Три фактора ще държат цената на горивата високи дългосрочно
Автор: Светослав Бенчев
Цените на суровия нефт потеглиха нагоре през последните седмици. И, до момента в който краткотрайни фактори оказват краткосрочно въздействие на котировките, дълготрайните вероятности за високи цени не престават да оформят съвършената буря… за потребителите.
Всички усещаме повишението на ценовите трендове през последните седмици. Цените на горивата порастват, като все още те са задвижвани от нормалните стопански и политически данни и събития. И, до момента в който те минават и отпътуват в исторически проект, оформящите се дълготрайни вероятности за стойностите на петрола оставят привкус на извънредно солен обяд. Бъдещето не се обрисува розово за потребителите, които ще би трябвало да свикнат с трайно по-високите цени на черното злато. Печеливши още веднъж ще са страните производителки, които съумяха да преминат през тежките тествания на ценовите войни и понижената икономическа интензивност през миналата година.
Три фактора обуславят заформящото се трайно повишаване – преди всичко това бяха ниските цени на суровината през последните години, следвани от безумните зелени политики на Европейски Съюз, а неотдавна и на Съединени американски щати, след смяната на администрацията и най-после, несъмнено, пандемията от ковид.
Ценовите войни
Ще запомним миналите няколко години със старанието на Саудитска Арабия да ликвидира американската шистова промишленост. В тази борба след това се включи и Руската федерация. Въпреки първичните си триумфи, които всяха ужас на пазара, крайният резултат беше пирова победа. Поддържането на изкуствено ниски цени от ОПЕК посредством механизмите на квотите не докара до мечтаното преустановяване на активността на американските компании, даже в противен случай – направи ги по-гъвкави и по-жизнеспособни. Разбира се, тук не може да не се спомене и свободата, която им бе дадена от администрацията на президента Тръмп. В течение на времето и с развиването на технологиите, цените на добивите им понижиха, сондите можеха бързо да реагират на пазара, да се включват и добиват в къси периоди, което им обезпечи отличен пазарен дял и направи Съединени американски щати най-големия производител на нефт в света. Ниските цени, поддържани от обичайните страни производителки, обаче имаха един голям отрицателен резултат, който в този момент сигурно ще стартира да се отразява на пазара, а точно – неналичието на вложения в развиването и изследването на нови залежи. Очевидно никой не очакваше ценовата война да продължи дълго време, както се случи или просто този фактор бе недооценен от играчите на пазара. Още тогава голям брой анализатори, измежду които и аз самия, предупреждаваха, че в средносрочен проект това ще има отрицателни последствия, а точно – прекомерно високи цени на петрола, които международната стопанска система мъчно ще понесе. Намаляването на финансовите разноски на петролните компании през последните години варира към 30% всяка година, като доближава 35% през 2020 година Подобна бе и обстановката през годините към 2004 година, което приготви достигането на рекордни равнища на петрола през 2008 година Положението в допълнение се драматизира и от обстоятелството, че след приключването на пандемията в Китай, доставките за тази страна надминаха предкризисните равнища и не престават стремително нагоре. Според интернационалната енергийна организация търсенето на нефт ще продължава да пораства, изключително в страните от азиатския континент, защото икономическото им развиване към момента има голям капацитет.
Поради новите левичарски политики на администрацията на президента Байдън надали ще може да се разчита и на американските шистови сонди. Острият завой към зелени политики и оттатък океана най-вероятно ще ограничи опциите им посредством въвеждане на административни ограничавания и затрудняване на активността им. Нещо, което разбираемо вложителите не обичат. А шистовите добиви разчитат на тях.
Зелените абсурди
Мазохистичното наслаждение, което Европейската комисия изпитва при оповестяването на следващата доза „ зелени политики “ би било прелестен детайл от романите на Маркиз дьо Сад, в случай че, за жалост, не беше част от действителността. В последните години се води борба за заличаване на европейската енергетика, а с това и на европейската конкурентоспособност с основно настоящо лице точно брюкселската административна клика. Основно оръжие за пречупването на петролната промишленост е така наречен въглеродна индиферентност, която би трябвало да се доближи, както във времената на плановата стопанска система, след няколко петилетки. През миналите години огромна част от енергийните компании в Европа поеха пътя на развойната активност и вложиха колосални суми за основаване на така наречен „ нискоемисионни течни горива “, които да покриват безумните съвсем нулеви стандарти за СО2 излъчвания, само че да запазят опцията на елементарните хора да запазят колите си с мотори с вътрешно горене. По този метод те няма да има нужда да влагат в електрически автомобили, чиято цена доближава съвсем цената на гарсониера в София и на голям парцел в провинцията. Разбира се, всички тези капиталови разноски бяха за сметка на понижаване на добивна и проучвателна активност, обвързвана с стандартните горива, което в допълнение ще сътвори неналичия на количества на пазара. В допълнение, всички тези разноски на практика ще се окажат безусловно безсмислени, защото съгласно изтекла информация от Брюксел, нискоемисионните течни горива няма да бъдат включени като зелено гориво, или даже като преходно към въглеродна индиферентност, защото Европейска комисия, явно изпълнявайки лобистки ползи, залага на електрическите автомобили и електричеството като метод за бъдещо напредване. Това стана ясно и в последните дни, когато се разбра, че в Брюксел желаят на практика да се спре производството на мотори с вътрешно горене до 2025 година посредством въвеждането на нови стандарти за СО2 излъчвания, така наречен Евро 7.
Не на последно място следва да се спомене и ролята на неправителствените организации, които нападат европейските енергийни компании пред съдилищата, окрилени от същите тези за въглеродна индиферентност. Тук ще загатна само решението на холандски съд, че една петролна компания би трябвало да понижи излъчванията си СО2 с 45% до 2030 година, съпоставено с равнищата от 201 9г. Или да заплати обезщетение за неизпълнението на това обвързване. Тъй като това е на практика невероятно, в случай че решението бъде доказано от по-горна инстанция, това ще значи или разпродажба на една от най-големите европейски компании, или преместването й в пълномощия, която няма за цел да унищожава големи компании, плащащи налози, измервани в стотици милиони и осигуряващи работа за десетки хиляди чиновници. И още една безумна сума, която ще се заплати за сметка на финансовите разноски на сдружението. Най-неприятното е, че този гибелен образец на холандските НПО-та най-вероятно ще стане инфектиран.
Всичко това, несъмнено, е за сметка на европейските сдружения, защото техните съветски или китайски съперници надали в миналото ще се сблъскат с толкоз изкуствено основани проблеми, административни правила и правосъдни каузи. Не инцидентно преди няколко месеца, с усмивка на уста, един почитан чиновник на съветска енергийна компания, загатна че е корав последовател на зелените политики за понижаване на излъчванията, които се ползват в Европейски Съюз.
Коронакризата
Годината на коронакризата е тази с най-голямото понижение на разноски, свързани с добивите и изследването на нови находища – над 34%. Естествено, това беше обусловено от доста ниските цени на суровината и пониженото търсене, дължащо се на рестриктивните мерки в напредването на хората.
И до момента в който в Азия стопанските системи се възвръщат с бързи стъпки, в Европа към момента се приказва за вероятни нови ограничавания, а напредването сред страните-членки на Европейски Съюз е извънредно затруднено и без изгледи да се възвърне в скоро време. Отказът от имунизация е проблем в множеството европейски страни, което неизбежно ще се отрази в нови талази през идващите месеци. А оттова – и свиването на стопанските системи ще продължи. Плановете за възобновяване от рецесията, които се оферират на Европейска комисия от страните се гледат под лупа, с вманиачен възторг, да не би да включват създаване на мощности за фосилни горива или някакъв прикрит тласък за енергийните компании, което в допълнение ще ограничи опциите на европейската стопанска система.
В тази обстановка само печеливши ще са страните производителки. Те ще предложат суровина на високи цени през идващите месеци, която безпроблемно ще търгуват с възстановяващите се азиатски стопански системи. А защото зелената фантазия на Европейски Съюз е неразбираема и далечна, съюзът ще разчита на стандартните горива за превоз на артикули и напредване на хора. Високите цени на горивата ще затруднят възобновяване на стопанската система, ще провокират инфлация и ще доведат до повишение на цените на стоките и понижаване на покупателната дарба на европейците. Вероятно още веднъж ще си напомним цени от към и над 100 $ за барел, в случай че не се случи нещо изключително в международен мащаб.
Жалкото в цялата обстановка е, че доста от описаните процеси можеха да бъдат ръководени доста по-добре от европейския политически хайлайф. Очевидно обаче измежду значимите за европейското статукво въпроси е кой да седне на единствения стол, което в следствие предизвиква бодърствуване, както и дали цветовете на дъгата ще изгреят над Будапеща. А че цената за това няма да платят Урсула и Шарл, коства ми се, е ясно…
Цените на суровия нефт потеглиха нагоре през последните седмици. И, до момента в който краткотрайни фактори оказват краткосрочно въздействие на котировките, дълготрайните вероятности за високи цени не престават да оформят съвършената буря… за потребителите.
Всички усещаме повишението на ценовите трендове през последните седмици. Цените на горивата порастват, като все още те са задвижвани от нормалните стопански и политически данни и събития. И, до момента в който те минават и отпътуват в исторически проект, оформящите се дълготрайни вероятности за стойностите на петрола оставят привкус на извънредно солен обяд. Бъдещето не се обрисува розово за потребителите, които ще би трябвало да свикнат с трайно по-високите цени на черното злато. Печеливши още веднъж ще са страните производителки, които съумяха да преминат през тежките тествания на ценовите войни и понижената икономическа интензивност през миналата година.
Три фактора обуславят заформящото се трайно повишаване – преди всичко това бяха ниските цени на суровината през последните години, следвани от безумните зелени политики на Европейски Съюз, а неотдавна и на Съединени американски щати, след смяната на администрацията и най-после, несъмнено, пандемията от ковид.
Ценовите войни
Ще запомним миналите няколко години със старанието на Саудитска Арабия да ликвидира американската шистова промишленост. В тази борба след това се включи и Руската федерация. Въпреки първичните си триумфи, които всяха ужас на пазара, крайният резултат беше пирова победа. Поддържането на изкуствено ниски цени от ОПЕК посредством механизмите на квотите не докара до мечтаното преустановяване на активността на американските компании, даже в противен случай – направи ги по-гъвкави и по-жизнеспособни. Разбира се, тук не може да не се спомене и свободата, която им бе дадена от администрацията на президента Тръмп. В течение на времето и с развиването на технологиите, цените на добивите им понижиха, сондите можеха бързо да реагират на пазара, да се включват и добиват в къси периоди, което им обезпечи отличен пазарен дял и направи Съединени американски щати най-големия производител на нефт в света. Ниските цени, поддържани от обичайните страни производителки, обаче имаха един голям отрицателен резултат, който в този момент сигурно ще стартира да се отразява на пазара, а точно – неналичието на вложения в развиването и изследването на нови залежи. Очевидно никой не очакваше ценовата война да продължи дълго време, както се случи или просто този фактор бе недооценен от играчите на пазара. Още тогава голям брой анализатори, измежду които и аз самия, предупреждаваха, че в средносрочен проект това ще има отрицателни последствия, а точно – прекомерно високи цени на петрола, които международната стопанска система мъчно ще понесе. Намаляването на финансовите разноски на петролните компании през последните години варира към 30% всяка година, като доближава 35% през 2020 година Подобна бе и обстановката през годините към 2004 година, което приготви достигането на рекордни равнища на петрола през 2008 година Положението в допълнение се драматизира и от обстоятелството, че след приключването на пандемията в Китай, доставките за тази страна надминаха предкризисните равнища и не престават стремително нагоре. Според интернационалната енергийна организация търсенето на нефт ще продължава да пораства, изключително в страните от азиатския континент, защото икономическото им развиване към момента има голям капацитет.
Поради новите левичарски политики на администрацията на президента Байдън надали ще може да се разчита и на американските шистови сонди. Острият завой към зелени политики и оттатък океана най-вероятно ще ограничи опциите им посредством въвеждане на административни ограничавания и затрудняване на активността им. Нещо, което разбираемо вложителите не обичат. А шистовите добиви разчитат на тях.
Зелените абсурди
Мазохистичното наслаждение, което Европейската комисия изпитва при оповестяването на следващата доза „ зелени политики “ би било прелестен детайл от романите на Маркиз дьо Сад, в случай че, за жалост, не беше част от действителността. В последните години се води борба за заличаване на европейската енергетика, а с това и на европейската конкурентоспособност с основно настоящо лице точно брюкселската административна клика. Основно оръжие за пречупването на петролната промишленост е така наречен въглеродна индиферентност, която би трябвало да се доближи, както във времената на плановата стопанска система, след няколко петилетки. През миналите години огромна част от енергийните компании в Европа поеха пътя на развойната активност и вложиха колосални суми за основаване на така наречен „ нискоемисионни течни горива “, които да покриват безумните съвсем нулеви стандарти за СО2 излъчвания, само че да запазят опцията на елементарните хора да запазят колите си с мотори с вътрешно горене. По този метод те няма да има нужда да влагат в електрически автомобили, чиято цена доближава съвсем цената на гарсониера в София и на голям парцел в провинцията. Разбира се, всички тези капиталови разноски бяха за сметка на понижаване на добивна и проучвателна активност, обвързвана с стандартните горива, което в допълнение ще сътвори неналичия на количества на пазара. В допълнение, всички тези разноски на практика ще се окажат безусловно безсмислени, защото съгласно изтекла информация от Брюксел, нискоемисионните течни горива няма да бъдат включени като зелено гориво, или даже като преходно към въглеродна индиферентност, защото Европейска комисия, явно изпълнявайки лобистки ползи, залага на електрическите автомобили и електричеството като метод за бъдещо напредване. Това стана ясно и в последните дни, когато се разбра, че в Брюксел желаят на практика да се спре производството на мотори с вътрешно горене до 2025 година посредством въвеждането на нови стандарти за СО2 излъчвания, така наречен Евро 7.
Не на последно място следва да се спомене и ролята на неправителствените организации, които нападат европейските енергийни компании пред съдилищата, окрилени от същите тези за въглеродна индиферентност. Тук ще загатна само решението на холандски съд, че една петролна компания би трябвало да понижи излъчванията си СО2 с 45% до 2030 година, съпоставено с равнищата от 201 9г. Или да заплати обезщетение за неизпълнението на това обвързване. Тъй като това е на практика невероятно, в случай че решението бъде доказано от по-горна инстанция, това ще значи или разпродажба на една от най-големите европейски компании, или преместването й в пълномощия, която няма за цел да унищожава големи компании, плащащи налози, измервани в стотици милиони и осигуряващи работа за десетки хиляди чиновници. И още една безумна сума, която ще се заплати за сметка на финансовите разноски на сдружението. Най-неприятното е, че този гибелен образец на холандските НПО-та най-вероятно ще стане инфектиран.
Всичко това, несъмнено, е за сметка на европейските сдружения, защото техните съветски или китайски съперници надали в миналото ще се сблъскат с толкоз изкуствено основани проблеми, административни правила и правосъдни каузи. Не инцидентно преди няколко месеца, с усмивка на уста, един почитан чиновник на съветска енергийна компания, загатна че е корав последовател на зелените политики за понижаване на излъчванията, които се ползват в Европейски Съюз.
Коронакризата
Годината на коронакризата е тази с най-голямото понижение на разноски, свързани с добивите и изследването на нови находища – над 34%. Естествено, това беше обусловено от доста ниските цени на суровината и пониженото търсене, дължащо се на рестриктивните мерки в напредването на хората.
И до момента в който в Азия стопанските системи се възвръщат с бързи стъпки, в Европа към момента се приказва за вероятни нови ограничавания, а напредването сред страните-членки на Европейски Съюз е извънредно затруднено и без изгледи да се възвърне в скоро време. Отказът от имунизация е проблем в множеството европейски страни, което неизбежно ще се отрази в нови талази през идващите месеци. А оттова – и свиването на стопанските системи ще продължи. Плановете за възобновяване от рецесията, които се оферират на Европейска комисия от страните се гледат под лупа, с вманиачен възторг, да не би да включват създаване на мощности за фосилни горива или някакъв прикрит тласък за енергийните компании, което в допълнение ще ограничи опциите на европейската стопанска система.
В тази обстановка само печеливши ще са страните производителки. Те ще предложат суровина на високи цени през идващите месеци, която безпроблемно ще търгуват с възстановяващите се азиатски стопански системи. А защото зелената фантазия на Европейски Съюз е неразбираема и далечна, съюзът ще разчита на стандартните горива за превоз на артикули и напредване на хора. Високите цени на горивата ще затруднят възобновяване на стопанската система, ще провокират инфлация и ще доведат до повишение на цените на стоките и понижаване на покупателната дарба на европейците. Вероятно още веднъж ще си напомним цени от към и над 100 $ за барел, в случай че не се случи нещо изключително в международен мащаб.
Жалкото в цялата обстановка е, че доста от описаните процеси можеха да бъдат ръководени доста по-добре от европейския политически хайлайф. Очевидно обаче измежду значимите за европейското статукво въпроси е кой да седне на единствения стол, което в следствие предизвиква бодърствуване, както и дали цветовете на дъгата ще изгреят над Будапеща. А че цената за това няма да платят Урсула и Шарл, коства ми се, е ясно…
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ