Огнен змей повел корабите по Дунав преди близо 2 века
Австро-унгарския “Арпад ” е първият параход хвърлил котва край нашия бряг
През 1837 г. в Дунав край Лом се случило знамение невиждано. В една априлска заран откъм реката се разнесъл заплашителен тътнеж и пред селяните на брега по водата се задало страшилище, на което светели три очи, устата му бълвала дим и пламък, а по средата се въртели две криле, с които звярът плавал като риба. Речният дракон надавал и оглушителни писъци, от които всичко живо бягало, накъдето му видят очите. Година по-късно водният дракон още веднъж се появил с гръм и тропот в Дунав, само че този път спрял край Лом и всички първенци били свикани да видят първия параход – австро-унгарския “Арпад ”, който хвърлил котва край нашия бряг. Така историкът Димитър Маринов разказва първата поява на парните кораби в българските води на Дунав.
За акостирането на плавателните съдове край Лом през 1838 година било издигнато “скеле с пристан ”, което положило основите на пристанище Лом. В паланката с 4000 поданици по това време била отворена адвокатска фирма на “Австроунгарското параходство ” и всяка седмица на дървения пристан спирали параходи със артикули и пасажери. От корабите сваляли на брега сол, платове и други вносни полезности, които с волски коли заминавали за Пирот, Ниш, София, Пловдив и Цариград. А от Лом с параходите тръгвали към Европа зърно, кожи и добитък. С появяването на пристанището дребното до тогава населено място почнало плевел стопански напредък, в него навлязло и културно въздействие от Европа. Чужди компании отворили адвокатски фирми крей реката, в Лом било намерено първото читалище и изиграна първата театрална режисура.
В далечното минало всяка страна имала личен понтон за кораби край Лом.
Освобождението през 1878 година отворило още по-широко вратите за търговски и нравствен продан сред градовете и страните по огромната река и скромното “скеле ” край града почнало да се разраства. Оценила високо смисъла на ломския порт като директен, комфортен и на ниска цена път към Европа и от там към Бяло море, държавната власт отпуснала средства за създаване на съвременно пристанище. В навечерието на Втората международна война, решили ломското пристанище като стратегическо звено в европейските транспортни схеми, немски инженери разширили врата, построили стена и основали зимовище/лиман/ за кораби. Въпреки усилената транспортна и комерсиална активност и увеличението на товарите обаче в тези години работа се вършела с жива мощ и 1400 хамали превивали гърбове от заран до вечер под тежките артикули. ”Работехме с един дървен самар и с тежките по 200 кг бали, които носехме на тил. Един кораб се обработваше по цяла седмица и повече… ”, спомня си докерът-ветеран Илин Алипиев. Чак през 1948 година в врата се появили първите три автокрана, които поели част от обработката на корабите.
Строителството на огромни фабрики по времето на социализма и обменът на артикули в рамките на социалистическите страни в интервала 1950-1989 г. издигнали още повече смисъла на ломското пристанище освен за България, само че и по цялото течение на огромната река. През Лом у нас влизали милиони тонове първични материали за машиностроителните и металургичните фабрики, машини и торове за селското стопанство, а към Съветския съюз заминавали стотици хиляди електрокари и милиони тонове консервирани плодове и зеленчуци.
Според експерти през 70-те години на предишния век Лом е бил най-натовареното дунавско пристанище от Регенсбурт до Рени /Украйна/. През 1974 година портът достигнал връх за годишен товароборот от 3 357 00 тона На кейовете и в складовете на комплекса работели над 300 души. Започнал 4 десетилетия преди Освобождението на България като дървено скеле, през 80-те години на 20 век порт Лом към този момент бил транспортен възел с 13 корабни места, 26 ел. крана, 2 кораба и 65 000 кв. м. открити и закрити складови площи. Наричали го “завод под намерено небе ”.През януари 2013 година страната даде порт Лом на концесия за 35 години на сдружението “Порт инвест ”. Концесионерите се задължиха да влагат за този срок 22,4 млн. лв., да заплащат 187,1 хиляди лв. годишно на страната и да поддържат товарооборот от 480 000 т стоки и 1800 пасажери на година.
180 годишнината си порт Лом ще посрещне с новоизграден автотоварен метод, паркинг, енергоспестяващо осветяване, пропускателни пунктове и актуализирана визия за над 2,3 млн. лв.. Ще бъде валидирана и марка, отдадена на най-старото ни пристанище, и показана книга за историята му.
През 1837 г. в Дунав край Лом се случило знамение невиждано. В една априлска заран откъм реката се разнесъл заплашителен тътнеж и пред селяните на брега по водата се задало страшилище, на което светели три очи, устата му бълвала дим и пламък, а по средата се въртели две криле, с които звярът плавал като риба. Речният дракон надавал и оглушителни писъци, от които всичко живо бягало, накъдето му видят очите. Година по-късно водният дракон още веднъж се появил с гръм и тропот в Дунав, само че този път спрял край Лом и всички първенци били свикани да видят първия параход – австро-унгарския “Арпад ”, който хвърлил котва край нашия бряг. Така историкът Димитър Маринов разказва първата поява на парните кораби в българските води на Дунав.
За акостирането на плавателните съдове край Лом през 1838 година било издигнато “скеле с пристан ”, което положило основите на пристанище Лом. В паланката с 4000 поданици по това време била отворена адвокатска фирма на “Австроунгарското параходство ” и всяка седмица на дървения пристан спирали параходи със артикули и пасажери. От корабите сваляли на брега сол, платове и други вносни полезности, които с волски коли заминавали за Пирот, Ниш, София, Пловдив и Цариград. А от Лом с параходите тръгвали към Европа зърно, кожи и добитък. С появяването на пристанището дребното до тогава населено място почнало плевел стопански напредък, в него навлязло и културно въздействие от Европа. Чужди компании отворили адвокатски фирми крей реката, в Лом било намерено първото читалище и изиграна първата театрална режисура.
В далечното минало всяка страна имала личен понтон за кораби край Лом. Освобождението през 1878 година отворило още по-широко вратите за търговски и нравствен продан сред градовете и страните по огромната река и скромното “скеле ” край града почнало да се разраства. Оценила високо смисъла на ломския порт като директен, комфортен и на ниска цена път към Европа и от там към Бяло море, държавната власт отпуснала средства за създаване на съвременно пристанище. В навечерието на Втората международна война, решили ломското пристанище като стратегическо звено в европейските транспортни схеми, немски инженери разширили врата, построили стена и основали зимовище/лиман/ за кораби. Въпреки усилената транспортна и комерсиална активност и увеличението на товарите обаче в тези години работа се вършела с жива мощ и 1400 хамали превивали гърбове от заран до вечер под тежките артикули. ”Работехме с един дървен самар и с тежките по 200 кг бали, които носехме на тил. Един кораб се обработваше по цяла седмица и повече… ”, спомня си докерът-ветеран Илин Алипиев. Чак през 1948 година в врата се появили първите три автокрана, които поели част от обработката на корабите.
Строителството на огромни фабрики по времето на социализма и обменът на артикули в рамките на социалистическите страни в интервала 1950-1989 г. издигнали още повече смисъла на ломското пристанище освен за България, само че и по цялото течение на огромната река. През Лом у нас влизали милиони тонове първични материали за машиностроителните и металургичните фабрики, машини и торове за селското стопанство, а към Съветския съюз заминавали стотици хиляди електрокари и милиони тонове консервирани плодове и зеленчуци.
Според експерти през 70-те години на предишния век Лом е бил най-натовареното дунавско пристанище от Регенсбурт до Рени /Украйна/. През 1974 година портът достигнал връх за годишен товароборот от 3 357 00 тона На кейовете и в складовете на комплекса работели над 300 души. Започнал 4 десетилетия преди Освобождението на България като дървено скеле, през 80-те години на 20 век порт Лом към този момент бил транспортен възел с 13 корабни места, 26 ел. крана, 2 кораба и 65 000 кв. м. открити и закрити складови площи. Наричали го “завод под намерено небе ”.През януари 2013 година страната даде порт Лом на концесия за 35 години на сдружението “Порт инвест ”. Концесионерите се задължиха да влагат за този срок 22,4 млн. лв., да заплащат 187,1 хиляди лв. годишно на страната и да поддържат товарооборот от 480 000 т стоки и 1800 пасажери на година.
180 годишнината си порт Лом ще посрещне с новоизграден автотоварен метод, паркинг, енергоспестяващо осветяване, пропускателни пунктове и актуализирана визия за над 2,3 млн. лв.. Ще бъде валидирана и марка, отдадена на най-старото ни пристанище, и показана книга за историята му.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ