Аз съм на четиридесет и четири години и живея сама.

Аз съм на четиридесет и четири години и пребивавам сама. Имам две огромни деца, които от дълго време живеят настрана и имат свои фамилии. Съпругът ми и аз се разведохме след 20 години брак.

В един миг просто взехме решение, че си пречим в живота и се разделихме. Беше безшумно и умерено, без обиди и без нервности.

Децата се пробват да ме посещават допустимо най-често, само че това не ми оказва помощ да се отърва от ужасното възприятие на самотност.

Наскоро в живота ми се появи нов мъж и бях доста щастлива от това. Веднага му се доверих и се хвърлих през глава. Едва по-късно разбрах, че съм направила най-голямата неточност в живота си, само че беше прекомерно късно.

Бременна съм.

Не знам какво да върша по-нататък. Не дръзвам да направя аборт, тъй като да убиеш детето си със личните си ръце е закононарушение. Раждането на моята възраст обаче е ужасно и рисково. Освен това има риск за здравето и живота освен на моето, само че и на детето.

Спрях да поддържам връзка с бащата на нероденото ми дете. По-точно той спря да поддържа връзка с мен, когато му описах за всичко.

Разбирам, че късната бременност крие доста противопоказания и рискове, само че толкоз доста желая това бебе! Аз ще му дам живот, а той ще ми даде нов смисъл. Никога няма да бъда самотна.

Да, цялостен живот ще бъда за него „ остаряла “ майка, само че той ще живее и това е най-важното. Ще направя всичко по силите си, с цел да му осигуря заслужен живот и да го отгледма като заслужен човек.

Най-големият ми боязън сега е да отида на доктор. Страхувам се, че ще стартира да ме убеждава да спра бременността или даже да ме накара да се срамя, когато разбере, че на 44 години съм забременяла от чужд мъж.

Също по този начин не знам по какъв начин да кажа на щерка си и сина си за бременността си. Как ще реагират на такава вест? Какво ще кажат? Ще ме поддържат или ще ме осъдят?

Изпълнена съм със смесени усеща. От една страна се веселя, тъй като в този момент има късмет да се отърва от самотата. От друга страна, не знам дали мога да осигуря на детето си заслужен живот. Майчината обич и грижа са хубаво нещо, само че също така би трябвало да имаш и някои материални облаги, които аз нямам…

Също по този начин доста се опасявам, че късната ми бременност може да навреди на детето ми и детето да се роди с вродени недостатъци или имат някаква особеност.

Преди няколко дни събрах мислите си и взех решение да се обадя на щерка си. Тя реагира умерено на сходна вест. Дъщеря ми ме посъветва въпреки всичко да направя аборт. Тя откри нужните причини и не мога да не се съглася с нея.

Да раждам на моята възраст е в действителност рисково и доста безконтролно, в случай, че нямам положително здраве и убеденост в бъдещето.

Споделете своето мнение.