Румен Гълъбинов: Бизнесът чака още мерки за подкрепа
Бългapия e cpeд cтpaнитe oт Eвpoпeйcĸия cъюз, ĸoитo е допустимо дa oтбeлeжaт нaй-знaчитeлeн pъcт нa БBΠ - пo eдин пpoцeнтeн пyнĸт дoпълнитeлнo гoдишнo в пepиoдa 2021-2026 година Ho тoвa мoжe дa ce cлyчи пpи ycлoвиe, чe имa пълнo ycвoявaнe нa тpaдициoннoтo финaнcиpaнe и бeзвъзмeзднитe cpeдcтвa oт Mexaнизмa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт нa EC. Това изясни за Dir.bg и 3eNews икономистът Румен Гълъбинов.
Според него ще бъде доста добре, в случай че директните задгранични вложения в стопанската система ни се усилват доста. Така и икономическият напредък у нас няма да е единствено с помощта на европейското финансиране, а и на действителни инвестиции от страна на фирмите. За задачата е значимо у нас да има и добра среда за развиване на предприятията. " Така няма да ни заобикалят и огромните задгранични вложения. През предходната година да вземем за пример Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Сърбия, Гърция и Румъния договориха със стратегически вложители покупко-продажби за по 1,5-3 милиарда евро. И това се случва във времена на рецесия ", напомни Гълъбинов. Според него е постижимо и у нас да се извършат сходни вложения.
Като цяло в България се приказва за потребността от нов социално-икономически модел. Но е добре да се изясни, че този модел би трябвало да е друг. В момента доста постоянно това, което се свързва с нов модел, в действителност е фейслифтинг на остарял модел и кой знае какъв брой философията не се трансформира, разясни икономистът.
В същото време България малко изостава в усвояването на финансови запаси от Европейския фонд SURE за отбрана на работни места и приходи, наранени от пандемията, счита Гълъбинов. До момента всички икономисти споделят концепцията, че е належащо страната ни да се възползва оптимално всички фондове и схеми за поддръжка, които Европейска комисия е обезпечил на страните-членки в изискванията на пандемия.
Служебното държавно управление е мощно лимитирано откъм функционалности
Следва и нова стъпка в договарянията за поддръжка на бизнеса. До края на май и компаниите, и синдикатите чакат решения на страната по удължение на антикризисните ограничения и разписване на нови, напомни Румен Гълъбинов.
Всички тези аспекти на бизнес средата у нас ще могат да се трансформират и пренареждат единствено в случай че България има настоящо държавно управление. При вероятно служебно държавно управление на всички е ясно, че неговата съществена функционалност е подготовката на идващите избори. В неговите пълномощия не е възможно да се вършат съществени корекции по стратегически за страната ни документи. Така да вземем за пример служебното ръководство не може да направи актуализация на бюджета, или да стартира изнапред да обновява Плана за възобновяване, който стана необятно известен в последно време, напомнят специалисти.
Функциите на служебното държавно управление ще бъдат по-ограничени и откъм смяна на ограниченията и политиките за справяне с коронавирусната пандемия. Според разнообразни специалисти, в случай че се стигне до служебно ръководство, ще бъде допустимо здравните управляващи да взимат нужните решения за разхлабване или стягане на ограниченията. Но това не значи, че ще може здравният и финансовият министър да предложат нови ограничения за поддръжка на бизнеса, без да обиден доста бюджета на страната.
Подобно ръководство е неприятен знак и за вложителите, които така и така сега гледат с уплах по какъв начин се развиват дейностите в българския Парламент. Обикновено бизнесът приема служебното ръководство като знак, че има сериозен проблем в ръководството на страната, а това неизбежно се отразява на бизнес средата. Но стресови обстановки се случват и при постоянни държавни управления. При последните две служебни държавни управления - на Георги Близнашки и Марин Райков бе ясно, че тяхната задача е подготовката за изборите и бизнесът не бе застрашен от промени в данъчното законодателство да вземем за пример. След избирането на постоянния парламент и избирането на държавното управление на Пламен Орешарски обаче нещата се трансформираха, даже се стигна до банкрут на банка, напомнят специалистите. В този интервал бяха спрени и част от европейските фондове за страната ни.
България се нуждае от работещо държавно управление и работещо Народно заседание за икономическо и обществено възобновяване от пандемията, безапелационен бе Румен Гълъбинов.
Според него към днешна дата не е нужна актуализация на бюджета за каквито и да е заплащания. Актуализацията може да стане чак от юли, в случай че има потребност. Дори може да се работи без никакъв бюджет, като тогава се харчи всеки месец по една дванайсета 1/12 от бюджета на миналата година.
По думите му сега се чакат решения по удължение на антикризисните ограничения и разписване на нови, показване на Националния проект за възобновяване и резистентност в Брюксел и преценка - постанова ли се вероятно актуализация на бюджета. " Едновременно с това е нужна и работа по европейските стратегии за поддръжка и за привличане на огромни вложения във високотехнологичните браншове за задачите на трансформацията на стопанската система ", счита още икономистът.
Планът за възобновяване - в случай че не действаме в този момент, сме закъснели
България би трябвало до 30 април 2021 година да показа в Европейска комисия своя План за възобновяване и резистентност. В него би трябвало да са включени стратегии за промени, възобновяване и поддръжка, които да се изпълнят до 2026 година " Ако проектът ни бъде утвърден през 2021 година, тогава ще можем да получим още тази година авансово финансиране в размер до 13% от безвъзмездните средства и заемите. Това са към 760 млн. евро или близо 1,5 милиарда лева
Вече е ясно, че България може да получи общо до 2026 година безплатно над 12 милиарда лв. (6,2 милиарда евро). Тези средства ще подкрепят страната ни за справяне с икономическите и обществените последствия на пандемията от COVID-19, като в същото време стопанската система ни ще реализира екологичния и цифровия преход, с цел да стане по-устойчива и издръжлива.
Също по този начин минимум 37% от отпуснатите по проекта средства би трябвало да поддържат екологичния преход, а минимум 20% би трябвало да са отделени за цифровата промяна на стопанската система ни, напомня Гълъбинов.
Високите технологии и работната ръка
Бързи промени са нужни и в софтуерното пренасочване и обновяване - незабавно би трябвало да се форсира работата по електронното ръководство, по цифровизация на опазването на здравето, образованието и съвсем всички други сфери - нещо, за което безвремието на служебния кабинет единствено ще попречи.
Настъпва времето на високотехнологичната пост-ковид стопанска система. Вълната на смяната ни връхлита и не я ли осезаем, ще ни погуби. С навлизането на роботи изкуствен интелект технологиите ще продължат да " изяждат " работни места.
Управлението става отдалечено през командна зала. Роботите работят на мрачно, осветлението е пуснато единствено с цел да се снима материалът. Технологичната гражданска война към този момент е в ход, ускорена от пандемията. Затова хората ще би трябвало да се квалифицират и преквалифицират съгласно потребностите от работна ръка, които ще се отварят, добави експертът.
Вървим към виртуално време, в което медицината и фармацията, наред с електромобилността в другите й аспекти, също ще получат ускорено развиване. Интернет колосите ще имат лидерска роля в обществото, счита още икономистът.
Според него пост-ковид стопанската система ще е високотехнологична и цифрова. Това значи, че ще би трябвало да се развива редом с нея и обществената стопанска система, защото не всички хора са в положение да " влязат " в новата действителност и да се приспособяват. " Затова и базовият приход не е ужасно разбиране. Малките страни като България би трябвало да сме дейни и атрактивни в привличането на вложения, другояче софтуерните колоси ще ни заобиколят. Имаме също разполагаем капацитет за развиването на фармацията и машиностроенето, само че в случай че се фокусираме да вършим фарове и мигачи за коли, след някоя година ще сме изпуснали високата софтуерна вълна ", безапелационен бе Гълъбинов. Но за това би трябвало устойчиво ръководство, политически и публичен консенсус за целите и стъпките за реализирането им.
Според Гълъбинов евентуалният напредък на страната ни продължава да спада заради ниските вложения и непрестанно свиващата се работна мощ и застаряващо население. Политическата неустойчивост и мощно лимитираният като функционалности длъжностен кабинет единствено ще засилят отрицателния развой.
Според него ще бъде доста добре, в случай че директните задгранични вложения в стопанската система ни се усилват доста. Така и икономическият напредък у нас няма да е единствено с помощта на европейското финансиране, а и на действителни инвестиции от страна на фирмите. За задачата е значимо у нас да има и добра среда за развиване на предприятията. " Така няма да ни заобикалят и огромните задгранични вложения. През предходната година да вземем за пример Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Сърбия, Гърция и Румъния договориха със стратегически вложители покупко-продажби за по 1,5-3 милиарда евро. И това се случва във времена на рецесия ", напомни Гълъбинов. Според него е постижимо и у нас да се извършат сходни вложения.
Като цяло в България се приказва за потребността от нов социално-икономически модел. Но е добре да се изясни, че този модел би трябвало да е друг. В момента доста постоянно това, което се свързва с нов модел, в действителност е фейслифтинг на остарял модел и кой знае какъв брой философията не се трансформира, разясни икономистът.
В същото време България малко изостава в усвояването на финансови запаси от Европейския фонд SURE за отбрана на работни места и приходи, наранени от пандемията, счита Гълъбинов. До момента всички икономисти споделят концепцията, че е належащо страната ни да се възползва оптимално всички фондове и схеми за поддръжка, които Европейска комисия е обезпечил на страните-членки в изискванията на пандемия.
Служебното държавно управление е мощно лимитирано откъм функционалности
Следва и нова стъпка в договарянията за поддръжка на бизнеса. До края на май и компаниите, и синдикатите чакат решения на страната по удължение на антикризисните ограничения и разписване на нови, напомни Румен Гълъбинов.
Всички тези аспекти на бизнес средата у нас ще могат да се трансформират и пренареждат единствено в случай че България има настоящо държавно управление. При вероятно служебно държавно управление на всички е ясно, че неговата съществена функционалност е подготовката на идващите избори. В неговите пълномощия не е възможно да се вършат съществени корекции по стратегически за страната ни документи. Така да вземем за пример служебното ръководство не може да направи актуализация на бюджета, или да стартира изнапред да обновява Плана за възобновяване, който стана необятно известен в последно време, напомнят специалисти.
Функциите на служебното държавно управление ще бъдат по-ограничени и откъм смяна на ограниченията и политиките за справяне с коронавирусната пандемия. Според разнообразни специалисти, в случай че се стигне до служебно ръководство, ще бъде допустимо здравните управляващи да взимат нужните решения за разхлабване или стягане на ограниченията. Но това не значи, че ще може здравният и финансовият министър да предложат нови ограничения за поддръжка на бизнеса, без да обиден доста бюджета на страната.
Подобно ръководство е неприятен знак и за вложителите, които така и така сега гледат с уплах по какъв начин се развиват дейностите в българския Парламент. Обикновено бизнесът приема служебното ръководство като знак, че има сериозен проблем в ръководството на страната, а това неизбежно се отразява на бизнес средата. Но стресови обстановки се случват и при постоянни държавни управления. При последните две служебни държавни управления - на Георги Близнашки и Марин Райков бе ясно, че тяхната задача е подготовката за изборите и бизнесът не бе застрашен от промени в данъчното законодателство да вземем за пример. След избирането на постоянния парламент и избирането на държавното управление на Пламен Орешарски обаче нещата се трансформираха, даже се стигна до банкрут на банка, напомнят специалистите. В този интервал бяха спрени и част от европейските фондове за страната ни.
България се нуждае от работещо държавно управление и работещо Народно заседание за икономическо и обществено възобновяване от пандемията, безапелационен бе Румен Гълъбинов.
Според него към днешна дата не е нужна актуализация на бюджета за каквито и да е заплащания. Актуализацията може да стане чак от юли, в случай че има потребност. Дори може да се работи без никакъв бюджет, като тогава се харчи всеки месец по една дванайсета 1/12 от бюджета на миналата година.
По думите му сега се чакат решения по удължение на антикризисните ограничения и разписване на нови, показване на Националния проект за възобновяване и резистентност в Брюксел и преценка - постанова ли се вероятно актуализация на бюджета. " Едновременно с това е нужна и работа по европейските стратегии за поддръжка и за привличане на огромни вложения във високотехнологичните браншове за задачите на трансформацията на стопанската система ", счита още икономистът.
Планът за възобновяване - в случай че не действаме в този момент, сме закъснели
България би трябвало до 30 април 2021 година да показа в Европейска комисия своя План за възобновяване и резистентност. В него би трябвало да са включени стратегии за промени, възобновяване и поддръжка, които да се изпълнят до 2026 година " Ако проектът ни бъде утвърден през 2021 година, тогава ще можем да получим още тази година авансово финансиране в размер до 13% от безвъзмездните средства и заемите. Това са към 760 млн. евро или близо 1,5 милиарда лева
Вече е ясно, че България може да получи общо до 2026 година безплатно над 12 милиарда лв. (6,2 милиарда евро). Тези средства ще подкрепят страната ни за справяне с икономическите и обществените последствия на пандемията от COVID-19, като в същото време стопанската система ни ще реализира екологичния и цифровия преход, с цел да стане по-устойчива и издръжлива.
Също по този начин минимум 37% от отпуснатите по проекта средства би трябвало да поддържат екологичния преход, а минимум 20% би трябвало да са отделени за цифровата промяна на стопанската система ни, напомня Гълъбинов.
Високите технологии и работната ръка
Бързи промени са нужни и в софтуерното пренасочване и обновяване - незабавно би трябвало да се форсира работата по електронното ръководство, по цифровизация на опазването на здравето, образованието и съвсем всички други сфери - нещо, за което безвремието на служебния кабинет единствено ще попречи.
Настъпва времето на високотехнологичната пост-ковид стопанска система. Вълната на смяната ни връхлита и не я ли осезаем, ще ни погуби. С навлизането на роботи изкуствен интелект технологиите ще продължат да " изяждат " работни места.
Управлението става отдалечено през командна зала. Роботите работят на мрачно, осветлението е пуснато единствено с цел да се снима материалът. Технологичната гражданска война към този момент е в ход, ускорена от пандемията. Затова хората ще би трябвало да се квалифицират и преквалифицират съгласно потребностите от работна ръка, които ще се отварят, добави експертът.
Вървим към виртуално време, в което медицината и фармацията, наред с електромобилността в другите й аспекти, също ще получат ускорено развиване. Интернет колосите ще имат лидерска роля в обществото, счита още икономистът.
Според него пост-ковид стопанската система ще е високотехнологична и цифрова. Това значи, че ще би трябвало да се развива редом с нея и обществената стопанска система, защото не всички хора са в положение да " влязат " в новата действителност и да се приспособяват. " Затова и базовият приход не е ужасно разбиране. Малките страни като България би трябвало да сме дейни и атрактивни в привличането на вложения, другояче софтуерните колоси ще ни заобиколят. Имаме също разполагаем капацитет за развиването на фармацията и машиностроенето, само че в случай че се фокусираме да вършим фарове и мигачи за коли, след някоя година ще сме изпуснали високата софтуерна вълна ", безапелационен бе Гълъбинов. Но за това би трябвало устойчиво ръководство, политически и публичен консенсус за целите и стъпките за реализирането им.
Според Гълъбинов евентуалният напредък на страната ни продължава да спада заради ниските вложения и непрестанно свиващата се работна мощ и застаряващо население. Политическата неустойчивост и мощно лимитираният като функционалности длъжностен кабинет единствено ще засилят отрицателния развой.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ