Андрей Кончаловски: Путин демонстрира абсолютно героична смелост
Автор:
На 20 август режисьорът Андрей Кончаловски чества 85-ия си рожден ден. В момента Андрей Сергеевич работи върху поредност за Октомврийската гражданска война. Оттук започнахме диалога си.
- В новата си поредност засягате доста мъчителни тематики, Андрей Сергеевич. Разцеплението в съветското общество, настъпило след октомври 1917 година, това разделяне на червени и бели към момента не е изгладено. А някои споделят, че тази революция към момента не е завършила. Можем ли да се научим да заобикаляме сходни нещастия, като погледнем обратно към тези дни? Или разривът в Русия е неминуем?
- Разговорът за разколите в Русия изисква сериозен исторически обзор. Те не стартират през октомври 1917 година В църквата настава ерес, който, наред с други неща, води до Стрелецкия протест през 1682 година И още - разривът в обществото, настъпил по време на ръководството на Петър Велики, който, както написа съветският мъдрец Михаил Гершензон, "покрил Русия с тънкото покривало на европейската цивилизация. Руското общество претърпява раздор по времето на Петър Велики, който води до образуването на тънкия пласт на европейската цивилизация, упоменат от Гершензон, и на тектоничната плоча на съветското схващане - дълбокото, селското, което е изцяло непознато на Европа. Трябва да отбележа обаче, че в случай че европейският дух ще остане някъде през идващите няколко десетилетия, то това ще бъде в Русия, защото самата Европа старателно се самоунищожава. И го прави с изумителна скорост.
Така че разединението е особено за съветския народ и за цялата ни просвета. Николай Лесков, великият съветски публицист, който беше погубен от демократичната съветска литературна рецензия и стана неин страдалец, отбелязва в една от публикациите си, че локалните либерали избират да се управляват от лозунга "ако не си с нас, значи си лукавец "; това е надълбоко вкоренено в нашето съветско схващане. Манихейство - нещо или е черно, или бяло. Няма помиряване - постоянно има спор. Затова определящото качество на съветския човек е принципността, неподкупността - и отсъствието на каквото и да било предпочитание за примирие. Но! Времето лекува всичко - би трябвало да помним това.
Аз, въпреки това, се пробвам да се придържам към друга парадигма. Има една красива фраза: "Не се бори с тъмнината - носѝ светлина ". Дори една свещ разсейва мрака. Но защото съм руснак, за мен е присъща и категоричността в преценките. Затова признавам, че определената от мен линия на държание не е лесна. Но това ми оказва помощ да схвана какво би трябвало да върша в живота.
- В интернет се водят доста полемики за това дали Русия е част от европейската или от азиатската цивилизация. Един от съперниците твърди, че Русия по принцип е самодостатъчна както в геополитически, по този начин и в културен проект. Но за каква културна самодостатъчност можем да приказваме, в случай че системата ни за киноразпространение плаче, че е на път да почине без холивудски филми, а няколко наши писатели мъчно влизат в първата десетка на най-продаваните модерни създатели в страната?
- Знаете ли кое е най-трудното нещо в медицината? Въпросът не е в намирането на вярното лекуване, а в слагането на вярната диагноза. Затова, когато приказваме за това за какво в последно време сме станали толкоз подвластни от западната просвета, ще се опитаме да стигнем до първопричините. На първо място, това е въздействието на Съединени американски щати посредством "меката мощ ". Американското въздействие върху Европа, което продължава към този момент половин век, в този момент доближи и до нас. За разлика да вземем за пример от Китай, чиято просвета по-успешно устоява на това въздействие.
Формирането на усета към този момент е по-скоро въпрос на маркетинг, който става все по-токсичен и изцяло утилитарен. А днешното холивудско кино не се разграничава доста от "Макдоналдс ". В края на краищата "Макдоналдс " не е националната американска храна, "Макдоналдс " е мултинационална корпорация, която единствено опакова американския мит. Американската храна е тиквен къс, барбекю на тревата, а не Бигмак. А холивудското кино, без значение дали е на Дисни, Сони или Марвел, не е американска просвета, а транснационален артикул, пластмасов, без усет и аромат, на който посредством общественото инженерство се поддават оптимален брой консуматори. Истинското американско кино е фестивалът "Сънданс ", да вземем за пример, където самостоятелни режисьори се пробват да опишат същинската история на американския живот в своите филми.
Сегашната съветска аудитория е от поколението, израснало след рухването на Желязната завеса. През 1990 година те са на 10 години. И те към този момент са възпитани от същите тези транснационални корпорации: в случай че отидете да се храните, отивате в "Макдоналдс ", в случай че отидете на кино, отивате на холивудски филм. Не мога да откажа сина си от "Макдоналдс ", той отново ще върви там! Тук не можеш да наложиш нищо, до момента в който той самият не разбере кое е в действителност вкусно и кое е просто артикул на мощна рекламна акция.
Вие ме питате къде е нашата еднаквост. Нашата еднаквост е там, където е била и където ще остане. Но законите на пазара са безмилостни и в случай че страната не изиграе своята роля тук, обстановката няма да се промени. А каква е главната роля на страната? Да лимитира!
- И незабавно се чуват крясъци: по какъв начин смее страната да лимитира който и да било? Това е цензура!
- А какво да създадем? Бердяев споделя: страната не съществува, с цел да трансформира земния живот в парадайс, а с цел да предотврати окончателното му преобразяване в пъкъл. И тази роля на страната, съгласно мен, единствено ще се ускорява. Виждаме, че демократичната концепция се самоунищожава. Доста забавно, само че и малко плашещо е да наблюдаваш всичко това.
- Да. Да живееш в учебник по история е завладяващо, само че изтощително.
- А белким имаме различен излаз? И в случай че нямаме, просто би трябвало да се примирим с това и да се опитаме да му се насладим.
- Е, съветските фенове би трябвало да свикнат да живеят без холивудски филми. А вие, знаменит режисьор, можете ли да живеете без интернационалните фестивали? В края на краищата нашите режисьори няма да бъдат поканени там скоро.
- Харесвам Венеция даже без присъединяване на мои филми във Венецианския кино фестивал. Освен това не мисля, че триумф на който и да е огромен западен фестивал сега е огромната работа. Толкова ли е скъп триумфът в Кан, след манифеста на фестивала, че в конкурсната стратегия би трябвало да има еднакъв брой режисьори мъже и дами? В края на краищата една година мъжете вършат повече положителни филми, а идната година дамите ще се оправят по-добре. Механичното поддържане на тези пропорции стартира да наподобява на тийнейджърските показа за правдивост, като детска брошура за преброяване. Липсата на зрялост е доста забележима през днешния ден, изключително в политиката. Незрялостта на сегашния политически пейзаж в Европа е поразителна. Спомням си времето на персони като френския президент Шарл дьо Гол, немския канцлер Хелмут Кол, даже Берлускони! Тези хора не се опасяваха да приказват погрешно. А тези, които през днешния ден се занимават с политика, непрекъснато се оглеждат през рамо. Но в случай че непрекъснато гледате обратно, в никакъв случай няма да бъдете себе си и няма да извършите нищо положително.
Бих добавил: в случай че има персона в днешната политика, това е президентът Путин. Той не гледа обратно, а работи по друг метод. Това е малко настрана - опитвали ли сте се да изчислите какъв брой хора по света през последните 60 години са имали смелостта да се опитат да сложат завършек на господството на американския $? Първият, който го направи, беше президентът на Съединени американски щати Кенеди. Той е погубен. След това Дьо Гол прави опит и получи студентските протести във Франция и опитит за ликвидиране в Северна Африка. След това бяха Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи - главните врагове на американската тирания в световен проект. Днес Путин пое самодейността за битка с едно огромно световно зло. Според мен Путин рискува живота си и демонстрира героична храброст.
- От личностите да се върнем към персоналното: предричаха Ви кариера на пианист. Приближавате ли се постоянно до пианото?
- Никога! Често чувам музика, само че в никакъв случай не изсвирвам - това е обидно за клавиатурата (смее се).
Източник:
Превод: "Гласове "
На 20 август режисьорът Андрей Кончаловски чества 85-ия си рожден ден. В момента Андрей Сергеевич работи върху поредност за Октомврийската гражданска война. Оттук започнахме диалога си.
- В новата си поредност засягате доста мъчителни тематики, Андрей Сергеевич. Разцеплението в съветското общество, настъпило след октомври 1917 година, това разделяне на червени и бели към момента не е изгладено. А някои споделят, че тази революция към момента не е завършила. Можем ли да се научим да заобикаляме сходни нещастия, като погледнем обратно към тези дни? Или разривът в Русия е неминуем?
- Разговорът за разколите в Русия изисква сериозен исторически обзор. Те не стартират през октомври 1917 година В църквата настава ерес, който, наред с други неща, води до Стрелецкия протест през 1682 година И още - разривът в обществото, настъпил по време на ръководството на Петър Велики, който, както написа съветският мъдрец Михаил Гершензон, "покрил Русия с тънкото покривало на европейската цивилизация. Руското общество претърпява раздор по времето на Петър Велики, който води до образуването на тънкия пласт на европейската цивилизация, упоменат от Гершензон, и на тектоничната плоча на съветското схващане - дълбокото, селското, което е изцяло непознато на Европа. Трябва да отбележа обаче, че в случай че европейският дух ще остане някъде през идващите няколко десетилетия, то това ще бъде в Русия, защото самата Европа старателно се самоунищожава. И го прави с изумителна скорост.
Така че разединението е особено за съветския народ и за цялата ни просвета. Николай Лесков, великият съветски публицист, който беше погубен от демократичната съветска литературна рецензия и стана неин страдалец, отбелязва в една от публикациите си, че локалните либерали избират да се управляват от лозунга "ако не си с нас, значи си лукавец "; това е надълбоко вкоренено в нашето съветско схващане. Манихейство - нещо или е черно, или бяло. Няма помиряване - постоянно има спор. Затова определящото качество на съветския човек е принципността, неподкупността - и отсъствието на каквото и да било предпочитание за примирие. Но! Времето лекува всичко - би трябвало да помним това.
Аз, въпреки това, се пробвам да се придържам към друга парадигма. Има една красива фраза: "Не се бори с тъмнината - носѝ светлина ". Дори една свещ разсейва мрака. Но защото съм руснак, за мен е присъща и категоричността в преценките. Затова признавам, че определената от мен линия на държание не е лесна. Но това ми оказва помощ да схвана какво би трябвало да върша в живота.
- В интернет се водят доста полемики за това дали Русия е част от европейската или от азиатската цивилизация. Един от съперниците твърди, че Русия по принцип е самодостатъчна както в геополитически, по този начин и в културен проект. Но за каква културна самодостатъчност можем да приказваме, в случай че системата ни за киноразпространение плаче, че е на път да почине без холивудски филми, а няколко наши писатели мъчно влизат в първата десетка на най-продаваните модерни създатели в страната?
- Знаете ли кое е най-трудното нещо в медицината? Въпросът не е в намирането на вярното лекуване, а в слагането на вярната диагноза. Затова, когато приказваме за това за какво в последно време сме станали толкоз подвластни от западната просвета, ще се опитаме да стигнем до първопричините. На първо място, това е въздействието на Съединени американски щати посредством "меката мощ ". Американското въздействие върху Европа, което продължава към този момент половин век, в този момент доближи и до нас. За разлика да вземем за пример от Китай, чиято просвета по-успешно устоява на това въздействие.
Формирането на усета към този момент е по-скоро въпрос на маркетинг, който става все по-токсичен и изцяло утилитарен. А днешното холивудско кино не се разграничава доста от "Макдоналдс ". В края на краищата "Макдоналдс " не е националната американска храна, "Макдоналдс " е мултинационална корпорация, която единствено опакова американския мит. Американската храна е тиквен къс, барбекю на тревата, а не Бигмак. А холивудското кино, без значение дали е на Дисни, Сони или Марвел, не е американска просвета, а транснационален артикул, пластмасов, без усет и аромат, на който посредством общественото инженерство се поддават оптимален брой консуматори. Истинското американско кино е фестивалът "Сънданс ", да вземем за пример, където самостоятелни режисьори се пробват да опишат същинската история на американския живот в своите филми.
Сегашната съветска аудитория е от поколението, израснало след рухването на Желязната завеса. През 1990 година те са на 10 години. И те към този момент са възпитани от същите тези транснационални корпорации: в случай че отидете да се храните, отивате в "Макдоналдс ", в случай че отидете на кино, отивате на холивудски филм. Не мога да откажа сина си от "Макдоналдс ", той отново ще върви там! Тук не можеш да наложиш нищо, до момента в който той самият не разбере кое е в действителност вкусно и кое е просто артикул на мощна рекламна акция.
Вие ме питате къде е нашата еднаквост. Нашата еднаквост е там, където е била и където ще остане. Но законите на пазара са безмилостни и в случай че страната не изиграе своята роля тук, обстановката няма да се промени. А каква е главната роля на страната? Да лимитира!
- И незабавно се чуват крясъци: по какъв начин смее страната да лимитира който и да било? Това е цензура!
- А какво да създадем? Бердяев споделя: страната не съществува, с цел да трансформира земния живот в парадайс, а с цел да предотврати окончателното му преобразяване в пъкъл. И тази роля на страната, съгласно мен, единствено ще се ускорява. Виждаме, че демократичната концепция се самоунищожава. Доста забавно, само че и малко плашещо е да наблюдаваш всичко това.
- Да. Да живееш в учебник по история е завладяващо, само че изтощително.
- А белким имаме различен излаз? И в случай че нямаме, просто би трябвало да се примирим с това и да се опитаме да му се насладим.
- Е, съветските фенове би трябвало да свикнат да живеят без холивудски филми. А вие, знаменит режисьор, можете ли да живеете без интернационалните фестивали? В края на краищата нашите режисьори няма да бъдат поканени там скоро.
- Харесвам Венеция даже без присъединяване на мои филми във Венецианския кино фестивал. Освен това не мисля, че триумф на който и да е огромен западен фестивал сега е огромната работа. Толкова ли е скъп триумфът в Кан, след манифеста на фестивала, че в конкурсната стратегия би трябвало да има еднакъв брой режисьори мъже и дами? В края на краищата една година мъжете вършат повече положителни филми, а идната година дамите ще се оправят по-добре. Механичното поддържане на тези пропорции стартира да наподобява на тийнейджърските показа за правдивост, като детска брошура за преброяване. Липсата на зрялост е доста забележима през днешния ден, изключително в политиката. Незрялостта на сегашния политически пейзаж в Европа е поразителна. Спомням си времето на персони като френския президент Шарл дьо Гол, немския канцлер Хелмут Кол, даже Берлускони! Тези хора не се опасяваха да приказват погрешно. А тези, които през днешния ден се занимават с политика, непрекъснато се оглеждат през рамо. Но в случай че непрекъснато гледате обратно, в никакъв случай няма да бъдете себе си и няма да извършите нищо положително.
Бих добавил: в случай че има персона в днешната политика, това е президентът Путин. Той не гледа обратно, а работи по друг метод. Това е малко настрана - опитвали ли сте се да изчислите какъв брой хора по света през последните 60 години са имали смелостта да се опитат да сложат завършек на господството на американския $? Първият, който го направи, беше президентът на Съединени американски щати Кенеди. Той е погубен. След това Дьо Гол прави опит и получи студентските протести във Франция и опитит за ликвидиране в Северна Африка. След това бяха Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи - главните врагове на американската тирания в световен проект. Днес Путин пое самодейността за битка с едно огромно световно зло. Според мен Путин рискува живота си и демонстрира героична храброст.
- От личностите да се върнем към персоналното: предричаха Ви кариера на пианист. Приближавате ли се постоянно до пианото?
- Никога! Често чувам музика, само че в никакъв случай не изсвирвам - това е обидно за клавиатурата (смее се).
Източник:
Превод: "Гласове "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ