„Само водихме разговори в магазина му, но искам много повече“.
Аз съм мъж на към 30 години и се влюбих в локален предприемач, който работи крепко като мен и има най-прекрасната усмивка. Аз съм публицист, макар че моите творби са доброволни и обичам да поддържам бизнеса на този човек.
Познавам фамилията и приятелите му добре, само че не и него персонално. Редовно влизам в магазина му, беседваме, смеем се и си приказваме за това по какъв начин върви денят, времето и по този начин нататък.
Наскоро прекарах по-дълго време в чат с него и забелязах, че стартира да се отваря повече към мен. Освен това сподели, че в случай че в миналото нуждая се от нещо, ще ми го поръча. Друго нещо, което забелязах е, че макар че наподобява му е комфортно да беседва с мен самичък и пред шефа си, в случай че вляза със фамилен другар, той е податлив да заобикаля.
Аз също един път направи грешката да попита името му и го видя въпреки това, без да е сърдит или нещо сходно, само че изглеждаше като че ли се опитваше да не плаче! Много одобрявам този човек, само че с моите специфични потребности и увреждания е доста мъчно да п...
Прочетете целия текст »
