Автор: Адриан Николов, ИПИ В политиката истинското отношение на дадено

Автор: Адриан Николов, ИПИ

В политиката същинското отношение на обещано ръководство си проличава колкото по огромните политики, по този начин и по дребните неща. На доктрина актуалното ръководство би следвало да е част от десния политически набор, като неведнъж се е обявявало на думи като подкрепящо бизнеса. Редица решения обаче сочат таман противоположното - очевидно недомислената поредна смяна на касовите апарати и софтуера към тях е следващото такова.

С две думи смяната изисква от бизнеса да подмени както физическите си касови апарати, по този начин и софтуера, който ги ръководи. Основната причина за това е Националната организация за приходите да получава информация за продажбите в действително време, вместо един път месечно както до момента, а на касовите бележки да има QR код, който да разрешава на потребителите да ревизират в действително време дали покупката им е отразена и данъкът – заплатен. Сама по себе си концепцията не звучи зле – повече стопанска система на ярко, ускорение на процеса и въвеждане на спомагателен механизъм на бистрота, който не затруднява данъчната администрация, защото контролният механизъм е в ръцете на потребителя. На процедура, обаче, няколко условия към подмяната оставя много подозрения за това какъв брой е премислена тя.

1) Липса на предварителна оценка. Днес стана ясно, че към този момент не е направена оценка на въздействието на промяната; не е направено даже пресмятане какъв брой ще коства това, какъв брой търговци и производители на програмен продукт ще бъдат повлияни от него, и дали периодите са вероятни. С други думи промяната на касовите апарати и съпътстващият ги програмен продукт е следващия образец за политика, за която се счита, че ще има позитивно влияние, само че това мнение от страна на администрацията не е подкрепено с разбор на евентуалните изгоди и вреди. За следващ път се удостоверява очевидността, че ограниченията, въведени без разбор и оценка, водят до безпорядък, недоумение и даже могат да навредят повече в сравнение с да оказват помощ, без значение от положителните си планове.

2) Нереалистични периоди. Този проблем е значително обвързван с горния – макар че добросъвестният бизнес, съдейки по реакциите на бизнес организациите, не се опълчва на самата промяна, периодите за въвеждането на новите касови апарати и програмен продукт наподобяват прекомерно къси – до началото на април за компаниите, регистрирани по Данък добавена стойност и до началото на август, за тези без такава регистрация.. По тази причина представителите на редица браншови организации желаеха отсрочвания, които на този стадий не се знае дали ще получат такива. Показателно е и събитието, че към този момент едвам 20 хиляди от общо 400 хиляди касови апарати са заменени и дават отговор на новите условия.

3) Затваряне на пазара на програмен продукт. Новите ограничения ще изискват от търговците да употребяват програмен продукт за ръководство на продажбите, утвърден от Национална агенция за приходите, като до момента такова утвърждение са получили 11 такива, а още няколко десетки чакат инспекция. Докато за дребните търговци, които постоянно употребяват общоприети (off-the-shelf) решения за ръководство на продажбите, това едва ли ще сътвори проблеми, то огромните компании постоянно основават лични системи, приспособени към особеностите на бизнеса си. Това ги слага в състояние или търпеливо да изчакат приходната организация да оцени софтуера им (което от своя страна може да докара до потребност от въвеждане на промени и надлежно – спомагателни разноски и софтуерно време), или да вкарат някоя от утвърдените системи на цената на всички спомагателни разноски към прекосяването към нея. Отделно въвеждането на условие за обзор от Национална агенция за приходите на системите за ръководство на продажбите основава и риск от затваряне на пазара в интерес на откритите в него компании, така кат оскъпява и забавя навлизането на нов програмен продукт.

4) Финансова тежест. Според множеството оценки цената на подмяната на касовите апарати и софтуера ще коства на бизнеса над 100 милиона лв.. Въпреки че цената за обособените компании не е изключително забележителна (обикновено цитираните суми са към 500 лв. за касов уред и софтуер), остава усещане, че бизнесът просто е задължен да заплаща каквото администрацията реши по свое убеждение и да се съгласява покорно. Проблем е и че поддръжката на новия програмен продукт ще коства на компаниите към 300 лв. годишно – до момента в който за огромните търговци тази сума не е забележителна, то за дребните всяка стотинка може да съставлява разликата сред оцеляването и отпадането от пазара.

5) Пропуска се сивата стопанска система. Част от оповестените аргументи за новите правила е битката със сивата стопанска система. На процедура обаче те засягат единствено търговците, които към този момент заплащат налозите си и издават касови бонове, защото условието за нови касови апарати и често-отчитащ-се програмен продукт по никакъв метод не визира тези, които нарушават към този момент съществуващите правила; то няма да ги накара да излязат на ярко и да стартират да заявяват транзакциите си. Подходяща мярка за битка с продажбите на сиво би било стягането на контрола и по-високите наказания, само че обсъжданите тук промени не са в тази посока.

В общи линии новите условия към отчитането на продажбите са необикновен проблем – очевидно положително желание, само че не до дъно премислено и съпроводено с неприятна връзка от страна на администрацията. Остава единствено да се надяваме, че този път забърканите органи ще се вслушат в бизнеса и ще извършат прехода по този начин, че разходът за бизнеса да е колкото е допустимо по-нисък, а времето за акомодация - задоволително.

Прочетете повече на: