Лидерите на Б9: Руската агресия в Украйна е най-сериозната заплаха за евроатлантическата сигурност от десетилетия насам
Бъдещата стратегическа идея, която НАТО ще одобри на срещата си на върха по-късно този месец, би трябвало да подчертае, че Руската федерация е най-значимата и директна опасност за евроатлантическата сигурност, показаха в декларация водачите на деветте държави-членки на НАТО, които се срещнаха през днешния ден в Букурещ във формат, прочут като " Б9 ", оповестява Българска телеграфна агенция.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 5942
Лидерите на страните от Б9 показаха в декларацията от срещата, че бъдещата стратегическа идея на НАТО би трябвало да бъде приспособена към новата действителност, основана от съветското навлизане в Украйна, в това число посредством доста и съобразено с съответните потребности подсилване на целия Източен фланг на НАТО посредством съвременна усъвършенствана защита.
Домакини на форума в Букурещ бяха румънският президент Клаус Йоханис и полският му сътрудник Анджей Дуда, които са основатели на формата Букурещ 9, чиято първа среща е през 2015 година Президентите на Естония, Унгария, Литва, Латвия и България дойдоха в Букурещ през днешния ден за срещата, а държавните глави на Чехия и Словакия участваха онлайн, както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Според декларацията от срещата на върха на Б9 съветската експанзия в Украйна е най-сериозната опасност за евроатлантическата сигурност от десетилетия насам и НАТО би трябвало да направи нужните заключения по отношение на връзките си с Русия.
Деветте страни показват поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна, както и на Република Молдова и Грузия, защото тяхната сигурност и непоклатимост способстват за сигурността на евроатлантическото пространство. Деветимата водачи поддържат също по този начин интеграцията на Украйна в Европейския съюз и са решени да продължат и усилят помощта си за Киев. В декларацията се загатва и Босна и Херцеговина, като водачите желаят да засилят практическото съдействие и поддръжката за тази страна.
Лидерите на 9-те страни от Източния фланг на НАТО предизвестяват, че войната против Украйна има съществени последствия и за продоволствената сигурност в международен мащаб, изключително в южните региони.
Според тях политиката на отворени порти на НАТО би трябвало да продължи и те показват цялостна поддръжка за присъединението на Финландия и Швеция към Алианса.
В декларацията се поема ангажимент за увеличение на бюджетите за защита и обособяване на най-малко 2 % от Брутният вътрешен продукт за тази цел.
В Декларацията на водачите на страните от формата Б9 се показва, че в отговор на съветската експанзия НАТО е посочила, че задължението й към член 5 от Вашингтонския контракт е хладнокръвен и че единството, солидарността и сплотеността остават съществени съюзнически полезности.
Лидерите означават, че за тази цел НАТО е задействала проектите си за защита, укрепила е позицията си за въздържане и сухопътната, морската и въздушната си защита, в това число с увеличение на наличието си по целия Източен фланг - от Балтийско до Черно море. Отбелязва се основаването на четири нови бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия, и подсилването на съществуващите бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша.
В умозаключение водачите на България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия показват, че ще продължат срещите в този формат.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 5942
Лидерите на страните от Б9 показаха в декларацията от срещата, че бъдещата стратегическа идея на НАТО би трябвало да бъде приспособена към новата действителност, основана от съветското навлизане в Украйна, в това число посредством доста и съобразено с съответните потребности подсилване на целия Източен фланг на НАТО посредством съвременна усъвършенствана защита.
Домакини на форума в Букурещ бяха румънският президент Клаус Йоханис и полският му сътрудник Анджей Дуда, които са основатели на формата Букурещ 9, чиято първа среща е през 2015 година Президентите на Естония, Унгария, Литва, Латвия и България дойдоха в Букурещ през днешния ден за срещата, а държавните глави на Чехия и Словакия участваха онлайн, както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Според декларацията от срещата на върха на Б9 съветската експанзия в Украйна е най-сериозната опасност за евроатлантическата сигурност от десетилетия насам и НАТО би трябвало да направи нужните заключения по отношение на връзките си с Русия.
Деветте страни показват поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна, както и на Република Молдова и Грузия, защото тяхната сигурност и непоклатимост способстват за сигурността на евроатлантическото пространство. Деветимата водачи поддържат също по този начин интеграцията на Украйна в Европейския съюз и са решени да продължат и усилят помощта си за Киев. В декларацията се загатва и Босна и Херцеговина, като водачите желаят да засилят практическото съдействие и поддръжката за тази страна.
Лидерите на 9-те страни от Източния фланг на НАТО предизвестяват, че войната против Украйна има съществени последствия и за продоволствената сигурност в международен мащаб, изключително в южните региони.
Според тях политиката на отворени порти на НАТО би трябвало да продължи и те показват цялостна поддръжка за присъединението на Финландия и Швеция към Алианса.
В декларацията се поема ангажимент за увеличение на бюджетите за защита и обособяване на най-малко 2 % от Брутният вътрешен продукт за тази цел.
В Декларацията на водачите на страните от формата Б9 се показва, че в отговор на съветската експанзия НАТО е посочила, че задължението й към член 5 от Вашингтонския контракт е хладнокръвен и че единството, солидарността и сплотеността остават съществени съюзнически полезности.
Лидерите означават, че за тази цел НАТО е задействала проектите си за защита, укрепила е позицията си за въздържане и сухопътната, морската и въздушната си защита, в това число с увеличение на наличието си по целия Източен фланг - от Балтийско до Черно море. Отбелязва се основаването на четири нови бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия, и подсилването на съществуващите бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша.
В умозаключение водачите на България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия показват, че ще продължат срещите в този формат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ