Аз съм посветил себе си на отечеството си още от

„ Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во лето да му послужвам до гибел и да работя по националната воля. "

„ От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои съгласно нас в нашите задружни сили. Против тях не може упорствувам и най-силната буря ".

„ И ние сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия и Македония ".

Това е единствено дребна част от емблематичните цитати от Апостола на свободата, който е завещал на нас българите.

На 18 юли се навършват 186 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски - международна персона, защото не се е борил единствено за свободата на българския народ, а се е борил за свободата на всички нации. Свещеник, който се разделя с монашеската работа, само че продължава да съблюдава обетите, които е дал – беднотия, смирение и непорочие.

Герой, герой за свободата на България.

Малко са думите, с които можем да опишем тази велика персона на нашата татковина. Но актуалните ни изтъкнати историци и учени го дефинират като най-безапелационната фигура в българската история, която е на висок фундамент. „ Спокойно можем да се гордеем, че такава персона се е родила в България. Левски е казвал, че всички ще живеят дружно – българи, турци, евреи, арменци. Също по този начин е изповядвал хрумвания републикански, извънредно демократични за това време преди повече от 150 години, нещо, което в този момент е в основата на всички съвременни страни, на Европейския съюз, за чиста и свята република. Той е надминал времето си в това отношение. Можем умерено да се гордеем и да кажем, че той е освен българин, той е жител на целия свят. Като погледнем какво става сега, повече от всичко се нуждаем от такива хора, които да сплотяват нацията ", споделя за Апостола ръководителят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски.

„ Левски е достолепието на България ", са думи на акад. Антон Дончев. Той счита, че думата, която съществено показва тази същина – иконата на България, е думата достолепие „ Достойнството е гръбнакът на личността и на обществото – гръбнакът ", акцентира акад. Антон Дончев.

Видният ни историк проф. Андрей Пантев споделя, че подвигът на Левски е в това, че той трябваше да сложи темелите на това, което през днешния ден назоваваме българска държавност. „ Комитетите бяха тези стълбове, върху които беше издигната онази нашенска държавност, която опроверга, в прочут смисъл се изсмя на всички догатки, че българите няма да могат да се самоуправляват, че българите за нищо не стават, с изключение на да се интересуват за цените на свинското месо на Солунската митница. И това е величието на този героизъм. Не е в преследването на обилен напор към къси стълкновения, а по това последователно създаване, тъй като нашето национално освободително придвижване не излиза през стомаха, нашите мъченици, герои, революционери, дори книжовници не са желали българска страна, тъй като са голи, гладни и боси ", отбелязва професорът.

Не може страна, която има Ботев и Левски да има беден статут. „ Ние се прекланяме пред тях, към тяхното саможертвено заколение. Те не са считали, че ще стават някакви в бъдеща България. Те знаеха, че на европейската карта би трябвало да бъде сложена, или по-точно възкръснала, възобновена, възпроизведена онази страна, която беше толкоз значима ", отбелязва проф. Пантев. Професорът добавя, че през двете дати – на рождението и на гибелта на Апостола, ще гледаме на Левски като емблема, икона, очакване, като опора. А на младежите историкът преди години сподели, че елементарно се обича велико родно място, елементарно се обича мощно родно място, елементарно се обича богато родно място, във времената на Левски не е било по този начин. „ Отечеството е като майката. Може да не е най-хубавата, може да не е най-красивата, може да не е най-умната, само че ние шептим с поклонение към такива като Левски една сбита, само че велика фраза: Майка и Родина една е тя ", споделя проф. Пантев.

„ Левски населява в съзнанието на своите събратя по орис най-високо нравствено поле – полето, в което бродят немили-недраги и с изранени нозе и души водят народа си към заветното избавление апостолите на пробудата и на свободата ". Думи на проф. Кирил Топалов - публицист, книжовен историк, държавник и посланик.

И в случай че по думите на националния стихотворец след Паисий " българският жанр история има и става народ, то Левски се опита да реализира идната цивилизационно- съзидателна крачка –да изведе този народ от хаоса на робското безвремие и да му уточни пътя към създаване на своя държавна институционалност ", отбелязва проф. Топалов.

„ По този път Левски сложи и първите, най-важните указателни знаци, които към този момент век и половина оттогава освен, че не губят своето значение, а в противен случай - все по-често и все по-силно ни потвърждават своята непреходна мъдрост. А точно: Че в случай че желае да бъде същински самостоятелен и уважаващ себе си народ, той би трябвало да се освободи, или най-малко да направи заслужен опит да се освободи самичък. Защото „ Който ни освободи, той ще желае да ни зароби ". Пред олтара на тази неведнъж и трагично доказвана в българската история истина той по апостолски постави и своята всеотдайност. Също - че същински самостоятелен и уважаващ себе си народ може да живее единствено в страна, построена на правилата на свободната национална воля. Също – че чистата и свята република се построява единствено с чисти и святи съвести, едно от най-задължителните проявления на които е безкористната и чиста сметка с националния парцел и богатство - до последния национален грош, изхарчен от националните водачи по националните каузи.

Още доста други знаци сложи Апостолът в мъченическия път на своя народ към бъдещето му. Разбира се, и на него, както и на другите великани на нашето възобновление, като че беше по-лесно да слагат знаците и първи да вградят в основите на този път своята всеотдайност, в сравнение с да убедят съотечествениците си да тръгнат по него. Голямата, великанската, нечовешката им болежка се пораждаше от събитието, че както обособените хора, по този начин и народите като цяло най- мъчно прескачат границата сред уюта на робското битие, когато различен мисли и поема отговорности вместо теб, и провокациите на непознатата и по тази причина постоянно плашеща независимост.

Ако се научим да разчитаме знаците на Апостола както би трябвало и се огледаме още по-както би трябвало, ще успеем и да разчетем какво ни споделят тези въпросителни след последната дума в тефтерчето на Великия след последната написана дума от него дума там: Народе????? ", споделя проф. Топалов. /БГНЕС