„Галъп“: 91% подкрепят предложението на Нинова за намаляване на заплатите на депутатите
Българите демонстрират предстояща висока обществена сензитивност и предпочитание за надалеч по-твърди дейности на властта против корупцията и престъпността. Високо е упованието за повече социална, обществена и правосъдна правдивост.
На фона на общественото разслоение у нас хората не биха понесли нарастване на цената на тока, не биха възприели елементарно и проблеми като този с така наречен царски парцели, да вземем за пример, и автоматизирано поддържат всевъзможни обществено звучащи ограничения като понижаване на заплатите на депутатите. Затова и ограничение на рекламата на хазарт, препоръчано от вицепремиера Валери Симеонов, се възприема добре.
На този декор голямо е също и убеждението, че злоупотребите с ТЕЛК са доста и би трябвало да спрат. Скорошното бягство от пандиза се прави оценка като неуспех на властта, а не като случай.
Делото против Иванчева също не оставя обществото с еднопосочни усещания. Заради високото чувство за неправда, българите са склонни да одобряват и рецензиите на президента към властта.
С великодушното си отношение по проблема с Желяз, показано още първоначално, прокуратурата и основният прокурор също печелят на своя страна публичното мнение.
Това са част от данните от новото издание на обичайния сондаж на „ Галъп интернешънъл “ по настоящи тематики, извършен измежду 801 души посредством телефонно изявление по панелна методика, осигуряваща надеждност. Сондажът е извършен сред 19 и 22 април. Тези сондажи служат за образуване на хипотези в бързо изменящата се социална среда.
Игрите за пари
42% от българите считат, че в живота у нас може да се успее на първо място с повече шанс. 53% считат, че се съумява на първо място с повече работа. Делът от 42% не е дребен и свидетелства за значими народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за чувството за неправда.
На този декор 5% от запитаните настояват, че постоянно играят игри като тото, лотария, протягат ръка към форми на хазарт и така нататък Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат приблизително по 43 лева месечно за подобен вид игри.
19% пък (или над 1 млн.) споделят, че играят понякога и харчат приблизително по 21 лева месечно. Играещите доста рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лева на месец в това.
Така, общо 57% ат запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, въпреки и с друга периодичност. 43% пък са тези, които настояват, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лева на месец.
Най-общата калкулация демонстрира, че за подобен вид игри хората очевидно харчат по към половин милиард на година. Това е почти колкото 5% от ежедневните разходи за хранителни артикули и артикули за бита, да вземем за пример.
Огромното болшинство - 86% - от играещите свидетелстват, че в никакъв случай не са печелили сума, която да считат за значима. Сред останалите пък личат най-много хора печелили до 99 лева За по-големи суми свидетелстват малко на брой, а единствено 1% от общо всички запитани в проучването настояват, че са печелили суми над 5 хиляди лева
Мнозинство от 68% споделят, че не познават човек, който да е спечелил забележителна сума. Още по-голямо болшинство – 81% - считат, че да се завоюва значима сума в такива игри не е елементарно. 9% са на противоположното мнение, а останалите се двоумят.
Данните свидетелстват, че публичният разсъдък и нерешителност по-скоро са непокътнати, макар немалките равнища на обществено неодобрение.
На този декор лансираната от вицепремиера Валери Симеонов концепция за ограничение на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със възбрана на реклама, само че не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили дори на възбрана на игрите. 27% пък желаят всичко да остане както до момента. Останалите се двоумят.
Текущата политика
Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а болшинството 69% от тях утвърждават рецензията към държавното управление. 19% не я утвърждават, а останалите се двоумят.
Общото равнище на сдържаност към властта у нас остава мощно, макар поддръжката за външнополитическите дейности на Борисов, уловена в предходни проучвания.
Затова и 91% считат, да вземем за пример, че скорошното бягство от пандиза е отзив за слаба работа на управляващите, а единствено 7% одобряват, че сходни неща могат да се случват, даже и при добре свършена от страна на управляващите работа, а обясненията от вида „ Монте Кристо “ не се възприемат.
Друга концепция от последните седмици – притежателите на по-замърсяващите коли да заплащат повече, се възприема на кардинално равнище. Мнозинство от 66% утвърждава.
Очевидно обаче тази концепция би се натъкнала на обострената обществена сензитивност. Тази сензитивност проличава в ред знаци, като да вземем за пример поддръжката за предлагането на Корнелия Нинова за понижаване на заплатите (91% от запитаните), болшинството от 84%, което споделя, че в този миг не би могло да понесе нарастване на цената на тока или пък болшинството от 63%, което се опълчва на връщането на царските парцели.
Високо е и желанието за преустановяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са доста и това би трябвало да се приключи. Това е още един израз на нарушеното чувство за правдивост.
Сагата с Иванчева обаче по-скоро поляризира публичното мнение. 44% намират, че протичащото се с Иванчева наподобява по-скоро скалъпено, 34% са на противоположното мнение, а цели 22% не могат да преценяват. Тези резултати демонстрират, че без значение от мощното публично предпочитание за правдивост, защитата на човешкото достолепие като полезност стои високо в скалата на българите.
В същото време ясната позиция на прокуратурата по проблема с Желяз и останалите българи, търсени в Съединени американски щати (заявена още в средата на месеца), печели благосклонности за прокуратурата и основния прокурор – болшинство от 60% утвърждава това, че прокуратурата не потърси задържане непременно за Желяз и другите.
На фона на общественото разслоение у нас хората не биха понесли нарастване на цената на тока, не биха възприели елементарно и проблеми като този с така наречен царски парцели, да вземем за пример, и автоматизирано поддържат всевъзможни обществено звучащи ограничения като понижаване на заплатите на депутатите. Затова и ограничение на рекламата на хазарт, препоръчано от вицепремиера Валери Симеонов, се възприема добре.
На този декор голямо е също и убеждението, че злоупотребите с ТЕЛК са доста и би трябвало да спрат. Скорошното бягство от пандиза се прави оценка като неуспех на властта, а не като случай.
Делото против Иванчева също не оставя обществото с еднопосочни усещания. Заради високото чувство за неправда, българите са склонни да одобряват и рецензиите на президента към властта.
С великодушното си отношение по проблема с Желяз, показано още първоначално, прокуратурата и основният прокурор също печелят на своя страна публичното мнение.
Това са част от данните от новото издание на обичайния сондаж на „ Галъп интернешънъл “ по настоящи тематики, извършен измежду 801 души посредством телефонно изявление по панелна методика, осигуряваща надеждност. Сондажът е извършен сред 19 и 22 април. Тези сондажи служат за образуване на хипотези в бързо изменящата се социална среда.
Игрите за пари
42% от българите считат, че в живота у нас може да се успее на първо място с повече шанс. 53% считат, че се съумява на първо място с повече работа. Делът от 42% не е дребен и свидетелства за значими народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за чувството за неправда.
На този декор 5% от запитаните настояват, че постоянно играят игри като тото, лотария, протягат ръка към форми на хазарт и така нататък Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат приблизително по 43 лева месечно за подобен вид игри.
19% пък (или над 1 млн.) споделят, че играят понякога и харчат приблизително по 21 лева месечно. Играещите доста рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лева на месец в това.
Така, общо 57% ат запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, въпреки и с друга периодичност. 43% пък са тези, които настояват, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лева на месец.
Най-общата калкулация демонстрира, че за подобен вид игри хората очевидно харчат по към половин милиард на година. Това е почти колкото 5% от ежедневните разходи за хранителни артикули и артикули за бита, да вземем за пример.
Огромното болшинство - 86% - от играещите свидетелстват, че в никакъв случай не са печелили сума, която да считат за значима. Сред останалите пък личат най-много хора печелили до 99 лева За по-големи суми свидетелстват малко на брой, а единствено 1% от общо всички запитани в проучването настояват, че са печелили суми над 5 хиляди лева
Мнозинство от 68% споделят, че не познават човек, който да е спечелил забележителна сума. Още по-голямо болшинство – 81% - считат, че да се завоюва значима сума в такива игри не е елементарно. 9% са на противоположното мнение, а останалите се двоумят.
Данните свидетелстват, че публичният разсъдък и нерешителност по-скоро са непокътнати, макар немалките равнища на обществено неодобрение.
На този декор лансираната от вицепремиера Валери Симеонов концепция за ограничение на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със възбрана на реклама, само че не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили дори на възбрана на игрите. 27% пък желаят всичко да остане както до момента. Останалите се двоумят.
Текущата политика
Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а болшинството 69% от тях утвърждават рецензията към държавното управление. 19% не я утвърждават, а останалите се двоумят.
Общото равнище на сдържаност към властта у нас остава мощно, макар поддръжката за външнополитическите дейности на Борисов, уловена в предходни проучвания.
Затова и 91% считат, да вземем за пример, че скорошното бягство от пандиза е отзив за слаба работа на управляващите, а единствено 7% одобряват, че сходни неща могат да се случват, даже и при добре свършена от страна на управляващите работа, а обясненията от вида „ Монте Кристо “ не се възприемат.
Друга концепция от последните седмици – притежателите на по-замърсяващите коли да заплащат повече, се възприема на кардинално равнище. Мнозинство от 66% утвърждава.
Очевидно обаче тази концепция би се натъкнала на обострената обществена сензитивност. Тази сензитивност проличава в ред знаци, като да вземем за пример поддръжката за предлагането на Корнелия Нинова за понижаване на заплатите (91% от запитаните), болшинството от 84%, което споделя, че в този миг не би могло да понесе нарастване на цената на тока или пък болшинството от 63%, което се опълчва на връщането на царските парцели.
Високо е и желанието за преустановяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са доста и това би трябвало да се приключи. Това е още един израз на нарушеното чувство за правдивост.
Сагата с Иванчева обаче по-скоро поляризира публичното мнение. 44% намират, че протичащото се с Иванчева наподобява по-скоро скалъпено, 34% са на противоположното мнение, а цели 22% не могат да преценяват. Тези резултати демонстрират, че без значение от мощното публично предпочитание за правдивост, защитата на човешкото достолепие като полезност стои високо в скалата на българите.
В същото време ясната позиция на прокуратурата по проблема с Желяз и останалите българи, търсени в Съединени американски щати (заявена още в средата на месеца), печели благосклонности за прокуратурата и основния прокурор – болшинство от 60% утвърждава това, че прокуратурата не потърси задържане непременно за Желяз и другите.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ