Казват, че при Живков беше по-добре. Да видим!
Българите, които имат вяра, че при Тато е било по-добре, са двойно повече от отричащите това изказване. Без страст, единствено чиста статистика
Георги А. Ангелов, Дойче веле
Само 22 на 100 от българите считат, че изказванието " При Живков беше по-добре " не е правилно. Така най-малко излиза от провокативно проучване на „ Галъп интернешънъл “, резултатите от което научихме тази седмица. Въпросното допитване тества отношението на българите към клишетата, загнездили се в груповото схващане след 1989 година. Или така наречен “морфичен резонанс ” (по Ахмед Доган). От проучването научихме и това: 45 на 100 от интервюираните българи считат, че по време на дългогодишното ръководство на Тодор Живков в България се е живеело по-добре, а 33% споделят, че нямат мнение по този въпрос. И още: 54% считат, че демокрацията ни е лишила доста.
За задачите на този текст дано да създадем един средностатистически хомункулус и да му вдъхнем живот с данните на Националния статистически институт и на Световната банка. Ще го назовем Стати. Той е по едно и също време дете, мъж и жена, учащ се, работещ и пенсионер. Тоест, неговият облик е внушителен и за хората без лични приходи.
Продължителност на живота
През 1960 година Стати е доживял 69,25 години, през 1980 - 71,16 години, през 2000-та - 71,66 години, а през 2016 - 74,61 години.
Тоест, през днешния ден Стати живее с 5 години повече, в сравнение с когато Живков стартира да израства в кариерата си.
Доходи и разноски
През 1962 година Стати е имал годишен приход от 487 лв., от тях - 225 лв. от заплата. На година е харчел 461 лв., от които 211 лв. за храна. Статистиката не издава никакви елементи за приходите отвън заплата и пенсия, само че бързо излиза наяве, че нашият средностатистически българин надали е живял доста добре, откакто съвсем цялата му заплата отива за храна, за която е чакал на дълги опашки.
Към края на “зрелия социализъм ” - през 1985 година, нашият воин към този момент се е позамогнал. Печели 1990 лв. на година, от тях 1203 лв. са от заплата. Харчи общо 1836 лв., а с цел да изпълни хладилника си “Мраз ”, са му нужни 752 лв.. След хиперинфлацията по Виденово време и деноминацията на парите при Иван Костов, през 1999 година Стати прави чудеса: има приход от 1502 лв., 629 лв. от тях са от заплата, харчи 1301 лв., от които 1112 лв. отиват за храна. В наши дни, през 2018 година, общият годишен приход на Стати е 6013 лв.. От тях той харчи 5772 лв., като за храна отиват 1714 лв..
Казано другояче: от статистическите данни излиза, че българите, съгласно които при Живков е било супер, не са напълно прави. Даже никак. Разбира се, би трябвало да създадем следното конкретизиране: както знаем от известния анекдот, статистиката е просвета, при която в случай че главата е във фурната, а краката във фризера, температурата на тялото се оказва напълно естествена. И въпреки всичко - ето още забавни данни.
Днес българинът пътува в пъти повече
1980-та е една от годините по време на соца, през които най-вече българи са пътували отвън страната - тогава цели 756 631 българи са били зад граница, като можем да се обзаложим, че множеството от тях са ходили в Съюз на съветските социалистически републики. За съпоставяне - единствено през септември 2019 българите, пътували в чужбина по работа или като туристи, са били 653 570, като повече от половината са ходили в страни от Европейски Съюз.
Лъжливото чувство за сигурност
Казват, че по време на соца българинът се чувствал доста по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си. Но не е било тъкмо по този начин - просто управляващите са основали такова усещане. Благодарение на мощната агитация и неналичието на свободни медии. Едно време новините по единствената телевизия започваха с триумфите на партията и на трудовите колективи, а през днешния ден слушаме и гледаме кървави детайлности за произшествия с човешки жертви. Така се основава усещане за все по-ожесточена война по пътищата на България. Но и това не е по този начин.
Най-черната година по българските пътища е 1990-та. Тогава са починали 1567 души. Десет години по-рано, през 1970, починалите на пътя са 1066. А през 2017 година, съгласно формалната статистика на Министерство на вътрешните работи, жертвите на пътя са 682. Като имаме поради, че в наши дни записаните коли са към 3,5 милиона, а през 1973-та единствено 1 милион, можем да създадем извода, че при соца смъртността на пътя е била в пъти по-голяма. И още един забавен извод от статистическите данни: със затварянето на индустриалните колоси се е подобрило и качеството на въздуха.
А общественото неравноправие?
Преходът, който, съгласно чувството на мнозина, като че ли в никакъв случай няма да свърши, внезапно разтвори ножицата на общественото неравноправие. Особено в случай че за база за съпоставяне служи идентичната беднотия по време на соца. По данни на Евростат, пpeз 2008 гoдинa paзлиĸaтa мeждy дoxoдитe нa нaй-бoгaтитe и нaй-бeднитe 20% oт нaceлeниeтo e 6,5 пъти. Πpeз 2017 гoдинa тази paзлиĸa вeчe е 8,2 пъти. За съпоставяне: сpeднaтa paзлиĸa зa Eвpoпeйcĸия cъюз e 5,2 пъти.
Накрая да кажем и това: за чувството, че през днешния ден сме доста по-зле, виновност носи същата тази агитация, която в никакъв случай не си е тръгвала. Друга причина е неналичието на познания за процесите и за същинските виновници. Да не забравяме и носталгията по отминалата младост. Според очевидци, даже Живков е казвал, че " към този момент нищо не е като едно време, даже шоколадът ”.
Лошото е, че с тази своя носталгия възрастното потомство явно е основало измежду младите неправилни показа за живота в Народна република България. А тези неправилни показа по всяка възможност ще окажат въздействие върху решенията им в бъдеще. Като да вземем за пример за кого да гласоподават./faktor.bg
Георги А. Ангелов, Дойче веле
Само 22 на 100 от българите считат, че изказванието " При Живков беше по-добре " не е правилно. Така най-малко излиза от провокативно проучване на „ Галъп интернешънъл “, резултатите от което научихме тази седмица. Въпросното допитване тества отношението на българите към клишетата, загнездили се в груповото схващане след 1989 година. Или така наречен “морфичен резонанс ” (по Ахмед Доган). От проучването научихме и това: 45 на 100 от интервюираните българи считат, че по време на дългогодишното ръководство на Тодор Живков в България се е живеело по-добре, а 33% споделят, че нямат мнение по този въпрос. И още: 54% считат, че демокрацията ни е лишила доста.
За задачите на този текст дано да създадем един средностатистически хомункулус и да му вдъхнем живот с данните на Националния статистически институт и на Световната банка. Ще го назовем Стати. Той е по едно и също време дете, мъж и жена, учащ се, работещ и пенсионер. Тоест, неговият облик е внушителен и за хората без лични приходи.
Продължителност на живота
През 1960 година Стати е доживял 69,25 години, през 1980 - 71,16 години, през 2000-та - 71,66 години, а през 2016 - 74,61 години.
Тоест, през днешния ден Стати живее с 5 години повече, в сравнение с когато Живков стартира да израства в кариерата си.
Доходи и разноски
През 1962 година Стати е имал годишен приход от 487 лв., от тях - 225 лв. от заплата. На година е харчел 461 лв., от които 211 лв. за храна. Статистиката не издава никакви елементи за приходите отвън заплата и пенсия, само че бързо излиза наяве, че нашият средностатистически българин надали е живял доста добре, откакто съвсем цялата му заплата отива за храна, за която е чакал на дълги опашки.
Към края на “зрелия социализъм ” - през 1985 година, нашият воин към този момент се е позамогнал. Печели 1990 лв. на година, от тях 1203 лв. са от заплата. Харчи общо 1836 лв., а с цел да изпълни хладилника си “Мраз ”, са му нужни 752 лв.. След хиперинфлацията по Виденово време и деноминацията на парите при Иван Костов, през 1999 година Стати прави чудеса: има приход от 1502 лв., 629 лв. от тях са от заплата, харчи 1301 лв., от които 1112 лв. отиват за храна. В наши дни, през 2018 година, общият годишен приход на Стати е 6013 лв.. От тях той харчи 5772 лв., като за храна отиват 1714 лв..
Казано другояче: от статистическите данни излиза, че българите, съгласно които при Живков е било супер, не са напълно прави. Даже никак. Разбира се, би трябвало да създадем следното конкретизиране: както знаем от известния анекдот, статистиката е просвета, при която в случай че главата е във фурната, а краката във фризера, температурата на тялото се оказва напълно естествена. И въпреки всичко - ето още забавни данни.
Днес българинът пътува в пъти повече
1980-та е една от годините по време на соца, през които най-вече българи са пътували отвън страната - тогава цели 756 631 българи са били зад граница, като можем да се обзаложим, че множеството от тях са ходили в Съюз на съветските социалистически републики. За съпоставяне - единствено през септември 2019 българите, пътували в чужбина по работа или като туристи, са били 653 570, като повече от половината са ходили в страни от Европейски Съюз.
Лъжливото чувство за сигурност
Казват, че по време на соца българинът се чувствал доста по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си. Но не е било тъкмо по този начин - просто управляващите са основали такова усещане. Благодарение на мощната агитация и неналичието на свободни медии. Едно време новините по единствената телевизия започваха с триумфите на партията и на трудовите колективи, а през днешния ден слушаме и гледаме кървави детайлности за произшествия с човешки жертви. Така се основава усещане за все по-ожесточена война по пътищата на България. Но и това не е по този начин.
Най-черната година по българските пътища е 1990-та. Тогава са починали 1567 души. Десет години по-рано, през 1970, починалите на пътя са 1066. А през 2017 година, съгласно формалната статистика на Министерство на вътрешните работи, жертвите на пътя са 682. Като имаме поради, че в наши дни записаните коли са към 3,5 милиона, а през 1973-та единствено 1 милион, можем да създадем извода, че при соца смъртността на пътя е била в пъти по-голяма. И още един забавен извод от статистическите данни: със затварянето на индустриалните колоси се е подобрило и качеството на въздуха.
А общественото неравноправие?
Преходът, който, съгласно чувството на мнозина, като че ли в никакъв случай няма да свърши, внезапно разтвори ножицата на общественото неравноправие. Особено в случай че за база за съпоставяне служи идентичната беднотия по време на соца. По данни на Евростат, пpeз 2008 гoдинa paзлиĸaтa мeждy дoxoдитe нa нaй-бoгaтитe и нaй-бeднитe 20% oт нaceлeниeтo e 6,5 пъти. Πpeз 2017 гoдинa тази paзлиĸa вeчe е 8,2 пъти. За съпоставяне: сpeднaтa paзлиĸa зa Eвpoпeйcĸия cъюз e 5,2 пъти.
Накрая да кажем и това: за чувството, че през днешния ден сме доста по-зле, виновност носи същата тази агитация, която в никакъв случай не си е тръгвала. Друга причина е неналичието на познания за процесите и за същинските виновници. Да не забравяме и носталгията по отминалата младост. Според очевидци, даже Живков е казвал, че " към този момент нищо не е като едно време, даже шоколадът ”.
Лошото е, че с тази своя носталгия възрастното потомство явно е основало измежду младите неправилни показа за живота в Народна република България. А тези неправилни показа по всяка възможност ще окажат въздействие върху решенията им в бъдеще. Като да вземем за пример за кого да гласоподават./faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ