ваксини, а на тези, които към този момент се възползват от повече мощност и запаси ".

" През седмицата на гибелта на татко ми България имаше втората най-лоша смъртност, обвързвана с Covid в Европейски Съюз, до момента в който Англия имаше четвъртата най-ниска смъртност в Европа. На 8 април (денят, в който почина), 7% от хората над 80-те години са получили най-малко една ваксина, спрямо към 97% в Англия за същата възрастова група. Месец по-късно цифрата в България беше единствено 10%. Между февруари и април тази година смъртността за 70- до 89-годишните е била 124,5 на 100 000 в Англия спрямо 421,4 на 100 000 в България. ", изяснява Касова. " Поколението на възрастните хора в България е жертвано поради стопанската система ".

Ситуацията става все по-лоша, откакто държавното управление омаловажи третата вълна на пандемията, неговата несполучлива имунизационна акция и от медиите, които са упрекнати, че " не дават задоволително изясненост и схващане " и не съумяват да държат държавното управление под отговорност.

" Животът на татко ми е един от хилядите погубени в България. Той беше на 85, мъж с задоволително жизнеспособност, който трябваше да има повече време. Смъртта му обаче беше предотвратима. Но политиката на държавното управление се свеждаше до това, че той към този момент не е от икономическа стойност за обществото, тъй че животът му не си коства да бъде избавен ", твърди Касова.

Подход, който разчита на ограничение на Covid, а не на избавяне на животи, в последна сметка се оказва неприятен за стопанската система. Като не пази най-уязвимите, системата на опазване на здравето е застрашена, пандемията се удължава и стопанската система буксува още повече. Англия, където политиките също заплашиха възрастните хора през първата вълна, поправя своя метод с стратегия за имунизация, насочена към опазването на животи.

" Дали степента, в която държавните управления правят оценка човешкия живот, е мярка за това какъв брой добре е готова една страна за справяне с огромни рецесии? ", пита Касова и заключава: " Склонна съм да мисля, че е по този начин ".