България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор
" Аз поемам ангажимент това, което те предлагат, да го извърша на 100 % ". С тези думи в сряда пред bTV министър председателят Бойко Борисов се ангажира да извърши рекомендациите на Венецианската комисия (както е по-известен консултативният орган към Съвета на Европа за народна власт посредством право) по отношение на въвеждането на процедура за следствие на основния прокурор.
Препоръките бяха признати в петък, а Борисов съобщи, че откакто това се случи, ще има изключително съвещание, " може би събота или неделя на Министерски съвет ". И добави: " И всички рекомендации ще ги приема ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Премиерът мъчно може да се отметне от обещанието си, тъй като интернационалният напън за въвеждането на подобен механизъм е по-голям от всеки път, а българските управляващи нямат повече вероятни ходове, с цел да отсрочват измененията, които са предстоящи и от Европейската комисия, или още по-малко - да създадат нов опит да ги имитират.
Загубени в превода
В прочувственото си присъединяване министър-председателят сподели, че има черновата на мнението, в която " три в общи линии са значимите неща ":Механизмът да не обгръща ръководителите на Върховния касационен и Върховния админстративен съд ( " Те споделят – не е хубаво съдиите да ги закачат, нагледно казано. Добре. Оставяме и това ще приемем като решение, единствено основният прокурор бъде изслушван. " ) " Второ – за подсъдността на основния прокурор. Те споделят - би трябвало да има безусловно самостоятелни прокурор, звено, както е по вашата конституция, само че безусловно без значение, да бъде определено с две трети от прокурорската гилдия и така нататък, " " И третото беше, мисля, да го съобразим с конституцията. Но тези двете са значими. "
От известието на Съвета на Европа за признатото мнение на Венецианската комисия обаче излиза наяве, че " трите значими " неща, които Борисов уточни в сряда, нямат доста общо с рекомендациите на уважаваната институция. Реалните рекомендации на комисията, с които Борисов се ангажира авансово, са тъкмо в противоположната посока на опорните точки, поддържани от държавното управление и управлението на прокуратурата. За разлика от модела показан от Борисов следствието да се прави от прокурор избиран от прокурорската гилдия специалистите оферират бъдещият механизъм да бъде изваден от институционалната рамка на държавното обвиняване, а също така да предстои на правосъден надзор.
Необходимостта от въвеждането на процедура за следствие на основния прокурор беше установена още през 2010 година от Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България ", формирано по тъжба на някогашния висш прокурор Николай Колев, а след убийството му през 2002 година - продължени от неговите родственици.
Тогава съдът в Страсбург установи, че йерархичната конструкция на държавното обвиняване на върха, на която стои основният прокурор, който има власт над всички прокурори, на процедура не разрешава той да бъде разследван даже да има подозрения, че е направил тежко закононарушение. В продължение на девет години Съветът на Европа очакваше българските управляващи да изпълнят решението на Страсбург, като предложат подобаващ механизъм, само че тематиката влезе в дневния ред на държавното управление едвам откакто въпросът беше подложен от Европейската комисия.
В петък Комитетът на министрите, който следи за осъществяването на решенията, за следващ път установи, че българските управляващи не са създали нищо, с цел да изпълнят решението " Колеви против Бъглария ", а констатациите на институцията са още по-остри от тези на Венецианската комисия (за повече информация - вижте в края на текста).
Двойка за Кирилов
Становището на Венецианската комисия на процедура слага двойка на плана на правосъдното министерство показан през юни като отговор на българските управляващи на рекомендациите на Съвета на Европа и упованията на Европейската комисия.
Тогава пред магистрати и представители на неправителствени организации Данаил Кирилов и заместника му Евгени Стоянов показаха процедура за следствие и премахване освен на основния прокурор, само че и на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Предложението на Кирилов, което беше разкритикувано от професионалната общественост и получи поддръжка само от редовете на държавното обвиняване (чието управление най-вероятно беше и създател на текстовете).
Проектът предвиждаше въпросното следствие да остане напълно под контрола на държавното обвиняване и да се организира от прокурори и следователи. Предвиждаше се процедура за отстраняването на " тримата огромни " от служба, която се иницира минимум от трима членове от съответната гилдия на Висш съдебен съвет, а с цел да се стигне до премахване трябваше да гласоподават 17 от членовете на съвета.
В мнението си от Венецианската комисия общително показват одобрение към " желанието на българските управляващи да намерят решение на сериозна празнина в наказателната система - фактическата неспособност за следствие на основния прокурор ", само че означават, че " съществува сериозна заплаха препоръчаният механизъм да не реализира задачите си. " Според специалистите препоръчаното решение може и да е рационално, само че единствено на доктрина.
От комисията акцентират, че разширението на механизма към ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е проблематично за от позиция на независимостта на съда и не дава отговор на европейските стандарти, като акцентират, че в пленума на Висш съдебен съвет съдиите нямат " чисто болшинство " (т.е. съдиите избирани директно от съдии са малцинство).
Експертите установяват, че основният прокурор има " доста въздействие във Висшия правосъден съвет ". Подобно непосредствено умозаключение е евентуалното първото публично удостоверение на от дълго време прочут факт, че всевластната и безконтролната фигура на ръководителя на държавното обвиняване му подсигурява неофициална власт и в границите на правосъдния съвет.
Ето за какво съгласно Венецианската комисия препоръчаният модел, в който трима членове на прокурорската гилдия оферират отстраняването на основния прокурор може да работи единствено на доктрина.
Работещото решение
Венецианската комисия предлага няколко вероятни решения. Така да вземем за пример предлагането за премахване на основния прокурор да може да бъде отправяно от членове на съвета, които не са свързани с прокуратурата (т.е. членове на Съдийската колегия).
Същевременно в законодателството би трябвало да се вкарат гаранции, че основният прокурор няма да има институционално въздействие над проверяващите го, а отводите на започване на следствие от страна на прокуратурата да подлежат на правосъден надзор. Без да влизат в конкретика от Венецианската комисия показват, че сходно следствие може да се организира от " някакъв тип самостоятелен прокурор ", явно намеквайки, че това може да е човек отвън системата на прокуратурата.
Във финала на мнението си от Венецианската комисия означават, че казусът с неналичието на механизъм за следствие на основния прокурор не може да се реши единствено с едно законодателно изменение, а е нужна " институционална смяна, нови правила и еволюция на политическата просвета ", както и професионален етос. В мнението се приказва също по този начин и за нуждата от смяна на структурата на състава на Висш съдебен съвет, като поради останалите мнения на институцията това би трябвало да е в посока увеличение на съдиите, избирани от съдии.
Кой ще отвори конституцията
Част от концепциите на Венецианската комисия постановат промени в конституцията - тематика, която беше декларирана от президента Румен Радев при подписването на указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор.
" В българския парламентарен модел отчетността на основния прокурор завършва с избора му. Затова и обществото ни е изключително сензитивно към тази процедура. Въпросът обаче е в цялостния модел на българската прокуратура, в нейното устройство и функционалности, в мястото й в правосъдната система и връзките с други институции " сподели тогава Радев.
Държавният глава, който има право да предложи промени в главния закон, сподели, че ще инициира съвещания по тематиката. По информация на " Капитал " подготвеност за съответни оферти има както в съсловните организации, по този начин и в неправителствения бранш.
В сряда Бойко Борисов съобщи, че ГЕРБ ще неодобрява този развой: " Който не е склонен с конституцията – това е друга тематика. Излиза, прави политически индивид, печели властта и може да прави каквито желае промени. Сега да върви в тона на Българска социалистическа партия още веднъж, просто отново няма да се хвана на тази въдица. "
Миналата седмица от ГЕРБ се оповестиха срещу предлагането на социалистите за промени в Наказателния развой, които вкарват правосъден надзор над отводите на прокуратурата да образуват досъдебно произвеждане. Нуждата от подобен механизъм е посочен както в мнението на Венецианската комисия, по този начин и в Резолюцията на Комитета на министрите за осъществяването на делото " Колеви против България ".
Това мнение на Борисов значително предопределя ориста на хипотетични бъдещи промени в главния закон - за тях ще е належащо квалифицирано болшинство в Народното събрание, което няма по какъв начин да се реализира без гласовете на ръководещата партия.
В същото време позицията на премиера слага въпроса по какъв начин тъкмо ще извърши обещанието си да се съобрази с всички рекомендации на Венецианската комисия. Комитетът на министрите: Чакаме незабавни дейности от България
Законопроектът на правосъдния министър Данаил Кирилов за механизма за търсене на отговорност от " тримата огромни " в правосъдната власт – основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища въобще не дава решение на същностния проблем за неналичието на гаранции в българското право за без значение следствие на основния прокурор. Нещо повече – той може да затрудни още повече иницирането на едно такова следствие. Това са споделя в прав текст в резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа, оповестена през днешния ден, по отношение на процедурата по осъществяване на двете значими решения на Съда по правата на индивида в Страсбург " Колеви " и " С.З. ", които засягат базисни проблеми на следствието в България, както и невъзможността за дейно следствие на основния прокурор.
Резолюцията на Комитета на министрите идва в миг, в който заседава Венецианската комисия за народна власт посредством право (също орган на Съвета на Европа), като се чака и нейното мнение да съдържа същата остра рецензия по този законопроект. Това е разумно, поради на ясните рекомендации на Венецианската комисия, давани по предходни промени в Закона за правосъдната власт, само че за него заяви и министър председателят Бойко Борисов в сряда вечерта в изявление по бТВ.
Двете решения на Страсбург, които са в основата на тази процедура по осъществяване пред Комитета на министрите, са надлежно от 2009 година ( " Колеви " ) и от 2015 година (С.З.). Вече години наред Комитетът на министрите (орган, който следи за осъществяването на решенията на ЕСПЧ), регулярно отбелязва, че те не се извършват, а засягат доста значими проблеми на досъдебното произвеждане по наказателни каузи, неналичието на гаранции за провеждането на дейно следствие против основния прокурор, а в този подтекст – и казуса с отстраняването на съдии.
Особено остро казусът с осъществяването на тези решения бе подложен тази пролет, като на българското държавно управление бе подложен период до 1 октомври да предсатви ефикасни ограничения. Това стана причина правосъдният министър Данаил Кирилов да стартира небрежно написан законопроект, който провокира остри рецензии измежду правната общественост у нас. Той планува общ механизъм за следствие и премахване от служба на тримата огромни в правосъдната власт, което да става след позволение на Висшия правосъден съвет и след сезиране от най-малко трима членове на съвета. Разследването се прави от профилираната прокуратура, т.е. още веднъж под шапката на основния прокурор.
Острият звук на резолюцията на Комитета на министрите надминава всички упования, коментраха през днешния ден и адвокати правозащитници. Действително, всички индикации досега сочеха, че опитите на българските управляващи и особено - на правосъдния министър Данаил Кирилов, да маркира осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека, като в това време се резервира цялостната безконтролност на прокуратурата и особено на фигурата на основния прокурор, ще провокират доста остра реакция на Комитета на министрите. Оттам на няколко пъти дадоха ясно да се разбере, че не одобряват опитите на министъра да ги заблуждава, че извършва решения на Съда в Страсбург и рекомендации на Венецианската комисия, до момента в който в това време прави тъкмо противоположното. Това се случи по време на кръглата маса с представители на Отдела по осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека през юни в София, както и в отчета за резултатите от нея.
В този смисъл настоящето сериозно мнение на Комитета на министрите е изцяло предстоящо. В него се споделя, че българските управляващи незабавно би трябвало да изготвят нов законопроект, в който в действителност да основат " солидни гаранции " за ефикасното без значение следствие на основния прокурор посредством институционална, йерархическа и практическа самостоятелност на на органите, които правят това следствие във всички обстановки като се изключи нуждата от незабавни дейности по осъществяване на следствие. Подчертава се, че в случай че се постанова, следва да се създадат и съответните конституционни промени.
Доколкото в никакъв случай не е бил разпознат проблем с търсенето на отговорност от двамата ръководители на висшите съдилища Комитетът на министрите приканва държавното управление да премисли текстовете, които се отнасят до тях, като показва специфична угриженост за предвижданата опция за автоматизирано премахване от служба на тези двама най-високостоящи съдии, което би могло да заплаши тяхната самостоятелност.
Подчертава се изключителната значимост на решението на казуса с съществуването на съответни гаранции против корист в процедурата при премахване на съдии по принцип и се приканват българските управляващи да се откажат от концепцията за автоматизирано премахване на съдии по искане на основния прокуро.
Също по този начин управляващите се приканват да вкарат правосъден надзор на отводите на прокуратурата за формиране на досъдебно произвеждане, дружно с ограничения мерки за отбягване на несъразмерното натоварване на съдилищата и прокурорите предвид на предварителна оценка за обсега и изискванията, които би трябвало да има подобен правосъден надзор.
Препоръките бяха признати в петък, а Борисов съобщи, че откакто това се случи, ще има изключително съвещание, " може би събота или неделя на Министерски съвет ". И добави: " И всички рекомендации ще ги приема ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Премиерът мъчно може да се отметне от обещанието си, тъй като интернационалният напън за въвеждането на подобен механизъм е по-голям от всеки път, а българските управляващи нямат повече вероятни ходове, с цел да отсрочват измененията, които са предстоящи и от Европейската комисия, или още по-малко - да създадат нов опит да ги имитират.
Загубени в превода
В прочувственото си присъединяване министър-председателят сподели, че има черновата на мнението, в която " три в общи линии са значимите неща ":Механизмът да не обгръща ръководителите на Върховния касационен и Върховния админстративен съд ( " Те споделят – не е хубаво съдиите да ги закачат, нагледно казано. Добре. Оставяме и това ще приемем като решение, единствено основният прокурор бъде изслушван. " ) " Второ – за подсъдността на основния прокурор. Те споделят - би трябвало да има безусловно самостоятелни прокурор, звено, както е по вашата конституция, само че безусловно без значение, да бъде определено с две трети от прокурорската гилдия и така нататък, " " И третото беше, мисля, да го съобразим с конституцията. Но тези двете са значими. "
От известието на Съвета на Европа за признатото мнение на Венецианската комисия обаче излиза наяве, че " трите значими " неща, които Борисов уточни в сряда, нямат доста общо с рекомендациите на уважаваната институция. Реалните рекомендации на комисията, с които Борисов се ангажира авансово, са тъкмо в противоположната посока на опорните точки, поддържани от държавното управление и управлението на прокуратурата. За разлика от модела показан от Борисов следствието да се прави от прокурор избиран от прокурорската гилдия специалистите оферират бъдещият механизъм да бъде изваден от институционалната рамка на държавното обвиняване, а също така да предстои на правосъден надзор.
Необходимостта от въвеждането на процедура за следствие на основния прокурор беше установена още през 2010 година от Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България ", формирано по тъжба на някогашния висш прокурор Николай Колев, а след убийството му през 2002 година - продължени от неговите родственици.
Тогава съдът в Страсбург установи, че йерархичната конструкция на държавното обвиняване на върха, на която стои основният прокурор, който има власт над всички прокурори, на процедура не разрешава той да бъде разследван даже да има подозрения, че е направил тежко закононарушение. В продължение на девет години Съветът на Европа очакваше българските управляващи да изпълнят решението на Страсбург, като предложат подобаващ механизъм, само че тематиката влезе в дневния ред на държавното управление едвам откакто въпросът беше подложен от Европейската комисия.
В петък Комитетът на министрите, който следи за осъществяването на решенията, за следващ път установи, че българските управляващи не са създали нищо, с цел да изпълнят решението " Колеви против Бъглария ", а констатациите на институцията са още по-остри от тези на Венецианската комисия (за повече информация - вижте в края на текста).
Двойка за Кирилов
Становището на Венецианската комисия на процедура слага двойка на плана на правосъдното министерство показан през юни като отговор на българските управляващи на рекомендациите на Съвета на Европа и упованията на Европейската комисия.
Тогава пред магистрати и представители на неправителствени организации Данаил Кирилов и заместника му Евгени Стоянов показаха процедура за следствие и премахване освен на основния прокурор, само че и на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Предложението на Кирилов, което беше разкритикувано от професионалната общественост и получи поддръжка само от редовете на държавното обвиняване (чието управление най-вероятно беше и създател на текстовете).
Проектът предвиждаше въпросното следствие да остане напълно под контрола на държавното обвиняване и да се организира от прокурори и следователи. Предвиждаше се процедура за отстраняването на " тримата огромни " от служба, която се иницира минимум от трима членове от съответната гилдия на Висш съдебен съвет, а с цел да се стигне до премахване трябваше да гласоподават 17 от членовете на съвета.
В мнението си от Венецианската комисия общително показват одобрение към " желанието на българските управляващи да намерят решение на сериозна празнина в наказателната система - фактическата неспособност за следствие на основния прокурор ", само че означават, че " съществува сериозна заплаха препоръчаният механизъм да не реализира задачите си. " Според специалистите препоръчаното решение може и да е рационално, само че единствено на доктрина.
От комисията акцентират, че разширението на механизма към ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е проблематично за от позиция на независимостта на съда и не дава отговор на европейските стандарти, като акцентират, че в пленума на Висш съдебен съвет съдиите нямат " чисто болшинство " (т.е. съдиите избирани директно от съдии са малцинство).
Експертите установяват, че основният прокурор има " доста въздействие във Висшия правосъден съвет ". Подобно непосредствено умозаключение е евентуалното първото публично удостоверение на от дълго време прочут факт, че всевластната и безконтролната фигура на ръководителя на държавното обвиняване му подсигурява неофициална власт и в границите на правосъдния съвет.
Ето за какво съгласно Венецианската комисия препоръчаният модел, в който трима членове на прокурорската гилдия оферират отстраняването на основния прокурор може да работи единствено на доктрина.
Работещото решение
Венецианската комисия предлага няколко вероятни решения. Така да вземем за пример предлагането за премахване на основния прокурор да може да бъде отправяно от членове на съвета, които не са свързани с прокуратурата (т.е. членове на Съдийската колегия).
Същевременно в законодателството би трябвало да се вкарат гаранции, че основният прокурор няма да има институционално въздействие над проверяващите го, а отводите на започване на следствие от страна на прокуратурата да подлежат на правосъден надзор. Без да влизат в конкретика от Венецианската комисия показват, че сходно следствие може да се организира от " някакъв тип самостоятелен прокурор ", явно намеквайки, че това може да е човек отвън системата на прокуратурата.
Във финала на мнението си от Венецианската комисия означават, че казусът с неналичието на механизъм за следствие на основния прокурор не може да се реши единствено с едно законодателно изменение, а е нужна " институционална смяна, нови правила и еволюция на политическата просвета ", както и професионален етос. В мнението се приказва също по този начин и за нуждата от смяна на структурата на състава на Висш съдебен съвет, като поради останалите мнения на институцията това би трябвало да е в посока увеличение на съдиите, избирани от съдии.
Кой ще отвори конституцията
Част от концепциите на Венецианската комисия постановат промени в конституцията - тематика, която беше декларирана от президента Румен Радев при подписването на указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор.
" В българския парламентарен модел отчетността на основния прокурор завършва с избора му. Затова и обществото ни е изключително сензитивно към тази процедура. Въпросът обаче е в цялостния модел на българската прокуратура, в нейното устройство и функционалности, в мястото й в правосъдната система и връзките с други институции " сподели тогава Радев.
Държавният глава, който има право да предложи промени в главния закон, сподели, че ще инициира съвещания по тематиката. По информация на " Капитал " подготвеност за съответни оферти има както в съсловните организации, по този начин и в неправителствения бранш.
В сряда Бойко Борисов съобщи, че ГЕРБ ще неодобрява този развой: " Който не е склонен с конституцията – това е друга тематика. Излиза, прави политически индивид, печели властта и може да прави каквито желае промени. Сега да върви в тона на Българска социалистическа партия още веднъж, просто отново няма да се хвана на тази въдица. "
Миналата седмица от ГЕРБ се оповестиха срещу предлагането на социалистите за промени в Наказателния развой, които вкарват правосъден надзор над отводите на прокуратурата да образуват досъдебно произвеждане. Нуждата от подобен механизъм е посочен както в мнението на Венецианската комисия, по този начин и в Резолюцията на Комитета на министрите за осъществяването на делото " Колеви против България ".
Това мнение на Борисов значително предопределя ориста на хипотетични бъдещи промени в главния закон - за тях ще е належащо квалифицирано болшинство в Народното събрание, което няма по какъв начин да се реализира без гласовете на ръководещата партия.
В същото време позицията на премиера слага въпроса по какъв начин тъкмо ще извърши обещанието си да се съобрази с всички рекомендации на Венецианската комисия. Комитетът на министрите: Чакаме незабавни дейности от България
Законопроектът на правосъдния министър Данаил Кирилов за механизма за търсене на отговорност от " тримата огромни " в правосъдната власт – основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища въобще не дава решение на същностния проблем за неналичието на гаранции в българското право за без значение следствие на основния прокурор. Нещо повече – той може да затрудни още повече иницирането на едно такова следствие. Това са споделя в прав текст в резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа, оповестена през днешния ден, по отношение на процедурата по осъществяване на двете значими решения на Съда по правата на индивида в Страсбург " Колеви " и " С.З. ", които засягат базисни проблеми на следствието в България, както и невъзможността за дейно следствие на основния прокурор.
Резолюцията на Комитета на министрите идва в миг, в който заседава Венецианската комисия за народна власт посредством право (също орган на Съвета на Европа), като се чака и нейното мнение да съдържа същата остра рецензия по този законопроект. Това е разумно, поради на ясните рекомендации на Венецианската комисия, давани по предходни промени в Закона за правосъдната власт, само че за него заяви и министър председателят Бойко Борисов в сряда вечерта в изявление по бТВ.
Двете решения на Страсбург, които са в основата на тази процедура по осъществяване пред Комитета на министрите, са надлежно от 2009 година ( " Колеви " ) и от 2015 година (С.З.). Вече години наред Комитетът на министрите (орган, който следи за осъществяването на решенията на ЕСПЧ), регулярно отбелязва, че те не се извършват, а засягат доста значими проблеми на досъдебното произвеждане по наказателни каузи, неналичието на гаранции за провеждането на дейно следствие против основния прокурор, а в този подтекст – и казуса с отстраняването на съдии.
Особено остро казусът с осъществяването на тези решения бе подложен тази пролет, като на българското държавно управление бе подложен период до 1 октомври да предсатви ефикасни ограничения. Това стана причина правосъдният министър Данаил Кирилов да стартира небрежно написан законопроект, който провокира остри рецензии измежду правната общественост у нас. Той планува общ механизъм за следствие и премахване от служба на тримата огромни в правосъдната власт, което да става след позволение на Висшия правосъден съвет и след сезиране от най-малко трима членове на съвета. Разследването се прави от профилираната прокуратура, т.е. още веднъж под шапката на основния прокурор.
Острият звук на резолюцията на Комитета на министрите надминава всички упования, коментраха през днешния ден и адвокати правозащитници. Действително, всички индикации досега сочеха, че опитите на българските управляващи и особено - на правосъдния министър Данаил Кирилов, да маркира осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека, като в това време се резервира цялостната безконтролност на прокуратурата и особено на фигурата на основния прокурор, ще провокират доста остра реакция на Комитета на министрите. Оттам на няколко пъти дадоха ясно да се разбере, че не одобряват опитите на министъра да ги заблуждава, че извършва решения на Съда в Страсбург и рекомендации на Венецианската комисия, до момента в който в това време прави тъкмо противоположното. Това се случи по време на кръглата маса с представители на Отдела по осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека през юни в София, както и в отчета за резултатите от нея.
В този смисъл настоящето сериозно мнение на Комитета на министрите е изцяло предстоящо. В него се споделя, че българските управляващи незабавно би трябвало да изготвят нов законопроект, в който в действителност да основат " солидни гаранции " за ефикасното без значение следствие на основния прокурор посредством институционална, йерархическа и практическа самостоятелност на на органите, които правят това следствие във всички обстановки като се изключи нуждата от незабавни дейности по осъществяване на следствие. Подчертава се, че в случай че се постанова, следва да се създадат и съответните конституционни промени.
Доколкото в никакъв случай не е бил разпознат проблем с търсенето на отговорност от двамата ръководители на висшите съдилища Комитетът на министрите приканва държавното управление да премисли текстовете, които се отнасят до тях, като показва специфична угриженост за предвижданата опция за автоматизирано премахване от служба на тези двама най-високостоящи съдии, което би могло да заплаши тяхната самостоятелност.
Подчертава се изключителната значимост на решението на казуса с съществуването на съответни гаранции против корист в процедурата при премахване на съдии по принцип и се приканват българските управляващи да се откажат от концепцията за автоматизирано премахване на съдии по искане на основния прокуро.
Също по този начин управляващите се приканват да вкарат правосъден надзор на отводите на прокуратурата за формиране на досъдебно произвеждане, дружно с ограничения мерки за отбягване на несъразмерното натоварване на съдилищата и прокурорите предвид на предварителна оценка за обсега и изискванията, които би трябвало да има подобен правосъден надзор.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ