Българите са исполини по ръст, десет наши бойци не могат

„ Българите са исполини по растеж, 10 наши бойци не могат да победят в ръкопашен пердах един българин. “

~ Из хрониките на арабски географ през Средните епохи

Хан Крум пирува след успеха над император Никифор. Миниатюра от българския превод на Манасиевата летопис. XIV век. Библиотека на Ватикана (л. 145). (История на България. Том 2. Първа българска страна. изд. на Българска академия на науките, София,1981.)

Митът за прародината, расовия вид, бита и културата на античните българи

Според необятно одобрена у актуалните българи визия, античните българи, наричани в науката прабългари, са номадски, чергарски народ от тюркски генезис, добрал се до Югоизточна Европа след столетно митарство по азиатските степи от Монголия до долните течения на реките Днепър, Дон и Кубан. Като всички номади, българите са били ниски, кривокраки монголоиди. Прехранвали се, отглеждайки големи стада от крави, коне, овце и кози по безбрежните степи, живеели в юрти (шатри), движейки се от място на място според от тревната вегетация. Имали напълно примитивна битова просвета, само че незнайно по какъв начин имали чудесно въоръжение за времето си. Имали, значи, конни армии, като всеки войник (и конят му) бил в стоманена броня, въоръжен със комплициран скорострелен лък, копие, остра сабя, нож и щит. На бойното поле не можел да му се опре нито войник от армиите на сходни нации, нито школуваните и чудесно въоръжени бойци и на Източната, и на Западната империя. Освен с отглеждане на животни, българите се изхранвали и с грабежи. И до момента някой актуален политолог, с цел да изясни грабежите на актуалните политици или админи, написа: „ Какво желаете, като грабежът е бил главно средство за прехранване на този народ още с пръкването му. “

Честно казано, съм се питал по какъв начин и от кое място са се пръкнали детайлностите в този мит. Нито византийските, нито други средновековни непознати създатели пишат сходни неща за българите. Склонността на последните няколко генерации българи към угодничество (след краха в Първата международна война), наподобява, си е споделила думата. Защото сходни неща не са писали и старите ни историци, за които съм писал и по-рано и разгласих за основни виновници за раждането на доста национални легенди, свързани с историята.

Признавам, че до неотдавна въпросите с произхода и прародината на античните българи не бяха задоволително добре изяснени и по тях се водеха гневни полемики. Но през днешния ден е към този момент съвсем несъмнено, че прабългарите не са тюрки и монголоиди, а спадат към иранската племенна група (т.е. българите са европеиди) и прародината им не е Монголия, а земята Балхара в подножието на Хиндокуш, т.е. равнините на днешния Северен Афганистан.

Физическият вид на античните българи (прабългарите) също от дълго време не е загадка, защото археологическите разкопки в некрополите (гробищата) в Североизточна България демонстрираха, че растежът на скелетите е 175-180 см. Това е висок растеж даже за актуалните хора, а в Средните епохи българите са изглеждали като исполини. Защото междинният растеж в Европа и в Близкия изток е бил 155-160 см. Един арабски географ от тази ера по този начин си и написа: „ Българите са исполини по растеж, 10 наши бойци не могат да победят в ръкопашен пердах един българин. “

Високият растеж на българите не е мистерия. Съвременната просвета от дълго време е открила връзката сред количеството употребявано месо и растежа на индивида. Повече месо – по-висок растеж, и противоположното. Българите (митът най-малко това не ни отрича) са консумирали доста месо, защото са имали големи стада от всевъзможен добитък. Като прибавим и големите физически старания при военното образование, започващо в ранна детска възраст, ясно е за какво българите са били „ исполини по растеж “ спрямо останалите европейци и араби, консумиращи в тази ера прекомерно малко месо.

Но събитието, че българите имат големи стада, не значи, че те са примитивни чергари, бродещи по евразийските степи без цел и посока. Тук сме отговорни и ние, учените, че не обясняваме известно какво значи номадизъм в производството на богатства и че номадизъм не значи безусловно чергарство. Даже съвсем в никакъв случай, когато става дума за отглеждане на животни. Номадство значи екстензивно прилагане на земята, като се разчита не на изкуствено отглеждани ливади или на авансово събран фураж за развъждане на животните на ясли, а на естествената трева. В този случай стадата и овчарите изминават, преследвайки свежата зелена трева, от време на време големи дистанции, само че в избран цикъл и в едни и същи територии. За образец – котленските, жеравненските, смолянските, широколъшките и странджанските овчари през пролетта отглеждаха овцете си в равнините на Добруджа, Тракия или Беломорската низина, а когато през юли тревата в равнините към този момент прегоряваше, качваха стадата по билата на Стара планина, Странджа и Родопите. През зимата слизаха в равнините край Черно и Бяло море, където рядко пада сняг и има зелена трева даже през зимата. Разбира се, през цялото това време овчарите са живели в колиби, изграждани от пръти и плява, само че фамилиите им и част от братята и сестрите си живеят в крупни селища от градски вид, като Котел, Жеравна, Копривщица, Малко Търново, Златоград, Широка лъка, Смолян, в големи три- и четириетажни къщи, издигнати от камък и дърво с магазини и основно работилници под тях, преработващи първични материали, идващи от овчарските стада – кожи и вълна. Това е номадският метод на отглеждане на животни, само че никой не назовава възрожденските българи от тези селища номади.

Както и гореспоменатите възрожденски българи, по този начин и античните българи (прабългарите) не са били единствено овчари, тази каста е била не повече от 10-15% от популацията. Необходимостта да се преработят скъпите първични материали, идващи от стадата, са подтикнали развиването на занаятите кожарство и тъкачество. Отлично обработените български кожи и вълнени платове са занятие на хиляди други българи и с тях народът ни е станал прочут още в VII-VIII век. Ще припомня, че с тези занаяти с античен корен българите се занимават до втората половина на XIX век, те хранят и обличат освен българския народ, само че и милионната османска войска, приходите от тези занаяти са в генезиса на появяването на българската буржоазия, почнала стремително битка за национално и духовно избавление.

Ако бяха чергари, българите би трябвало да ядат единствено месо. А месото, колкото и питателна храна да е, не е задоволително за естественото развиване на човешкия организъм, даже в случай че към него прибавим и рибата от огромните реки (към които по нужда се придържат стадата), която българите с умеене са ловили съгласно византийския хронист Теофан Изповедник в VII век, а евентуално и доста по-рано. Необходими са веществата, съдържащи се в хляба от зърнени култури. Признавам, че до неотдавна и аз не допусках, че античните българи са били положителни земеделци. Но в последните 30 години бяха открити и в южноруските степи, и в Североизточна България, в чертите на прабългарски селища, делви със непокътнато жито и просо. Анализът на зърното, изработен от агрономи, е с изумителни резултати – пшеницата и просото са високодобивни сортове, които могат да се получат единствено след неколкостотин годишна селекция. Това значи, че българите имат вековни обичаи в земеделието още преди да дойдат в днешните си земи – най-вероятно добити още в прародината си Балхара, където може би епохи са живели установен живот.

Пак там прабългарите евентуално усвояват и доста други умения на високите цивилизации на епохата. Или сами стигат до тях. Календарът им (най-точен и до през днешния ден в света) може и да е заимстван от китайския, само че точно усъвършенстването му до тази прецизна акуратност свидетелства за добра астрономическа и математическа просвета. Много черепи на заровени прабългари свидетелстват, че античните български медици са правили и комплицираната и през днешния ден хирургическа интервенция – трепанация на черепа, и оперираният е оздравявал и живял още 20-30-40 години. Отличното въоръжение на българите, за което са били нужни хиляди тонове желязо, значи и рудодобив, металургия, и майстори, способни да обработват суровото желязо и да създават прецизни оръжия и аграрни сечива.

Строителството е различен образец за високите цивилизационни умения на античните българи. Арменски географ още в IV век отбелязва, че от народите, живеещи на север от арменците в Кавказ, единствено българите имат каменни градове. Арменският географ не е излъгал — още с идването си на Балканите българите строят още веднъж градове със здания и крепостни стени от камък – Плиска, Преслав, Дръстър, Мадара… Предположението, че на каменно строителство българите са се научили от пленени или избягали византийци, не е състоятелно. По това време (от епохи преди това) Византия строи с малък ломен камък и с тухли. Достатъчно е читателят да види две оживели византийски здания в центъра на днешната ни столица София – църквите „ Св. София “ и „ Св. Георги “. Докато българите строят постройките си от големи квадри с тегло от неколкостотин кг. Това е чужд тип строителство в тези географски ширини, само че чудесно прочут в районите към и в прародината на античните българи.

И по този начин, проучванията на историците и археолозите през днешния ден безапелационно потвърждават, че българите не са първичен чергарски народ, не са монголоиди с ниска битова просвета. Българите са народ с висока цивилизация (продукт както на заимстване на високи непознати цивилизационни достижения, по този начин и на подобряването им), а и със лични достижения. Всичко това обаче допуска и една сериозна структурирана цивилизация на античното българско общество. Както гореописаният номадски (пак дублирам, не чергарски) метод на отглеждане на животни, по този начин и животът в каменни градове, занаятите, рудодобивът, металолеенето и обработката на метала изискват корав политически надзор (което значи и военен) над обширни територии. Такъв надзор може да реализира единствено страна с развито законодателство, определящо правата и отговорностите на всеки член на обществото.

Държава българите са имали явно още в IV-III век (а евентуално и по-рано) и това е споменаваната в ирански и индийски източници Балхара, само че по какъв начин се е случило по този начин, че прабългарски групи се устремяват по всички направления при започване на първото хилядолетие от Христа, не деградират ли по пътя тези групи и не се ли трансформират в примитивни чергари? Очевидно не – след като не са изгубили цивилизационните си умения (от монументалното каменно строителство, през металодобива, до комплицираните хирургически операции). Но и разселването е реалност – куп модерни нации в Поволжието и Средна Азия (Татарстан, Чувашия, Кабардино, Болкария, Казахстан, Азербайджан, настояват, че са потомци на античните българи. Източниците от европейски генезис сочат и преселване на прабългарски групи в Бавария, Ломбардия, Унгария.

Преди всичко никой не се е постарал да посочи повода за преселванията. Вярно, сведения в наличните до момента източници няма, само че тази причина не би могла да бъде друга, с изключение на годната за всички други антични общества, излъчващи преселници. А тя е – пренаселване на един път усвоената от страната територия, която в един миг към този момент не може да изхрани порасналото заради демографска детонация (резултат прочее на добър живот) население на страната.

При високоорганизирани и на високоцивилизационно ниво общества преселването става по проект на страната. Ще напомня по какъв начин е при гръцките полиси (градове-държави). Търговци или разследващи задачи търсят свободни и подобаващи за пълностоен живот територии. Понякога ги купуват от локалното население, в случай че има такова. След това в един ден, натоварени на кораби, потеглят на дълъг път и след 10–20 дни корабоплаване идват на новото място, стремително основавайки не колония, а нова страна. Тя е на същото цивилизационно ниво във връзка с бита, културата и технологиите, като държавата-майка, защото преселническата група е комплектувана от експерти във всички посоки.

Изглежда, актуалният български историк Петър Добрев е прав, когато твърди, че по същия модел са се комплектували и древнобългарските преселнически групи. При привършване на ресурсите на държавната територия се е формирала с държавна помощ изселническата група, несъмнено, надалеч по-многочислена от изселническите групи на древногръцките полиси. Откривана е или завладявана с армията на страната плодородна територия, наоколо, а от време на време и много надалеч от родината-майка. След това, счита Добрев, в границите на 25-30 дни изселниците се трансферират с всичко належащо за произвеждане и защита на новата територия, формирайки новата българска страна. На собствен ред при пренаселване след време тя или уголемява териториите си след незабавни войни със съседите, или образува нова изселническа група, която по гореописания модел образува друга българска страна по необятния свят.

Тази древнобългарска процедура изяснява мощния блян на българите към държавност на всички места, където попадат по света в Поволжието (Котраг), в Македония (Кубер), в Северното Причерноморие (Кубрат). Стремежът към личната държавност е генетично заложен в българите, факт е, че в единоверна Византия, където българите не са дискриминирани, за 168 години подвигат 3 въстания, с цел да възстановят страната си. Факт е, че в мюсюлманската османска империя, където българите са дискриминирани и верски, и стопански, те не подвигат нито едно въстание с религиозни или стопански претенции, както е по това време в Европа. Всичките ни въстания – и това на Константин и Фружин, и двете Търновски, и Чипровското, Карпошовото и Априлското въстание, си слагат единствено една цел – възстановяването на страната България.

От: „ 12 мита в българската история “, Божидар Димитров, изд. Фондация Ком, 2005 година
* Хан Крум пирува след успеха над император Никифор. Миниатюра от българския превод на Манасиевата летопис. XIV век. Библиотека на Ватикана (л. 145). (История на България. Том 2. Първа българска страна. изд. на Българска академия на науките, София,1981.)