Столетницата Несибе пие по 10 кафета и има кръвно на космона...
Автор: ОЛЯ АЛ АХМЕД
В превод от арабски Насибе значи " късметлийка ". Със сигурност е по този начин, тъй като усмихнатата баба от първомайското село Езерово към този момент е на 100 години. Жизнерадостна, радостна, приказлива, може да изрецитира наизуст молебствия от Корана!
Родила е 11 деца, множеството на равнищата, където с камък е късала пъпната им шнур и е продължавала да работи! През живота си доктор не е видяла и хапче не е пила! Обича кашичка от коприва и пие доста кафе и кола.
Несибе Сюлейман Хашим е родена на 10 март 1921 година в Керезтърлъ, през днешния ден Йончево, махала на известното село Паничково по пътя от Асеновград за Кърджали. През 1959 година се преселва в Сърница. Омъжва се едвам на 16 години, а година по-късно ражда първата си рожба. След като късала пъпната шнур с камък, измивала ги, повивала ги в престилката си и им правела люлка от бохча на дървото. Първият й мъж се казвал Сюлейман, бил добър човек и грижлив брачен партньор, само че умрял рано. Оставил я вдовица с три девойки и две момчета. Споходила я и нова тъга - първородният й наследник умрял неуместно по време на лов с другари.Понеже не се гледало с положително око на самотна жена, околните й я омъжват наново за Бехчет.
Вторият й мъж бил сирак, по млад от нея с 10 години
От него има още шест деца - три момчета и три девойки. Последните ги ражда на 42 години. Елфиде и брат й Мустафа са близнаци, родени 1962 година в болница, всичките предишни са родени у дома и на равнищата. Записвала ги по две, с цел да не се разкарва до Кърджали всяка година. Не помни месеците, когато е раждала. Казва, че едните са родени по беритба, когато със сърпа са жънели, а другите помни, че ги родила на посев. Но кой да знае, че Бехчет е страдал от тежка бъбречна непълнота. По това време хората по селата не са се изследвали, не са ходили на лекар. Така и Бехчет се споминал рано. За зла орис и шестте му деца наследяват проблемите с бъбреците и всички са на хемодиализа. Трима към този момент са умряли, а на другите медицината им оказва помощ да оцелеят. Децата на баба Несибе от първия й брачен партньор, с изключение на неуместно починалия първороден наследник, са живи и здрави и са на по 80 години.
Цял живот Несибе се е трудила на къра от мрачно до мрачно. Засявали декари с жито, гледали и доста картофи. Имали хамбар, мелели брашно. От царевица си правили олио. Имали и един декар с тютюн.
Баба Несибе помни всичко! Не бях виждала по-бистър разум от този на тази стогодишна селска жена!
Разказва за чумата и испанския грип, а в този момент знае даже за ковида!
Смята, че новият вирус е пратен от Аллах, тъй като хората са станали доста неприятни, напряко зверове. Младите пък страдали и боледували, тъй като не почитат родителите си, не се молят и нямат боязън от Бога.
Столетницата е претърпяла няколко войни. Помни по какъв начин минавали бойците през селото, а тя ги хранела и им месела питки за път. Не може да не помни и тътена на самолетите, които прелитали над селото.
" Страшно беше. Избягахме в гората. Ядяхме каквото намерим, печехме на жарта питките “, споделя баба Несибе. Никога не е имала ток и вода в къщата си. Вода носели от бунара, светели си с фенери. Не знае какво е болница, даже и последните си деца желала да ги роди у дома, само че родата упорствали за болница, тъй като била към този момент на 42, пък и носела близнаци.
Несибе в никакъв случай през живота си не е взимала детски надбавки или обществени помощи, не е знаела към кого да се обърне и къде да отиде. Не познавала законите, останала си и необразована, само че пък може да брои парите. Свикнала е да върви пеш десетки километри всеки ден. Така стигала до Искра и Драгойново, където заменяла жито против въглища. Стоката я товарела на магарета, а тя ходила пеш до него.
Духът й е тъкмо толкоз здрав и жизнен като тялото й. Докато й бях на посетители, беше в прелестно въодушевление, непрестанно се смееше и доста ми се радваше.
Сред тежките мемоари е по какъв начин поради Възродителния развой през 1989 година се преселва в Турция. Заедно с множеството й деца, братя и сестри. Но след време се завръщат от Измир и се откриват в село Воден. От двадесет години живее в Езерово при последната си щерка, близначката, която взема майка си при себе си, откакто остава вдовица.
Баба Несибе споделя, че е доста щастлива, тъй като, където и да живее, е измежду наследниците си, а те са доста - над 55 внуци, правнуци и праправнуци - 4 генерации. Невероятно е, че помни всекиго по име и знае всеки внук на кое от децата е наследник или щерка. Двете с щерка й Елфиде живеят добре, не се оплакват, с двете пенсии се оправят изцяло.
„ Човек, като си знае сметката и масрафа, постоянно ще стигнат парите “,
твърди Елфиде. Къщата, в която ме посрещат, свети от непорочност! Стените са боядисани, килимите са нови и чисти, на всички места ухае на ново и чисто. Носи се миризмата на хубавото турско кафе, с което ме почерпиха. Баба Несибе обожава напитката, може да изпие 10 кафета дневно и нищо и няма. Има пулс и кръвно на космонавт! Обича също кола, пие и фанта лимон.
Сред дребното й прищявки е, че не яде вчерашна гозба, желае прясно сготвена! Иначе споделя, че през живота най-вече е яла коприва, лапад и картофи и че те са я докарали до тия 100 години. Любимото ядене на столетницата е каша от коприва, качамак със сиренце и кешкет (вид жито)! На млади години си спомня, че е яла доста люто, в този момент поради щерка й не готвят люти манджи, другояче би си хапнала.
На остарели години си разрешава пастички, тортички с газирани питиета. Често пие компоти вместо вода.
Несибе е единствената останала от нейните 10 братя и сестри. Всички са умряли над 95-годишна възраст.
Столетницата е удовлетворена от днешния живот, обича да гледа телевизия и си има даже обичани сериали. Впечатлява с паметта си околните. Когато щерка й скрие нещо някъде, авансово й споделя къде го поставя, с цел да го помни тя, тъй като Елфиде ще не помни.
Гостуването ми при баба Несибе приключва с три сури от Корана, които тя ми сподели на ослепителен литературен арабски език - Ал Фатиха, Ал Курси и Ал Самадия.
В превод от арабски Насибе значи " късметлийка ". Със сигурност е по този начин, тъй като усмихнатата баба от първомайското село Езерово към този момент е на 100 години. Жизнерадостна, радостна, приказлива, може да изрецитира наизуст молебствия от Корана!
Родила е 11 деца, множеството на равнищата, където с камък е късала пъпната им шнур и е продължавала да работи! През живота си доктор не е видяла и хапче не е пила! Обича кашичка от коприва и пие доста кафе и кола.
Несибе Сюлейман Хашим е родена на 10 март 1921 година в Керезтърлъ, през днешния ден Йончево, махала на известното село Паничково по пътя от Асеновград за Кърджали. През 1959 година се преселва в Сърница. Омъжва се едвам на 16 години, а година по-късно ражда първата си рожба. След като късала пъпната шнур с камък, измивала ги, повивала ги в престилката си и им правела люлка от бохча на дървото. Първият й мъж се казвал Сюлейман, бил добър човек и грижлив брачен партньор, само че умрял рано. Оставил я вдовица с три девойки и две момчета. Споходила я и нова тъга - първородният й наследник умрял неуместно по време на лов с другари.Понеже не се гледало с положително око на самотна жена, околните й я омъжват наново за Бехчет.
Вторият й мъж бил сирак, по млад от нея с 10 години
От него има още шест деца - три момчета и три девойки. Последните ги ражда на 42 години. Елфиде и брат й Мустафа са близнаци, родени 1962 година в болница, всичките предишни са родени у дома и на равнищата. Записвала ги по две, с цел да не се разкарва до Кърджали всяка година. Не помни месеците, когато е раждала. Казва, че едните са родени по беритба, когато със сърпа са жънели, а другите помни, че ги родила на посев. Но кой да знае, че Бехчет е страдал от тежка бъбречна непълнота. По това време хората по селата не са се изследвали, не са ходили на лекар. Така и Бехчет се споминал рано. За зла орис и шестте му деца наследяват проблемите с бъбреците и всички са на хемодиализа. Трима към този момент са умряли, а на другите медицината им оказва помощ да оцелеят. Децата на баба Несибе от първия й брачен партньор, с изключение на неуместно починалия първороден наследник, са живи и здрави и са на по 80 години.
Цял живот Несибе се е трудила на къра от мрачно до мрачно. Засявали декари с жито, гледали и доста картофи. Имали хамбар, мелели брашно. От царевица си правили олио. Имали и един декар с тютюн.
Баба Несибе помни всичко! Не бях виждала по-бистър разум от този на тази стогодишна селска жена!
Разказва за чумата и испанския грип, а в този момент знае даже за ковида!
Смята, че новият вирус е пратен от Аллах, тъй като хората са станали доста неприятни, напряко зверове. Младите пък страдали и боледували, тъй като не почитат родителите си, не се молят и нямат боязън от Бога.
Столетницата е претърпяла няколко войни. Помни по какъв начин минавали бойците през селото, а тя ги хранела и им месела питки за път. Не може да не помни и тътена на самолетите, които прелитали над селото.
" Страшно беше. Избягахме в гората. Ядяхме каквото намерим, печехме на жарта питките “, споделя баба Несибе. Никога не е имала ток и вода в къщата си. Вода носели от бунара, светели си с фенери. Не знае какво е болница, даже и последните си деца желала да ги роди у дома, само че родата упорствали за болница, тъй като била към този момент на 42, пък и носела близнаци.
Несибе в никакъв случай през живота си не е взимала детски надбавки или обществени помощи, не е знаела към кого да се обърне и къде да отиде. Не познавала законите, останала си и необразована, само че пък може да брои парите. Свикнала е да върви пеш десетки километри всеки ден. Така стигала до Искра и Драгойново, където заменяла жито против въглища. Стоката я товарела на магарета, а тя ходила пеш до него.
Духът й е тъкмо толкоз здрав и жизнен като тялото й. Докато й бях на посетители, беше в прелестно въодушевление, непрестанно се смееше и доста ми се радваше.
Сред тежките мемоари е по какъв начин поради Възродителния развой през 1989 година се преселва в Турция. Заедно с множеството й деца, братя и сестри. Но след време се завръщат от Измир и се откриват в село Воден. От двадесет години живее в Езерово при последната си щерка, близначката, която взема майка си при себе си, откакто остава вдовица.
Баба Несибе споделя, че е доста щастлива, тъй като, където и да живее, е измежду наследниците си, а те са доста - над 55 внуци, правнуци и праправнуци - 4 генерации. Невероятно е, че помни всекиго по име и знае всеки внук на кое от децата е наследник или щерка. Двете с щерка й Елфиде живеят добре, не се оплакват, с двете пенсии се оправят изцяло.
„ Човек, като си знае сметката и масрафа, постоянно ще стигнат парите “,
твърди Елфиде. Къщата, в която ме посрещат, свети от непорочност! Стените са боядисани, килимите са нови и чисти, на всички места ухае на ново и чисто. Носи се миризмата на хубавото турско кафе, с което ме почерпиха. Баба Несибе обожава напитката, може да изпие 10 кафета дневно и нищо и няма. Има пулс и кръвно на космонавт! Обича също кола, пие и фанта лимон.
Сред дребното й прищявки е, че не яде вчерашна гозба, желае прясно сготвена! Иначе споделя, че през живота най-вече е яла коприва, лапад и картофи и че те са я докарали до тия 100 години. Любимото ядене на столетницата е каша от коприва, качамак със сиренце и кешкет (вид жито)! На млади години си спомня, че е яла доста люто, в този момент поради щерка й не готвят люти манджи, другояче би си хапнала.
На остарели години си разрешава пастички, тортички с газирани питиета. Често пие компоти вместо вода.
Несибе е единствената останала от нейните 10 братя и сестри. Всички са умряли над 95-годишна възраст.
Столетницата е удовлетворена от днешния живот, обича да гледа телевизия и си има даже обичани сериали. Впечатлява с паметта си околните. Когато щерка й скрие нещо някъде, авансово й споделя къде го поставя, с цел да го помни тя, тъй като Елфиде ще не помни.
Гостуването ми при баба Несибе приключва с три сури от Корана, които тя ми сподели на ослепителен литературен арабски език - Ал Фатиха, Ал Курси и Ал Самадия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ