Авторът на този текст е убеден, че не всичко на

Авторът на този текст е уверен, че не всичко на този свят се поддава на елементарни пояснения и напълно не всичко може да бъде разказано или не дай си Боже - обяснено с едно - две фрази. В този смисъл, знаейки че ще бъде упрекнат, че е написал голям и надали не " нечитаем " текст, създателят общително насочва по-нетърпеливите читатели към края на разбора, озаглавен " Някои изводи ". И той би могъл да им свърши работа, а може би даже и да ги изкуши да прочетат всичко от начало до край.

В предходната част, анализирахме отражението на " газовата шахматна дъска " на Южния газов кулоар - веригата от три газопровода, които би трябвало да доставят газ от Азербайджан през Грузия, Турция, Гърция и Албания до Италия. До момента, колкото и това да не се нрави на доста хора, оборудването е изпълнено до територията на Гърция и природният газ към този момент се подава до Беломорието.

Излишно е да се изяснява, за какво включването на Южния газов кулоар в конкурентната битка на европейските газови пазари е в дословния смисъл на думата " предоставяне на шах " на съветската комерсиална политика и на съветската геополитическа тактика като цяло. До този миг, Русия беше безспорен монополист на доставките на природен газ за Югоизточна Европа. Днес, това към този момент е история.

Затова въпросът за реакцията на съветската страна е от първостепенно значение. Ако перифразираме заглавието на епохалното произведение на Лев Николаевич Толстой, съветската реакция ще предопредели отговора на въпроса " Война или мир "?

Когато проучваме вероятните модели на държание, респективно другите сюжети на съветската реакция, би трябвало да се разграничат два въпроса :

Първият е въпросът за държанието по отношение на към този момент съществуващото гигантско оборудване, разпростряло се от Шах Дениз ІІ до Бриндизи - Южният газов кулоар .

Вторият въпрос е за съветската реакция против изцяло действителната опасност количеството природен газ, доставян за Европа, да се учетвори . До момента по Южният газов кулоар се доставят 6 милиарда кубически метра природен газ годишно за Турция и е напълно идно доставянето на 10 милиарда кубически метра природен газ годишно за Европа. Ако към тях се прибавят 30 милиарда туркменски природен газ за доставката на който се приказва още от преди 2014 година, размерът на доставките става 40 милиарда кубически метра годишно.

Тази опция, която от ден на ден става действителност, стана напълно настояща след началото на 2014 година. Тя твърдо се вписа в световния енергиен дневен ред след анексията на Крим, войната в Донбас и възникването на голяма неустановеност и неизясненост към преноса на съветски газ през Украйна.

Така Русия има против себе си един действителен факт - приключеният Южен газов кулоар от Азербайджан до Гърция и една действителна опасност - опцията, туркменският газ да тръгне по Южния газов кулоар към Европа. Двата въпроса са в синергична връзка. Южният газов кулоар обезпечава влизането на различни газови доставки в Югоизточна и Южна Европа, които разрушават съветския монопол. Възможността за доставка на газ от Туркменистан демонстрира по какъв начин различните доставки могат внезапно да набъбнат в количествен проект. Синергията е на разположение и в Москва схващат това чудесно.

При тази логичност на нещата, Русия е изправена пред нуждата, първо да направи всичко допустимо с цел да блокира възможни огромни доставки на туркменски природен газ за Европа. След това идва ред на дейностите против конкуренцията на Южния газов кулоар.

" Туркменският гамбит " или битката на Русия против директните доставки на туркменски газ в Европа

Блокирането на възможните туркменски газови доставки за Европа може да се прави (и се прави години на ред) главно по два пътя. Първият е изкупуването на оптимално допустимо огромни количества туркменски газ, даже изкупуване на на практика целия рандеман още при сондажите. Тази политика е следвана сполучливо до 2009 година, когато руснаците се провалят с гръм и тропот.

Вече беше разказан в детайли " Туркменският урок " за съветската газова политика. Заявките за природен газ от Европа през 2009 година внезапно понижават. Това е резултат най-много на световната финансово-икономическа рецесия, както и в известна степен и на ехото от войната с Грузия от 2008 година. Руснаците са обезпокоени, че един път декларирали големи размери природен газ от Туркменистан (40 милиарда кубически метра до 2009 година), при внезапното понижаване на европейското ползване, ще им се наложи да заплащат неустойки на Ашхабад за незакупените количества.

Така се стига до на пръв взор механически несъответстващите дейности на операторите на съветския сектор от газопровода, свързващ Русия и Туркменистан през 2009 година, довели до огромната повреда, провокирала внезапното понижаване на доставките на природен газ по това оборудване.

Оказва се, че най-малко на пръв взор, несъответстващите механически дейности са преференциални стопански. Русия афишира, че става дума за форсмажорна обстановка и отхвърля да заплаща неустойки за декларираните само че незакупени количества природен газ.

Тази " ловкост " обаче се оказва извънредно губеща, тъй като дейностите на Москва провокират нетипично за Средна Азия стремително ускорение на дейностите за диверсификация на газовия износ на Туркменистан. Само за година е приключен газопроводът през Узбекистан и Казахстан за Китай. По него стартират да се изнасят не по-малко от 10 милиарда кубически метра природен газ годишно. Бързо се построява и нов газопровод за Иран. Започва работа по рисковия, само че доста привлекателен газопровод за Индия през Афганистан и Пакистан (TAPI), на който ще бъде отделено особено внимание по-нататък.

Сметките на руснаците се оказаха неправилни, тъй като те бяха привикнали на управническият жанр на предходния водач на Туркменистан - Сапармурат Атаевич Ниязов, прочут като Туркменбаши. Най-вероятно, съветският метод би бил печеливш, в случай че през 2009 година към момента беше в действие извънредно изолационистката политика на Ниязов. Да, само че Ниязов е умрял още през 2006 година и на власт е различен човек - Гурбангулъ Бердимухамедов.

Новият водач се отхвърля в забележителна степен от изолационизма на предшественика си и това обърква проектите на Москва. Защото откакто обезпечава експорт на газ за Китай и Иран, Бердимухамедов хвърля на масата най-силния си коз - той афишира, че ще търси опция за експорт на туркменския газ на европейските газови пазари.

Първоначално руснаците считат, че могат елементарно да дисциплинират властта в Ашхабад, стига се даже до цялостно прекъсване на доставките на природен газ от Туркменистан за Русия през 2016 година. Наказателният темперамент на тази политика е явен, само че построяването на Южния газов кулоар слага " Газпром " в шах - към този момент има техническо решение за износа на туркменски газ за Европа. Евентуалният Транскаспийски газопровод (от някогашния Красноводск, през днешния ден Туркменбаши до Баку) би бил дълг към 300 километра и би коствал не повече от 5 милиарда американски $. Направо скромна сума за оборудване, което взема решение подобен фундаментален стопански и геостратегически въпрос.

При това състояние, от " Газпром " побързаха да се върнат на изходна позиция. На 10 октомври 2018 година, съветската страна в лицето на Алексей Борисович Миллер, (точната купа на Миллер в йерархията на ПАО " Газпром " е " председатель правления и заместитель ръководителя совета директоров " ), анонсира желанието си да възвърне газовите доставки от Туркменистан още при започване на 2019 година [20].

Намерението на " Газпром " е осъществено, въпреки и с малко забавяне. Преговорите за договаряне на възобновяването на доставките на газ от Туркменистан, приключват относително сполучливо през юли 2019 година, като се стартира с един размер от 5 милиарда и половина кубически метра годишно [16]. Междувременно обаче, Туркменистан изнася към този момент независимо и без съветско ходатайство сред 30 и 40 милиарда кубически метра природен газ за Китай. Загубата на пазарни позиции е явна.

От " Газпром " афишират, че се връщат към пазаруване на туркменски газ, заради повишаването на търсенето на съветския вътрешен пазар, както и на интернационалния пазар. Това търсене, съответствува със прекъсване на повишаването на добива на газ в Русия от страна на самостоятелните производители. Едновременно с това, " Газпром " декларира, че има намерение да доближи рекордния експорт за " далечната чужбина " в размер на 200 милиарда кубически метра природен газ годишно. Така на руснаците им се постанова да сменят политиката по отношение на Туркменистан. Наказанията не са дали плод, би трябвало да се работи с по-меки пазарни средства.

Важна детайлност е, че договорът е петгодишен. В него е заложена още веднъж скрита опасност. До края на 2023 година няма планувано въвеждане на нови добивни мощности при " Газпром ". Очаква се въвеждането в употреба на Харасавейското находище на полуостров Ямал, от което се чака през 2027 година да се добиват 32 милиарда кубически метра природен газ. По един показателен метод, приключването на новия контракт с Туркменистан, съответствува с предстоящата година на въвеждане в употреба на Харасавейското находище [17].

Всъщност, тук става дума за не изключително затулен блъф. За Туркменистан е доста комфортно да има оптималната диверсификация на износа си - да изнася и за Китай и за Русия, а в случай че може и за Индия и Пакистан. За Туркменистан, договорът с " Газпром " от юли 2019 година е един сладостен реванш за всичко изтърпяно от 2009 година насам.

За Русия обаче, туркменският газ не е просто сурогат на към момента не пуснатото в употреба находище на полуостров Ямал. За Русия е значимо да не позволява независимият експорт от Туркмения за Европа. За огромно страдание на съветската страна обаче, цените през днешния ден не са каквито са били до 2009 година, когато по думите на някои наблюдаващи на газовия пазар, Русия е печелела от реекспорта на туркменския газ повече, в сравнение с е печелел Ашхабад от продажбата му на Русия.

Въпреки това, битката за преноса на туркменския газ ще бъде безкомпромисна, като наддаването за размери, нагледно казано е " светлата страна " на тази конкурентна борба. Има обаче и тъмна, дори доста тъмна страна и това е битката на Русия (в тактически съюз с Иран) против построяването на Транскаспийския газопровод. И в действителност - всякакво наддаване за туркменския газ ще стане невероятно (или най-малко ценовите равнища ще " отскочат " още нагоре) в случай че Туркмения успее да се свърже с азербайджанската експортна газова инфраструктура - с Южния газов кулоар.

Борбата на Русия (и Иран) против Транскаспийския газопровод . Хронология и вероятности

Русия може да се похвали, че към този момент близо 23 години сполучливо се опълчва на построяването на Транскаспийския газопровод. Едновременно с това, в Москва сигурно имат доста съществени учредения да се безпокоят, че събитията не се развиват добре за тях. Шахматната партия на газовата шахматна дъска стана ненадейно остра, с бърза замяна на удари. По всичко проличава, че битките към Транскаспийския газопровод са изгубили позиционния си темперамент. Само за два месеца през сегашната 2019 година се случиха куп неща.

На 1 юли 2019 година проработи TANAP - клонът на Южния газов кулоар, който минава през цялото Анадолско плато и през Източна Тракия в европейската част на Турция, стига до Беломорието в Гърция. Транс адриатическият газопровод за Албания и Италия се строи интензивно. Изгражда се, въпреки и с незаконно забавяне и интерконекторната връзка сред газопреносните мрежи на България и Гърция.

На 4 юли 2019 година е подписан коментираният нагоре контракт сред " Туркменгаз " и съветският " Газпром ", който възобновява изцяло прекъснатата през 2016 година газова търговия сред Туркменистан и Русия.

Пак на 4 юли 2019 година, посланикът на Руската федерация в Баку - Михаил Бочарников, дава обширно изявление за електронното издание " Caspian Energy Newspaper ", в което декларира, че що се отнася до възможното пробутване на Транскаспийския водопровод, позицията на Русия си остава неизменима:

" Позицията на Русия по този въпрос си остава неизменима. Преди всичко, ние сме длъжни да се ръководим от условията на уговорките, които сме поели по интернационалните съглашения в региона на отбраната и опазването на околната среда, а също по този начин от разбирането, че хипотетичните и надалеч не явни изгоди за обособените " стопански оператори " не би трябвало да надвиват над дълготрайните ползи на популацията на прикаспийските страни и над вероятностите за запазване на екосистемата на водоема " [15].

Бочарников упорства, че подписаните юридически документи в дадената област, свидетелстват за това, става дума за общото мнение на прикаспийските страни [13]. Тук към този момент се вижда сериозното разминаване в тълкуването на подписаната през 2018 година Каспийска спогодба, която по принцип дава сериозен подтик на правното споразумяване на потреблението на водите на Каспийско море и разграничаването на шелфа сред страните с изход на него. Позицията на Азербайджан и Туркмения, естествено е противоположна на съветската (и иранска) позиция. Противоположна е и американската позиция.

Помощник държавният секретар по енерегетиката Сандра Оудкърк съобщи през месец май, че във Вашингтон правят оценка позитивно подписването на Конвенцията за статуса на Каспийско море през предходната година и приканват Тюркменистан да се възползва от постигнатите договорености сред каспийските страни, с цел да се включи в " Южния газов кулоар ", което ще даде на страната спомагателни доходи.

" Ние считаме, че съглашението за статуса на Каспийско море е позитивна крачка напред. Смятаме, че експортният кулоар с Туркменистан има смисъл [да се построи]. Те [Туркменистан] в този момент изнасят газ в Китай, те имат капацитет и ще бъде прелестно, в случай че те се свържат с Европа посредством Азербайджан или през други страни " - беше декларирала Оудкърк.

По нейно мнение, това ще внесе спомагателна конкуренция на пазара: " Ние бихме желали, Туркменистан да може да реализира всички вероятни варианти. Това решение би трябвало да си го вземе Туркменистан. Както съм отбелязвала преди, Туркменистан зависи от един консуматор, само че неговата стопанска система може да получи по-активна поддръжка ", беше декларирала Оудкърк. [13]

На 5 юли 2019 година , посланикът на Съединени американски щати в Азербайджан - Ърл Литценбергер прави изказване " в поддръжка на приноса на Азербайджан за обезпечаването на енергийната сигурност на Европа и света ". Литценбергер декларира:

" Ние показваме своята поддръжка за приноса на Азербайджан в обезпечаването на енергийната сигурност на Европа и света. От тази позиция, Азербайджан е единствения снабдител, опция на съветския газ за Европа по направлението " Изток - Запад ". В частност, Съединените американски щати поддържат плана на " Южния газов кулоар " и всички ангажирани в него компании ", акцентира посланикът [12].

Американският посланик декларира още, че Съединени американски щати постоянно са поддържали независимостта и просперитета на страната още от деня на оповестяване на независимостта на Азербайджан и сътрудничат във всички сфери на стопанската система и политиката.

" Важен фактор в обезпечаването на енергийната сигурност на Азербайджан и Европа е битката с кибернетичните закани. Ние предлагаме на Азербайджан да направи този въпрос предпочитан. Южният газов кулоар ще помогне на Азербайджан да укрепи двустранните си връзки с доста страни в Европа ", декларира Литценбергер [12].

На идващия ден, знамето на Европейски Съюз е развято публично в Ашхабад - основана е Делегация на Европейски Съюз в Туркменистан.

На 6 юли 2019 година в Ашхабад се организира среща сред Върховния Представител на Европейския съюз по външните работи и политиката по сигурността и Вицепрезидент на Европейската комисия - Федерика Могерини и Министъра на външните работи на Туркменистан - Рашид Мередов.

Двете страни разискват основните посоки в новата Стратегия на Европейския съюз за Средна Азия, в която е маркирана значимата роля на районното съдействие, обществено икономическото развиване, енергийната сигурност, основаването на удобен капиталов климат и взаимното разрешаване на екологични проблеми.

Също по този начин, двете страни разискват значими планове в региона на развиването на транспортните системи и на районната енергийна инфраструктура, в това число строителството на газопровода Туркменистан - Афганистан - Пакистан - Индия (TAPI) и означават привързаността си към реализирането на взаимните стратегически цели.

В рамките на договарянията, страните подписват " Споразумение сред Правителството на Туркменистан и Европейския Съюз, Европейската общественост по атомна сила за основаването и привилегиите и имунитета на Делегацията на Европейския съюз в Туркменистан ". Това е основен миг в развиването на връзките сред Туркменистан и Европейски Съюз [14].

На 12 август 2019 година, шест дни след основаването на Делегацията си в Ашхабад, Европейският съюз (ЕС) оповестява, че е възобновил договарянията с Туркменистан за своето присъединяване във финансирането на строителството на Транскаспийския газопровод до Азербайджан. За това оповестява специфичният представител на Европейски Съюз в Средна Азия - Петер Буриан по време на Каспийския стопански конгрес:

" През 2019 година, Европейски Съюз възобнови и се старае да интензифицира договарянията за вероятното си присъединяване във финансирането на строителството на газопровода през Каспийско море ". Според него " Европейският съюз и Туркменистан разискват по какъв начин да доставят туркменския газ в Европа " [8].

На същия ден, прес-секретарят на президента Владимир Путин оповестява, че срещата сред президентите на Русия, Азербайджан и Иран се отсрочва за по-късна дата:

" Срещата на президентите на Русия, Азербайджан и Иран, която се планираше да бъде извършена тази седмица, се трансферира за по-нататъшна дата по механически аргументи ", оповестява Песков [9]. Той обаче отхвърля да разяснява естеството на " техническите аргументи ".

Една допустима причина за отлагането на срещата на държавните глави на Русия, Азербайджан и Иран е иранското изказване от същия ден, ориентирано против построяването на Транскаспийския газопровод.

На същия претрупан със събития 12 август 2019 година, представителят на иранската National Gaz Company - Бехруз Намдари, оповестява на висок глас, че Иран застава на позиция срещу строителството на газопровод в Каспийско море, тъй като той може да нанесе съществени вреди на екологията на района. Позицията му е в цялостен синхрон с многократните съветски изказвания в този дух, в това число и с казаното от съветския дипломат в Баку в изявлението пред " Caspian Energy Newspaper " от 4 юли 2019 година:

" Строителството на газопровода от изток на запад през Каспийско море може да нанесе съществени вреди на екологията на района... Иран се афишира срещу неговото строителство " [7], декларира Бехруз Намдари по време на Каспийския стопански конгрес, представен от РИА Новости. В неговото изявление от извънредно значение е идната имитация, с която той припомня, че Иран предлага на съседите си да се възползват от неговата налична инфраструктура - газопроводи и терминали, за доставката на газ на международните пазари.

Следва събития, на което също би трябвало да се отдаде подобаващото му значение. На 13 август 2019 година, президентът на Ислямска република Иран - Хасан Роухани се обажда по телефона на президента на Азербайджан - Илхам Алиев, с цел да го увери в най-хубавите си усеща [6]. Официално, повода за това е изявлението на поздравления във връзка настъпването на Ейд ал-Адха (у нас празникът е прочут като Курбан Байрам) само че е повече от ясно, че президентът на Ислямската република е положил старания да балансира отрицателните настроения от предходния ден:

" Иран придава огромно значение на напъните за разширение на връзките и на съдействието с Азербайджан ", завява президентът Роухани, съгласно формалния му уебсайт. " За благополучие, ние следим позитивен растеж на съдействието ни ", прибавя той [5]. Президентът на Иран дава висока оценка на настоящите контакти сред двете страни и слага акцентиране върху това, че: " Република Азербайджан постоянно е била другарска и братска страна за Иран и това другарство сред двете народи ще се задълбочи и в бъдеще ".

От своя страна, президентът на Азербайджан също сервира поздравленията си във връзка Ейд ал-Адха (в Азербайджан - Гурбан Байрам). Според него " околните иранско - азербайджански взаимоотношения са резултат на напъните и на двете страни ". Според Илхам Алиев, " няма подозрение, че връзките сред двете страни и народи ще стават по-добри от преди и ще се развиват " [6].

Тази замяна на официалности не трябва да бъде подценявана. И двете страни вървят върху доста тъничък лед, пробвайки се да прокарват ползите си и да не пропаднат във водовъртежа на събитията.

Всъщност, Азербайджан има съображение да е доста сериозен към Иран, тъй като от началото на Нагорно Карабахският спор, до в този момент Иран систематично поддържа Армения. (В Армения формалната формула в медиите е " Нашият съдружник Русия и другарски Иран " ). Без иранският импорт, пазарът на потребителски артикули в Армения би колабирал за двадесет и четири часа. Отделен въпрос е, че Армения се отблагодарява с доставки на оръжие за Иран, които стават мотив за борбата на президента Саргсян с американската администрация в края на 2008 - началото на 2009 година [10].

Но явно, президентът Роухани преглежда Азербайджан освен като опасност, поради живеещото в Северозападен Иран многолюдно и плътно азербайджанско население, само че и като евентуален сътрудник в доста по-дълбока геополитическа игра.

Изявлението на иранския представител по време на Каспийския стопански конгрес е направено на фона на известието, че на 12 август 2019 година са обновени договарянията сред Брюксел и Ашхабад за присъединяване във финансирането на строителството на Транскаспийския газопровод от Туркменбаши (Красноводск) в Тукменистан до Баку в Азербайджан. Този факт е подчертана по време на същия Кавказки стопански конгрес и от страна на специфичният представител на Европейски Съюз в Средна Азия - Петер Буриан. Положителната позиция на Азербайджан е артикулирана неколкократно от президента на страната - Илхам Алиев. Всичко това основава усещане за много конфронтационен подтекст на протичащите събития.

Трябва обаче да се има пред тип и една специфичност. Руската страна просто не желае да има трансфер на природен газ от Туркменистан за Европа. В нейните показа, това може да става единствено с съветско ходатайство, през съветската газопреносна мрежа и несъмнено - в полза на Русия. За да придаде лицеприятен тип на позицията си, съветската дипломация се облича в облеклата на бранител на околната среда, както се вижда и от изявлението на съветския дипломат в Баку.

" По-големият брат " се сърди. (Азербайджанците назовават Русия къде иронично, къде демонстрирайки основателното си безпокойствие от опитите за съветска доминация в района " старший брат " - " по-големият брат " ). Когато Русия се базира на съображения, свързани с опазването на околната среда, страничните наблюдаващи са най-малкото скептични, като се има пред тип обстоятелството, че в съветската външна и вътрешна политика, екологията е една от последните грижи. Очевидно е, че в тази ситуация това е максимумът на вежливост, която съветската страна е способна да изрази, без да прозвучи напълно нападателно.

Позицията на Иран не е " по-нюансирана ". Тя е РАЗЛИЧНА. За разлика от Русия, Иран няма нищо срещу прехвърлянето на туркменски или даже на казахски газ към Европа. Иран просто желае това да става през неговата газопреносна мрежа и през неговите пристанищни газови терминали. Сметката на иранците е колкото икономическа (защо да не съберат едни директни такси за преноса на туркменския газ рез тяхната инфраструктура?), толкоз и геополитическа.

Ако големите размери природен газ, стигащи до 30 милиарда кубически метра годишно се придвижват през иранската инфраструктура, доближаването сред Иран и Европа ще се ускори. В Иран тежко претърпяват офанзивата на Тръмп против " нуклеарната договорка ". Очакването на Техеран беше, че сключването на " нуклеарната договорка " ще разреши на страната да излезе свободно на международните пазари на енергоносители и най-сетне страната да се върне към тогавашния си разцвет и стандарт на живот. Офанзивата на Тръмп безусловно посече тези упования.

Фактът, че Европейски Съюз въобще не е във екстаз от държанието на Тръмп по отношение на Иран, дава на Техеран вярата, че в случай че партнира по-сериозно с европейците, може да се получи сериозен разнобой в позицията на Запада по въпроса за " газовата договорка ". Затова в Иран са подготвени да реализират пренос на туркменски природен газ за европейските страни, през тяхната газопреносна мрежа и газови терминали.

Можем да си представим, каква кавга сред Съединени американски щати и Европейски Съюз би провокирало реализирането на този вид. Затова и от Вашингтон и от Брюксел се стремят да тласнат напред строителството на Транскаспийския газопровод. В опозицията си на това оборудване, Русия и Иран са единствено тактически съдружници. Русия желае просто да няма независим експорт на газ от Туркмения за Европа. Иран няма нищо срещу износа, само че желае това да става през негова територия.

На всичкото от горната страна, политиката на Тръмп за ерозиране на " нуклеарната договорка " и аз връщане на Иран под похлупака на глобите е извънредно преференциална на Русия. Колкото по-дълго остане Иран изолиран и без опция да изнася свободно и без ограничавания личните си въглеводороди, изключително своя петрол, толкоз по-дълго Русия може да се надява на задържане на цените на по-високи равнища. А съветският държавен бюджет е функционалност на международните цени на нефта и газа - ни повече ни по-малко.

Паднат ли цените на нефта и / или на газа, стремително се нанася удар по съветския бюджет, включително и по бюджета на защитата, която сега е ангажирана с демонстриране на съветското господство по света. Да, само че Иран разполага със обилни по запасите си " плитки " залежи на петрол, себестойността на добива на който по чисто софтуерни аргументи би била доста по-ниска, примерно от добива на петрол зад полярния кръг, накъдето е тръгнала Русия.

По този абсурден метод, ползите на сякаш положителните съдружници Русия и Иран се разминават. По въпроса за глобите над Иран, Тръмп и Путин са в действителност съдружници.

Всичко това е една сбита картина на извънредно комплицираната обстановка в Каспийския район, както и към различните доставки на природен газ за Европа от Азербайджан и Туркменистан.

Транскаспийският газопровод - " Гордиевият възел " на връзките в Средна Азия и Закавказието. 23 годишните старания за отвързването му

В доста връзки, Транскаспийският газопровод е " Гордиевият възел " на взаимоотношенията в района, които могат да имат отражение даже и върху световното опълчване сред великите сили. Противниците на газопровода са известни - Иран и Русия. Но градежът на газопровода има й могъщи поддръжници - " меката " само че голяма икономическа мощ на Европейския съюз и " твърдата " мощ на Съединени американски щати, които безкомпромисно упорстват за диверсификация на доставките на енергоносители в Европа.

От друга страна, районните сили, също са свършили много работа до този миг. Възлово значение има срещата сред двамата президенти - Гурбангулъ Бердимухамедов и Илхам Алиев на 22 ноември 2018 година в Ашхабад.

Посещението на президента на Азербайджан в Туркменистан беше подготвяно дълго и деликатно. На съвещание на държавното управление на Туркменистан, президентът Гурбангулъ Бердимухамедов (Гурбангулы Бердымухаммедов) дава специфични инструкции, срещата да бъде извършена на най-високо ниво.

На два пъти туркменистански делегации посещават Азербайджан. Президентът на Азербайджан приема поредно на 18 октомври 2018 година туркменистанска делегация, отпред с министъра на външните работи Рашид Мередов, а на 30 октомври 2018 - делегация водена от вицепремиера на Туркменистан, отговарящ за въпросите на превоза - Мамметхан Чакъев (Мамметхан Чакыев).

Разговорите сред Баку и Ашхабад са доста интензивни, тъй като се разискват прекалено много тематики. Двете страни договарят за рамките на съдействието си по транспортния кулоар " Лазуритов път ", който минава през територията на Афганистан, Туркменистан, Азербайджан, Грузия и Турция.

Освен това, на тези срещи Азербайджан отива с доста съществено портфолио от нови построени транспортни и инфраструктурни планове: ново комерсиално пристанище на Каспийско море, стратегическата нова паромна връзка през Каспийско море и железопътната автомагистрала Баку - Тбилиси - Карс. Азербайджанците с съображение имат самочувствието, че тези осъществени планове ги вършат не " прозорец към Европа ", а " европейска врата " за страните от Средна Азия. Естествено, туркмените са мощно заинтересувани да употребяват новите транспортни и логистични благоприятни условия, които Азербайджан може да им даде, още повече, че имат образеца на Казахстан, който към този момент необятно употребява тези варианти.

По този метод, срещата сред двамата президенти - Гурбангулъ Бердимухамедов и Илхам Алиев на 22 ноември 2018 година в Ашхабад е готова в действителност доста добре. На конференцията след срещата, Илхам Алиев декларира:

" Подписани са повече от 20 документа и всеки от тях има съответен темперамент. Това е индикатор за равнището на нашите връзки, индикатор за размера на съдействието и индикатор за братското отношение един към различен. Само с близка страна може да се работи по такива разнообразни посоки ".

Според Илхам Алиев, съглашението за увеличение на размера на прехвърляните товари сред интернационалните морски пристанища на Туркменбаши и Баку, основава опция за повишаване на стокооборота и на директните транспорти.

" Съвременната инфраструктура и огромните вложения в транспортния бранш основават прелестни условия за работа. Ние абсолютно ще забележим повишаване на преноса сред нашите две страни по маршрутите Изток - Запад и Запад - Изток ", отбелязва президентът на Азербайджан.

Разбира се, по всеобщо мнение, най-интересният въпрос, обвързван със срещата Алиев - Бердимухамедов е бил опцията да се построи транскаспийски газопровод, което би разрешило на Туркменистан да се възползва от директния капацитет на Южния газов кулоар, основан от Азербайджан и да изкара на европейския пазар своите ресурси от природен газ.

През август 2018 година, президентът на Азербайджан - Илхам Алиев, отбеля, че решението за Транскаспийския газопровод би трябвало да се вземе от Туркменистан. На срещата Алиев - Бердимухамедов, президентът на Туркменистан прави много мощно заявление:

" Туркменистан и Азербайджан, бидейки едни от най-големите международни производители на въглеводороди, се застъпват за правилото на диверсификацията на доставките на енергоносителите, като едно от решаващите условия за обезпечаване на световната енергийна сигурност ".

По думите на Гурбангулъ Бердимухамедов, в региона на енергийното съдействие, двете страни са се договорили да усилват напъните си " по основаване на многовариантна система за доставки на енергоносители на интернационалните пазари, включително и в европейско направление ". Президентът на Туркменистан не просто загатва, а акцентира, че работата в тази посока ще продължи освен в двустранен формат, само че и с интернационалните сътрудници. След което отбелязва, че на срещата е била подчертана успеваемостта на срещите във формат " Туркменистан - Азербайджан - Турция ".

Впрочем, Туркменистан е недвусмислено предупреждаван от политическите анализатори, освен от Европа и Съединени американски щати, само че и от прилежащите страни да бъде деликатен в връзките си с Русия и в частност с " Газпром ". Във връзка със срещата сред Илхам Алиев и Гурбангулъ Бердимухамедов, азербайджанската политическа наблюдателка Нурани разяснява, че " Азербайджан е хвърлил на Туркменистан избавителен пояс ". Тя написа:

" Много специалисти още в средата на " нулевите години " (2004 - 2006) заговориха за това, че експортните проекти на " Газпром " надвишават наличните размери газ, с които разполага компанията и изцяло е допустимо Русия да разчита на препродажбата на " синьото гориво " на други страни. Да напомним, че планът " Турски поток " пристигна на мястото на газопровода " Южен поток ", при който се предполагаше създаване на четири ръкава. И най-важното, този беше умислен не на последно място по отношение на азербайджанския газ от " Шах Дениз ІІ ", който Руската федерация мислеше да купува също напряко при сондажите. И когато в Баку направиха избор в интерес на личния си самостоятелен експорт, европейските специалисти установяваха: " Южен поток " загуби смисъл.

Вместо него, Русия пусна " Турски поток ", само че при него към този момент са два ръкава, вместо четири. Не е решен въпросът за износа на газ в Европа (заради което се строи и втория ръкав). Има подозрения в рентабилността на плана. И най-после, мъчно е да се счита за инцидентно съвпадане, че навръх фона на тържествените церемонии в Турция (по завършването на морския сектор на " Турски поток ", бел. авт.), Москва още веднъж предлага на Туркменистан да й продава газ напряко от находището.

Предположението, че " Турски поток " е умислен да препродава туркменски газ има най-малкото право на битие. Другият въпрос е, ще направи ли Туркменистан крачка в посока на същия този " съветски тръбопроводен капан ", от който към този момент няколко години се пробва да се измъкне " [19].

През 2018 година, когато се организира обсъжданата среща, въпросът за Транскаспийския газопровод напълно не е някаква оригиналност. За първи път, концепцията е дефинирана може би през 1996 година. През 1999 година, държавното управление на Туркменистан, Дженерал Електрик и Бехтел Груп стартират предварителни изследвания, като са подписани няколко предварителни съглашения, свързани с Транскаспийския газопровод [26].

Пред плана обаче изникват тежки проблеми, като основната спънка за разрешаването му постоянно изниква въпросът за правният вакуум към статута на Каспийско море. Морските граници сред крайбрежните страни (Русия, Иран, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан) по това време не са прокарани [26].

На плана се опълчват общо взето неприкрито и Русия и Иран, в качеството им на два от главните производители на природен газ в света. Те не желаят планът да напредва и се опълчват на строителството на газопровод в противоречивите води на Каспийско море [26].

По подигравка на ориста, откриването на газовото находище " Шах Дениз " на брега на Азербайджан през 1999 година, в началото се отразява отрицателно на вероятностите на Транскаспийския газопровод. Става по този начин, тъй като откриването на " Шах Дениз " разрешава да се черпи природен газ, който може да се транспортира, като се употребява трасето на Южния газов кулоар (Азербайджан - Грузия - Турция), вместо някой да се занимава с Каспийските интернационално правни разногласия [26].

Въпреки това, концепцията за Транскаспийския газопровод не е изцяло изоставена, тъй като в началото добивът на природен газ в Азербайджан е релативно по-малък. През 2013 година, по газопровода Баку - Тбилиси - Ерзерум се доставят годишно по 4,7 милиарда кубически метра. Още тогава се знае, че включването на находището " Шах Дениз ІІ " ще обезпечи още 10 милиарда кубически метра природен газ за експорт в Европа, само че и това не е задоволително. На всички е ясно, че включването на ресурсите на Туркменистан в доставките по Южния газов кулоар, ще го направи доста по-сериозна опция на съветските газови доставки. Проектът на Транскаспийския газопровод възкръсва. [26]

През пролетта на 2014 година, стартира нова трескава активност по Транскаспийския газопровод. Начинанието е мощно катализирано от съветската намеса в Крим и неговата анексия. Преносът на съветски газ през Украйна става под въпрос и включването на Туркменистан към Южния газов кулоар става изключително привлекателно.

Външният министър на Туркмения - Рашид Мередов, идва на непланирано посещаване в Баку на 2 април 2014 година. Това е първата среща сред високопоставени лица от Туркменистан и Азербайджан измежду 2009 година.

На 11 април 2014 година, президентът на Туркменистан - Бердимухамедов слага акцентиране на Транскаспийския газопровод, като предпочитан план за страната му. На 18 април 2014 година, президентът на азербайджанската държавна нефтена компания - SOCAR идва на незабавно посещаване в Туркменистан и се водят разисквания по опциите за реализиране на плана.

Когато се проучват тези събития, постоянно би трябвало да се има пред тип, че договарянията се водят на фона на едно не изключително положително завещание от близкото минало - президентът на Туркменистан, управлявал преди Бердимухамедов