Камбаната на Спахиево буди и съседните села
Автор: ОЛЯ АЛ АХМЕД
За жителите на Спахиево издигащият се на 950 метра връх Аида (Мечковец) е като покровител, под който се е сгушило селото. То се намира в югоизточните скатове на Родопите, на юг от курорта Минерални бани и на 20 км на запад от Хасково. Името му идва от спахия, както се наричали конниците във войската на Османската империя, на които султанът раздавал парцели.
Местните българи обаче са били луди и непокорни глави. В прилежащите гори са се подвизавали хайдутите Ангел челник, Таню челник и Митю Ганев. Прочутата Рада челник също стигала до селото. На нея е кръстена местността Радин двор, а Сръбкова равнища носи името на нейния байрактар Сръбко. Тук е израснал и живял известният аграрни лидер в Хасково Благой Петров, свиреп погубен през 1925 година. Спахиевци са попълнили и партизанския отряд „ Асен Златаров “.
Иначе селото съществува под турското име Сихпели от 1865 година През 1906 година е преименувано на Спахиево с декрет №461 от 2 декември1906 година, оповестен в Държавен вестник, сочат архивите. Местните настояват, че до края на ХIX век тук живеели единствено турци, а в селото имало османска администрация, която събирала налозите от района.
След Освобождението настанало огромно преселение
Турците се изселили, а вместо тях пристигнали българи от прилежащите села Брястово, Сърница, Буково, Гарваното, Габрово, които си вадели хляба от нивите и добитъка. От Родопите пък пристигнали най-вече занаятчии - зидари, калайджии, бакърджии, търговци. Всички обаче били ревностни християни и по тази причина през 1907-1908 година преустроили остарялата турска джамия в черква. Главен архитект и занаятчия бил зидар-дърводелецът Костадин Колев Чакърджиев-Пропистанина, а нужните пари били събрани с дарения. Черквата се надгражда и уголемява на изток, а по средата са сложени дървени колони. Обзаведена е с богат иконостас, Архиерейският престол е направен и дарен от Костадин Колев, един от най-начетените и образовани хора по това време. Кръщават светата обител " Рождество Богородично “. Пръв духовник в нея е отец Добри Иванов от Сърница, служил от 1909 до 1914 година и от 1927 до 1934 година. През 1928 година се подема самодейност за изграждане на камбанария към църквата. За няколко месеца се събират средства и
тя е построена от дялан камък и купол в характерен съветски жанр във формата на луковица,
обкована със сребърни люспи. Отгоре е комплициран правоверен православен кръст. Камбаната тежи няколко тона и е дарена от двама поданици на прилежащото село Сърница, само че до ден сегашен никой не знае имената им. Такава камбанария няма в нито едно село на запад от Хасково. Звънът на голямата камбана е толкоз мощен, че се чува чак до Болярово и другите прилежащи села.
Никой не знае от кое място са неповторимите антични икони на олтара, които са рисувани върху платно. Такива съм виждала единствено в Русия и са присъщи на старинна съветска зографска школа. " Иконите са от време оно, донесени през Македония, навити на рула “, разясни зетят на 74-годишната баба Станка, която пристигна да ми отвори храма, който е наличен единствено на огромните празници. Аз имах шанс, че попаднах в селото навръх Въведение Богородично, 21 ноември. На площада пък се сблъсках с най-правилния в такива случаи човек - кметицата Здравка Христова, която по този начин общително ми даде информацията за храма. В него от пръв взор вършат усещане и
истински атонски икони, подаяние от грък, който ги наследил от татко си.
По църковния канон всяка черква носи името на светеца, който е спретнат от дясната страна на Света Богородица при подредбата на олтарните икони. Тук отдясно на Божията Майка беше свети Николай Чудотворец! Което е доказателство, че този храм хипотетично е би трябвало в миналото да е носел неговото име.
През 2016 година с дарителски средства е изработен ремонт на купола на камбанарията, който в настоящия си тип възпроизвежда делото на майсторите от построяването му. Стария го съхраняват за спомен в двора на църквата.
Освен цитадела на вярата, храмът в Спахиево е давал и култура. Още през 1908 година в преустроената църква са построени и две стаи за образование на децата. В началото хлапетата седели на пода и пишели на плоча с калем и на пасъчник. По-късно са направени четириместни чинове, употребени чак до 1954 година. Изучавали са български език, математика, природознание, вероучение, изобразяване и физкултура. Първите даскали никой към този момент не ги помни, само че и до момента се споделя за Стефан и Василка и семейство Карагьозови от Хасково, които изучили доста от локалните деца.
Някога храмът се е пълнел с хора, само че в този момент селото е опустяло. " Празни, опустели къщи, кой да пристигна. Затуй отваряме храма единствено на огромните празници, когато все някой ще влезе да се помоли и да възпламени свещ ", изяснява с горест баба Станка. За " Рождество Богородично " храмовият празник е на 8 септември, когато спахиевци почитат своята света обител.
За жителите на Спахиево издигащият се на 950 метра връх Аида (Мечковец) е като покровител, под който се е сгушило селото. То се намира в югоизточните скатове на Родопите, на юг от курорта Минерални бани и на 20 км на запад от Хасково. Името му идва от спахия, както се наричали конниците във войската на Османската империя, на които султанът раздавал парцели.
Местните българи обаче са били луди и непокорни глави. В прилежащите гори са се подвизавали хайдутите Ангел челник, Таню челник и Митю Ганев. Прочутата Рада челник също стигала до селото. На нея е кръстена местността Радин двор, а Сръбкова равнища носи името на нейния байрактар Сръбко. Тук е израснал и живял известният аграрни лидер в Хасково Благой Петров, свиреп погубен през 1925 година. Спахиевци са попълнили и партизанския отряд „ Асен Златаров “.
Иначе селото съществува под турското име Сихпели от 1865 година През 1906 година е преименувано на Спахиево с декрет №461 от 2 декември1906 година, оповестен в Държавен вестник, сочат архивите. Местните настояват, че до края на ХIX век тук живеели единствено турци, а в селото имало османска администрация, която събирала налозите от района.
След Освобождението настанало огромно преселение
Турците се изселили, а вместо тях пристигнали българи от прилежащите села Брястово, Сърница, Буково, Гарваното, Габрово, които си вадели хляба от нивите и добитъка. От Родопите пък пристигнали най-вече занаятчии - зидари, калайджии, бакърджии, търговци. Всички обаче били ревностни християни и по тази причина през 1907-1908 година преустроили остарялата турска джамия в черква. Главен архитект и занаятчия бил зидар-дърводелецът Костадин Колев Чакърджиев-Пропистанина, а нужните пари били събрани с дарения. Черквата се надгражда и уголемява на изток, а по средата са сложени дървени колони. Обзаведена е с богат иконостас, Архиерейският престол е направен и дарен от Костадин Колев, един от най-начетените и образовани хора по това време. Кръщават светата обител " Рождество Богородично “. Пръв духовник в нея е отец Добри Иванов от Сърница, служил от 1909 до 1914 година и от 1927 до 1934 година. През 1928 година се подема самодейност за изграждане на камбанария към църквата. За няколко месеца се събират средства и
тя е построена от дялан камък и купол в характерен съветски жанр във формата на луковица,
обкована със сребърни люспи. Отгоре е комплициран правоверен православен кръст. Камбаната тежи няколко тона и е дарена от двама поданици на прилежащото село Сърница, само че до ден сегашен никой не знае имената им. Такава камбанария няма в нито едно село на запад от Хасково. Звънът на голямата камбана е толкоз мощен, че се чува чак до Болярово и другите прилежащи села.
Никой не знае от кое място са неповторимите антични икони на олтара, които са рисувани върху платно. Такива съм виждала единствено в Русия и са присъщи на старинна съветска зографска школа. " Иконите са от време оно, донесени през Македония, навити на рула “, разясни зетят на 74-годишната баба Станка, която пристигна да ми отвори храма, който е наличен единствено на огромните празници. Аз имах шанс, че попаднах в селото навръх Въведение Богородично, 21 ноември. На площада пък се сблъсках с най-правилния в такива случаи човек - кметицата Здравка Христова, която по този начин общително ми даде информацията за храма. В него от пръв взор вършат усещане и
истински атонски икони, подаяние от грък, който ги наследил от татко си.
По църковния канон всяка черква носи името на светеца, който е спретнат от дясната страна на Света Богородица при подредбата на олтарните икони. Тук отдясно на Божията Майка беше свети Николай Чудотворец! Което е доказателство, че този храм хипотетично е би трябвало в миналото да е носел неговото име.
През 2016 година с дарителски средства е изработен ремонт на купола на камбанарията, който в настоящия си тип възпроизвежда делото на майсторите от построяването му. Стария го съхраняват за спомен в двора на църквата.
Освен цитадела на вярата, храмът в Спахиево е давал и култура. Още през 1908 година в преустроената църква са построени и две стаи за образование на децата. В началото хлапетата седели на пода и пишели на плоча с калем и на пасъчник. По-късно са направени четириместни чинове, употребени чак до 1954 година. Изучавали са български език, математика, природознание, вероучение, изобразяване и физкултура. Първите даскали никой към този момент не ги помни, само че и до момента се споделя за Стефан и Василка и семейство Карагьозови от Хасково, които изучили доста от локалните деца.
Някога храмът се е пълнел с хора, само че в този момент селото е опустяло. " Празни, опустели къщи, кой да пристигна. Затуй отваряме храма единствено на огромните празници, когато все някой ще влезе да се помоли и да възпламени свещ ", изяснява с горест баба Станка. За " Рождество Богородично " храмовият празник е на 8 септември, когато спахиевци почитат своята света обител.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ