България достига средна степен на цифровизация през 2021 г.
България доближава междинна степен на цифровизация спрямо данните от 2020 година Повишението по този индикатор е с 5 пункта (59%), като междинното равнище на цифровизация за Европейски Съюз през последната година се е повишило с едвам 1 пункт (72%). Това демонстрират данните от " Бенчмарк за електронно ръководство 2021 " на Европейската комисия. Информацията визира 36 страни - 27-те страни-членки на Европейския съюз (ЕС), страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕFTA), Обединеното кралство и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз.
Основните области за усъвършенстване на България съответстват с тези на другите страни.
За активността на Държавна организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ) са значими констатациите за положението на електронното ръководство, в които се изследва потреблението на услугите на е-управление от жителите и бизнеса, както и способността на обществените администрации да дават по дигитален път комфортни процедури и услуги.
България към момента е в групата на неконсолидираното е-правителство , дружно с Хърватия, Кипър, Чехия, Ирландия, Италия, Полша и Румъния. Всравнение с данните от 2020 година, нашата страна към този момент навлиза в междинна степен на цифровизация, което значи, че ДАЕУ взаимно с останалите администрации вървят в вярна посока.
По индикатора " Проникване " за 2021 година, страната ни регистрира намаляване със 7 пункта (36%). Това значи, че потребителите не употребяват в задоволителна степен опциите на онлайн каналите за приемане на публични услуги.ДАЕУ подхваща разнообразни акции в обществените мрежи за показване на изгодите от електронното ръководство, за поощряване на потребителите.
България е на 6-то място при отчитане на осигуреност на цифрова поща (е-връчване). Страната ни е измежду 15-те страни с въведена цифрова пощенска кутия за всички събития на живота. Това значи, че България върви в вярна посока, като дава опция на потребителите да контактуват с администрацията посредством цифрова поща. Система за несъмнено електронно връчване на ДАЕУ употребява разнообразни средства за идентификация, както и да изпращат и получават електронни документи.
По индикатори като Правителство, насочено към потребителя, Прозрачност, Ключови фактори и Трансгранични услуги, страната ни доближава междинните за Европейски Съюз стойности и даже надвишава същите.
По първия индикатор, по който се прави оценка по какъв начин държавните управления дават и проектират услуги, отговарящи на потребностите на потребителите, страната ни реализира 84% или 27-мо място от 36-те страни при приблизително за Европа 88 %. Разработването на услуги, налични през Портала за е-услуги на ДАЕУ, порталите на Министерство на вътрешните работи и Национална агенция за приходите, способства за повишение на онлайн наличността на информация и услуги. ДАЕУ продължава да създава и дава нови е-услуги през Портала на организацията.
България реализира доста над междинните резултати измежду 36-те страни по индикатор " Ключови фактори ". Мястото ни по знак електронна идентификация (23 позиция) се дължи на отчитане на обезпечена опция за потребителите да употребяват КЕП, в това число заоблачен, лични идентификационни кодове, издавани от Национална агенция за приходите или Национален осигурителен институт, както и на неповторимия код за достъп, издаван от НЗК при заявяване на е-услуги. Отчита се и обезпечената опция за повече на брой авансово попълнени данни във формулярите, основани на данни в регистрите.
Като положителни практики в обособените страни, включени в изданието " Бенчмарк за е-управление 2021 " , за България са посочени - Единният портал за достъп до ; е Платформата за.
Въпреки достигнатото приблизително европейско равнище във връзка с даване на трансгранични услуги , данните демонстрират, че към момента има услуги, които не се дават на трансгранични консуматори. Такива да вземем за пример са приемане на уверение за съществуване и липса на отговорности, вписване на компания, приемане на номер по Данък добавена стойност, вписване на компанията като шеф преди назначение на чиновниците, приемане на позволение за замърсяване/екологично замърсяване. За тези услуги липсва информация и бланки на език друг от българския. Следва да бъде обезпечена и опция за потребление на електронни идентификатори, издадени от други страни.
Трансграничното даване към момента не е задоволително развито в цяла Европа. Идеята за трансгранична цифрова еднаквост като дигитален аналог на паспорт към момента не е норма в Европа. България не е изключение. Адаптирането на електронната идентификация в Европа се вижда най-ясно при трансграничните услуги, за които се изисква засвидетелствуване. Само в една от четири трансгранични услуги е било допустимо да се достъпи системата за електронна идентификация от друга страна.
Основен фактор за резултата на България – 22-ро място от 36-те страни, е главно неналичието на работеща националната скица за е-идентификация и признаването на непознати идентификации .
Основните области за усъвършенстване на България съответстват с тези на другите страни.
За активността на Държавна организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ) са значими констатациите за положението на електронното ръководство, в които се изследва потреблението на услугите на е-управление от жителите и бизнеса, както и способността на обществените администрации да дават по дигитален път комфортни процедури и услуги.
България към момента е в групата на неконсолидираното е-правителство , дружно с Хърватия, Кипър, Чехия, Ирландия, Италия, Полша и Румъния. Всравнение с данните от 2020 година, нашата страна към този момент навлиза в междинна степен на цифровизация, което значи, че ДАЕУ взаимно с останалите администрации вървят в вярна посока.
По индикатора " Проникване " за 2021 година, страната ни регистрира намаляване със 7 пункта (36%). Това значи, че потребителите не употребяват в задоволителна степен опциите на онлайн каналите за приемане на публични услуги.ДАЕУ подхваща разнообразни акции в обществените мрежи за показване на изгодите от електронното ръководство, за поощряване на потребителите.
България е на 6-то място при отчитане на осигуреност на цифрова поща (е-връчване). Страната ни е измежду 15-те страни с въведена цифрова пощенска кутия за всички събития на живота. Това значи, че България върви в вярна посока, като дава опция на потребителите да контактуват с администрацията посредством цифрова поща. Система за несъмнено електронно връчване на ДАЕУ употребява разнообразни средства за идентификация, както и да изпращат и получават електронни документи.
По индикатори като Правителство, насочено към потребителя, Прозрачност, Ключови фактори и Трансгранични услуги, страната ни доближава междинните за Европейски Съюз стойности и даже надвишава същите.
По първия индикатор, по който се прави оценка по какъв начин държавните управления дават и проектират услуги, отговарящи на потребностите на потребителите, страната ни реализира 84% или 27-мо място от 36-те страни при приблизително за Европа 88 %. Разработването на услуги, налични през Портала за е-услуги на ДАЕУ, порталите на Министерство на вътрешните работи и Национална агенция за приходите, способства за повишение на онлайн наличността на информация и услуги. ДАЕУ продължава да създава и дава нови е-услуги през Портала на организацията.
България реализира доста над междинните резултати измежду 36-те страни по индикатор " Ключови фактори ". Мястото ни по знак електронна идентификация (23 позиция) се дължи на отчитане на обезпечена опция за потребителите да употребяват КЕП, в това число заоблачен, лични идентификационни кодове, издавани от Национална агенция за приходите или Национален осигурителен институт, както и на неповторимия код за достъп, издаван от НЗК при заявяване на е-услуги. Отчита се и обезпечената опция за повече на брой авансово попълнени данни във формулярите, основани на данни в регистрите.
Като положителни практики в обособените страни, включени в изданието " Бенчмарк за е-управление 2021 " , за България са посочени - Единният портал за достъп до ; е Платформата за.
Въпреки достигнатото приблизително европейско равнище във връзка с даване на трансгранични услуги , данните демонстрират, че към момента има услуги, които не се дават на трансгранични консуматори. Такива да вземем за пример са приемане на уверение за съществуване и липса на отговорности, вписване на компания, приемане на номер по Данък добавена стойност, вписване на компанията като шеф преди назначение на чиновниците, приемане на позволение за замърсяване/екологично замърсяване. За тези услуги липсва информация и бланки на език друг от българския. Следва да бъде обезпечена и опция за потребление на електронни идентификатори, издадени от други страни.
Трансграничното даване към момента не е задоволително развито в цяла Европа. Идеята за трансгранична цифрова еднаквост като дигитален аналог на паспорт към момента не е норма в Европа. България не е изключение. Адаптирането на електронната идентификация в Европа се вижда най-ясно при трансграничните услуги, за които се изисква засвидетелствуване. Само в една от четири трансгранични услуги е било допустимо да се достъпи системата за електронна идентификация от друга страна.
Основен фактор за резултата на България – 22-ро място от 36-те страни, е главно неналичието на работеща националната скица за е-идентификация и признаването на непознати идентификации .
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ