Мълчанието на знаещите
Авторът е професор по публицистика в Калифорнийски щатски университет - Лонг Бийч.
През есента на 2016 година, тъкмо по времето, когато Доналд Тръмп влизаше в Белия дом, " Facebook " изригна с една колкото невероятна, толкоз и показателна история.
Авторът е професор по публицистика в Калифорнийски щатски университет - Лонг Бийч.
През есента на 2016 година, тъкмо по времето, когато Доналд Тръмп влизаше в Белия дом, " Facebook " изригна с една колкото невероятна, толкоз и показателна история.
Д-р Тамика Крос лети със аероплан на американската самолетна компания Delta, когато на пасажер му прилошава и водачът пита дали има здравно лице на борда. Д-р Крос, която е чернокожа, се отзовава незабавно и с спокоен глас споделя на стюардесата, надвесена над припадналия пасажер, че е експерт по вътрешни заболявания. Стюардесата ѝ хвърля мнителен взор и ѝ просъсква с едвам затулен яд да " не пречи в напрегнатата обстановка " и да си седне на мястото, тъй като не има вяра тя да е в действителност лекар. Д-р Крос е изместена от висок, убеден мъж, който се показва за фелдшер и мигновено получава достъп до припадналия пасажер макар доста по-скромните си медицински знания. За благополучие, потърпевшият се стабилизира, самолетът каца изключително и за него казусът завършва наред.
Д-р Крос обаче слиза от този полет втрещена. Тя споделя историята в обществените медии, след което получава по всякакъв начин извинения от самолетната компания., в която споделя за този и още десетина сходни случаи, когато дами доктори от разнообразни раси са били гледани с искрено съмнение, до момента в който много по-неквалифицирани мъже са получавали автоматизирано доверието да се оправят с рискова здравна обстановка по време на полет.
Реклама
Вестникът ги дава като образци по какъв начин обществото постоянно е склонно да подценява дамите за сметка на мъже с по-ниска подготовка. Това безспорно е по този начин, само че аз постоянно съм виждал в сходни истории и нещо друго: постоянно специалистите с качества, познания и квалификации биват изместени от хора с по-малко умения, които обаче са по-гласовити и напористи.
За това сериозна виновност имат и медиите
Споменах Тръмп неслучайно. През последния век той е бил измежду международните водачи, демонстриращи най-открито неуважение към експертността. И няма значение дали самият той е бил заобиколен от хора с високи професионални качества, колкото и подозрителен да е бил моралът им, тъй като всеки водещ политик основава избрани настроения измежду почитателите си.
Тръмп пристигна на власт, като проповядваше пренебрежение към специалистите, които наричаше според от подтекста " истаблишмент ", " тресавище " или " многознайковци ". Той не предложи някаква нова система за оценяване на знанията, не изиска изпити и инспекции за доказване на умения и качества. Единственото му обръщение беше общото съмнение към съществуващия ред, нихилизъм, който се харесва доста на хора, които нямат особена убеденост в самите себе си и поради това не имат вяра на никого другиго.
Мантрата " Всички са маскари " дава имунитет на оня, който няма предпочитание или умения да бъде способен и виновен като лидер, само че пък безпогрешно напипва най-малкия общ знаменател на антисистемните настроения на масите. Тръмп не е измислил този модел, той просто го употребява доста сполучливо. Социалният психолог Джонатан Хайд назовава този развой " оглупяване " на институциите, което стартира с сходни пишман водачи, само че се подхранва от особеностите на човешките общества.
Реклама
Традиционните медии, даже когато осмиваха Тръмп, в действителност ускоряваха неговото обръщение, тъй като го разпространяваха надалеч оттатък залите и митингите, където кандидат-президентът говореше. Аз съм хвърлял отдалеченото на тв приемника от гняв, когато репортерите на CNN грижливо предаваха брътвежите на Тръмп не от благосклонност, а тъй като по този начин подвигаха рейтинга на предаванията си. Президентът на друга авторитетна телевизионна мрежа по същото време беше споделил: " Тръмп може да е зле за Америка, само че е добре за нас ".
Когато стана президент, Тръмп бързо не помни за пресушаване на " блатото ", за което толкоз говореше. За страдание, насърчаваното по негово време пренебрежение към експертността докара до гибел и страдалчество по време на пандемията тъкмо когато най-вече имахме потребност от целенасочени дейности, и то освен в Съединени американски щати. Пандемията беше международна и болестта на недоверието също. назова това патогенен скепсис. Става въпрос не за несъмнено здравословното качество да подлагаме всичко на трезво подозрение, да търсим доказателства и да не одобряваме нещата на юнашко доверие. Тук приказваме за служителя на реда, който умира от ковид-19, тъй като отхвърля да бъде интубиран в болничното заведение, тъй като има вяра, че лекарите желаят да изкарат пари от заболяването му, или водачът на финансова компания на " Уолстрийт ", който отхвърля предизвестията на съветника си, който го предизвестява за идващия провал на пазара на недвижими парцели, и унищожава компанията си от неприемане, че може да бърка.
Социалните медии постоянно биват упреквани за тази зараза от всеобщо съмнение и не без съображение. По тематиката са направени чудесни документални филми като " Социалната алтернатива " на Джеф Орлофски, написани са проучвания като LikeWar: The Weaponization of Social Media - книга, която, за жалост, още не е преведена на български. Всеки може да изгледа или прочете показанията на някогашната служителка на Фейсбук Франсис Хоуган пред американския Конгрес от есента на 2021 година, които сигурно ще ви раздрусат.
Битките за качество в обществените и обичайните медии са много разнообразни обаче. Почти няма сериозен специалист, който да счита, че модерирането на наличието е сполучлива тактика за възстановяване на обществените медии (гореспоменатият Джонатан Хайд е изтъкнат песимист, както е, чиито възгледи са показани добре в " Социалната алтернатива " ). Промяната в обществените медии би трябвало да бъде обвързвана с това какво се насърчава като държание измежду участниците в тях. Ако връзките ни се построяват въз основата на това дали харесваме или не харесваме нещо, ще сме обречени на повърхностни, прочувствени, най-често гневни или уплашени реакции, които нямат нищо общо с същинския диалог по каквато и да било тематика.
През есента на 2016 година, тъкмо по времето, когато Доналд Тръмп влизаше в Белия дом, " Facebook " изригна с една колкото невероятна, толкоз и показателна история.
Авторът е професор по публицистика в Калифорнийски щатски университет - Лонг Бийч.
През есента на 2016 година, тъкмо по времето, когато Доналд Тръмп влизаше в Белия дом, " Facebook " изригна с една колкото невероятна, толкоз и показателна история.
Д-р Тамика Крос лети със аероплан на американската самолетна компания Delta, когато на пасажер му прилошава и водачът пита дали има здравно лице на борда. Д-р Крос, която е чернокожа, се отзовава незабавно и с спокоен глас споделя на стюардесата, надвесена над припадналия пасажер, че е експерт по вътрешни заболявания. Стюардесата ѝ хвърля мнителен взор и ѝ просъсква с едвам затулен яд да " не пречи в напрегнатата обстановка " и да си седне на мястото, тъй като не има вяра тя да е в действителност лекар. Д-р Крос е изместена от висок, убеден мъж, който се показва за фелдшер и мигновено получава достъп до припадналия пасажер макар доста по-скромните си медицински знания. За благополучие, потърпевшият се стабилизира, самолетът каца изключително и за него казусът завършва наред.
Д-р Крос обаче слиза от този полет втрещена. Тя споделя историята в обществените медии, след което получава по всякакъв начин извинения от самолетната компания., в която споделя за този и още десетина сходни случаи, когато дами доктори от разнообразни раси са били гледани с искрено съмнение, до момента в който много по-неквалифицирани мъже са получавали автоматизирано доверието да се оправят с рискова здравна обстановка по време на полет.
Реклама
Вестникът ги дава като образци по какъв начин обществото постоянно е склонно да подценява дамите за сметка на мъже с по-ниска подготовка. Това безспорно е по този начин, само че аз постоянно съм виждал в сходни истории и нещо друго: постоянно специалистите с качества, познания и квалификации биват изместени от хора с по-малко умения, които обаче са по-гласовити и напористи.
За това сериозна виновност имат и медиите
Споменах Тръмп неслучайно. През последния век той е бил измежду международните водачи, демонстриращи най-открито неуважение към експертността. И няма значение дали самият той е бил заобиколен от хора с високи професионални качества, колкото и подозрителен да е бил моралът им, тъй като всеки водещ политик основава избрани настроения измежду почитателите си.
Тръмп пристигна на власт, като проповядваше пренебрежение към специалистите, които наричаше според от подтекста " истаблишмент ", " тресавище " или " многознайковци ". Той не предложи някаква нова система за оценяване на знанията, не изиска изпити и инспекции за доказване на умения и качества. Единственото му обръщение беше общото съмнение към съществуващия ред, нихилизъм, който се харесва доста на хора, които нямат особена убеденост в самите себе си и поради това не имат вяра на никого другиго.
Мантрата " Всички са маскари " дава имунитет на оня, който няма предпочитание или умения да бъде способен и виновен като лидер, само че пък безпогрешно напипва най-малкия общ знаменател на антисистемните настроения на масите. Тръмп не е измислил този модел, той просто го употребява доста сполучливо. Социалният психолог Джонатан Хайд назовава този развой " оглупяване " на институциите, което стартира с сходни пишман водачи, само че се подхранва от особеностите на човешките общества.
Реклама
Традиционните медии, даже когато осмиваха Тръмп, в действителност ускоряваха неговото обръщение, тъй като го разпространяваха надалеч оттатък залите и митингите, където кандидат-президентът говореше. Аз съм хвърлял отдалеченото на тв приемника от гняв, когато репортерите на CNN грижливо предаваха брътвежите на Тръмп не от благосклонност, а тъй като по този начин подвигаха рейтинга на предаванията си. Президентът на друга авторитетна телевизионна мрежа по същото време беше споделил: " Тръмп може да е зле за Америка, само че е добре за нас ".
Когато стана президент, Тръмп бързо не помни за пресушаване на " блатото ", за което толкоз говореше. За страдание, насърчаваното по негово време пренебрежение към експертността докара до гибел и страдалчество по време на пандемията тъкмо когато най-вече имахме потребност от целенасочени дейности, и то освен в Съединени американски щати. Пандемията беше международна и болестта на недоверието също. назова това патогенен скепсис. Става въпрос не за несъмнено здравословното качество да подлагаме всичко на трезво подозрение, да търсим доказателства и да не одобряваме нещата на юнашко доверие. Тук приказваме за служителя на реда, който умира от ковид-19, тъй като отхвърля да бъде интубиран в болничното заведение, тъй като има вяра, че лекарите желаят да изкарат пари от заболяването му, или водачът на финансова компания на " Уолстрийт ", който отхвърля предизвестията на съветника си, който го предизвестява за идващия провал на пазара на недвижими парцели, и унищожава компанията си от неприемане, че може да бърка.
Социалните медии постоянно биват упреквани за тази зараза от всеобщо съмнение и не без съображение. По тематиката са направени чудесни документални филми като " Социалната алтернатива " на Джеф Орлофски, написани са проучвания като LikeWar: The Weaponization of Social Media - книга, която, за жалост, още не е преведена на български. Всеки може да изгледа или прочете показанията на някогашната служителка на Фейсбук Франсис Хоуган пред американския Конгрес от есента на 2021 година, които сигурно ще ви раздрусат.
Битките за качество в обществените и обичайните медии са много разнообразни обаче. Почти няма сериозен специалист, който да счита, че модерирането на наличието е сполучлива тактика за възстановяване на обществените медии (гореспоменатият Джонатан Хайд е изтъкнат песимист, както е, чиито възгледи са показани добре в " Социалната алтернатива " ). Промяната в обществените медии би трябвало да бъде обвързвана с това какво се насърчава като държание измежду участниците в тях. Ако връзките ни се построяват въз основата на това дали харесваме или не харесваме нещо, ще сме обречени на повърхностни, прочувствени, най-често гневни или уплашени реакции, които нямат нищо общо с същинския диалог по каквато и да било тематика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ