Автор: Max Milo Éditions21 март 2024 г.- Възможно е Израел

Автор: Max Milo Éditions

21 март 2024 година

- Възможно е Израел да успее да унищожи Хамас като организация, само че няма да успее да унищожи палестинската опозиция и това е значимо. Това значи, че унищожаваш една организация, само че ще се появи друга, каквито е имало доста в историята на Палестина - имаше десетки организации, които се появяваха и изчезваха. Това в никакъв случай не отслаби желанието за опозиция на палестинците. Така че тази фиксация върху Хамас съгласно мен е малко изкуствена. Днес би трябвало да се намерят решения, които надвишават първичната сигурност. Ако израелците се държаха по този начин с палестинците през 1948 година, страната Израел просто в никакъв случай нямаше да съществува, даже нямаше да приказваме с тях, тъй като не приказваме с терористи, нали по този начин!  

- Освен това има и различен феномен - израелските военни “изпуснаха парата ” в Газа, така като израелската войска откри уебсайт, който разрешава на израелските бойци да качват видеа от своите военни закононарушения за обезсърчаване: “Ето вижте какъв брой сме неприятни ”. Но те демонстрират военни закононарушения, не демонстрират просто положителни бойци, демонстрират военнопрестъпници! Обикновено страните са по-склонни да кажат “не, не, не сме ние, военните са, ние не вършим нищо, с цел да ги насърчаваме ”. Тук имаме тъкмо противоположната обстановка. Това демонстрира и степента на безотговорност, с която Израел работи от години. Мисля, че това способства най-вече за визията на света за Израел през днешния ден, в това число за развиването на антисемитизма. Защото през днешния ден виждаме, че Израел може да си разреши да води война със средства, които нито една цивилизована страна не би толерирала и то систематично. Това в действителност е систематично. Вие споменахте, че 100 души са били изумени при разпределяне на храна. Всъщност те бяха 115. Съвсем неотдавна отчет на Организация на обединените нации уточни, че минимум 14 пъти израелските бойци са устроили засада и са изчакали да дойдат цивилни палестинци, с цел да вземат храна, с цел да стрелят против тях. Тоест използваха камионите с храна като стръв, с цел да стрелят против цивилните. Тук сме изправени пред обстановка на безотговорност, която, в случай че се потвърди, е в действителност шокираща. Затова мисля, че ненапразно се развива антисемитизъм. Мисля, че не самите закононарушения основават антисемитизъм, а безнаказаността, с която те се случват.

- Имайки поради, че Израел е на прицела на обвиняване в геноцид и че му доставяме оръжия, няма да е мъчно да му кажем да съблюдава - даже не споделям да приключи огъня - а да съблюдава решенията на Международния съд. Мисля, че сме забъркани в този геноцид. Такъв е казусът с Германия, подобен е казусът със Съединени американски щати, подобен е казусът с Франция, подобен е казусът с Швейцария, подобен е казусът с всички страни, които способстваха за възпрепятстване на работата на Агенцията за подкрепяне на палестинските бежанци (UNRWA). Тъй като нареждането на Международния съд предвиждаше точно да не се прекъсва филантропичната активност, а тъкмо противоположното, да се улесни достъпа на палестинците до филантропична помощ. Спирайки финансирането на UNRWA и затова засягайки нейната работа, се прави тъкмо противоположното, няколко дни след нареждането на Международния съд, казва казва Жак Бо, полковник, някогашен член на швейцарското стратегическо разузнаване.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Вие сте някогашен член на швейцарското стратегическо разузнаване, някогашен началник на доктрината за мироопазващите задачи на Организация на обединените нации. През 2022 година публикувахте “Да победим джихадисткия тероризъм ” (Vaincre le terrorisme djihadiste) в издателство “Макс Мило ” и преди малко издадохте “Операция “Потопът от Ал Акса ”: провалянето на спечелилия ” (Opération déluge d’Al-Aqsa: la défaite du vainqueur) за израело-палестинския спор, също в издателство “Макс Мило ”. В книгата си анализирате обстойно и с рядка точност събитията от 7 октомври, както и последвалата война сред израелци и палестинци. Всички бяхме изумени от думите на израелското държавно управление, изобличаващи събитията от 7 октомври и оправдаващи интервенция “Железен меч ”, името, обещано от израелците на военната им интервенция в Газа от пет месеца насам. Първият ми въпрос е има ли право Израел да се пази?

- Да, несъмнено, както всяка страна. Израел има правото и даже задължението да пази своето население. Проблемът тук е не толкоз дали има право да го направи, въпросът е по какъв начин би трябвало да го направи или по какъв начин може да го направи. Тук е същинският проблем. Мисля, че никой не оспорва това право на Израел. Но има две неща: първо, това е обстановка, която продължава повече от 75 години, т.е. това не е нещо изцяло изненадващо, в последна сметка 7 октомври е единствено краткотрайният свършек на една дълга история, в която и едните, и другите сътвориха своите сили, развиха теория, метод и цели. За 75 години Израел не съумя в никакъв случай да обуздае палестинския тероризъм или даже палестинската опозиция. Защото би трябвало да създадем разлика сред тях. Във Франция тя не се прави доста, само че в реалност има разлика сред опозиция и тероризъм. Съпротивата е стратегическа обстановка, която дефинира цел - вие се съпротивлявате против подтисник, агресор, наречете го както желаете. Това е феноменът  опозиция, който се дефинира от една цел. Тероризмът е способ и вие може да употребявате тероризма в границите на съпротивата, това е типичният случай на израелците: израелците се съпротивляваха против британците посредством тероризъм през 1920-30 година, до края на 40-те години, досега на своята самостоятелност. Трябва добре да се схванат нещата. Знам, че имаше доста процеси във Франция, в които се пробваха да смесят двете понятия, само че те са разнообразни и апропо тези, които осъдиха хора за прослава на тероризма във Франция, биха могли да употребяват абсюлотно същите термини за израелците, тъй като това е страна, която в реалност поражда от тероризма.

За 75 години израелците в никакъв случай не съумяха да обуздаят тероризма. За битката с тероризма написах цяла книга, за джихадисткия тероризъм. Действията против тероризма не стартират с бомбата, която избухва. Действията против тероризма би трябвало да стартират преди да се случи тероризмът, да се основат условия, в които да не се развива тероризъм. По принцип тези условия са политически, обществени, публични, в резюме, създавате условия на хората, в които те нямат предпочитание да се бунтуват или да се съпротивляват. Някои теоретици на битката против тероризма през 70-те, 80-те години, които изтъквам в книгата си, споделяха, че в случай че се даде на палестинците опция да имат самостоятелен стопански живот, същински обществен живот и така нататък, евентуално биха прекарвали времето си в печелене на пари, вместо да се бият. И това е първият симптом, който демонстрира, че битката против тероризма в Израел в никакъв случай не се отклони от линията си на приложимост на мощ и даже бих споделил освен мощ, само че и на принуждение, даже непропорционално принуждение, с цел да разубеди хората да правят тероризъм. Тоест вместо да ги подтикне да имат деен обществен живот, който в последна сметка да ги отклони от плана за опозиция, ги оставят да развиват насилието и ги удрят доста мощно, в това число фамилиите, с цел да им попречат да се съпротивляват. В някои връзки те ползват същите способи като тези, които видяхме през Втората международна война. Има един метод, който съгласно мен е извънредно опростенчески и който не може да действа дълготрайно. Впрочем виждаме, че от 75 години палестинската опозиция единствено се ускорява. В книгата си “Асиметричната война ” (La guerre asymétrique ou la défaite du vainqueur), която има същото подзаглавие като тази, с 20 години разлика, още през 2003 година, по време на втората Интифада, правех същите заключения като през днешния ден, т.е. няма еволюция в израелската тактика за битка против съпротивата, от една страна, и против тероризма, от друга. Анализирам казуса не в термините “добър ” и “лош ”, а като експерт от разузнаването и пълководец.

- Вие представяте задачите на операцията “Железен меч ”, името, обещано от израелците на военната им интервенция в Газа през последните пет месеца. Може ли да ни кажете освен това за тях? Например, вие пишете: “Целта на израелците е да опразнят Ивицата Газа от нейните жители ”.

- Имаше цяла поредност изказвания от израелска страна, които бяха малко безредни. Първата цел на интервенцията “Железен меч ” е да унищожи Хамас. Тази цел беше показана под разнообразни форми - заличаване на управническата конструкция на Хамас да вземем за пример. Някои израелци поясниха това с думите “опразваме Ивицата Газа, значи няма да има повече Хамас ”, т.е. това е тип пречистване посредством евакуиране. Констатираме в самата дефиниция на задачите, че израелското ръководство не знае тъкмо по какъв начин да се заеме с казуса, с изключение на със мощ. Може би по тази причина през днешния ден то не е в удобната обстановка, която си е представяло. Преди няколко седмици израелският министър на защитата сподели, че на процедура са унищожили повече от 3/4 от бригадите на Хамас. Установяваме, че във всички зони, в които се биеше израелската войска, Хамас остава толкоз деен, колкото и преди. Няма признаци на намаляване на активността му. Израелците безспорно са умъртвили доста хора. Но в случай че съпоставим числата, дадени от министъра на защитата - почти 20 хиляди убити от Хамас, това са последните цифри, които са показали -, в случай че ги съпоставим с броя на цивилните жертви, виждаме, че числата не пасват: или има цивилни, които са били част от Хамас, в това число деца; или са броили цивилни като негови членове. Тоест имаме чувството, че самите израелци не знаят доколко са съумели да обиден хората на Хамас.

Ако се придържаме към това, което се популяризира в обществените мрежи, виждаме доста офанзиви на палестински бойци. Пак споделям, че не би трябвало да ги свеждаме единствено до Хамас, тъй като в реалност това, което се назовава Хамас, е формация от десетина палестински придвижвания, които са се обединили за тази интервенция и които са обединени в организацията за опозиция вътре в Ивицата Газа. Така че когато се приказва за Хамас, това е фамилен термин, който значи “палестинци ” в последна сметка. Установяваме, че на никое място тези структури не са били наранени и че израелците, откакто оповестиха “свободна зона ” от Хамас, бяха принудени да се върнат няколко седмици по-късно, тъй като Хамас още веднъж се е настанил там и то освен с военни, само че и с цивилни структури. Това значи, че Хамас има резистентност и дарба да оцелява, които израелците безусловно не са оценили или по-скоро значително са подценили. Това демонстрира още един път, че израелците водят война ненапълно като слепец с бял бастун - удрят някъде и се надяват, че ще се получи. За болничното заведение “Аш Шифа ”, да вземем за пример, за която оповестиха, че са разкрили щаба на Хамас, беше показан 3D модел в обществените мрежи, който показваше структурата на щаба под болничното заведение, а по-късно, когато отидоха на място, разрешиха и на няколко кореспонденти да отидат с тях и в реалност не откриха нищо. Следователно израелците са извънредно зле осведомени за съперника си. Те се бият с съперник, който въобще не познават и това е най-притеснителното. Това се вижда през днешния ден при израелците в рамките на тази интервенция, само че мисля, че методът, по който реагират западните политици на тази обстановка, демонстрира, че западните политици и западните разследващи служби, тъй като допускам, че те осведомяват политиците,  нямат никаква визия за това, което се случва.

- Знаем ли броя на убитите и ранени израелски бойци по време на тази интервенция?

- Не, не знаем числата. Доста разбираемо израелците не желаеха да посочат цифри. В края на ноември предходната година оповестиха за 1500 ранени, а по-късно израелски публицисти от “Хаарец ” и други израелски медии отидоха в лечебните заведения в цялостен Израел да създадат разследване и стигнаха до 25 хиляди ранени. Не знам кое е точното число. Израелците имат проблем, тъй като войната, която водят в Газа, е подкрепяна от екстремистите, само че огромна част от популацията се пробва да я спре. Не мога да ви кажа какъв брой % са “за ”, какъв брой са “против ”, само че има мощна опозиция против тази война в Израел, значително заради обстоятелството, че държавното управление на господин Нетаняху е доста непопулярно и това се видя още преди 7 октомври в поредните демонстрации против плана за правосъдна промяна в Израел. Следователно има доста непопулярно държавно управление, което би трябвало да оправдае войната, която води по извънредно принудителен метод, по толкоз принудителен метод, че на процедура Израел през днешния ден се оказва упрекнат пред Международния съд на Организация на обединените нации и израелците добре схващат, че това обвиняване ще има последствия. Неминуемо ще има последствия и то съществени, а до момента нищо не разрешава да се отклонят обвиняванията, отправени от Южна Африка. Затова има бързане от страна на израелското държавно управление. Това значи, че колкото повече популацията се опълчва на спора, толкоз по-изкушено е държавното управление да послъгва за числата.

- Според вас по какъв начин може Израел да поеме надзор над Газа?

- Мисля, че казусът с Газа, както прочее с палестинските територии, е, че без значение дали ни харесва или не, палестинците считат тези земи за свои. И палестинците, Хамас или не, нямат никакво желание да разрешат на израелците да вземат тези земи. Историята на страната Израел е история на окупация на земи на процедура през цялото време на съществуването си и даже преди този момент и история на окупация на земи, несъответстваща на интернационалното право. Нека по този начин да го кажем. Малко евентуално е палестинците да се откажат от тази битка. Възможно е Израел да успее да унищожи Хамас като организация, само че няма да успее да унищожи палестинската опозиция и това е значимо. Това значи, че унищожаваш една организация, само че ще се появи друга, каквито е имало доста в историята на Палестина - имаше десетки организации, които видяхме да се появяват и да изчезват. Това в никакъв случай не отслаби желанието за опозиция на палестинците. Така че тази фиксация върху Хамас съгласно мен е малко изкуствена. Днес би трябвало да се намерят решения, които надвишават първичната сигурност, в случай че ми позволите този израз. Ако израелците се държаха по този начин с палестинците през 1948 година, страната Израел просто в никакъв случай нямаше да съществува, даже нямаше да приказваме с тях, тъй като не приказваме с терористи, нали по този начин! А преходът сред терористично придвижване и страна в последна сметка е политическо решение - приехме го, затворихме си очите и обърнахме страницата. Вероятно решението за Газа и окупираните територии ще пристигна в същия дух. Но, с цел да се върна към въпроса ви, допустимо е израелците да съумеят да окупират по военному Газа, както вършат в териториите на Западния бряг на р. Йордан или в Голанското плато, само че ще съумеят ли да я задържат? Не съм сигурен.

- В края на предходната година израелските разследващи служби предложиха проект, с цел да изтикат палестинците към Синайската планина. Реалистично ли Израел да изтика жителите на Газа към Египет и Синай?

- Египтяните нямат никакво желание да основат палестинска страна в Синай и в действителност израелците нищо не са поискали от тях. Освен това да се изтикат 2,5 милиона души в сходна територия въпреки всичко не е безобидно решение и приемането на тези хора на дадена територия също не е безобидно. Известно е, че от основаването на страната Израел, или даже отпреди това, има палестинци, които са изселени в Ливан, Сирия, Йордания и Египет. Тези палестинци и до през днешния ден са в бежански лагери, очаквайки да могат да се завърнат в земите, които са им отнети с военна мощ преди време. За известно време, а евентуално и през днешния ден, тези палестинци организираха интервенции против Израел от прилежащи територии. Такъв беше казусът с фамозния “Черен септември ” през 1970 година в Йордания, който в последна сметка докара до кланета, осъществени от йорданци против палестинците, това е много тъмен интервал, от който се роди преди време “Черния септември ”, който беше доста коренно палестинско придвижване. Ако през днешния ден Египет одобри тези палестинци, той би могъл да чака освен внезапно вътре в него да се роди страна, което към този момент е проблем, само че би могло да се стигне до обстановка, при която от египетска територия палестинците организират интервенции против Израел, което естествено би включвало отговорността на Египет. Мисля, че египтяните нямат никакво желание да влизат в тази обстановка и това е главната причина, заради която те не желаят палестинците да влизат на тяхна територия. Израелците неведнъж загатнаха опцията да изтласкат палестинците в Египет, само че мисля, че египтяните към този момент са много твърди по този въпрос. От друга страна, това би означавало прекачване на казуса - израелците да трансферират казуса си на египтяните, нали по този начин. Проблемът с Газа е, че това е територия, която би трябвало да бъде ръководена от палестинците и без непрекъснатата опасност от страната Израел. И в този ред на мисли, не може да се изолира Газа от Западния бряг на река Йордан. Склонни да сме да ги виждаме поотделно, само че в реалност това са двете страни на една и съща монета. Ситуацията на Западния бряг на р. Йордан също се утежнява от ден на ден. Израелците имат шанса, че на Западния бряг има държавно управление, което е извънредно кооперативно, да не кажа, че е колаборационистко държавно управление, което е все по-малко известно измежду палестинците, а израелските заселници, открили се там, живеят под непрекъсната опасност. Това е обстановка, при която те са окупирали една земя, знаят, че са я окупирали срещу волята на хората, които са живели там, и неизбежно не са в устойчиво състояние. Следователно би трябвало да се откри политическо решение на тази обстановка, което значи да се върнем към интернационалното право, защото то е единствената норма, която имаме, с цел да съдим за обстановката в тази част от света.

- Да поговорим в този момент за евентуалните военни закононарушения, осъществени от израелската войска в Газа и в частност за 30-те хиляди мъртви цивилни палестинци. Казват 30 хиляди, само че това число несъмнено е много по-високо. Американски вестник приказва към този момент за 25 хиляди убити дами и деца, а на 29 февруари повече от 100 палестинци починаха под израелските патрони при гладен протест. Как реагирате на цялата тази сеч?

- Това е обстановка, която доста ме вълнува, тъй като, както знаете, като виновен за доктрината на мироподдържащите задачи на Организация на обединените нации, се занимавах със отбраната на цивилните. Това е въпрос, с който ме помолиха да се заема и в НАТО точно поради предишното ми, в случай че мога по този начин да кажа, в Обединените народи. В НАТО и по-конкретно в Афганистан стоеше този проблем по какъв начин да се отнасят към страничните вреди, защото, когато приказваме за 30 хиляди, сме в този указател, не в същата обстановка, само че в същия указател. Американците в Афганистан схванаха, че потреблението на безразборна мощ против цивилното население не способства за битката против тероризма или съпротивата. Точно противоположното, единствено го подклажда. Защото, в последна сметка, бойците са подтиквани, да не кажа фанатизирани от обстоятелството, че са убити фамилии, деца и така нататък при безразборни бомбардировки.  Имаше една инструкция, наречена тактическа инструкция № 9, в случай че не ме лъже паметта, която бе издадена в Афганистан, точно с цел да ограничи дейностите против цивилното население.

В Израел се случи тъкмо противоположното, т.е. в нито един миг израелците не се съобразиха с гъстотата на популацията при избора си на тактика в битката против Хамас, приемайки, че Хамас е терористично придвижване и че желаят да се преборят с тероризма. Има десетки способи да се преборят с тероризма и нито един не постанова унищожаването на население. Вижте Северна Ирландия - британците съумяха да уредят ситуацията с ИРА, без да разрушат Белфаст. Нямаше потребност да бомбардират Белфаст. Както италианците с “Червените бригади ”, които имаха доста по-сложен тероризъм, доста по-комплексен от този, против който са изправени израелците. Те имат доста несъответстваща тактика, което се ускорява от обстоятелството, че Газа е един от най-гъсто обитаемоте региони в света и затова, когато желаете да засегнете избрани лица в такава гъсто обитаема зона, употребявате всичко друго, с изключение на масирани бомбардировки. Това наподобява изцяло явно. В книгата си изчислих прочее тонажът на бомбите по отношение на погубен войник от Хамас - по времето, когато получих тези цифри, беше от порядъка на 1000 или 2000 бойци от Хамас, считани за убити, а тонажът на мунициите от 20 до 40 хиляди тона бомби. Има десетки тонове бомби на един погубен войник от Хамас. Виждаме, че системата е изцяло неефективна и тя е още по-неефективна, тъй като сътвори в международното мнение облика на геноцидна страна. Дори и Израел да успее да отстрани Хамас, той към този момент има неуспех на интернационално стратегическо и политическо равнище, тъй като през днешния ден Международният съд преглежда допустимостта на геноцид. Ако Израел се счита за геноцидна страна, кой ще желае да търгува с една геноцидна страна? Кой ще желае да продава или купува оръжия от една геноцидна страна? Това е въпросът, който би трябвало да се зададе. Според мен израелската тактика е изцяло несъответстваща на обстановката.

Освен това има и различен феномен - израелските военни “изпуснаха парата ” в Газа, защото Министерството на защита, израелската войска по-точно, откри уебсайт, който разрешава на израелските бойци да качват видеа от своите военни закононарушения за обезсърчаване: “ето вижте какъв брой сме неприятни ”. Но те демонстрират военни закононарушения, не демонстрират просто положителни бойци, демонстрират военнопрестъпници! Това разкрива първо, че не сме способни да се оправим с една обстановка с рационални и рационални средства. На последващо място разкрива командване, което действа по този метод - приема факта, че са брутални и че правят закононарушения. Това е доста значимо. Обикновено страните са по-склонни да кажат “не, не, не сме ние, военните са, ние не вършим нищо, с цел да ги насърчаваме ”. Тук имаме тъкмо противоположната обстановка. Това демонстрира и степента на безотговорност, с която Израел работи от години. Мисля, че това способства най-вече за визията на света за Израел през днешния ден, в това число за развиването на антисемитизма. Защото през днешния ден виждаме, че Израел може да си разреши да води война със средства, които нито една цивилизована страна не би толерирала и то систематично. Това в действителност е систематично. Вие споменахте, че 100 души са били изумени при разпределяне на храна. Всъщност те бяха 115. Съвсем неотдавна отчет на Организация на обединените нации уточни, че минимум 14 пъти израелските бойци са устроили засада и са изчакали да дойдат цивилни палестинци, с цел да вземат храна, с цел да стрелят против тях. Тоест използваха камионите с храна като стръв, с цел да стрелят против цивилните. Тук сме изправени пред обстановка на безотговорност, която, в случай че се потвърди, е в действителност шокираща. Затова мисля, че ненапразно се развива антисемитизъм. Мисля, че не самите закононарушения основават антисемитизъм, а безнаказаността, с която те се случват, поражда антисемитизъм. Хората се бунтуват против несправедливостта. Всички армии са правили военни закононарушения през последните години. Всички, без изключения - тези, които отидоха в Ирак, Афганистан, Сирия, Либия, Сахел, в Сомалия още през 90-те години и така нататък - всички са правили военни закононарушения. Но въпреки всичко те се пробваха да реагират и да санкционират отговорните. В Израел - не. И мисля, че това е моторът на антисемитизма. Така че сме в обстановка, в която Израел скапва облика, който имаме за него и неговото геостратегическо състояние значително се дължи на това. Има доста страни, които, виждайки всичко, което е оповестено от Организация на обединените нации, през днешния ден към този момент не съумяват да поддържат Израел.

- В книгата си припомняте разпоредбите на воюване и по-конкретно пропорционалността и правилото на нерешителност по отношение на цивилните.

- Точно по този начин. Очевидно тук е цялата проблематика за 30-те хиляди мъртви цивилни. Както споделих, работех по казуса със отбраната на цивилните, до момента в който бях началник на доктрината за мироподдържащите интервенции и вършех същото в границите на НАТО. Има три съществени критерия, които са свързани с интернационалното право и които би трябвало да управляват вземането на решения при военни интервенции в гъсто обитаеми зони. Първият принцип е правилото на разграничаване, т.е. когато организирате интервенция, би трябвало да можете да определите къде са военните цели и да ги различите от цивилните цели. Трябва да различавате военни цели и цивилни цели. Когато споделям “цивилни цели ”, в никакъв случай нямате право да атакувате цивилни, обратно на това, което слушах май по France 5 - един специалист споделяше “имат право да нападат ”. Не, нямат право да нападат цивилни. Трябва да ги разграничават от военните цели. Това е първият принцип.

Вторият принцип е пропорционалността. Тоест, в случай че желаеме да отстраняваме един човек, използваме оръжие, което убива един човек. Ако желаеме да унищожим по-голяма цел, тогава използваме муниции, които ще унищожат тази по-голяма цел. Но в случай че желаеме да убием един човек, не разрушаваме цялостен град или квартал, или жилищен блок с хората, които са вътре. Именно това е правилото на пропорционалността. На последващо място има трети значим принцип - това е правилото на предпазливостта. Тоест, в случай че не сме в положение да разберем къде е задачата, която желаеме да унищожим, в случай че не сме в положение да я отличим от един граждански, да я забележим и затова да насочим подобаващите оръжия за нейното заличаване, тогава правилото на предпазливостта значи, че не го вършим и чакаме различен, по-удобен миг. Това е още по-приложимо в обстановка като тази в Газа, защото Израел не е в екзистенциална обстановка: това че не сте умъртвили двама души от Хамас или сте пропуснали, не е трансформирало вашата обстановка.  При стандартна борба имате танкове и казусът може да бъде подложен по различен метод, тъй като вашият съперник може да разполага с по-значителни оръжия и тогава може да имате доста по-сериозни алтернативи. Но когато става дума за обособени бойци, правилото на предпазливостта в действителност би трябвало да бъде водеща линия. Ето по този начин можем да кажем, че Израел не съблюдава интернационалното право в борбата, която води в този момент.

- Смятате ли, че това е обстановка на геноцид? Можете ли да дадете детайлности за нареждането на Международния съд в Хага след жалбата за геноцид от Южна Африка?

- Това е доста внимателен проблем, тъй като е на първо място доста юридически, който Международният съд е в развой на установяване, тъй че няма да върша догатки какво би споделил съдът. Но забавното е, че нареждането от 26 януари 2024 година показва правдоподобността на геноцид и това към този момент е крачка напред, тъй като значи, че има всички признаци за това. Това е случай на prima facie, т.е.  случай, обстановка, в която трибуналът има по принцип всички детайли, с цел да отсъди. Следователно казусът е релативно явен. Не знам какво ще бъде окончателното решение, само че в нареждането през януари се споделяше да се вземат незабавни ограничения и затова, че има достоверност за геноцид. Имайки поради тази достоверност, има шест ограничения, които Израел би трябвало да предприеме, с цел да ограничи обстановката на геноцид: да забави равнището на интервенциите и да спре да убива цивилни, да улесни достъпа на филантропична помощ, да не унищожава доказателства, които могат да се употребяват по-късно при вероятно интернационално следствие. Така че това разпореждане на Международния съд не открива геноцид, само че, както откриха наблюдаващите - в този момент сме началото на март, т.е. нареждането беше издадено преди повече от месец - повече от месец Израел не е трансформирал безусловно нищо в метода си, въобще не е взел поради нареждането на Международния съд и затова вървим към обстановка, която съдът би могъл да разгласи за случай на геноцид. Геноцидът не значи, че сте унищожили цяло едно население. Това значи, че сте имали желанието за това и че го вършиме. Често е най-трудно да се откри точно това желание, само че има цяла серия изказвания на израелски ръководители, които навеждат на мисълта, че израелските управляващи не се смущават от концепцията за геноцид. Нека по този начин да го кажа. Това е обстановката и би трябвало да изчакаме нейното развиване. Според това, което чух, Международният съд може да стигне доста по-бързо до умозаключение, в сравнение с си представяхме.

- Смятате ли, че в случай че Международният съд постанови геноцид, западните страни ще бъдат съучастници в геноцид?

- Със сигурност. Винаги си мислим, че в случай че имаш съдружник, другар, този другар ни оказва помощ да вървим по верния път, не ни окуражава да тръгнем по неверния път. Ако бях Израел, щях да се запитам дали моите западни съдружници в действителност са ми съдружници или пък желаят да видят по какъв начин се продънвам. Това е персонално мнение. Имайки поради, че Израел е на прицела на обвиняване за геноцид и че му доставяме оръжия, няма да е мъчно да му кажем да съблюдава - даже не споделям да приключи огъня - а да съблюдава решенията на Международния съд. Мисля, че сме забъркани в този геноцид. Такъв е казусът с Германия, подобен е казусът със Съединени американски щати, подобен е казусът с Франция, подобен е казусът с Швейцария, подобен е казусът с всички страни, които способстваха за възпрепятстване на работата на Агенцията за подкрепяне на палестинските бежанци (UNRWA). Тъй като нареждането на Международния съд предвиждаше точно да не се прекъсва филантропичната активност, а тъкмо противоположното, да се улесни достъпа на палестинците до филантропична помощ. Спирайки финансирането на UNRWA и затова засягайки нейната работа, се прави тъкмо противоположното, няколко дни след нареждането на Международния съд.

Това напълно не е изненадващо, тъй като във всички страни, които загатнах, от десетина години се развива забележителна ислямофобия. Нейният пик беше през 2015-2016 година, по времето на “Ислямска страна ”, терористичните актове през 2015 година във Франция, само че това важи и за Англия, Съединени американски щати и така нататък Тази ислямофобия се разви, тъй като в никакъв случай не пожелахме да разберем повода или механизма, довел до атентатите, които преживяхме. Всички атентати, дублирам, всички атентати от 2000 година до през днешния ден в нашите страни. И не приказвам за общностни закононарушения. Когато става дума за Самюел Пати, това са общностни закононарушения, които не са свързани с терористични придвижвания. При тях “избухват ” обособени човеци. Не приказвам за тях, а за терористични атентати, които бяха извършени, проведени в името на или от терористична организация с тъкмо избрана цел. Всички тези атентати произлизат от нашите войни в Близкия изток. Всички! Има доста обстоятелствени отчети на тайните служби, по-конкретно на английските и американските, които приказват за това. Проблемът, характерен за Франция, е, че в никакъв случай не пожелахме да го приемем. Не искахме да приемем, че атентатите, които преживяхме, бяха резултат от нашите интервенции в чужбина. Веднага им дадохме конотацията на обреченост, обвързвана с исляма, и тук се разви антимюсюлманска атмосфера, която е извънредно неприятна, тъй като не се основава на безусловно нищо в реалност. Ако създадем разбор на равнище разследваща работа, няма никаква действителност зад нашия прочит на този ислямистки тероризъм. Виждаме свещена война против Запада, която унищожава Франция не поради това, което прави, а поради това, което е. Подобни неща, които нямат смисъл, накараха народен представител от една ваша дясна партия да каже, че Хамас е “Ислямска страна ” и Франция е била жертва на Хамас. И това го споделя политик, т.е. евентуално човек, който взе участие по един или различен метод във вземането на решения. Това е извънредно рисково. Смятам, че тези хора основават разделянето сред общностите в нашите страни. Именно те пораждат тероризма.

- Стигна ли се до точка, от която няма връщане обратно сред Израел и палестинците?

- Палестинците и в частност Хамас имат теория, която се афишира за развиването или използването на непрекъсната худна, т.е. непрекъснато помирение. Това е тяхната теория и това се пробваха да създадат. Но за това първо е необходим сътрудник, тъй като не може да извършите едностранно помирение. Трябва ви сътрудник, който желае да го обсъдите. Сега обаче - и това е повода и произходът на палестинската интервенция - има държавно управление, което не желае да дискутира с палестинците. Така че ненапълно обстановката е в циничен кръг. Може би ще бъде реализирано, тъй като американците ще окажат напън, някои страни ще окажат напън, евентуално ще има краткотрайно помирение, само че не мога да върша догатки за по-нататъшното развиване на това помирение. Страните би трябвало да го решат посредством полемики, само че мисля, че палестинците от дълго време желаят това. Сега са изправени пред израелската теория и напомням, че от 1940 година - тогава не израелците, а просто евреите - имаха систематична политика да споделят, че би трябвало да имат суверенитет върху цялата палестинска територия. Очевидно приказват на разнообразни талази, няма другарство. Това значи, че в случай че в  израелското схващане не настъпи коренно осъзнаване, рискуваме да изпаднем още веднъж в сходна обстановка.

- Казвате: “Ако не внимаваме, Израел може да изпадне ”.

- Да, мисля, че може да надвисне тази заплаха. Не споделям, че ще стане и мисля, че ще е тъпо, в случай че се случи, само че това е риск, който може да се случи. Защо? Ще напомня едно изследване - ще ми кажете, че това е единствено изследване, че е единствено дребна част от популацията и така нататък, по този начин е, само че това са неща, които не сме виждали преди: 51% от младите американци споделят, че би трябвало да бъде спрян Израел и да се даде на Хамас. Това е новото потомство и в действителност бихме могли да се окажем в тази обстановка. Рискът е още по-голям с обвиняването в геноцид. Кой ще търгува с една геноцидна страна? Как ще се гледа политически на връзката с една геноцидна страна? Искаха да създадат това с Русия. Добре, Русия е страна, която има запаси, може да се измъкне. Може ли Израел да си разреши този разкош? Не знам. Това не е предсказване, споделям, че е риск и мисля, че би трябвало съществено да обмислим този риск. Ако прибавим към това решимостта на ултрарелигиозните да срутен до земята джамиите в “Харам ал Шариф ”, има всички елемнти целият арабски свят да се обърне против Израел. Досега това не беше по този начин, тъй като мисля, че не виждаха интерес в разрушаването на Израел, само че в случай че третото свещено място в исляма би трябвало да бъде разрушено от фанатици в Йерусалим, дали всички тези страни ще реагират толкоз умерено? Не знам. Казвам, че това е риск. Историята тук не е за това кои са положителните и кои са неприятните. Както към този момент споделих, като човек от разузнаването моята работа е да посоча евентуалните опасности, с цел да бъдат предизвестени хората за тях и да могат да вземат ограничения. Не мисля, че бъдещето на Израел е в борбата със съседите му, бъдещето на Израел е в естетика и рационално съдействие с неговите съседи.

Тъй като съм приказвал с доста военни, тъй като, както знаете, в НАТО има “Средиземноморски разговор ”, нещо като асоциация на средиземноморските страни с НАТО, в този подтекст съм разговорял с арабските военни делегации, както и от Северна Африка и стигнах до извода, че всички тези страни са доброжелателни към Израел или биха могли да бъдат доброжелателни, само че не обичат Израел. Не желая да кажа, че са подготвени да свидлив ръката на Израел, в случай че той съблюдава разпоредбите. Израел постоянно е бил във война против тях. Винаги! От началото на своето битие. Дори бях сюрпризиран, че не видях нито един американски боен, благоразположен към Израел, приказвам за моите контакти в НАТО. Всички си дават изцяло сметка за казуса, който Израел основава в района. Политиците са разнообразни, военните са подчинени на политиците, не военните вършат политиката, това е изцяло ясно. Но хората не са цялостни идиоти, те следят, зправят си заключения и мисля, че Израел в действителност би трябвало да внимава с това. Пак споделям, работата на един експерт от разузнаването не е да споделя кой е добър, кой е неприятен, а да уточни евентуалните опасности и това е евентуален риск.

- Благодаря ви, Жак Бо! Припомням, че сте създател на книгата “Операция “Потопът от Ал Акса ”: провалянето на спечелилия ” (Opération déluge d’Al-Aqsa: la défaite du vainqueur) на издателство “Макс Мило ”.

- Благодаря и аз.

Превод от френски: Галя Дачкова

Свързани публикации: Жак Бо: Убийството на почтени хора и деца в Газа не взема решение казуса. Едно закононарушение не извинява друго. Наистина ли израелците желаят да спрат тероризма?

Жак Бо: Израелците пазят страната си, палестинците - земите си. Русия се държи умно, Западът загуби доверието