Бивш британски дипломат: Цугцванг - бъдещето на Европа изглежда мрачно
Бъдещето на Европа наподобява тъмно. Сега е притисната от личното си налагане на наказания и произлизащият от това скок на цените на суровините. Европейски Съюз се върти в замаяност.
Западното самоизтребление – пъзел, който се опълчва на всяко неповторимо причинно-следствено пояснение – продължава. Примерите, при които политиката се организира с явно равнодушие към всичко, наподобяващо съществени размишления, станаха толкоз крайни, че предизвикаха някогашния английски боен шеф (и някогашен началник на силите на НАТО в Афганистан), лорд Ричардс, да се възмути, че връзката сред тактиката и всяка синхронизацията на задачите е безнадеждно нарушена на Запад.
Западът преследва „ тактика “ „ да забележим по какъв начин ще върви “ или с други думи, въобще няма действителна тактика, твърди лорд Ричардс. Мнозина биха споделили, че култът към неумолими, необвързани, положителни завъртания е задушил главните сериозни качества.
Как по този начин Западът, цялостен с „ мозъчни тръстове “, непроменяемо схваща всичко толкоз неправилно? Защо лесните мемове и илюзии, представящи се за геополитика, са малко или никакво предизвикателство? Съответствието и подчинението към формалните и всеобщите разкази е всичко. Объркващо е да следим по какъв начин това се трансформира в рутина, без явно осъзнаване на рисковете, които процесът води със себе си.
Ключовият епицентър на днешната възходяща геополитическа неустойчивост е положението на западната стопанска система: управляващите бяха толкоз самодоволни – че инфлацията в никакъв случай не би разбъркала водите на основаната на аварийна валута американска стопанска система – че се предполагаше, че цикличната криза е „ изкоренена “; нче икога повече няма да замърси потребителската (изборната) сфера, с помощта на „ имунизацията “ за отпечатване на пари; и по този начин или другояче, възходящият дълг „ няма значение “.
Този елементарен мироглед предполагаше, че „ статутът на запаса “ самичък по себе си изкоренява инфлацията – до момента в който за външния свят системата постоянно е била петродоларовата система, която принуждава целия свят да купува долари, с цел да финансира своите нужди; това беше наводнението с евтини китайски потребителски стоки; и точно евтините енергийни източници, предоставени на западната промишленост от Русия и страните от Персийския залив, държаха инфлацията на разстояние.
Разходите на западните правителста „ изстреляха луната “ след рецесията от 2008 година и просто експлодираха по време на блокирането около Ковид, а по-късно – в епизод на нарушена геостратегическа визия – тези евтини сила и други жизненоважни запаси, които са в основата на икономическата продуктивност, бяха повърхностно глобени и даже застрашени със възбрана.
Хората, носещи розови очила " Енергиен преход ", просто отхвърлиха да признаят, че EROI (енергийна възвръщаемост на вложената сила – за добиване на тази дадена енергия) би трябвало да е повече от кратна на 7, с цел да действа актуалното общество.
Сега следим следствията: необуздана инфлация и Западът, който се блъска по света в търсене на евтини други възможности, които няма да „ счупят банката “. Уви, те са нищожни.
Какво е геополитическото значение? С една дума, изключителна систематична чупливост. Това към този момент прекатурна напълно вътрешната политика на Съединени американски щати.
И въпреки всичко, нито повишението на лихвените проценти, нито унищожаването на търсенето (чрез срив на цената на активите) ще излекуват структурната инфлация. Западните икономисти остават захласнати от паричните резултати върху търсенето, за сметка на признаването на следствията от забиването на търговски военен чук против комплицирана мрежова система.
Социалната болежка ще бъде голяма. Вече доста американци би трябвало да купуват храната си с съвсем изчерпани кредитни карти и това единствено ще се утежни.
И въпреки всичко алтернативата е по-дълбока. „ Английският “ стопански модел на Адам Смит и Мейнард Кейнс – системата на ползване, подхранвано от задължения, наситена с хиперфинансирана суперструктура – разруши действителните стопански системи. Потреблението превъзхожда производството и доставката на неща.
Структурно, все по-малко добре платената претовареност става налична, защото действителната стопанска система основава по-малко, изместена от ефимерния балон на маркетинга.
Но какво да вършим с тези 20% от популацията, които към този момент не са стопански нужни в тази отслабена стопанска система?
Не беше ли този систематичен минус изцяло предвидим? Трябваше да бъде; финансовата рецесия от 2008 година, която съвсем разруши системата, беше сигнал за пробуждане. Късогледството още веднъж надделя; зашумяха пресите за отпечатване на пари.
И Европа, с помощта на своето радостно прегърнато, само че саморазрушително санкциониране на съветската сила и запаси, основава сходна (или по-лоша) инфлационна злополука. Сега е прекомерно явно, че Европейски Съюз не е направил надлежна инспекция, преди да глоби Русия.
Потенциалният поврат просто беше отритнат в мъгла от " нулева сума " и идеологически звук. По същия метод Европа се хвърли във военния спор в Украйна, още веднъж без да се грижи да дефинира своите стратегически цели или средствата за реализиране на задачата – понесена на панглосианска вълна от възторг за украинската „ идея “.
Инфлацията тук в Европа е двуцифрена. И въпреки всичко, без да се изчервява, Лагард от ЕЦБ декларира: „ Държим инфлацията под надзор “.
Ние към момента ще растем през 2022 година, а растежът ще се форсира през 2023 и 2024 година Стратегия? Синхронизирани краища? Нейните думи бяха просто приказки, откъснати от цялата действителност.
Това събитие на ЕЦБ обаче има огромно геополитическо значение. След като Федералният запас покачва лихвените проценти в Съединени американски щати, ЕЦБ се разкрива, че няма надеждни принадлежности за справяне с възходящите и отдалечаващи се лихвените проценти по европейския държавен дълг от всякакво сходство на доближаване.
Започна европейска рецесия на държавния дълг; още по-лошо, някои държавни задължения евентуално ще станат невъзможни за наддаване и отхвърлени.
Само с цел да бъде ясно, ускоряващата се инфлационна рецесия в Европа подкопава политическите позиции на съвсем всеки огромен политик в еврозоната, защото те ще се сблъскат с същински национален гняв; защото инфлацията разяжда междинната класа, а високите цени на силата способстват за облагите на бизнеса.
Има още повече в тази импотентност на ЕЦБ – по-дълбоко значение: Фед покачва лихвените проценти – добре осъзнавайки, че изостава „ доста зад кривата “ – с цел да окаже доста въздействие върху инфлацията (по време на ерата на Волкър лихвите на Фед допряха 20 %).
Повишаването на Фед повдига въпроса дали първият има други цели, с изключение на инфлацията в Съединени американски щати: Ще бъде ли Пауъл неудовлетворен да види по какъв начин ЕЦБ и еврозоната потъват в рецесия? Вероятно не. (Офшорните европейски) лудории на пазара на евродолара и лихвените политики на ЕЦБ на процедура връзват ръцете на Пауъл.
Сега Фед работи без значение – и първо в американски интерес – и ЕЦБ е в неволя. Ще би трябвало да последва образеца и да увеличи лихвите.
Фед е благосъстоятелност на огромните търговски банки в Ню Йорк. Последните знаят, че „ наборът “ Давос-Брюксел има за цел да премине, когато е допустимо, към единна цифрова валута на Европейската централна банка – ход, който би представлявал развиване, застрашаващо самия бизнес модел на огромните банки в Съединени американски щати. (Може би затова не е съвпадане, че цифровите валути мощно се срутват в същия момент).
Майкъл Евъри от Robobank написа:
„ Ако Съединени американски щати изгубят силата на $ като световно поръчителство – към стоките като поръчителство – тогава тяхната [американска] стопанска система и пазари скоро ще последват [с приключване на властта по сходен начин] “.
„ Може би тази логичност не е годна, само че един ястреб от Фед през днешния ден допуска, че е по този начин “.
Пауъл сподели през март, че „ допустимо е да има повече от една аварийна валута “, което сигурно е намек към тази наклонност, като Русия обвързва рублата със златограма и силата.
Затова Големите банки на Съединени американски щати, с Пауъл като представител, пробутват „ Давос “ и оставят Лагард да се люлее напразно. Те слагат американските финансови ползи преди всичко. Това е голяма смяна от ерата на споразуменията " Плаза ".
Смисълът? Въпросът е, че еврозоната на Европейски Съюз беше – по гледище на Германия – построена като придатък на $. Сега Фед се концентрира върху прекъсването на плъзгането към суровините като световно поръчителство. А Европа с нейните пристрастия към „ Давос “ е хвърлена под рейса. Доларите с ливъридж в евродоларовата система се „ насочат към дома “.
Има ли бъдеще еврозоната, поради известната й некадърност за промени?
По-специално, всички тези тектонически промени произтичат в основата си от сагата за Украйна - и прегръдката на Запада на цялостната финансова война против Русия.
По този метод епицентърът на западната финансова чупливост се сближава с епицентъра на спора в Украйна, който в този момент се разпростира като муден политически дебакъл както за Европа, по този начин и за Съединени американски щати. С инфлационните пожари в техните стопански системи към този момент запалени, последните не биха могли да изберат по-лош миг за изпробване с протеста на всичко съветско.
Геополитическото значение на доближаването на финансовите елити с военните се крие в прогресивното „ връщане “ на западните (уж стратегически) цели.
Първо, проектът беше да се наложи унизително военно проваляне на Путин. След това да се отслаби военно Русия, тъй че в никакъв случай повече да не може да повтори своята „ специфична интервенция “ другаде в Европа.
Тогава проектът се трансформира в ограничение на съветския боен триумф до Донбас, по-късно до Херсон и Запорожие също. А по-късно просто се трансформира в роман за продължение на изтощението против съветските сили през идващите месеци, с цел да се нанесат вреди на Русия.
Напоследък украинските сили би трябвало да продължат борбата, с цел да имат думата за всяка мирна „ договорка “ и може би да „ спасят “ Одеса. Днес се споделя, че единствено Киев може да вземе мъчителното решение за това каква суверенна загуба на територия може да „ преглътне “ – в името на мира.
Това в действителност е „ Играта свърши “. Сега за всичко е отговорна играта. Русия ще наложи свои лични условия на Украйна посредством слагане на военни обстоятелства на място.
Стратегическата значимост на това към момента не е пристигнала изцяло: несъмнено, западните водачи направиха огромна игра с изказванието, че без мъчителното оскърбление и военното проваляне на Путин, демократичният ред, учреден на разпоредбите, е приключен.
Разбира се, с цел да показва на света, че Западът не е изгубил изцяло твърдостта си, екипът на Байдън продължава да мушка Китай в окото поради Тайван.
На неотдавнашната конференция по сигурността в Шангри-ла Зеленски (без подозрение, говорейки по западен съвет) настоя, че азиатските страни ще „ изгубят “, в случай че изчакат разгръщането на рецесията, да работят от името на Тайван. За да „ победи “, интернационалната общественост би трябвало „ да работи превантивно – а друг, който идва след началото на войната “, сподели Зеленски.
Китайците разбираемо бяха ядосани и последва изпитателна среща сред секретаря Остин и военачалник Уей. Но каква тъкмо е стратегическата цел в провокирането на Китай толкоз безмилостно – какви по-широки тактики се съдържат в тази тактика?
След това идва и Иран. След осем кръга от договаряния наподобява, че Съединени американски щати тихомълком се отдалечават от съглашение за JCPOA/Съвместният изчерпателен проект за действие/, ход, който допуска, че Съединени американски щати са подготвени да се спогодят с Иран като „ прагова нуклеарна страна “ – вероятност, която не се смята за толкоз поразително заплашителна или неотложно, с цел да се подсигурява изразходването на американския капитал или отклоняването на лимитираното внимание на Белия дом от по-належащи проблеми.
Но по-късно всичко бързо се промени: МААЕ осъди Иран, като последният изключи 27 камери за наблюдаване на МААЕ в отговор. Израел възобнови акцията си за ликвидиране на ирански учени и неотдавна прекрачи алените линии при бомбардировките на летището в Дамаск. Израел очевидно упорства Запада да притисне Иран в ъгъла.
Но – „ Ние се унасяме “, сподели някогашният делегат на Съединени американски щати Арън Дейвид Милър.
„ Надявайки се, че Иран няма да прокара нуклеарната обвивка; Израел няма да направи нещо в действителност голямо; а Иран и неговите подставени лица не убиват доста американци в Ирак или другаде “. Отново го споделя Милър, само че може да е било „ това не е тактика “ на лорд Ричардс.
И въпреки всичко войната в Украйна има стратегическо значение за Съединени американски щати и Израел – даже в случай че Милър към момента не го вижда. Защото, в случай че новата „ теория “ на Украйна е, че Киев би трябвало да направи мъчителни отстъпки за територия за мир, тогава това, което е уместно за украинската гъска, би трябвало да бъде по този начин и за израелския „ гъсок “.
Разбира се, стратегическите талази, излизащи от епицентъра на Украйна, се разпространиха надалеч по-широко – до Глобалния юг, до Индийския субконтинент и оттатък него.
И въпреки всичко този разбор към този момент не е ли прекомерно късоглед, не е ли и непълен? Няма ли изчезнало парче от стратегическия пъзел? Преминаването през гореизложеното е тематиката за пренебрежението на западните държавни управления да се ангажират с дължимата грижа, съчетано със комплицирана културна фиксация със сплотеността и цялостната уникалност на дискурса му – последният не разрешава на никаква „ другост “ да проникне в неговите основни разкази.
Същото важи ли за Русия и Китай? Не, не важи.
И по този начин, ние се обръщаме към стратегическите цели на Русия: предефинирането на световната архитектура за сигурност и отблъскването на НАТО зад линиите на 1997 година Но какво може да бъде нейното средство за тази амбициозна цел?
Е, дано обърнем телескопа и да погледнем от другия край. Западът явно е бил обиден от тежко късогледство във връзка с личните си вътрешни несъгласия и дефекти, предпочитайки да се концентрира единствено върху тези на другите.
Знаем обаче, че и Китай, и Русия са изследвали западната финансова и икономическа система и са разпознали нейните структурни несъгласия. Те самите са казвали по този начин. Те са ги изложили ясно (от 19 век нататък).
Често се прави прилика с джудото във връзка с способността на президента Путин да употребява по-голямата физическа мощ на съперника си против него, с цел да го смъкна.
Не е ли евентуално Русия и Китай по сходен метод да са възприемали несъмнените стопански мускули на Запада, само че също по този начин са възприели вероятността да преувеличат хипотетичната си превъзходна сила; и че това прекалено удължение може да е средството да го „ хвърлят “? Може би просто трябваше да изчакат тези стопански несъгласия да прераснат в безпорядък?
Бъдещето на Европа наподобява тъмно. Сега е притисната от личното си налагане на наказания и произлизащият от това скок на цените на суровините. Освен това Европейски Съюз е привързан с мускули от личните си институционални ригидности, които са толкоз съществени, че огромната му рамка не може да се движи нито напред, нито обратно. Той се върти в близост в замаяност.
Как може Европа да се избави? Стратегически да скъса с Вашингтон и да подписа договорка с Русия? Или в противоположен случай ще се окаже „ хвърлена “ от личните си наказания “ и „ проявление на мускули “? Дайте й време. В последна сметка това ще бъде разбрано като решение.
*Алистър Крук е някогашен английски посланик и създател на основания в Бейрут Форум за споровете.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Западното самоизтребление – пъзел, който се опълчва на всяко неповторимо причинно-следствено пояснение – продължава. Примерите, при които политиката се организира с явно равнодушие към всичко, наподобяващо съществени размишления, станаха толкоз крайни, че предизвикаха някогашния английски боен шеф (и някогашен началник на силите на НАТО в Афганистан), лорд Ричардс, да се възмути, че връзката сред тактиката и всяка синхронизацията на задачите е безнадеждно нарушена на Запад.
Западът преследва „ тактика “ „ да забележим по какъв начин ще върви “ или с други думи, въобще няма действителна тактика, твърди лорд Ричардс. Мнозина биха споделили, че култът към неумолими, необвързани, положителни завъртания е задушил главните сериозни качества.
Как по този начин Западът, цялостен с „ мозъчни тръстове “, непроменяемо схваща всичко толкоз неправилно? Защо лесните мемове и илюзии, представящи се за геополитика, са малко или никакво предизвикателство? Съответствието и подчинението към формалните и всеобщите разкази е всичко. Объркващо е да следим по какъв начин това се трансформира в рутина, без явно осъзнаване на рисковете, които процесът води със себе си.
Ключовият епицентър на днешната възходяща геополитическа неустойчивост е положението на западната стопанска система: управляващите бяха толкоз самодоволни – че инфлацията в никакъв случай не би разбъркала водите на основаната на аварийна валута американска стопанска система – че се предполагаше, че цикличната криза е „ изкоренена “; нче икога повече няма да замърси потребителската (изборната) сфера, с помощта на „ имунизацията “ за отпечатване на пари; и по този начин или другояче, възходящият дълг „ няма значение “.
Този елементарен мироглед предполагаше, че „ статутът на запаса “ самичък по себе си изкоренява инфлацията – до момента в който за външния свят системата постоянно е била петродоларовата система, която принуждава целия свят да купува долари, с цел да финансира своите нужди; това беше наводнението с евтини китайски потребителски стоки; и точно евтините енергийни източници, предоставени на западната промишленост от Русия и страните от Персийския залив, държаха инфлацията на разстояние.
Разходите на западните правителста „ изстреляха луната “ след рецесията от 2008 година и просто експлодираха по време на блокирането около Ковид, а по-късно – в епизод на нарушена геостратегическа визия – тези евтини сила и други жизненоважни запаси, които са в основата на икономическата продуктивност, бяха повърхностно глобени и даже застрашени със възбрана.
Хората, носещи розови очила " Енергиен преход ", просто отхвърлиха да признаят, че EROI (енергийна възвръщаемост на вложената сила – за добиване на тази дадена енергия) би трябвало да е повече от кратна на 7, с цел да действа актуалното общество.
Сега следим следствията: необуздана инфлация и Западът, който се блъска по света в търсене на евтини други възможности, които няма да „ счупят банката “. Уви, те са нищожни.
Какво е геополитическото значение? С една дума, изключителна систематична чупливост. Това към този момент прекатурна напълно вътрешната политика на Съединени американски щати.
И въпреки всичко, нито повишението на лихвените проценти, нито унищожаването на търсенето (чрез срив на цената на активите) ще излекуват структурната инфлация. Западните икономисти остават захласнати от паричните резултати върху търсенето, за сметка на признаването на следствията от забиването на търговски военен чук против комплицирана мрежова система.
Социалната болежка ще бъде голяма. Вече доста американци би трябвало да купуват храната си с съвсем изчерпани кредитни карти и това единствено ще се утежни.
И въпреки всичко алтернативата е по-дълбока. „ Английският “ стопански модел на Адам Смит и Мейнард Кейнс – системата на ползване, подхранвано от задължения, наситена с хиперфинансирана суперструктура – разруши действителните стопански системи. Потреблението превъзхожда производството и доставката на неща.
Структурно, все по-малко добре платената претовареност става налична, защото действителната стопанска система основава по-малко, изместена от ефимерния балон на маркетинга.
Но какво да вършим с тези 20% от популацията, които към този момент не са стопански нужни в тази отслабена стопанска система?
Не беше ли този систематичен минус изцяло предвидим? Трябваше да бъде; финансовата рецесия от 2008 година, която съвсем разруши системата, беше сигнал за пробуждане. Късогледството още веднъж надделя; зашумяха пресите за отпечатване на пари.
И Европа, с помощта на своето радостно прегърнато, само че саморазрушително санкциониране на съветската сила и запаси, основава сходна (или по-лоша) инфлационна злополука. Сега е прекомерно явно, че Европейски Съюз не е направил надлежна инспекция, преди да глоби Русия.
Потенциалният поврат просто беше отритнат в мъгла от " нулева сума " и идеологически звук. По същия метод Европа се хвърли във военния спор в Украйна, още веднъж без да се грижи да дефинира своите стратегически цели или средствата за реализиране на задачата – понесена на панглосианска вълна от възторг за украинската „ идея “.
Инфлацията тук в Европа е двуцифрена. И въпреки всичко, без да се изчервява, Лагард от ЕЦБ декларира: „ Държим инфлацията под надзор “.
Ние към момента ще растем през 2022 година, а растежът ще се форсира през 2023 и 2024 година Стратегия? Синхронизирани краища? Нейните думи бяха просто приказки, откъснати от цялата действителност.
Това събитие на ЕЦБ обаче има огромно геополитическо значение. След като Федералният запас покачва лихвените проценти в Съединени американски щати, ЕЦБ се разкрива, че няма надеждни принадлежности за справяне с възходящите и отдалечаващи се лихвените проценти по европейския държавен дълг от всякакво сходство на доближаване.
Започна европейска рецесия на държавния дълг; още по-лошо, някои държавни задължения евентуално ще станат невъзможни за наддаване и отхвърлени.
Само с цел да бъде ясно, ускоряващата се инфлационна рецесия в Европа подкопава политическите позиции на съвсем всеки огромен политик в еврозоната, защото те ще се сблъскат с същински национален гняв; защото инфлацията разяжда междинната класа, а високите цени на силата способстват за облагите на бизнеса.
Има още повече в тази импотентност на ЕЦБ – по-дълбоко значение: Фед покачва лихвените проценти – добре осъзнавайки, че изостава „ доста зад кривата “ – с цел да окаже доста въздействие върху инфлацията (по време на ерата на Волкър лихвите на Фед допряха 20 %).
Повишаването на Фед повдига въпроса дали първият има други цели, с изключение на инфлацията в Съединени американски щати: Ще бъде ли Пауъл неудовлетворен да види по какъв начин ЕЦБ и еврозоната потъват в рецесия? Вероятно не. (Офшорните европейски) лудории на пазара на евродолара и лихвените политики на ЕЦБ на процедура връзват ръцете на Пауъл.
Сега Фед работи без значение – и първо в американски интерес – и ЕЦБ е в неволя. Ще би трябвало да последва образеца и да увеличи лихвите.
Фед е благосъстоятелност на огромните търговски банки в Ню Йорк. Последните знаят, че „ наборът “ Давос-Брюксел има за цел да премине, когато е допустимо, към единна цифрова валута на Европейската централна банка – ход, който би представлявал развиване, застрашаващо самия бизнес модел на огромните банки в Съединени американски щати. (Може би затова не е съвпадане, че цифровите валути мощно се срутват в същия момент).
Майкъл Евъри от Robobank написа:
„ Ако Съединени американски щати изгубят силата на $ като световно поръчителство – към стоките като поръчителство – тогава тяхната [американска] стопанска система и пазари скоро ще последват [с приключване на властта по сходен начин] “.
„ Може би тази логичност не е годна, само че един ястреб от Фед през днешния ден допуска, че е по този начин “.
Пауъл сподели през март, че „ допустимо е да има повече от една аварийна валута “, което сигурно е намек към тази наклонност, като Русия обвързва рублата със златограма и силата.
Затова Големите банки на Съединени американски щати, с Пауъл като представител, пробутват „ Давос “ и оставят Лагард да се люлее напразно. Те слагат американските финансови ползи преди всичко. Това е голяма смяна от ерата на споразуменията " Плаза ".
Смисълът? Въпросът е, че еврозоната на Европейски Съюз беше – по гледище на Германия – построена като придатък на $. Сега Фед се концентрира върху прекъсването на плъзгането към суровините като световно поръчителство. А Европа с нейните пристрастия към „ Давос “ е хвърлена под рейса. Доларите с ливъридж в евродоларовата система се „ насочат към дома “.
Има ли бъдеще еврозоната, поради известната й некадърност за промени?
По-специално, всички тези тектонически промени произтичат в основата си от сагата за Украйна - и прегръдката на Запада на цялостната финансова война против Русия.
По този метод епицентърът на западната финансова чупливост се сближава с епицентъра на спора в Украйна, който в този момент се разпростира като муден политически дебакъл както за Европа, по този начин и за Съединени американски щати. С инфлационните пожари в техните стопански системи към този момент запалени, последните не биха могли да изберат по-лош миг за изпробване с протеста на всичко съветско.
Геополитическото значение на доближаването на финансовите елити с военните се крие в прогресивното „ връщане “ на западните (уж стратегически) цели.
Първо, проектът беше да се наложи унизително военно проваляне на Путин. След това да се отслаби военно Русия, тъй че в никакъв случай повече да не може да повтори своята „ специфична интервенция “ другаде в Европа.
Тогава проектът се трансформира в ограничение на съветския боен триумф до Донбас, по-късно до Херсон и Запорожие също. А по-късно просто се трансформира в роман за продължение на изтощението против съветските сили през идващите месеци, с цел да се нанесат вреди на Русия.
Напоследък украинските сили би трябвало да продължат борбата, с цел да имат думата за всяка мирна „ договорка “ и може би да „ спасят “ Одеса. Днес се споделя, че единствено Киев може да вземе мъчителното решение за това каква суверенна загуба на територия може да „ преглътне “ – в името на мира.
Това в действителност е „ Играта свърши “. Сега за всичко е отговорна играта. Русия ще наложи свои лични условия на Украйна посредством слагане на военни обстоятелства на място.
Стратегическата значимост на това към момента не е пристигнала изцяло: несъмнено, западните водачи направиха огромна игра с изказванието, че без мъчителното оскърбление и военното проваляне на Путин, демократичният ред, учреден на разпоредбите, е приключен.
Разбира се, с цел да показва на света, че Западът не е изгубил изцяло твърдостта си, екипът на Байдън продължава да мушка Китай в окото поради Тайван.
На неотдавнашната конференция по сигурността в Шангри-ла Зеленски (без подозрение, говорейки по западен съвет) настоя, че азиатските страни ще „ изгубят “, в случай че изчакат разгръщането на рецесията, да работят от името на Тайван. За да „ победи “, интернационалната общественост би трябвало „ да работи превантивно – а друг, който идва след началото на войната “, сподели Зеленски.
Китайците разбираемо бяха ядосани и последва изпитателна среща сред секретаря Остин и военачалник Уей. Но каква тъкмо е стратегическата цел в провокирането на Китай толкоз безмилостно – какви по-широки тактики се съдържат в тази тактика?
След това идва и Иран. След осем кръга от договаряния наподобява, че Съединени американски щати тихомълком се отдалечават от съглашение за JCPOA/Съвместният изчерпателен проект за действие/, ход, който допуска, че Съединени американски щати са подготвени да се спогодят с Иран като „ прагова нуклеарна страна “ – вероятност, която не се смята за толкоз поразително заплашителна или неотложно, с цел да се подсигурява изразходването на американския капитал или отклоняването на лимитираното внимание на Белия дом от по-належащи проблеми.
Но по-късно всичко бързо се промени: МААЕ осъди Иран, като последният изключи 27 камери за наблюдаване на МААЕ в отговор. Израел възобнови акцията си за ликвидиране на ирански учени и неотдавна прекрачи алените линии при бомбардировките на летището в Дамаск. Израел очевидно упорства Запада да притисне Иран в ъгъла.
Но – „ Ние се унасяме “, сподели някогашният делегат на Съединени американски щати Арън Дейвид Милър.
„ Надявайки се, че Иран няма да прокара нуклеарната обвивка; Израел няма да направи нещо в действителност голямо; а Иран и неговите подставени лица не убиват доста американци в Ирак или другаде “. Отново го споделя Милър, само че може да е било „ това не е тактика “ на лорд Ричардс.
И въпреки всичко войната в Украйна има стратегическо значение за Съединени американски щати и Израел – даже в случай че Милър към момента не го вижда. Защото, в случай че новата „ теория “ на Украйна е, че Киев би трябвало да направи мъчителни отстъпки за територия за мир, тогава това, което е уместно за украинската гъска, би трябвало да бъде по този начин и за израелския „ гъсок “.
Разбира се, стратегическите талази, излизащи от епицентъра на Украйна, се разпространиха надалеч по-широко – до Глобалния юг, до Индийския субконтинент и оттатък него.
И въпреки всичко този разбор към този момент не е ли прекомерно късоглед, не е ли и непълен? Няма ли изчезнало парче от стратегическия пъзел? Преминаването през гореизложеното е тематиката за пренебрежението на западните държавни управления да се ангажират с дължимата грижа, съчетано със комплицирана културна фиксация със сплотеността и цялостната уникалност на дискурса му – последният не разрешава на никаква „ другост “ да проникне в неговите основни разкази.
Същото важи ли за Русия и Китай? Не, не важи.
И по този начин, ние се обръщаме към стратегическите цели на Русия: предефинирането на световната архитектура за сигурност и отблъскването на НАТО зад линиите на 1997 година Но какво може да бъде нейното средство за тази амбициозна цел?
Е, дано обърнем телескопа и да погледнем от другия край. Западът явно е бил обиден от тежко късогледство във връзка с личните си вътрешни несъгласия и дефекти, предпочитайки да се концентрира единствено върху тези на другите.
Знаем обаче, че и Китай, и Русия са изследвали западната финансова и икономическа система и са разпознали нейните структурни несъгласия. Те самите са казвали по този начин. Те са ги изложили ясно (от 19 век нататък).
Често се прави прилика с джудото във връзка с способността на президента Путин да употребява по-голямата физическа мощ на съперника си против него, с цел да го смъкна.
Не е ли евентуално Русия и Китай по сходен метод да са възприемали несъмнените стопански мускули на Запада, само че също по този начин са възприели вероятността да преувеличат хипотетичната си превъзходна сила; и че това прекалено удължение може да е средството да го „ хвърлят “? Може би просто трябваше да изчакат тези стопански несъгласия да прераснат в безпорядък?
Бъдещето на Европа наподобява тъмно. Сега е притисната от личното си налагане на наказания и произлизащият от това скок на цените на суровините. Освен това Европейски Съюз е привързан с мускули от личните си институционални ригидности, които са толкоз съществени, че огромната му рамка не може да се движи нито напред, нито обратно. Той се върти в близост в замаяност.
Как може Европа да се избави? Стратегически да скъса с Вашингтон и да подписа договорка с Русия? Или в противоположен случай ще се окаже „ хвърлена “ от личните си наказания “ и „ проявление на мускули “? Дайте й време. В последна сметка това ще бъде разбрано като решение.
*Алистър Крук е някогашен английски посланик и създател на основания в Бейрут Форум за споровете.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ