Докъде ще расте Пловдив? Сделки за 1 милиард на имотния паза...
Автор: Александър Константинов, някогашен зам.-кмет на Пловдив
Щом има търсене, бизнесмените ще строят. Проблемът е, че на всеки лев частна инвестиция в здания Общината би трябвало да отговори с лев за построяването на пътна и подземна инфраструктура, зелени площи, паркинги и детски заведения, а тя е вложила от началото на година едвам 18 млн. лични средства
От Римската империя е пристигнала крилатата фраза „ Парите не миришат”, годна и до през днешния ден. В последните години сме очевидци какво може да се реализира със силата на парите в Пловдив. От докладите на Общината се вижда, че плануваните 30 млн. лева за 2021 година от налог придобиване на парцели ще се осъществят. При данъчна ставка от 3% това може да се получи единствено при декларирани покупко-продажби от 1 милиарда лв.. Реално сумата е доста по-голяма, тъй като всеобщо въпросните покупко-продажби се заявяват по данъчна оценка, а не по пазарни цени. По всяка възможност същинската сума на покупко-продажбите с парцели за 2021 година е повече от 1,5 милиарда лева Отчетите за 2020 година са сходни, или за последните две години
бизнесът с парцели е осъществил над 3 милиарда лв..
Това са ужасно доста пари за град с размерите на Пловдив и те притеглят с „ миризмата” си всевъзможни предприемачи. Фирми от разнообразни сектори - превоз, железни произведения, строителни материали и други се трансфораха в огромни вложители в жилищния бранш. Имаме и чужденци, които са огромни бизнесмени в строителството, привлечени от бързата облага. Пазарните условия са идеални - парите в банките нямат лихви, инфлацията се ускорява, а новите фабрики към Пловдив притеглят хора от цялата страна, които търсят жилища. Докога ще се резервира тази обстановка, не е ясно, само че инерцията в този бизнес е огромна, тъй като цикълът за построяването на една постройка е дълъг.
Дотук всичко е ясно -
щом има търсене, би трябвало да има предложение и няма кой да спре бизнеса да го обезпечи.
Доброто остаряло предписание в градоустройството обаче гласи, че против всеки лев частни вложения в здания Общината би трябвало да отговори с един лев в инфраструктура. А градът е приключен, когато е построен изцяло. Под земята е инфраструктурата - водопроводи, канализация, кабелни мрежи, улично осветяване и така нататък На повърхността са улици, тротоари, паркове, детски площадки, спирки от МГТ, браншове за таксита, паркинги и така нататък Успоредно с жилищата са нужни и детски градини и ясли, учебни заведения, градски превоз, улични лампи и светофари. Общината изостава съдбовно в това съревнование, тъй като частните вложения са неведнъж повече от общинските. Срещу 3 милиарда лв. частни вложения се виждат едвам няколко десетки милиона лв. в общински обекти. Безспорно е, че сега има централизация на разнообразни финансови принадлежности - европейски стратегии, заеми, държавни средства, които, за жалост, не са употребявани по най-хубавия метод в Пловдив през последните 10 години. Това се вижда по разкопаните улици, новите детски градини и новата подземна инфраструктура, само че мащабите са разнообразни.
Общината продължава да е дебитор и на компаниите, и на хората
Мощната строителна инвазия бързо изчерпва свободните терени в строителните граници на града. Може би това е повода процедурата по правенето на нов Общ устройствен план да започва през 2018 година, макар че съществуващият Общ устройствен план е годен до 2025 година Разработващият екип съобщи своят план в края на 2019 година. Скоро ще се навършат 2 години, през които този план се разисква, съгласува и трансформира. Започна полемиката и в най-важния експертен орган на Общината - ЕСУТ. Разбираем е натискът от страна на бизнеса за повече строителни терени в новия Общ устройствен план. И тук е ролята на Общинския съвет да отбрани ползите на жителите за повече зони за рекреация и отдих.
Пловдив страда от неналичието на зелени площи,
които до момента са 11 кв.м на гражданин при норматив от 20 кв.м. Ние имаме естествени благосъстояния, като хълмовете, река Марица, археологията и предпазените зони. Реална е заплахата обаче под натиска на огромните пари да превърнем Пловдив в бетонен град, без въздух и с заболели бели дробове. Сега е времето да защитим бъдещето на града с приемането на новия Общ устройствен план, който ще дефинира развиването през идващите 20 години. В него е значимо да бъде реализиран баланс сред ползите на бизнеса и ползите на нашите деца.
Финансовият запас на Общината гони 500 милиона, финансовата стратегия клони към нулата
От финансовия доклад на Общината за деветте месеца на 2021 година се вижда, че наклонността за високи равнища на разноските за прехрана и заплати на администрацията и ниски на вложенията се резервира и през септември. Разходите са 31 млн. лева, приходите 26 млн. лева, или 5 млн. лв. по-малко. Съответно запасите в сметките на Общината понижават на 113 млн. лева (бяха 125 преди два месеца). Общо личните доходи са 127 млн. лева, или до края на годината са нужни още 47 млн. лева.( по 15-16 млн. лева месечно), с цел да се стигнат плануваните 174 млн. лева Това е допустима цел, тъй като приходите през последните месеци се усилват поради времето, в което се заплаща втората вноска от имотния налог и такса боклук. Приходите от прехвърляния са 177 млн. лева и несъмнено ще минат над 220 млн. лева в края на годината. Това значи общо предстоящи доходи към 400 млн. лева Като се имат поради запасите в сметките на Общината 113 млн. лева, общият финансов запас надвишава 500 млн. лева
Разходите за 9-те месеца са 250 млн. лева, или до плануваните 440 млн. лева остават още 190 млн. лева за последните 3 месеца. Това е явно невъзможна задача, тъй като би трябвало да се регистрират по над 60 - 65 млн. лева месечно. Разходите за личен състав са 159 млн. лева и ще надвишават 230 млн. лева в края на годината. През последните месеци приблизително месечният разход за заплати и осигуровки е 20 млн. лева, само че през декември ще има по-голям разход, тъй като през януари е заплатен единствено задатък. Това е сметката 3х20 =60 +10 = 70 млн. лева Издръжката е 56 млн. лева, като крайният резултат се обрисува сред 85 - 90 млн. лева Субсидиите са 13 млн. лева и до края на годината несъмнено ще доближат 18 млн. лева Разходите за налози, лихви, обществени разноски и други се обрисуват на равнище 7-8 млн. лева Сумарно настоящите разноски се обрисуват сред 340 - 350 млн. лева Голямата загадка не престават да бъдат финансовите разноски. При планувани 80 млн. лева за 9 месеца са изпълнени едвам 18 млн. лева (22%?!). Само от тях зависи ще достигнем ли доклад 400 млн. лева, или не. Да си спомним, че през последните две-три години докладите са били постоянно над 400 млн. лева
В момента единственият по-голям обект, по който се работи, е " Модър - Царевец ", само че там финансирането идва от заем. Водният план се финансира от европейски стратегии и заем, същото е и с плана на " Гладно поле ". На процедура от реализиращите се сега огромни общински обекти само детската градина на бул. " Ал. Стамболийски " и спортната зала " Дунав " се финансират напълно от общинския бюджет. Двата стадиона са финансирани от страната, само че парите са в сметките на Общината като временен излишък от 2020 година. Ако там се регистрира приключен стадий, може да се чака по-голям разход, другояче всичко отива в 2022 година.
Явно има някаква загадка тактика в дейностите на ръководещия екип, с цел да задържат такива огромни суми в сметките и да не разходват пари. В същото време за финансиране чака дълга редица от планове - ремонтът на Кукленско шосе, реконструкцията на ул. " Даме Груев ", почистването на река Марица, сметищата Цалапица и Шишманци, двете нови учебни заведения, плувният басейн, Дондуковата градина, Гарнизонната фурна...
Може би желаят да форсират строителството в края на мандата, може би изчакват да свърши поредицата от избори, с цел да ремонтират булевардите, а може би просто толкоз си могат и не съумяват да проведат качествено публичните поръчки за избор на реализатори. Или пък се бавят, до момента в който нагласят верните печеливши? Кметът Димитров мълчи по въпроса за какво се бави финансовата стратегия, а никой от по този начин наречената съпротива не го и пита.
Остава да чакаме и да следим какво ще се случи. Дано повода да не е в неумението да се ръководи капиталовият развой.
Щом има търсене, бизнесмените ще строят. Проблемът е, че на всеки лев частна инвестиция в здания Общината би трябвало да отговори с лев за построяването на пътна и подземна инфраструктура, зелени площи, паркинги и детски заведения, а тя е вложила от началото на година едвам 18 млн. лични средства
От Римската империя е пристигнала крилатата фраза „ Парите не миришат”, годна и до през днешния ден. В последните години сме очевидци какво може да се реализира със силата на парите в Пловдив. От докладите на Общината се вижда, че плануваните 30 млн. лева за 2021 година от налог придобиване на парцели ще се осъществят. При данъчна ставка от 3% това може да се получи единствено при декларирани покупко-продажби от 1 милиарда лв.. Реално сумата е доста по-голяма, тъй като всеобщо въпросните покупко-продажби се заявяват по данъчна оценка, а не по пазарни цени. По всяка възможност същинската сума на покупко-продажбите с парцели за 2021 година е повече от 1,5 милиарда лева Отчетите за 2020 година са сходни, или за последните две години
бизнесът с парцели е осъществил над 3 милиарда лв..
Това са ужасно доста пари за град с размерите на Пловдив и те притеглят с „ миризмата” си всевъзможни предприемачи. Фирми от разнообразни сектори - превоз, железни произведения, строителни материали и други се трансфораха в огромни вложители в жилищния бранш. Имаме и чужденци, които са огромни бизнесмени в строителството, привлечени от бързата облага. Пазарните условия са идеални - парите в банките нямат лихви, инфлацията се ускорява, а новите фабрики към Пловдив притеглят хора от цялата страна, които търсят жилища. Докога ще се резервира тази обстановка, не е ясно, само че инерцията в този бизнес е огромна, тъй като цикълът за построяването на една постройка е дълъг.
Дотук всичко е ясно -
щом има търсене, би трябвало да има предложение и няма кой да спре бизнеса да го обезпечи.
Доброто остаряло предписание в градоустройството обаче гласи, че против всеки лев частни вложения в здания Общината би трябвало да отговори с един лев в инфраструктура. А градът е приключен, когато е построен изцяло. Под земята е инфраструктурата - водопроводи, канализация, кабелни мрежи, улично осветяване и така нататък На повърхността са улици, тротоари, паркове, детски площадки, спирки от МГТ, браншове за таксита, паркинги и така нататък Успоредно с жилищата са нужни и детски градини и ясли, учебни заведения, градски превоз, улични лампи и светофари. Общината изостава съдбовно в това съревнование, тъй като частните вложения са неведнъж повече от общинските. Срещу 3 милиарда лв. частни вложения се виждат едвам няколко десетки милиона лв. в общински обекти. Безспорно е, че сега има централизация на разнообразни финансови принадлежности - европейски стратегии, заеми, държавни средства, които, за жалост, не са употребявани по най-хубавия метод в Пловдив през последните 10 години. Това се вижда по разкопаните улици, новите детски градини и новата подземна инфраструктура, само че мащабите са разнообразни.
Общината продължава да е дебитор и на компаниите, и на хората
Мощната строителна инвазия бързо изчерпва свободните терени в строителните граници на града. Може би това е повода процедурата по правенето на нов Общ устройствен план да започва през 2018 година, макар че съществуващият Общ устройствен план е годен до 2025 година Разработващият екип съобщи своят план в края на 2019 година. Скоро ще се навършат 2 години, през които този план се разисква, съгласува и трансформира. Започна полемиката и в най-важния експертен орган на Общината - ЕСУТ. Разбираем е натискът от страна на бизнеса за повече строителни терени в новия Общ устройствен план. И тук е ролята на Общинския съвет да отбрани ползите на жителите за повече зони за рекреация и отдих.
Пловдив страда от неналичието на зелени площи,
които до момента са 11 кв.м на гражданин при норматив от 20 кв.м. Ние имаме естествени благосъстояния, като хълмовете, река Марица, археологията и предпазените зони. Реална е заплахата обаче под натиска на огромните пари да превърнем Пловдив в бетонен град, без въздух и с заболели бели дробове. Сега е времето да защитим бъдещето на града с приемането на новия Общ устройствен план, който ще дефинира развиването през идващите 20 години. В него е значимо да бъде реализиран баланс сред ползите на бизнеса и ползите на нашите деца.
Финансовият запас на Общината гони 500 милиона, финансовата стратегия клони към нулата
От финансовия доклад на Общината за деветте месеца на 2021 година се вижда, че наклонността за високи равнища на разноските за прехрана и заплати на администрацията и ниски на вложенията се резервира и през септември. Разходите са 31 млн. лева, приходите 26 млн. лева, или 5 млн. лв. по-малко. Съответно запасите в сметките на Общината понижават на 113 млн. лева (бяха 125 преди два месеца). Общо личните доходи са 127 млн. лева, или до края на годината са нужни още 47 млн. лева.( по 15-16 млн. лева месечно), с цел да се стигнат плануваните 174 млн. лева Това е допустима цел, тъй като приходите през последните месеци се усилват поради времето, в което се заплаща втората вноска от имотния налог и такса боклук. Приходите от прехвърляния са 177 млн. лева и несъмнено ще минат над 220 млн. лева в края на годината. Това значи общо предстоящи доходи към 400 млн. лева Като се имат поради запасите в сметките на Общината 113 млн. лева, общият финансов запас надвишава 500 млн. лева
Разходите за 9-те месеца са 250 млн. лева, или до плануваните 440 млн. лева остават още 190 млн. лева за последните 3 месеца. Това е явно невъзможна задача, тъй като би трябвало да се регистрират по над 60 - 65 млн. лева месечно. Разходите за личен състав са 159 млн. лева и ще надвишават 230 млн. лева в края на годината. През последните месеци приблизително месечният разход за заплати и осигуровки е 20 млн. лева, само че през декември ще има по-голям разход, тъй като през януари е заплатен единствено задатък. Това е сметката 3х20 =60 +10 = 70 млн. лева Издръжката е 56 млн. лева, като крайният резултат се обрисува сред 85 - 90 млн. лева Субсидиите са 13 млн. лева и до края на годината несъмнено ще доближат 18 млн. лева Разходите за налози, лихви, обществени разноски и други се обрисуват на равнище 7-8 млн. лева Сумарно настоящите разноски се обрисуват сред 340 - 350 млн. лева Голямата загадка не престават да бъдат финансовите разноски. При планувани 80 млн. лева за 9 месеца са изпълнени едвам 18 млн. лева (22%?!). Само от тях зависи ще достигнем ли доклад 400 млн. лева, или не. Да си спомним, че през последните две-три години докладите са били постоянно над 400 млн. лева
В момента единственият по-голям обект, по който се работи, е " Модър - Царевец ", само че там финансирането идва от заем. Водният план се финансира от европейски стратегии и заем, същото е и с плана на " Гладно поле ". На процедура от реализиращите се сега огромни общински обекти само детската градина на бул. " Ал. Стамболийски " и спортната зала " Дунав " се финансират напълно от общинския бюджет. Двата стадиона са финансирани от страната, само че парите са в сметките на Общината като временен излишък от 2020 година. Ако там се регистрира приключен стадий, може да се чака по-голям разход, другояче всичко отива в 2022 година.
Явно има някаква загадка тактика в дейностите на ръководещия екип, с цел да задържат такива огромни суми в сметките и да не разходват пари. В същото време за финансиране чака дълга редица от планове - ремонтът на Кукленско шосе, реконструкцията на ул. " Даме Груев ", почистването на река Марица, сметищата Цалапица и Шишманци, двете нови учебни заведения, плувният басейн, Дондуковата градина, Гарнизонната фурна...
Може би желаят да форсират строителството в края на мандата, може би изчакват да свърши поредицата от избори, с цел да ремонтират булевардите, а може би просто толкоз си могат и не съумяват да проведат качествено публичните поръчки за избор на реализатори. Или пък се бавят, до момента в който нагласят верните печеливши? Кметът Димитров мълчи по въпроса за какво се бави финансовата стратегия, а никой от по този начин наречената съпротива не го и пита.
Остава да чакаме и да следим какво ще се случи. Дано повода да не е в неумението да се ръководи капиталовият развой.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ