Боряна Димитрова: Българите дават два пъти повече позитивни оценки за страната отколкото за света
" Българинът се умори да е безконечният черноглед. Да бъде песимистът на Европа и на света. " Това съобщи пред БНР социологът Боряна Димитрова от " Алфа Рисърч ".
" Хората изпращат 2023 година с малко повече оптимизъм и с малко повече събрана религия, че можем да променим живота си към по-добро ", заключи тя, като показа резултатите от изследването " Равносметката на прага на остарялата и новата година: Нормализация и повече оптимизъм ".
През отминаващата 2023 година бяха преодолени част от зародилите в предходните години рецесии, други единствено трансформираха формата си, а трети занапред породиха, установи социологът. Обществото се възвърне отCOVID-пандемията и се върна към естествения темп на живот; след три години на политическа неустойчивост и поредност предварителни избори България има постоянно ръководство, само че непрекъснатите кавги към него задълбочават рецесията на доверието към институциите, политическите водачи и партии. Междувременно в света, с изключение на войната Русия-Украйна, избухна нов въоръжен спор – сред Израел и " Хамас ".
Въпреки тези рецесии, оценките за миналата 2023-та са по-добри от тези преди една година. Основно, тъй като за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и фамилиите им, в сравнение с за страната и света.
Поляризирана е равносметката за 2023 година в персонален аспект – 24% я правят оценка като по-добра от миналата, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма основна смяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Ковид и митинги 2020г. Тогава регистрирахме историческо дъно по скептицизъм (6% положителни, против 51% отрицателни оценки), защото беше наранено и персоналното, и публичното съществуване. След нея политическите и обществени драми наподобяват по-бледи и сме очевидци на еволюционен растеж на оценките. През актуалната година негативните отзиви понижават с 10 пункта по отношение на предходната, а позитивните се усилват с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в дейна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази положителна наклонност продължи, можем да чакаме в края на 2024 превес на позитивните над отрицателните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.
Далеч по-негативни са настройките в публичен проект – народен и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се обстановка в света, протичащото се у нас се усеща като по-малко трагично. Годината за България се прави оценка като по-добра от миналата от 11%, до момента в който за пет пъти повече интервюирани (55%) си е останала по-лоша. В международен проект положителни са едвам 6% от интервюираните, до момента в който 70% са на противоположното мнение. Липса на основна смяна установяват сред една четвърт и една трета от българите.
По-високата задоволеност в персонален проект по отношение на макро картината намира израз и през съответни аспекти от живота на хората. С положителен баланс в оценките са самостоятелните фактори - задоволеност от жилищните условия (83%), персоналния живот (81%), здравословното положение (73%), работата (68%) и даже материалното състояние (55%). Преобладаващо отрицателно се дефинират публичните детайли - степента на отбрана на правата на обособения човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% отрицателни оценки).
" Хората изпращат 2023 година с малко повече оптимизъм и с малко повече събрана религия, че можем да променим живота си към по-добро ", заключи тя, като показа резултатите от изследването " Равносметката на прага на остарялата и новата година: Нормализация и повече оптимизъм ".
През отминаващата 2023 година бяха преодолени част от зародилите в предходните години рецесии, други единствено трансформираха формата си, а трети занапред породиха, установи социологът. Обществото се възвърне отCOVID-пандемията и се върна към естествения темп на живот; след три години на политическа неустойчивост и поредност предварителни избори България има постоянно ръководство, само че непрекъснатите кавги към него задълбочават рецесията на доверието към институциите, политическите водачи и партии. Междувременно в света, с изключение на войната Русия-Украйна, избухна нов въоръжен спор – сред Израел и " Хамас ".
Въпреки тези рецесии, оценките за миналата 2023-та са по-добри от тези преди една година. Основно, тъй като за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и фамилиите им, в сравнение с за страната и света.
Поляризирана е равносметката за 2023 година в персонален аспект – 24% я правят оценка като по-добра от миналата, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма основна смяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Ковид и митинги 2020г. Тогава регистрирахме историческо дъно по скептицизъм (6% положителни, против 51% отрицателни оценки), защото беше наранено и персоналното, и публичното съществуване. След нея политическите и обществени драми наподобяват по-бледи и сме очевидци на еволюционен растеж на оценките. През актуалната година негативните отзиви понижават с 10 пункта по отношение на предходната, а позитивните се усилват с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в дейна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази положителна наклонност продължи, можем да чакаме в края на 2024 превес на позитивните над отрицателните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.
Далеч по-негативни са настройките в публичен проект – народен и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се обстановка в света, протичащото се у нас се усеща като по-малко трагично. Годината за България се прави оценка като по-добра от миналата от 11%, до момента в който за пет пъти повече интервюирани (55%) си е останала по-лоша. В международен проект положителни са едвам 6% от интервюираните, до момента в който 70% са на противоположното мнение. Липса на основна смяна установяват сред една четвърт и една трета от българите.
По-високата задоволеност в персонален проект по отношение на макро картината намира израз и през съответни аспекти от живота на хората. С положителен баланс в оценките са самостоятелните фактори - задоволеност от жилищните условия (83%), персоналния живот (81%), здравословното положение (73%), работата (68%) и даже материалното състояние (55%). Преобладаващо отрицателно се дефинират публичните детайли - степента на отбрана на правата на обособения човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% отрицателни оценки).
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ